Има ли живот след раждането?

  • 5 038
  • 59
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 77
Няма да повтарям нещата - момичетата са ти казали всичко....Вземи си нещата в ръце, и едно по едно започвай да ги оправяш...... Но наистина - бебчо не е виновно за нищо, не му викай,това с пляскането не го повтаряй Naughty, а седни и помисли,кое би те накарало да се чувстваш пълноценна....... и го направи...

Всички физически проблеми,които си описала - са решими. И косата,и килограмите , исекса - ще се върнат Grinning

Психиката - потърси си психолог, майки,с които ти е приятно/може и да не са майки/, излезте някъде с мъжът ти, отидете с детето  за 2-3 дена някъде - наслаждавай се на майчинството,  и не се обвинявай - не е нужно да се лигавиш по цял ден,  и на ляво и надясно да се правиш на супер щастлива майка - достатъчно е да си го погледнеш с любов,спокойствие и да откриеш,че да имаш дете,наистина е най-големият дар.

А когато ти е тежко - иди ,наплачи се в банята,пък после се усмихни,целуни детенце, вземи си хубава книга или списание,излезте в парка,усамоти се, вземи си кафенце и се наслаждавай Grinning

И не забравяй - когато много ти е тежко - ние сме тук - с добра дума, с добър съвет, оплескани с пюрета, недоспали,и малко изнервени, но ...готови да ти подадем ръка Hug

И още нещо - снимай се,когато си на прага да се разкрещиш на бебчо - това,което ще видиш в снимката,ще те накара да се промениш Peace


 Heart Eyes

щях да се разрева от умиление, четейки поста ти. нямам деца и не съм в положението на авторката, но ще си спомням за думите ти в тежки моменти, когато съм омазана цялата в пюре  Hug

--cat

# 31
  • В сърцата на четирима мъже/е,може и малко повече да са:-)))/
  • Мнения: 1 808
Няма да повтарям нещата - момичетата са ти казали всичко....Вземи си нещата в ръце, и едно по едно започвай да ги оправяш...... Но наистина - бебчо не е виновно за нищо, не му викай,това с пляскането не го повтаряй Naughty, а седни и помисли,кое би те накарало да се чувстваш пълноценна....... и го направи...

Всички физически проблеми,които си описала - са решими. И косата,и килограмите , исекса - ще се върнат Grinning

Психиката - потърси си психолог, майки,с които ти е приятно/може и да не са майки/, излезте някъде с мъжът ти, отидете с детето  за 2-3 дена някъде - наслаждавай се на майчинството,  и не се обвинявай - не е нужно да се лигавиш по цял ден,  и на ляво и надясно да се правиш на супер щастлива майка - достатъчно е да си го погледнеш с любов,спокойствие и да откриеш,че да имаш дете,наистина е най-големият дар.

А когато ти е тежко - иди ,наплачи се в банята,пък после се усмихни,целуни детенце, вземи си хубава книга или списание,излезте в парка,усамоти се, вземи си кафенце и се наслаждавай Grinning

И не забравяй - когато много ти е тежко - ние сме тук - с добра дума, с добър съвет, оплескани с пюрета, недоспали,и малко изнервени, но ...готови да ти подадем ръка Hug

И още нещо - снимай се,когато си на прага да се разкрещиш на бебчо - това,което ще видиш в снимката,ще те накара да се промениш Peace


 Heart Eyes

щях да се разрева от умиление, четейки поста ти. нямам деца и не съм в положението на авторката, но ще си спомням за думите ти в тежки моменти, когато съм омазана цялата в пюре  Hug

--cat

Пожелавам ти да бъдеш добра и щастлива майка,жена,съпруга и личност Grinning Grinning Grinning

# 32
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Разбирам те, и аз съм се чувствала така, и сега на моменти. Кофти е.  Sad

Макар, че имам 4 гледача (2 баби, 1 прабаба и мъжо) пак на моменти ми писва ужасно. Майчинството е затъпяващо, да висиш по люлки и пързалки в парка е просто ужасно депресиращо, не мога, чувствам се зле.

Обожавам сина си, но имам абсолютно задължително нужда от лично време и самостоятелен живот, не искам 24/7 да съм  "майка" (имам в предвид задълженията).  Tired

Но при мен е лесно, защото освен гледачите имам и способността да се "оттървам" от мисли за детето, т.е. в момента в който го дам на бабите да го гледат в петък вечер, спирам да го мисля изобщо и по никакъв повод. И се отдавам на спокойствие и излизания, не мога, иначе щях да откача тотално и безвъзвратно, а съм млада.
 
Shocked Shocked Shocked

# 33
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Състоянието ти си е почти нормално, особено ако не получаваш от съпруга си предишното внимание и сте занемарили социалните контакти.
Внимавай и занапред как ще се държиш пред детето, защото децата са нашите огледала и копират нашето поведение. Не може нервна майка да има спокойно дете, а когато и двамата сте нервни, от ситуацията можеш да излезеш само ако засилиш самоконтрола. Ползвай услугите на бабите, дори ако не сте в добри отношения, защото два три часа почивка ще ти се отразят добре. Според мен си гневна заради отнетата свобода.
За къпането - скоро ще можеш да се къпеш с детето Laughing, то ще седи стабилно в коритото, а ти ще си пуснеш душче Wink Не разбирам как не намираш време да се епилираш например в домашни условия, с епилатор, в краен случай мини на бръснене. Не съм сигурна, че трябва да разбирам оплакванията буквално, разбира се, но аз с един мъник, и кака, която изисква специални грижи и е по-голямо бебе от него, мога да си обърна достатъчно внимание, стига да не кисна например по толкова време във форума Laughing

# 34
  • В сърцата на четирима мъже/е,може и малко повече да са:-)))/
  • Мнения: 1 808
Разбирам те, и аз съм се чувствала така, и сега на моменти. Кофти е.  Sad

Макар, че имам 4 гледача (2 баби, 1 прабаба и мъжо) пак на моменти ми писва ужасно. Майчинството е затъпяващо, да висиш по люлки и пързалки в парка е просто ужасно депресиращо, не мога, чувствам се зле.

Обожавам сина си, но имам абсолютно задължително нужда от лично време и самостоятелен живот, не искам 24/7 да съм  "майка" (имам в предвид задълженията).  Tired

Но при мен е лесно, защото освен гледачите имам и способността да се "оттървам" от мисли за детето, т.е. в момента в който го дам на бабите да го гледат в петък вечер, спирам да го мисля изобщо и по никакъв повод. И се отдавам на спокойствие и излизания, не мога, иначе щях да откача тотално и безвъзвратно, а съм млада.
 
Shocked Shocked Shocked

И аз като теб  Shocked Shocked Shocked Особено последните три реда са ми много непонятни  и меко казано инфантилни #Crazy #Crazy #Crazy

# 35
Момичетата са те посъветвали много добре. Намери жена да ти помага, за да може да се почувстваш по-добре и спокойна. И не е задължително да се юрваш по доктори. Да, има живот след раждането. И аз се чувствах по същия начин докато бях в къщи, после полека лека нещата почнаха да си идват на мястото. Проблема със смъкнатото влагалище не е толкова огромен, но посети поне още един доктор. Имам и в момента същия проблем, но това не ми пречи на секса, изпускането се оказа вследствие на някакви бактерии. Втория гинеколог който посетих, беше против операция, ако искам да имам и друго дете. Това ми реши проблема - просто я отложих за около 8 години засега. Обърни внимание на себе си като на жена, а хормоните ще се успокоят!

# 36
  • София
  • Мнения: 3 099
Горе главата - ще мине, само не бъди лоша с малкото, невинно създание... От теб и сега зависи какво ще бъде то после.

# 37
  • София
  • Мнения: 8 283
Много съвети си получила и мисля че са добри.
Ето малко синтезирано от мен:
1. Депресията ако не можеш сама потърси си лекар, сещам се за един в Шейново (ако си от Сф) има психолог, може да ти даде посока. 
2. Времето, има вреем за всичко стига да искаш спомняш ли си израза"стегни се". Бебето ти вече е "голямо", любопитни са, прави неща в къщи и го остави да наблюдава, так и навици създаваш, нашия батковече чисти с прахосмукачка(наистина го прав цели с тръбата боклучетата и му харесва), къпеш се с бебето пред банята (с баткото го правих със стола за хранене) или докато спи.
3. Помощ, ами може и без нея аз съм с 2 бебета и се "оправям", вярно не съм от най спокойните но поне се опитвам.
4. Няма да отслабнеш ако чакаш от самосебеси да стане трябва упорсто постоянство, ХАРЕСАЙ СЕ ТИ и другите ще почнат да те харесват
5. За секса , не съм запозната със здрвословните ти проблеми, но постепенно ще е запознаеш с него пак, но виж първо горните точки, успокой се, отпусни се и достави удоволстрие на теб и мъжа ти   

# 38
  • Мнения: 2 237
Не веднъж съм писала тук за депресията.Защото според мен при теб е точно това.Аз изживях нещо кошмарно.Имах късмет че реагирах навреме и споделих веднага.Хубаво е,че и ти си го направила.Обърни си внимание,наистина няма да е лошо да отидеш на психотерапевт.Просто да споделиш.Защото не съм съгласна с по-горе написано мнение,да споделяш с приятелки.Запомни - в такава ситуация няма такове нещо като "приятелки".Ще споделиш,ще те изслушат,след това ще забравят...Най-много да те разнесат и това е (с мен така стана)
Лично аз съм доволна че потърсих професионална помощ.
И знай че не си сама ! Нямаш идея колко жени страдат от подобни мисли !
Спокойно,всичко ще отмине,можеш да ми вярваш !! Дръж се момиче!

# 39
  • Мнения: 898
споделих веднага.Хубаво е,че и ти си го направила.Обърни си внимание,наистина няма да е лошо да отидеш на психотерапевт.Просто да споделиш.Защото не съм съгласна с по-горе написано мнение,да споделяш с приятелки.Запомни - в такава ситуация няма такове нещо като "приятелки".Ще споделиш,ще те изслушат,след това ще забравят...Най-много да те разнесат и това е (с мен така стана)
Лично аз съм доволна че потърсих професионална помощ.
И знай че не си сама ! Нямаш идея колко жени страдат от подобни мисли !
Спокойно,всичко ще отмине,можеш да ми вярваш !! Дръж се момиче!


"Приятел"  - съм го казала обобщено. Може и да не е приятел, може и да е познат, може и да е човек с който току що се е запознала или какъвто и да е друг. НО НЕ И ЧОВЕК КОЙТО ВЗИМА ПАРИ ЗА ДА ТЕ ИЗСЛУША(просто за разговор в който няма нищо по специално или специализирано). Тук се търси съпричастност и разбиране. А това при психотерапевтите си е чист бизнес. Може и да има някой свестен, но ще е в най добрия случай един на десет.
В повече подробности няма да навлизам, въпреки че имам много лични впечатления от психотерапевти и психиатри.
А пък каквото и да се каже по темата , надали авторката и ще го прочете някога.

# 40
  • София
  • Мнения: 4 966
Напълно т еразбирам.И аз съм в подобно на твоето положение,само където секса ми е на ниво,но желанието определено е по-слабо.И с детето ми всичко е наред.Тоест отношението ми към него.
Липса на самочувствие,смазаност,постоянна умора,незаинтересованост към нищо,затвореност,посточнни здравослони проблеми...всичко е налице.
Много е гадно.
Не мога да се отърса и си мисля,че ще полудея ако продължавам така.
Пробвах да излизам с приятели на по кафенце...Доста добре се чувствам.Но е  веднъж на 6 месеца...

Може да се обърнеш и към психотерапевт.Както близначето е спменала.
Аз съжалявам,че толкова късно го направих....


Желая ти най-вече успех.
И всичко е в твоите ръце. Hug

# 41
  • Мнения: 750
Не!Няма живот след раждането....Тогава,когато родиш....другият живот е по важен от твоя(на детето имам предвид)!
Забравяш за твоя.....
Но аз нали съм егоист,не съм забравила за себе си! Whistling

# 42
  • Мнения: 36
Мили момичета,
Благодаря ви за подкрепата. Току-що прочетох отговорите ви на моята тема и съм трогната, от това, че отделяте от собственото си време, за да ме успокоите  Heart Eyes
Да, може би наистина има нещо на хормонално или физическо ниво, за да се чувствам така... Аз съм се грижила и за много възрастен човек преди, и за сестричката си, която е 10 години по-малка от мен...т.е. винаги съм била грижовна и това не ми е пречело, а напротив, чувствала съм се добре. Всички ми казват, че съм много отговорен и примерен човек. Поне преди... Явно както някой беше написал, съм гневна заради отнетата свобода, заради огромната отговорност, стоварила се на плещите ми, заради прекалената сериозност, с която приемам нещата.
Искам да уточня, че проблемите с косата, окосмяването, изпускането по малка нужда, отпуснатия корем и аз смятам донякъде за разрешими. Дори килограмите съм си върнала вече.
Просто тези неща ми се явяват в главата, когато съм в едно от тези състояния, в които изпадам, като проблеми, до които съм стигнала вследствие раждането и оттам се заражда някакъв гняв към детенцето ми, който осъзнавам, че е абсолютно безпочвен. Това ме тормози най-много и се измъчвам от чувство за вина. Някои от вас бяха писали, че и те са крайно изтощени, оплескани в пюрета, но обичат децата си. Е, това ми е най-голямата болка, че аз сякаш не мога да обикна своето безрезервно. Яд ме е сигурно и на това, че правя жертви за нея въпреки себе си - цялото ми време отива за нея, защото тя е доста капризна и неспокойна и честно, нямам време да се погледна в огледалото, камо ли да се поддържам в изряден вид.
По повод написаното от една майка, че винаги е с прическа и маникюр - браво на теб, какво не бих дала и аз да имам тази упоритост. Само че ти вършиш ли и домакинска работа - как не ти се разваля маникюра като миеш по 20 пъти /буквално/ на ден - я шишета и чинии, я дупета. Не мога да си представя как имаш време за прическа и маникюр, педикюр, епилация всеки ден... За къпането /моето Wink/ еми мойта щерка не стои ни в столче за кола, ни в столче за хранене вече - то е пищене, то е чудо. Иска постоянно да е в движение, та и това да се къпем заедно още не е осъществимо.
Към магнолиамм , Мама Гутка, РадостинаХЗ, може и да пропускам някой - благодаря ви от сърце за хубавите думи, усещам, че сте взели проблема ми присърце
Към Булка Марулка - можеш ли да ми кажеш кои хормони си си изследвала? Защото всички признаци са ми налице, също и слабеенето май...
Към Десем - можеш ли да ми изпратиш координати на този психолог от Шейново?
Още веднъж благодаря на всички ви!

# 43
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
loneky , добре,че пусна тази тема,че да си отдъхна.Мислех сси,че само аз имам някои от твоите проблеми,а се оказа,че доста майки ги имат. Надявам се скоро всичко да е наред Simple Smile

# 44
  • Мнения: 146
и аз съм мн изнервена,излиза ми се вачер/това ми липсва наи много/,но няма как поне на първо време,а иначе просто намираи начин за релакс,без значение как.просто остави бебо на някои дори за 1 час и се отдаи нха заслужена почивка Hug  bouquet Peace

Общи условия

Активация на акаунт