Публикувана: 22 авг. 2007, 16:03 ч.
Последно мнение: 8 септ. 2007, 23:24 ч.

Има ли живот след раждането?

5 041
59
1

1
2
3
4
Всички

22 авг. 2007, 16:03 ч.

Мнения: 36

Здравейте мамчета,
Сигурно ще ви се стори скандална моята изповед, но отчаяно искам да разбера дали само аз се чувствам така...
И така, преди почти 10 месеца на бял свят се появи моето бебче. Забременях от първия път, въпреки че имах поликистозни яйчници и се бях подготвила за дълъг процес на бебеправене, т.е. бебчето беше планирано.
Още през бременността ме спохождаха не дотам майчински мисли, самочувствието ми беше на нула, заради корема и натрупаните килограми, които обективно погледнато не бяха много /13-14кг./, постоянно ревнувах мъжа ми и др.
След раждането обаче нещата се влошиха още. Слава Богу, детенцето ми е здраво, но аз се чувствам пълна развалина. Започнаха да ме спохождат здравословни проблеми - болки в ставите, незадържане на урина, поради смъкнато влагалище, косопад, засилено окосмяване. Чувствам се безвъзвратно променена както външно, така и вътрешно. За секса изобщо не ми се говори - осмелих се чак на 6-я месец и не усещах нищо, направо ми се плачеше, не от болка, а от това, че вече никога няма да е същото. Нямам и желание за секс, а когато го правим се чувствам почти изнасилена. Не знам докога ще ме търпи мъжът ми...
Най-лошото в цялата картинка обаче е емоционално-психическото ми състояние. Вместо да се радвам на детето си, аз съм нонстоп изнервена, крещя му за щяло и нещяло, дори го обиждам, случи се веднъж и да го плесна /а то е само едно бебе, осъзнавам/. На моменти се усещам, че си мисля, че го мразя и искам да го няма, за да може всичко да си е както преди. Мразя да съм оцапана с пюрета, недоспала, изцеждана като крава, да нямам време да се епилирам или изкъпя. Чувствам се непълноценна откъдето и да го погледна, а ми внушават, че трябва да преливам от щастие задето не работя и имам съпруг и дете. Имам чувството, че затъпявам, че мъжът ми ще ме изостави, защото изглеждам и най-вече се чувствам зле. Трябва ми само мъжът ми да спомене името на някоя друга жена, за да започна да го разпитвам, да се сърдя и плача от ревност...
Ами, в общи линии това е. Иначе имам много добър съпруг, здраво дете, не съм грозна, имам покрив над главата си и не страдам от недоимък. Просто всичко се появи в главата ми след пустото раждане. И не ми казвайте, че е от хормоните - вече 10 месеца е така и не смятам, че едни хормони могат да ме направят злобна и агресивна - такава никога не съм била преди.
Извинявам се за дългия пост и ако обидя някого с това излияние, но чувствам, че не мога да се справя и от месец на месец става по-зле.
Още не искам да започвам работа, защото няма на кого да оставя детето - все пак ми е останало някакво чувство за отговорност...

# 1 22 авг. 2007, 16:09 ч.

Мнения: 2 327

Може и да не искаш, ама е точно от хормоните. При някои жени те се нормализират напълно чак 2 години след раждането. А всичко което описваш е следствие или от умора или от хормони. Преглеждала ли си се след раждането какво се е случило с кистите по яйчниците? Защото примерно окосмяването може да е от това и се решава. Косопада е нещо съвсем нормално след раждането, защото последните месеци косата почти не капе и сега организма наваксва.
Ако положението е много сериозно и те избива на агресия спрямо детето вземи мерки и иди на лекар психолог. Може да страдаш от депресия, което е лечимо и няма нужда да се тормозиш.

# 2 22 авг. 2007, 16:14 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: loneky в ср, 22 авг 2007, 16:03

Още не искам да започвам работа, защото няма на кого да оставя детето - все пак ми е останало някакво чувство за отговорност...

Отговорността към детето не се заключава само във грижите за физическото му състояние и съвсем основните му потребности - храна, сън, хигиена. Детето има нужда от спокойна майка.

Намерете жена, която да ти помага. Да можеш да й оставяш детето за по час-два и да отделяш време за себе си. Така ще си върнеш самочувствието и ще си далеч по-спокойна майка. За здравословните проблеми - посети лекар, обсъдете ги и ако е нужно, ги решавайте. Няма нищо страшно и срамно.

# 3 22 авг. 2007, 16:17 ч.

Мнения: 1 568

И при мен беше така!
Само че аз обожавах детето и нищо и никои друг не ме интересуваше......."стъпих" на крака след година-две! Стъпи ще рече,че започнах да се интересувам от себе си
Успех мила!

# 4 22 авг. 2007, 16:25 ч.

София
Мнения: 18 679

Има. И то нелош. При теб обаче явно има сериозни проблеми, според мен задължително трябва да им обърнеш внимание, задължително и веднага!!! Не отлагай, това е важно! Първо намираш жена да ти помага за бебето, така ще имаш повече време. После в това свободно време започваш един по един да си оправяш проблемите със здравето. Първо това с влагалището - оттам задържането, а вероятно и сексът ще си дойдат на място. Ако не се лъжа, това се оправя с операция Rolling Eyes

Дано не говоря глупости, но така ми се струва...Каквото и да е - направи го! После или паралелно - яйчниците. Окосмяването наистина има пряка връзка с кистите. За косата - витамини, маски, ще спре да пада, спокойно. За теглото - диета и спорт, ама без да се моташ и да си повтаряш - от понеделник. Веднага! За душата наистина май няма да е лошо да посетиш псохолог. Или може би пробвай да оправиш тялото си, ако след това продължаваш да се чувстваш зле, тогава...
И, моля те, никога повече не крещи и не удряй бебето #Puppy dog

# 5 22 авг. 2007, 16:33 ч.

Мнения: 80

Не знам дали знаеш,но много жени страдат от следродова депресия. При теб очевидно е това. Според мен е най-добре да се консултираш с лекар-това не е шега работа,а и не си единствената,успокой се.
И аз по едно време се чувствах много непълноценна-по цял ден с бебето,всички останали по задачи и ревях много често. За радост този период беше много кратък. Много си обичам детето и не бих могла да го обвинявам за нищо. Детето ни беше планирано,както и твоето,така че би трябвало да знаеш че нищо вече няма да бъде същото. Казваш че имаш финансова възможност,а и някой по-горе беше написал за жена,която да ти помага. Трябва да знаеш,че живота ти отсега нататък никога вече няма да бъде същия,трябва да се пригодиш към него и да намираш време и за себе си.
Задължително обърни внимание на здравето си. Като си здрава ще се чувстваш и по-пълноценна и тогава съм сигурна че ще гледаш по-друг начин на майчинството.
Не се притеснявай,мила,ще се оправиш. Иска търпение. Успех ти желая и бързо да се възстановиш! Hug

# 6 22 авг. 2007, 16:40 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: belinda в ср, 22 авг 2007, 16:25

Първо това с влагалището - оттам задържането, а вероятно и сексът ще си дойдат на място. Ако не се лъжа, това се оправя с операция Rolling Eyes

Дано не говоря глупости, но така ми се струва...Каквото и да е - направи го!

И аз съм останала с впечатление, че с някаква манипулация се оправя този проблем. Когато говорихме с доктора ми след раждането, той подчерта, че трябва задължително да му кажа, ако имам проблем с изпускане или някакъв дискомфорт по време на секс. Затова си позволих да завърша с неговите думи "няма нищо страшно и срамно".

# 7 22 авг. 2007, 16:45 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: loneky в ср, 22 авг 2007, 16:03

Заради чувството ти за отговорност започни работа Peace

# 8 22 авг. 2007, 16:48 ч.

Мнения: 332

Цитат на: belinda в ср, 22 авг 2007, 16:25

Мисля, че трябва да се "вслушаш" в съвета на belinda Peace

# 9 22 авг. 2007, 16:53 ч.

Мнения: 750

# 10 22 авг. 2007, 16:57 ч.

Мнения: 263

И според мен до много голяма степен проблема е в хормоните!
Непременно посети нужните специалисти. Не се оставяй! Може да си докараш сериозни здравсловни проблеми! А и проблемите със самочувствието никак не са за пренебрегване, току виж ти докарали някоя сериозна депресия!
Наистина намери кой да ти помага и походи по лекари на първо време, а после непременно намери време за маски, подхранване за косата, а защо не и за малко козметични процедуро, последните обикновено имат много положителен ефект върху самочувствието и тонуса!
А иначе и аз луднах за известно време след раждането! И все още съм една ревлива, а трудно плачех преди това!

# 11 22 авг. 2007, 18:57 ч.

София
Мнения: 1 481

Има живот, разбира се!
Според мен те е споходила следродилна депресия. Сподели с лекар, няма нищо срамно в това, на много жени се случва. Намери и някой да те отменя вкъщи от време на време...

# 12 22 авг. 2007, 22:02 ч.

Мнения: 473

И аз скоро родих в адски мъки и бях огромна дебелана, но с воля и упоритост отслабнах, заприличах на нормална жена, направих си хубава прическа, поддържам се с маникюр, педикюр, ходя по кафета, аз съм просто една супер щастлива жена. Обичам да съм изцапана с пюрета, защото знаеш ли колко жени плачат и се молят на бога и те да са изцапани до ушите с пюрета, ама нямат кой да ги изцапа. Мисля, че ти е трудно да се организираш, моята приятелка е изпаднала в същата депресия, защото няма воля да свали и едно килце, много бавно действа и изобщо не й стига времето нито за епилация, нито за маникюр, цяло лято се кани да си лакира ноктите на краката и още не е. А за гримиране не може да става и дума. Но като чета това, което си написала наистина имаш нужда от психолог, аз в началото бях изпаднала в страшна дупка, но успях да се вдигна бързо, защото съм силна и упорита. А и детето много ме зарежда, дава ми стимул да живея и да дерзая напред. Успех!

# 13 22 авг. 2007, 23:58 ч.

Мнения: 1 942

Маци, това дето го пишеш /без ревността/ все едно аз съм го писала. Аз обаче и забравях. Rolling Eyes

Изключителната ми памет бе изчезнала като с магическа пръчка.

Реших да не почвам със силната артилерия и започнах с хомеопатия. Не пречи на кърменето и доста бързо се почуствах по-добре.

Това хормоните били страшна работа. Ужасена съм какви мисли могат да породят в главата на иначе нормален и здрав човек. Crazy

С времето нещата ще се нормализират, но си помогни и ти сама Peace

# 14 23 авг. 2007, 01:31 ч.

Мнения: 3 134

Може пък и да не е от хормоните. Все пак са минали 10 месеца. Пък и от хормони не може да имаш болки в ставите. Според мен може да е автоимунно заболяване, отключило се в резултат на бременността. Направи си тест за АНА-антитела.

# 15 23 авг. 2007, 01:39 ч.

София
Мнения: 351

Аз пък се питам-беше ли живот преди раждането?! Wink

Окосмяването,липсата на желание за секс говорят за хормонален дисбаланс.Вземи мерки преди зимата,защото тогава и мрачното време усилва депресията,поговори със съпруга си как се чувстваш.Всяка жена минава малко или много по този път и наистина не е лошо това за хомеопатията,ако не помогне поне няма да навреди.
Желая ти успех !И много,много усмивки!

# 16 23 авг. 2007, 11:20 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Милата, сигурно се чувстваш ужасно и едва ли ще ти стане по-добре, ако ти кажа, че не си единствената. Белинда те е посъветвала чудесно. За да се промени нещо то ТИ трябва да инициираш промяната. Консултирай се с лекар и задължително се поглези във фризжорски салон и при козметик. Успех! Не наказвай себе си и бебчо за неща, които са решими.

# 17 23 авг. 2007, 13:57 ч.

София
Мнения: 3 431

Милата.
Едва ли мога да кажа нещо по-подходящо от Белинда.
Но все пак да повторя, че бременността в крайна сметка е тежко изпитание за организма и като прибавим и следродилната въртележка от безсъние и тичане около бебето, бих била много учудена, ако можеш да се почувстваш свежа като краставичка.
Почти всички оплаквания, които имаш са вследствие на хормоналния дисбаланс и би трябвало постепенно да се нормализират.
Смъкването на влагалището се коригира с много лека манипулация, стига, разбира се да отидеш изобщо на лекар. Разбира се, слд това и незадържането на урина ще отпадне.
Окосмяването и косопада са нормални за след раждане, но ако е прескочена границата - когато вземеш мерки, ще се нормализират.
Взимай се в ръце и започвай! bouquet

Успех.

# 18 23 авг. 2007, 15:13 ч.

Мнения: 5 577

Разбирам те, и аз съм се чувствала така, и сега на моменти. Кофти е. Sad

Макар, че имам 4 гледача (2 баби, 1 прабаба и мъжо) пак на моменти ми писва ужасно. Майчинството е затъпяващо, да висиш по люлки и пързалки в парка е просто ужасно депресиращо, не мога, чувствам се зле.

Обожавам сина си, но имам абсолютно задължително нужда от лично време и самостоятелен живот, не искам 24/7 да съм "майка" (имам в предвид задълженията). Tired

Но при мен е лесно, защото освен гледачите имам и способността да се "оттървам" от мисли за детето, т.е. в момента в който го дам на бабите да го гледат в петък вечер, спирам да го мисля изобщо и по никакъв повод. И се отдавам на спокойствие и излизания, не мога, иначе щях да откача тотално и безвъзвратно, а съм млада.

# 19 23 авг. 2007, 15:44 ч.

Мнения: 268

Здравей,не се от4айвай обърни си внимание и си дай малко по4ивка.
Аз също родих преди месец и половина и съм много щастлива,но за съжление и аз имам този проблем с незадържане по малка нужда,мислех 4е ще мине от самосебе си,но като 4ета тук явно трябва да ида на лекар Rolling Eyes

# 20 23 авг. 2007, 22:00 ч.

Мнения: 1 413

Цитат на: МърГулия. в чт, 23 авг 2007, 15:13

Разбирам те, и аз съм се чувствала така, и сега на моменти. Кофти е. Sad

# 21 23 авг. 2007, 22:16 ч.

Мнения: 505

Защо не идеш на психиатър. Според мен ако споделищ проблемите си с неутрсален човек ще е най-добре! Ще ти даде съвет и напътствия какво да правиш.

# 22 24 авг. 2007, 19:30 ч.

Мнения: 26

Аз пък се питам беше ли живот това преди раждането.... Безкрайното шляене по заведения и купони също омръзва. Моето дете поотрасна, а пък имам приятели които и досега си живеят като първокурсници. Не им ли писна , не знам!

Loneky, и аз страдах от депресия , но по време на бременността. Ревнувах мъжа си от всички , чувствах се уморена и непотребна/ за сведение, тогава не ходех на работа , а по цял ден си седях сама вкъщи/. Като си помисля сега, какви бисери раждаше тогава главицата ми и що сълзи изревах за глупости ooooh!

Цитат на: belinda в ср, 22 авг 2007, 16:25

Изцяло се присъединявам към съвета на belinda . ТРЯБВА да вземеш мерки! Следродилната депресия не е шега работа.

P.S. Първият път, когато правих секс след раждането и аз не изпитвах удоволствие . Очаквах да има болка и въобще не можах да се отпусна. Отиди на лекар, а след това постепенно ще откриеш , че сексът след раждането е много по-добър от преди.

# 23 25 авг. 2007, 16:08 ч.

Мнения: 898

Надали има момичето което е пуснало темата нужда от психолог или психиатър.
Вие които я съветвате това изобщо посещавали ли ли сте такъв лекар и имате ли информация за психолозите и психиатрите в България. Много по добра работа ще и свърши приятел и или приятелка.......
Ако няма такива в момента на разположение, да потърси нови контакти.......

# 24 25 авг. 2007, 16:32 ч.

Бургас
Мнения: 6 356

Всичко си идва на мястото ,при някои по-скоро ,при други по-късно,особено когато нямаш помощници Confused

Неприятно е това усещане ,че "живота ти се е свършил",изпитвала съм го.Може би чак след 1 година взех да се оттъсвам от това чувство на несигурност и непълноценност,но със сигурност отмина.Не мога да кажа,че сега времето ми стига,напротив когато беше малък ,сега осъзнавам,че разполагах с повече свободно време,но нямах желание да правя нищо за да си помогна,сега искам ,но нямам толкова време,но пък редовно го пращам при бабите през почините дни и така си осигурявам малко лично време.

Стискам ти палци,не се отчайвай ,всичко ще се оправи Wink

# 25 25 авг. 2007, 22:09 ч.

Мнения: 45

Написаното от теб ми е много познато. Същите чувства и емоции. Чувствах се уморена, грозна, затъпяла и т.н. Когато излизах с другите майки разговорите за шишета, бебета и др. ми се струваха страшно отегчителни. Всичко си го изкарвах на половинката.
Вечер той се прибира и аз почвам с упреци, ревност, сцени.
Когато погледна назад си мисля, че това не бях аз.
Не се притеснявай това е период, който минава. Мен ме държа близо две години след раждането.

Бъди поне малко егоист, и си отделяй време за себе си.

# 26 25 авг. 2007, 22:44 ч.

София
Мнения: 443

присъединявам се към мнението, че е важно да се погрижиш най- напред за здравето си
а детенцето ще е спокойно, когато ти си спокойна и уравновесена
успех!

# 27 28 авг. 2007, 20:29 ч.

София
Мнения: 62 595

За смъкването на влагалището има лесно упражнение и никой няма да забележи като го правиш.
За психическото състояние - малко си го закъсала, но и това е оправимо.
Ще ти кажа нещо - не се самообвинявай в недостатъчност на майчински чувства и за изтощението.
Ще си позволя да кажа и нещо "еретично" - много жени са били в това състояние в някаква степен. Според мен това не е просто следродилна депресия, а в много голяма степен се влияе и от обществените нагласи.
Какво обикновено се чува и вижда за майчинството? Познахте - какво щастие е, картинки по лъскавите списания на красиви и усмихнати майки на по видима възраст от 25 години. В масовите, социално приемливи представи майчинството е на пиедестал - майката е едновременно малката русалка Ариел и Супермен. Смята се за голям грях една майка да каже, че не издържа, че се страхува, че и е трудно да се справи.... Веднага започват заклинания от сорта "Не може да говориш така", "Една майка не може да е така". А най-омразното ми е "Ами, това е да си майка" (сякаш казват, изпросила си си го сама, хак да ти е). Очаква се с момента на раждането, някак си от нищото, изведнъж в главата и да нахлуе цялото знание за отглеждането на дете. Пълни глупости.
Затова, постарай се да забравиш всички обществени нагласи и не се срамувай и не се чувствай виновна. Това е най-трудният период, особено ако детето яде нощем. Аз самата не съм спала нощем почти 3 години, защото и двамата ядяха тогава.
Дай си времеме да свикнеш. Другите момичета ти дават и добри съвети - ако решиш, срещни се с психолог

# 28 28 авг. 2007, 22:50 ч.

В сърцата на четирима мъже/е,може и малко повече да са:-)))/
Мнения: 1 808

Няма да повтарям нещата - момичетата са ти казали всичко....Вземи си нещата в ръце, и едно по едно започвай да ги оправяш...... Но наистина - бебчо не е виновно за нищо, не му викай,това с пляскането не го повтаряй Naughty

, а седни и помисли,кое би те накарало да се чувстваш пълноценна....... и го направи...

Всички физически проблеми,които си описала - са решими. И косата,и килограмите , исекса - ще се върнат Grinning

Психиката - потърси си психолог, майки,с които ти е приятно/може и да не са майки/, излезте някъде с мъжът ти, отидете с детето за 2-3 дена някъде - наслаждавай се на майчинството, и не се обвинявай - не е нужно да се лигавиш по цял ден, и на ляво и надясно да се правиш на супер щастлива майка - достатъчно е да си го погледнеш с любов,спокойствие и да откриеш,че да имаш дете,наистина е най-големият дар.

А когато ти е тежко - иди ,наплачи се в банята,пък после се усмихни,целуни детенце, вземи си хубава книга или списание,излезте в парка,усамоти се, вземи си кафенце и се наслаждавай Grinning

И не забравяй - когато много ти е тежко - ние сме тук - с добра дума, с добър съвет, оплескани с пюрета, недоспали,и малко изнервени, но ...готови да ти подадем ръка Hug

И още нещо - снимай се,когато си на прага да се разкрещиш на бебчо - това,което ще видиш в снимката,ще те накара да се промениш Peace

# 29 28 авг. 2007, 23:18 ч.

Мнения: 274

ХОРМОНИИИИИ! И аз бях тръгнала към същото. Почти стигнах Simple Smile

Отидох на ендокринолог, когато открих, че ми е невъзможно да свалям килограми. Оказа се, че нервността, раздразнителността, агресивността и в голяма степен учудващият ме самата мен мързел са следствие от побъркали се хормони. Имам си и допълнително окосмяване за повече красота. Повечето с моя проблем слабеели, ама ... не съм от тях - дебелея и от въздуха! Обаче откакто си пия хапченцето нещата се променят коренно!
Иди да те изследват - ей така за спорта и за да почувстваш, че се грижиш за себе си! После иди и се погрижи за матката и яйчниците! Започни да отделяш време за себе си! Дори и да се чувстваш гузна след това или да е на чужд гръб (мъжът ти примерно). Всичко ще се промени, колкото и невъзможно да ти се струва в момента! Въпроса е след колко време! Ако не направиш нищо - времето ще е по-дълго! Успех!

# 30 28 авг. 2007, 23:42 ч.

Мнения: 77

Цитат на: magnoliamm в вт, 28 авг 2007, 22:50

щях да се разрева от умиление, четейки поста ти. нямам деца и не съм в положението на авторката, но ще си спомням за думите ти в тежки моменти, когато съм омазана цялата в пюре Hug

--cat

# 31 29 авг. 2007, 09:02 ч.

В сърцата на четирима мъже/е,може и малко повече да са:-)))/
Мнения: 1 808

Цитат на: mew в вт, 28 авг 2007, 23:42

Цитат на: magnoliamm в вт, 28 авг 2007, 22:50

--cat

Пожелавам ти да бъдеш добра и щастлива майка,жена,съпруга и личност Grinning

# 32 29 авг. 2007, 11:43 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 239

Цитат на: МърГулия. в чт, 23 авг 2007, 15:13

Разбирам те, и аз съм се чувствала така, и сега на моменти. Кофти е. Sad

# 33 29 авг. 2007, 12:55 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 539

Състоянието ти си е почти нормално, особено ако не получаваш от съпруга си предишното внимание и сте занемарили социалните контакти.
Внимавай и занапред как ще се държиш пред детето, защото децата са нашите огледала и копират нашето поведение. Не може нервна майка да има спокойно дете, а когато и двамата сте нервни, от ситуацията можеш да излезеш само ако засилиш самоконтрола. Ползвай услугите на бабите, дори ако не сте в добри отношения, защото два три часа почивка ще ти се отразят добре. Според мен си гневна заради отнетата свобода.
За къпането - скоро ще можеш да се къпеш с детето Laughing

, то ще седи стабилно в коритото, а ти ще си пуснеш душче Wink

Не разбирам как не намираш време да се епилираш например в домашни условия, с епилатор, в краен случай мини на бръснене. Не съм сигурна, че трябва да разбирам оплакванията буквално, разбира се, но аз с един мъник, и кака, която изисква специални грижи и е по-голямо бебе от него, мога да си обърна достатъчно внимание, стига да не кисна например по толкова време във форума Laughing

# 34 29 авг. 2007, 13:55 ч.

В сърцата на четирима мъже/е,може и малко повече да са:-)))/
Мнения: 1 808

Цитат на: Christine в ср, 29 авг 2007, 11:43

Цитат на: МърГулия. в чт, 23 авг 2007, 15:13

Разбирам те, и аз съм се чувствала така, и сега на моменти. Кофти е. Sad

И аз като теб Shocked

Особено последните три реда са ми много непонятни и меко казано инфантилни #Crazy

# 35 29 авг. 2007, 21:30 ч.

Момичетата са те посъветвали много добре. Намери жена да ти помага, за да може да се почувстваш по-добре и спокойна. И не е задължително да се юрваш по доктори. Да, има живот след раждането. И аз се чувствах по същия начин докато бях в къщи, после полека лека нещата почнаха да си идват на мястото. Проблема със смъкнатото влагалище не е толкова огромен, но посети поне още един доктор. Имам и в момента същия проблем, но това не ми пречи на секса, изпускането се оказа вследствие на някакви бактерии. Втория гинеколог който посетих, беше против операция, ако искам да имам и друго дете. Това ми реши проблема - просто я отложих за около 8 години засега. Обърни внимание на себе си като на жена, а хормоните ще се успокоят!

# 36 29 авг. 2007, 22:27 ч.

София
Мнения: 3 099

Горе главата - ще мине, само не бъди лоша с малкото, невинно създание... От теб и сега зависи какво ще бъде то после.

# 37 30 авг. 2007, 15:25 ч.

София
Мнения: 8 283

Много съвети си получила и мисля че са добри.
Ето малко синтезирано от мен:
1. Депресията ако не можеш сама потърси си лекар, сещам се за един в Шейново (ако си от Сф) има психолог, може да ти даде посока.
2. Времето, има вреем за всичко стига да искаш спомняш ли си израза"стегни се". Бебето ти вече е "голямо", любопитни са, прави неща в къщи и го остави да наблюдава, так и навици създаваш, нашия батковече чисти с прахосмукачка(наистина го прав цели с тръбата боклучетата и му харесва), къпеш се с бебето пред банята (с баткото го правих със стола за хранене) или докато спи.
3. Помощ, ами може и без нея аз съм с 2 бебета и се "оправям", вярно не съм от най спокойните но поне се опитвам.
4. Няма да отслабнеш ако чакаш от самосебеси да стане трябва упорсто постоянство, ХАРЕСАЙ СЕ ТИ и другите ще почнат да те харесват
5. За секса , не съм запозната със здрвословните ти проблеми, но постепенно ще е запознаеш с него пак, но виж първо горните точки, успокой се, отпусни се и достави удоволстрие на теб и мъжа ти

# 38 30 авг. 2007, 15:47 ч.

Мнения: 2 237

Не веднъж съм писала тук за депресията.Защото според мен при теб е точно това.Аз изживях нещо кошмарно.Имах късмет че реагирах навреме и споделих веднага.Хубаво е,че и ти си го направила.Обърни си внимание,наистина няма да е лошо да отидеш на психотерапевт.Просто да споделиш.Защото не съм съгласна с по-горе написано мнение,да споделяш с приятелки.Запомни - в такава ситуация няма такове нещо като "приятелки".Ще споделиш,ще те изслушат,след това ще забравят...Най-много да те разнесат и това е (с мен така стана)
Лично аз съм доволна че потърсих професионална помощ.
И знай че не си сама ! Нямаш идея колко жени страдат от подобни мисли !
Спокойно,всичко ще отмине,можеш да ми вярваш !! Дръж се момиче!

# 39 30 авг. 2007, 18:11 ч.

Мнения: 898

Цитат на: blizna4e в чт, 30 авг 2007, 15:47

споделих веднага.Хубаво е,че и ти си го направила.Обърни си внимание,наистина няма да е лошо да отидеш на психотерапевт.Просто да споделиш.Защото не съм съгласна с по-горе написано мнение,да споделяш с приятелки.Запомни - в такава ситуация няма такове нещо като "приятелки".Ще споделиш,ще те изслушат,след това ще забравят...Най-много да те разнесат и това е (с мен така стана)
Лично аз съм доволна че потърсих професионална помощ.
И знай че не си сама ! Нямаш идея колко жени страдат от подобни мисли !
Спокойно,всичко ще отмине,можеш да ми вярваш !! Дръж се момиче!

"Приятел" - съм го казала обобщено. Може и да не е приятел, може и да е познат, може и да е човек с който току що се е запознала или какъвто и да е друг. НО НЕ И ЧОВЕК КОЙТО ВЗИМА ПАРИ ЗА ДА ТЕ ИЗСЛУША(просто за разговор в който няма нищо по специално или специализирано). Тук се търси съпричастност и разбиране. А това при психотерапевтите си е чист бизнес. Може и да има някой свестен, но ще е в най добрия случай един на десет.
В повече подробности няма да навлизам, въпреки че имам много лични впечатления от психотерапевти и психиатри.
А пък каквото и да се каже по темата , надали авторката и ще го прочете някога.

# 40 30 авг. 2007, 18:17 ч.

София
Мнения: 4 966

Напълно т еразбирам.И аз съм в подобно на твоето положение,само където секса ми е на ниво,но желанието определено е по-слабо.И с детето ми всичко е наред.Тоест отношението ми към него.
Липса на самочувствие,смазаност,постоянна умора,незаинтересованост към нищо,затвореност,посточнни здравослони проблеми...всичко е налице.
Много е гадно.
Не мога да се отърса и си мисля,че ще полудея ако продължавам така.
Пробвах да излизам с приятели на по кафенце...Доста добре се чувствам.Но е веднъж на 6 месеца...

Може да се обърнеш и към психотерапевт.Както близначето е спменала.
Аз съжалявам,че толкова късно го направих....

Желая ти най-вече успех.
И всичко е в твоите ръце. Hug

# 41 30 авг. 2007, 18:53 ч.

Мнения: 750

Не!Няма живот след раждането....Тогава,когато родиш....другият живот е по важен от твоя(на детето имам предвид)!
Забравяш за твоя.....
Но аз нали съм егоист,не съм забравила за себе си! Whistling

# 42 1 септ. 2007, 14:52 ч.

Мнения: 36

Мили момичета,
Благодаря ви за подкрепата. Току-що прочетох отговорите ви на моята тема и съм трогната, от това, че отделяте от собственото си време, за да ме успокоите Heart Eyes

Да, може би наистина има нещо на хормонално или физическо ниво, за да се чувствам така... Аз съм се грижила и за много възрастен човек преди, и за сестричката си, която е 10 години по-малка от мен...т.е. винаги съм била грижовна и това не ми е пречело, а напротив, чувствала съм се добре. Всички ми казват, че съм много отговорен и примерен човек. Поне преди... Явно както някой беше написал, съм гневна заради отнетата свобода, заради огромната отговорност, стоварила се на плещите ми, заради прекалената сериозност, с която приемам нещата.
Искам да уточня, че проблемите с косата, окосмяването, изпускането по малка нужда, отпуснатия корем и аз смятам донякъде за разрешими. Дори килограмите съм си върнала вече.
Просто тези неща ми се явяват в главата, когато съм в едно от тези състояния, в които изпадам, като проблеми, до които съм стигнала вследствие раждането и оттам се заражда някакъв гняв към детенцето ми, който осъзнавам, че е абсолютно безпочвен. Това ме тормози най-много и се измъчвам от чувство за вина. Някои от вас бяха писали, че и те са крайно изтощени, оплескани в пюрета, но обичат децата си. Е, това ми е най-голямата болка, че аз сякаш не мога да обикна своето безрезервно. Яд ме е сигурно и на това, че правя жертви за нея въпреки себе си - цялото ми време отива за нея, защото тя е доста капризна и неспокойна и честно, нямам време да се погледна в огледалото, камо ли да се поддържам в изряден вид.
По повод написаното от една майка, че винаги е с прическа и маникюр - браво на теб, какво не бих дала и аз да имам тази упоритост. Само че ти вършиш ли и домакинска работа - как не ти се разваля маникюра като миеш по 20 пъти /буквално/ на ден - я шишета и чинии, я дупета. Не мога да си представя как имаш време за прическа и маникюр, педикюр, епилация всеки ден... За къпането /моето Wink

/ еми мойта щерка не стои ни в столче за кола, ни в столче за хранене вече - то е пищене, то е чудо. Иска постоянно да е в движение, та и това да се къпем заедно още не е осъществимо.
Към магнолиамм , Мама Гутка, РадостинаХЗ, може и да пропускам някой - благодаря ви от сърце за хубавите думи, усещам, че сте взели проблема ми присърце
Към Булка Марулка - можеш ли да ми кажеш кои хормони си си изследвала? Защото всички признаци са ми налице, също и слабеенето май...
Към Десем - можеш ли да ми изпратиш координати на този психолог от Шейново?
Още веднъж благодаря на всички ви!

# 43 1 септ. 2007, 15:09 ч.

Плевен
Мнения: 1 738

loneky , добре,че пусна тази тема,че да си отдъхна.Мислех сси,че само аз имам някои от твоите проблеми,а се оказа,че доста майки ги имат. Надявам се скоро всичко да е наред Simple Smile

# 44 1 септ. 2007, 16:02 ч.

Мнения: 146

и аз съм мн изнервена,излиза ми се вачер/това ми липсва наи много/,но няма как поне на първо време,а иначе просто намираи начин за релакс,без значение как.просто остави бебо на някои дори за 1 час и се отдаи нха заслужена почивка Hug

# 45 4 септ. 2007, 00:13 ч.

Мнения: 43

Като повечето майки и аз съм имала доста от изброените проблеми-нервност,избухливост,постоянна умора,супер кофти настроение и за капак супер ревливо бебе.Родих зимата,така че за разходка навън дума не можеше да става.По цял ден затворени у дома и ревове-и детето и аз yahoo_49

Нямаше спокойствие нито през деня,нито през нощта.Така беше няколко месеца и имах чувството,че тотално ще изперкам.Накрая разбрах,че така не може да продължава и реших,че сама трябва да намеря начина да изляза от тази дупка.Решението беше съпругът ми.Вечер,щом се прибереше от работа имаше един час за себе си-вечеря,телевизия,след това вземаше детето и се гледаха само двамата за около 2 часа.Тези 2 часа бяха мои,за мен.После като се позатопли времето излизахме заедно или той взема детето с количката и отиват с приятели на кафе,на разходка.Това се повтори и с второто дете(след 6 години).Много ми помагаше(и все още ми помага) таткото и това е добре и за него,и за децата-хем жена му не е изнервена,хем и връзката му с децата е много силна.Сега децата поотраснаха,но пак си знаят-като се прибере и двамата започват"тате хайде това,хайде онова",Според мен е много важно не само бабите, а и бащите да помагат в отглеждането и възпитанието на децата.
А за любовта към децата не се тревожи-мисля,че с времето се усилва все повече и повече. newsm10

Последна редакция: вт, 04 сеп 2007, 00:41 от pipina

# 46 4 септ. 2007, 09:41 ч.

Мнения: 4 841

В по-малка или по-голяма степен, всички сме имали подобни състояния. Моят син също беше много ревлив - ходех до тоалетната с кенгурото отпред, и чинии миех с кенгурото (и пак задължително отпред), по едно време имах чувството, че съм се ПРЕВЪРНАЛА в кенгуро... И за къпане нямах време, и за книги и филми, а коламаската, маникюра и прическата ми изглеждаха като някакви нереални събития от друг живот... При мен нещата обаче траяха само няколко месеца, после едно по едно започнаха да си влизат в нормалния ход. Сигурна съм, че и при теб ще стане така, момичетата са ти дали прекрасни съвети, пък и звучиш като човек, който ще се справи Peace

Колкото до живота след раждането, за мен той е в пъти по-пълноценен и интересен от всичко, което съм преживявала преди това. Купоните, кръчмите, безгрижните флиртове и безграничната свобода са приятни спомени в главата ми, към които винаги мога да се връщам. Но преоткриването на света през очите на детето ми, това е нещо, което ме изпълва с неописуеми усещания, многократно по-силни и по-ценни от онази "свобода", която съм изгубила. Все пак обаче уточнявам, че родих на 31, така че съм консумирала свободата си доста интензивно (дори прекалено интензивно) в продължение на 13 години, така че нищо от "онзи" етап не ми липсва и не е останало неизживяно.

Успех bouquet

# 47 6 септ. 2007, 17:38 ч.

Мнения: 319

loneky, изтръпнах когато четох постта ти. Много жени са се чувствали като теб, включително и аз, но само едно те моля колкото и да си изнервена не си го изкарвай на детенцето. Постави се на негово място, вместо да го гушка и да му се радва мама, тя е изнервена, крещи му и дори го шамаросва. То какво да прави да се смее ли? Много ясно, че и то ще ревне. Разбирам, че на човек му идва в повече, но тази малка душичка не е виновна, че ти се чувстваш така. Децата се раждат за да бъдат щастливи.
За всички други неща, които описваш, ами постарай се да си вдигнеш самочувствието.
Аз примерно като видях, че не смъквам след раждането започнах да се мъча да си върша всичката домакинска работа сама, разхождах си бебо със слинга и т.н. и отслабнах за отрицателно време това ми беше фитнеса и така го възприемах.
Всичко е въпрос на настройка, не виждай нещата в отрицателната им страна, виж ги в положителната им. Че с това бебе вече с мъжът ти сте обвързани завинаги, създали сте нещо толкоз красиво заедно, това е любовта ви, все едно да шамаросаш любовта си.
Кажи на мъжа си така: Виж за колко бързо си възстанових килограмите, а другите жени...
Можеш да го караш и той да дава пюрето. Намери начин да се забавляваш във всяка ситуация, не наблягай само на отрицателните черти, но и на положителните.
На 10 месеца вече можеш да оставиш бебо за няколко часа на някого, може и на приятелка или на мъжа си и да идеш да си свършиш всички тези работи: и прическа и епилация, масаж, сауна, пазаруване...
Ами карай и мъжът ти от време на време да ти помага, хем и той ще те оцени да види какво е да гледаш дете.
И както ти е казала BirdsFlu, всички купони ти се струват вече безсмислени. Аз като изляза някъде и все се чудя какво прави бебчо.
Сигурна съм, че ще се справиш! Успех Peace

И да нацелуваш малката палавница! (А бе, радвай се, щом е палаво детето значи е здраво! Laughing

)

# 48 7 септ. 2007, 14:29 ч.

Мнения: 953

Цитат на: ВАНИНАА в сб, 25 авг 2007, 16:08

а ти имаш ли инфо за психолозите,ако не - аз ще ти дам.както на всякъде и тук си има добри и лоши лекари.зависи на кого ще попаднеш.
иначе наистина е добре да посети психолог ,за да си оправи духовното състояние,тогава ще може да се справи и с физическото.
иначе към жената пуснала темата- не се гневи на бременноста,тя е желана,и знай че всичко това е в името на едно красиво и сладко бебче ,което иска само да бъде обичано и обгрижвано.но то без теб неможе.за това красиво дете,създадено от вашата обич си длъжна да се вземеш в ръце,и да направиш нещо за себе си,и да се успокоиш.успех.

# 49 7 септ. 2007, 16:16 ч.

Мнения: 898

Цитат на: desi.a в пт, 07 сеп 2007, 14:29

Цитат на: ВАНИНАА в сб, 25 авг 2007, 16:08

От "инфо" реално мнение не се изгражда. Инфото е само насочващо преди човек да реши да посети психолог или какъвто и да бил друг лекар.
И информация си имам, но което е по важно имам и опит от реални контакти с психолози и психиатри,
е не от София, но от достатъчно голям друг град (Варна). Тъй че не говоря на изуст или само на теория.
Разбира се че има и добри, аз съм го казала по горе в друг постинг, в най добрия случай един на десет.

Нека да посети момичето психолог, няма нищо лошо.
Но недейте дава такива наивни съвети като "да посети психолог за да си оправи духовното състояние".
Оправянето на духовното състояние не зависи от психолога, а от самия човек за когото става въпрос.
Това не е развален зъб който лекаря да оправи, става въпрос за съвсем различна материя........

# 50 7 септ. 2007, 20:27 ч.

София
Мнения: 397

Като оставим настрана разните хормони и доктори,искам да те успокоя,че най-трудното вече си го минала.Оттук нататък с всяко ново умение на детето ще ти става по-лесно за гледане.Неслучайно депресията държи повечето докъм 2г. ,обикновено тогава детето тръгва на ясла или поне вече се справя самостоятелно с елементарните си нужди.Майката пък се връща на работа или поне връща социялният си живот и влиза в крачка с останалите колежки/приятелки. А с връщането на женското самочувствие ,ще се върне и удоволствието в секса. Peace

# 51 7 септ. 2007, 22:15 ч.

София
Мнения: 8 283

loneky, ще ти потърся координати.
Мацката я знам от курсовете на сп. 9 месеца.
Едната от лекциите беше точно за след родилната депресия.
КАто видях темата ми се стори неинтерсна но има полза от такива неща.
Запомнила съм нещо от нея (дано добре предам смисъл ан думите): "Когато някой е в депресия не го оправят думи от рода каво т ие ми ти имаша най-хубавото нещо какво искаш още, спокойно ще мине" трябва разбиране

Ето:
казва се Вяра Виденова, психолог, подготвителен курс за бременени към САГБАЛ "Шейново" 088 / 7 464 961
Ходила съм на 2 теми, на които тя е била лектор: "Следродилната депресия" и "Детето-неговите желания, фантазии и страхове"

Последна редакция: пт, 07 сеп 2007, 22:22 от Desem

# 52 7 септ. 2007, 22:29 ч.

Мнения: 1 069

Скъпа, има живот след раждането и то прекрасен! Има решение, нищо не е загубено. Побързай да възстановиш душевното си равновесие, за да се радваш пълноценно да своето малко съкровище. Скоро ще проходи, ще проговори, това са моменти на щастие, които не бива да пропускаш!

# 53 8 септ. 2007, 12:40 ч.

Мнения: 4 520

loneky, Hug

Всичко ще се оправи! Peace

Трябва само да се стегнеш и да не се поддаваш на всяка емоция, която те завладее. Иди на лекар, иди на контролен преглед при гинеколог, на психиатър и на хомеопат, ако трябва, помоли някоя близка жена да ти гледа детето за ден и се отдай на грижи единствено за себе си. Гарантирам ти, че в края на деня вече ще тичаш към вкъщи, за да си прегърнеш детето! Отделяй време и да си говориш със съпруга си - ама не за памперси, пюрета, финанси и тем подобни, а за весели и хубави неща. Гушнете се на дивана, гледайте хубав филм, сипете си по нещо за пийване и ще видиш как ти идва настроение за много неща.
Аз лично боря депресията със силна музика и танци - у дома, в хола, докато примерно децата спят оттатък. Или включвам и големия ми син в танците и буквално пощуряваме.
Майчинството е прекрасно нещо и трябва да бъде такова за всяка жена, но ти не трябва да чакаш наготово, но и да се постараеш за това щастие. Успех! Hug

# 54 8 септ. 2007, 18:09 ч.

Банкя
Мнения: 1 291

Прави гимнастика!
това е първа стъпка за стягане на всички мускули в таза.
Уважавай мъжа си и знай че е важно той да те харесва а не ти да се харесваш.
Ако само се цупиш ще си иде.
Какво като си се променила.Има начини и време и желание да се оправят нещата.

# 55 8 септ. 2007, 18:33 ч.

София
Мнения: 10 858

Към всички гореспоменати съвети бих добавила само да започнеш най-старателно да полагаш грижи за външният си вид, като с подобряването му ще се подобри и самочувствието ти, а оттам и целият ти поглед върху нещата /особенно ревността/.
За влагалището прави кегели всеки ден. Ако не почувстваш подобрение, тогава иди на лекар, но мисля, че ще ти повлияят добре.
Желая ти успех! Hug

# 56 8 септ. 2007, 20:14 ч.

София
Мнения: 62 595

tarlio
За гимнастиката, добре. Имаш право.
Но за харесването и нехаресването на мъжа й, не съм съгласна. Това момиче не може при целия стрес от новата отговорност и ситуация да се натоварва допълнително от мисълта, че ако не се стегне, мъжът й няма да е доволен. Не може да я плашиш, че той ще си иде.
И като картинка да е момичето, ако на един мъж не му изнасят новите грижи, той пак може да си намери повод да мрънка и да си отиде.
Затова, да мисли за детето и за себе си, че й трябва много енергия и сили. А таткото да внимава в картинката и да се грижи и за майката, и за детето.

# 57 8 септ. 2007, 20:57 ч.

Под гъбата
Мнения: 1 457

Нямам време да изчета всички мнения но ще ти кажа едно: Ако имаш вече редовен цикъл и си приключила с кърменето иди и се прегледай при ендокринен гинеколог и си направи изследвания на нивата с хормони. Точно след бременност е възможно прословутите кисти да се появят отново с пълна сила а хормоните си бушуват. Имах същият проблем но с подходящо лечение на ПКЯ нещата могат да са поносими.
На никой не му харесва да е намазан с пюрета и лиги, но е факт че и време за всичко ,което искаш да свършиш нямаш и не се отчайвай а посети лекар.

# 58 8 септ. 2007, 21:51 ч.

Пловдив
Мнения: 23 729

loneky, не се притеснявай, че не обичаш детенцето си. Според мен го обичаш, но не осъзнаваш. А и любовта не винаги идва веднага, особено при първите деца, трябва време за да се развие.

# 59 8 септ. 2007, 23:24 ч.

Мнения: 148

Я се вземи в ръце, дарена си с най-хубавия дар детенце, това не е просто цитат, това е самата истина, колко жени мечтаят да са на твое място, да са майки! Аз съм на 32 год. и това ще е първото ми дете, чакам го с нетърпение, да и аз съм изнервена от бременноста, от тежеста, от дискомфорта, на това е съдбата на жената решила да бъде майка! И нещо друго, ако неможеш да решиш проблемите си сама, съвета ми е обърни се към психолог, за да не се налага после да ходиш при психиатър. Успех и се грижи за бебето!

Препоръчани теми

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Защо искате деца ?

Нужда от съвет

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Причина:

Причина: