Чудя се защото найстина се случва нещо странно за мен. Със съпруга си съм заедно достатъчно дълго. Но забелязвам, че въпреки, че сме женени ние не сме заедно. Преди му се карах, сърдих се, опитвах се да му покажа, че искам да ни вижда когато влезе вкъщи, а не просто да ни поглежда. Не успях. С времето забелязах, че вече не ми пук. Не ме интересува кога се прибира, колко ще отсъства, дали ще ми обърне внимание като се прибере. НИЩО. Нормално ли е? Питам се защото знам как обичам. Бурно, всеотдайно. Понякога ревнувам. Искам внимамие. Какво се случва. Мисля, че не го обичам вече. Прекалено дълго е бил с мен и детето, но го е нямало всъщност. Какво да направя. Как да започна да го обичам отново? Има ли начин да върна всичко както е било, защото сега се чувствам сама.
- Публикувана: 22 авг. 2007, 21:30 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2007, 00:11 ч.
Какво ми се случва
Сигурно съм го написала объркано, но така го чувствам. Когато се замисля за това как живеем сега ми се плаче. Или го няма или като си е вкъщи гледа собствените си неща. Когато е свободен, то почти никога не е за нас. Винаги върши "работа", която не е свършил поради ходенето на работа. И така през последните години.
Знам ли доста време се опитвах да му кажа, че имам нужда от внимание. Че искам вместо да седне пред компютъра да седне с мен. Като почива вместо да си намери работа да излезе с нас с детето. Че секса не е по поръчка. Имахме период в който толкова му бях насъбрала, че дори не исках да правим секс. Просто се уморих да искам вниманието му и спрях да се нуждая от него.
Aко любовта е била истинска и всеотдайна, тя не умира и няма защо да се връща. А ти, Нямам си, сигурна ли си че си го обичала така, както смяташ, че можеш да обичаш? Според мен ти не си го обичала истински. Защото не е човекът за теб. Правим грешки, но е редно и да правим равносметки. Може вината да е и у него, което е несъмнено. Но ако ти обичаш точно този човек, точно такъв, какъвто е, точно с това, което прави, той ще е човекът, от когото няма да се отвърнеш и винаги ще е истинският. Е ли е?
Oфффф хайде пак фрази за любов умряла, истинска и други щуротии 
Порастнете бе хора!
Виж момиче, имате брак и най-важното имате деца! Семейство не се разваля с лека ръка. Като гледам как се дава съвета в тоя сайт "зарежи го" или "разведи се" ей така сякаш на кафе ти предлагат да идеш, се чудя как е останало здраво семейство в България
Семейството, партньора, любовта, чувствата не са дадености - за тях трябва да се борим, да се грижим, да ги подклаждаме.
Промени отношението към мъжа си, говорете, изисквай внимание за теб и децата ви, обръщай му внимание. Хората разбират какво трябва да правят най-лесно като им го кажат, а не като им го показват. Ако си пробвала, ако си се постарала, ако си вложила сърце и душа в опита да си спасиш брака и отсреща не си получила каквито и да е индикации, че си разбрана си вземи децата и се разделете ВРЕМЕННО. Ако и след малката раздяла не усетите да си липсвате седнете и говорете докато ви втръсне и не остане какво да си кажете и предъвчете. Ако накрая стигнете до извода, че няма как да продължите заедно то тогава започнете нужните постъпки.
Тогава ще имаш куража и вътрешната сила да гледаш детето си в очите и да отговориш на въпроса му "Защо?" И на този въпрос ще трябва да отговаряш много пъти - на всеки етап от развитието му.
Порастнете бе хора!Виж момиче, имате брак и най-важното имате деца! Семейство не се разваля с лека ръка. Като гледам как се дава съвета в тоя сайт "зарежи го" или "разведи се" ей така сякаш на кафе ти предлагат да идеш, се чудя как е останало здраво семейство в България
Семейството, партньора, любовта, чувствата не са дадености - за тях трябва да се борим, да се грижим, да ги подклаждаме.
Промени отношението към мъжа си, говорете, изисквай внимание за теб и децата ви, обръщай му внимание. Хората разбират какво трябва да правят най-лесно като им го кажат, а не като им го показват. Ако си пробвала, ако си се постарала, ако си вложила сърце и душа в опита да си спасиш брака и отсреща не си получила каквито и да е индикации, че си разбрана си вземи децата и се разделете ВРЕМЕННО. Ако и след малката раздяла не усетите да си липсвате седнете и говорете докато ви втръсне и не остане какво да си кажете и предъвчете. Ако накрая стигнете до извода, че няма как да продължите заедно то тогава започнете нужните постъпки.
Тогава ще имаш куража и вътрешната сила да гледаш детето си в очите и да отговориш на въпроса му "Защо?" И на този въпрос ще трябва да отговаряш много пъти - на всеки етап от развитието му.
Семейство не се разваля с лека ръка. Като гледам как се дава съвета в тоя сайт "зарежи го. Хората разбират какво трябва да правят най-лесно като им го кажат, а не като им го показват. Ако си пробвала, ако си се постарала, ако си вложила сърце и душа в опита да си спасиш брака и отсреща не си получила каквито и да е индикации, че си разбрана си вземи децата и се разделете ВРЕМЕННО. Ако и след малката раздяла не усетите да си липсвате седнете и говорете докато ви втръсне и не остане какво да си кажете и предъвчете. Ако накрая стигнете до извода, че няма как да продължите заедно то тогава започнете нужните постъпки.
Тогава ще имаш куража и вътрешната сила да гледаш детето си в очите и да отговориш на въпроса му "Защо?" И на този въпрос ще трябва да отговаряш много пъти - на всеки етап от развитието му.
Както и на всеки етап от развитието на детето би могла да отговаряш и на тези въпроси- Мамо, вие защо не си говорите? Мамо, вие защо се карате? Мамо, вие с тати обичате ли се? Мамо, ние защо не излизаме с тати? Мамо, къде е тати? Мамо, тати кога ще се прибере? ...
Временното разделяне е вид бягство, вид безотговорност и отлагане на въпросите, които следва да се изяснят сега. После известно време нещата се пообистрят сякаш, но това е в повечето случаи отново временно и отново измамно. Не, че е невъзможно. Но пък е възможно тогава, когато има всеотдайност и силна любов между двамата и тя е била помрачена от временни странични лоши събития. Не намесвайте децата. Не заради децата трябва на всяка цена да се правят опити за запазване на брака. Но пък заради тях трябва да се стремим да се чувстваме добре, да обичаме, да бъдем позитивни, за да има на какво да ги научим и какво те да вземат за пример от нас. В подобен род съжителсво като това няма да се получи.
Временното разделяне е вид бягство, вид безотговорност и отлагане на въпросите, които следва да се изяснят сега. После известно време нещата се пообистрят сякаш, но това е в повечето случаи отново временно и отново измамно. Не, че е невъзможно. Но пък е възможно тогава, когато има всеотдайност и силна любов между двамата и тя е била помрачена от временни странични лоши събития. Не намесвайте децата. Не заради децата трябва на всяка цена да се правят опити за запазване на брака. Но пък заради тях трябва да се стремим да се чувстваме добре, да обичаме, да бъдем позитивни, за да има на какво да ги научим и какво те да вземат за пример от нас. В подобен род съжителсво като това няма да се получи.
Чудя се защото найстина се случва нещо странно за мен. Със съпруга си съм заедно достатъчно дълго. Но забелязвам, че въпреки, че сме женени ние не сме заедно. Преди му се карах, сърдих се, опитвах се да му покажа, че искам да ни вижда когато влезе вкъщи, а не просто да ни поглежда. Не успях. С времето забелязах, че вече не ми пук. Не ме интересува кога се прибира, колко ще отсъства, дали ще ми обърне внимание като се прибере. НИЩО. Нормално ли е? Питам се защото знам как обичам. Бурно, всеотдайно. Понякога ревнувам. Искам внимамие. Какво се случва. Мисля, че не го обичам вече. Прекалено дълго е бил с мен и детето, но го е нямало всъщност. Какво да направя. Как да започна да го обичам отново? Има ли начин да върна всичко както е било, защото сега се чувствам сама.
Е все някога трябва да порастнеш и да станеш зрял човек нали? Ако имах толкова обсебващ човек който да ме кара вечно да съм му зяпнала в устата едва ли бих го издържала дълго.
Всеки един от вас си има свой собствен живот и вашите два лични живота се пресичат от време на време за съвместни дейности. Това е. Бракът е партньорство. Знаеш ли какво е партньор? Не този с който не сте спирали да си говорите докато сте се ухажвали или не сте се разделяли за миг. Този, с който приемаш важните решения за живота и следваш общите цели.
Ако продължаваш да си взискателна към вниманието което ти отделя, много рискуваш да го загубиш. Остави човека на мира да диша, дай му свобода да живее и лично пространство!
Само така може да имаш брак. В противен случай, никой не издържа вечно.
Семейство не се разваля с лека ръка. Като гледам как се дава съвета в тоя сайт "зарежи го. Хората разбират какво трябва да правят най-лесно като им го кажат, а не като им го показват. Ако си пробвала, ако си се постарала, ако си вложила сърце и душа в опита да си спасиш брака и отсреща не си получила каквито и да е индикации, че си разбрана си вземи децата и се разделете ВРЕМЕННО. Ако и след малката раздяла не усетите да си липсвате седнете и говорете докато ви втръсне и не остане какво да си кажете и предъвчете. Ако накрая стигнете до извода, че няма как да продължите заедно то тогава започнете нужните постъпки.
Тогава ще имаш куража и вътрешната сила да гледаш детето си в очите и да отговориш на въпроса му "Защо?" И на този въпрос ще трябва да отговаряш много пъти - на всеки етап от развитието му.
Защо така се е получило?
Той темерут ли е или просто се прибира изморен от работа?
Ти работиш ли? Предполагам ако си седиш вкъщи и общуваш само с детето си изпълнена с очакване за внимание вечерта. Само че ако Той е много изморен не му е до приказки.... И така хората малко по-малко се отчуждават. Гледайте поне уикенда да прекарвате заедно- задължително се разходете сами. Ще не ще ще си приказвате.
Най-добрият начин е да заминете на почивка някъде
Той темерут ли е или просто се прибира изморен от работа?
Ти работиш ли? Предполагам ако си седиш вкъщи и общуваш само с детето си изпълнена с очакване за внимание вечерта. Само че ако Той е много изморен не му е до приказки.... И така хората малко по-малко се отчуждават. Гледайте поне уикенда да прекарвате заедно- задължително се разходете сами. Ще не ще ще си приказвате.
Най-добрият начин е да заминете на почивка някъде
Не знам как стигнахме до тук. То скоро как аз стигнах до тук. Не съм искала постоянно във всяка почивка да е с нас. Но поне малко. Идеята е в това, че с разговори не стигаме до никъде. Имаше периоди, в които го молех да играе с детето, а той не желаеше, не бил клоун. Толкова ли е престъпно да искаш поне Събота примерно 1 път в месеца да излезеш с мъжа си? Намесване в личния му живот ли е? Обсебващо ли е? Не правя проблеми ако закъснее, не се сърдя ако за пореден път няма да се прибере. Неговите неща са си негови. Не го разпитвам къде ходи, защото знам, че работи. Но и вече не ме интересува. Аз последна разбирам за нещо. Вместо да говори с мен, той го прави с приятели, родители, а аз после научавам случайно. Помня една вечер, че малкия беше на вратата към 23часа и щял да ходи да търси тати. Ей гадно ми стана, а му го казах на майтап. И той го прие като шега, без да му хрумне, че и детето иска тати, не само аз.
Какво направих ли? Първо говорихме в период от година няколко пъти . Аз исках сериозно да му обясня, че липсата на внимание ни действа зле. Но за него е нормално явно. Опитах да го изненадам с вкусно ядене и разговори след работа /защото знам, че държи на това/. Но след вечерята евентуално, той отново е на компютъра. И така ние си заспиваме и той след нас. Исках да отидем за 2-3 дни някъде заедно тримата, но не остана пак време. Винаги съм мислила, че ако човек има желание за нещо, ще намери време. Сменях прически, купувах бельо, будих го посред нощ с целувки. На другия ден е същото.
Не не е темерут. Напротив. Познавам го и знам, че е много всеотдаен, но явно така ни е завъртял живота, че ни е запратил в две посоки.
Аз не искам да се развеждам. Напротив искам да продължа. Ето защо мисля, че ако открия причината може би или опитам по друг начин, ще върна онова което сме имали.
Какво направих ли? Първо говорихме в период от година няколко пъти . Аз исках сериозно да му обясня, че липсата на внимание ни действа зле. Но за него е нормално явно. Опитах да го изненадам с вкусно ядене и разговори след работа /защото знам, че държи на това/. Но след вечерята евентуално, той отново е на компютъра. И така ние си заспиваме и той след нас. Исках да отидем за 2-3 дни някъде заедно тримата, но не остана пак време. Винаги съм мислила, че ако човек има желание за нещо, ще намери време. Сменях прически, купувах бельо, будих го посред нощ с целувки. На другия ден е същото.
Не не е темерут. Напротив. Познавам го и знам, че е много всеотдаен, но явно така ни е завъртял живота, че ни е запратил в две посоки.
Аз не искам да се развеждам. Напротив искам да продължа. Ето защо мисля, че ако открия причината може би или опитам по друг начин, ще върна онова което сме имали.
Чудя се защото найстина се случва нещо странно за мен. Със съпруга си съм заедно достатъчно дълго. Но забелязвам, че въпреки, че сме женени ние не сме заедно. Преди му се карах, сърдих се, опитвах се да му покажа, че искам да ни вижда когато влезе вкъщи, а не просто да ни поглежда. Не успях. С времето забелязах, че вече не ми пук. Не ме интересува кога се прибира, колко ще отсъства, дали ще ми обърне внимание като се прибере. НИЩО. Нормално ли е? Питам се защото знам как обичам. Бурно, всеотдайно. Понякога ревнувам. Искам внимамие. Какво се случва. Мисля, че не го обичам вече. Прекалено дълго е бил с мен и детето, но го е нямало всъщност. Какво да направя. Как да започна да го обичам отново? Има ли начин да върна всичко както е било, защото сега се чувствам сама.
Е все някога трябва да порастнеш и да станеш зрял човек нали? Ако имах толкова обсебващ човек който да ме кара вечно да съм му зяпнала в устата едва ли бих го издържала дълго.
Всеки един от вас си има свой собствен живот и вашите два лични живота се пресичат от време на време за съвместни дейности. Това е. Бракът е партньорство. Знаеш ли какво е партньор? Не този с който не сте спирали да си говорите докато сте се ухажвали или не сте се разделяли за миг. Този, с който приемаш важните решения за живота и следваш общите цели.
Ако продължаваш да си взискателна към вниманието което ти отделя, много рискуваш да го загубиш. Остави човека на мира да диша, дай му свобода да живее и лично пространство!
Само така може да имаш брак. В противен случай, никой не издържа вечно.
Така се получава ако двама души имат различни разбирания за живота и брака-не знам как му казват на това ...в общопретия смисъл се изразява с "несходство в характерите".Та-ако ти си духовно богат човек и имаш нужда да общуваш и споделяш вълненията си с човека до теб,а той пък от своя страна е ограничен материалист дето си мисли че като ХОДИ НА РАБОТА целият свят трябва да му се кланя защото е изморен......какво да искаш от него?Аз живея така ...През всичките години ми се набиваше в главата колко е изморен,как иска само да гледа телевизия или да поиграе на компютъра,как малкият нямало л да спре да ходи напред-назад че му пречел да спи...в 19часа вечерта....Не че не се старах-аз също ходя на работа,в къщи винаги е наготвено,намирам време за детето .....стараех се в секса.....купувах си жартиери,стрийптиз правих....той приемаше всичко за даденост все едно му се полага и това е.Накрая след години терзания осъзнах че моите приятелки са прави като ми казват-ТИ СИ ПО-ИНТЕЛИГЕНТНА ОТ НЕГО.Какво направих-продължих да живея с него и го приех такъв какъвто е....липсват ми много неща,но се опитвам да си изразходвам другаде енергията.Едно съм разбрала-такива мъже приемат дома си като почивна станция,а съпругата си като домашен любимец....те винаги имат какво да кажат на колеги или колежки...а в къщи са като изтощена батерия.Едно не прави-не се обвинявай...аз твърде много време търсех вината в себе си.За такъв-и на тавана да увиснеш с главата надолу...няма да осъзнае жеста,а ще си мисли че му се полага по право.Не бързай да се разделяте,но не се терзай че не го обичаш вече....може би още го обичаш..но ПРОСТАКА ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ГО ОБИЧАШ САМО ПО НЕГОВИЯ НАЧИН....ТВОЯТ НАЧИН ОСТАВА НЕЗАБЕЛЯЗАН.
" Нямам си", в искането си да продължиш не пткриваш ли старх от това да останеш сама с детето, ако не продължиш? Именно не-продължаването е точно крачката напред. Не съветвам да го оставяш. Но изясни ти самата колко би издържала тази тежест и хладина в отношенията. Винаги има страх от новото и неизвестното. Но се замисли и дали дупката, в която се намирате няма да се окаже по- дълбока от нивото, на което се намира в момента. И в едно такова дъно как ще обясниш на детето си отново къде да търси тати и тати защо не е с вас. Ако си готова да живееш в емоционално и разрушително дъно, продължи напред по начина, по който го описваш в поста си.
Като чета какво те терзае, сякаш слушам себе си в момента.Когато е на работа, като че ли ми липсва, а когато се прибере - сяда на масата, после пред компютъра или пред телевизора.Обяснявам си всичко с факта, че аз по цял ден съм с детето и ми е необходимо да споделя как е минал денят ми, какво чувствам и мисля, какво ме безпокои.Когато се запознахме нещата бяха много различни; постепенно се отдалечих от всички приятелки и вече не мога да споделям с никой и когато и той не иска да слуша се сривам психически...Аз съм от хората , които не са си самодостатъчни;нуждая се от общуване , от срещи с други хора.С детето не винаги имам възможност да седна да пия дори едно кафе с някой- много е палав, не стой на едно място- как да си говориш с някого?!
Да не говорим за това, че до скоро мама -свекъва се обаждаше всеки ден по телефона и нареждаше какво трябва да се прави;този период продължи прекалено дълго за мен -повече от година и половина.Карахме се в последствие и това така развали отношенията ни, че се страхувам, че няма да се оправят никога вече...
Да не говорим за това, че до скоро мама -свекъва се обаждаше всеки ден по телефона и нареждаше какво трябва да се прави;този период продължи прекалено дълго за мен -повече от година и половина.Карахме се в последствие и това така развали отношенията ни, че се страхувам, че няма да се оправят никога вече...
Случва ти се това, което се е случило на повечето от нас .Защо ми се струва, че сме се омъжили за едни и същи екземпляри .Техният живот се върти около работата им ,ТЕХНИТЕ приятели, техните проблеми ,телевизорът ,без който животът е немислим .Искам да имам приятел до себе си ,с който да споделям, с който да разговарям, с който животът ми да има смисъл, но уви какво получавам ?Вечно мъмрене ,колко е изморен, как не му се говори и всички сме длъжни да мълчим, защото гледа новини. Писна ми светът да се върти около него и да живея според неговите правила.
С риск да навляза повече във взаимоотношенията ви - мисля, че е важно.
Моля за малко уточнения:
От колко години сте женени?
Колко е голямо детето?
Ходиш ли на работа?
Сами ли живеете и от колко време, да сте сменяли жилище, град?
Сменял ли е скоро работа, имал ли е някакви проблеми с роднини?
Всяко нещо само по себе си може да окаже влияние.
Вярвам, че има шанс да се справите. Ако няма насилие, шансовете се увеличават.
Моля за малко уточнения:
От колко години сте женени?
Колко е голямо детето?
Ходиш ли на работа?
Сами ли живеете и от колко време, да сте сменяли жилище, град?
Сменял ли е скоро работа, имал ли е някакви проблеми с роднини?
Всяко нещо само по себе си може да окаже влияние.
Вярвам, че има шанс да се справите. Ако няма насилие, шансовете се увеличават.
Отговорът е " в теб" ти го знаеш-сигурна съм
Просто те е страх,плаши те неизвестното! И аз съм като теб,та не знам какъв съвет да ти дам!
Но ако се "сбориш" със животът си ще си щастлива! Не е важно дори,че стоиш на правилният път,щом не се движиш,защото все някои ще те смачка......или стани различна,жена на която повечето от нас "слаби душици"ще завиждат ...или си в стадото
нещастна и неудовлетворена! 
Успех!
Просто те е страх,плаши те неизвестното! И аз съм като теб,та не знам какъв съвет да ти дам!
Но ако се "сбориш" със животът си ще си щастлива! Не е важно дори,че стоиш на правилният път,щом не се движиш,защото все някои ще те смачка......или стани различна,жена на която повечето от нас "слаби душици"ще завиждат ...или си в стадото
нещастна и неудовлетворена! Успех!
Смятам,че си много наранена и много уморена от всичко това.В един момент си го оставила да прави каквото си поиска и затова така се е получило.А той е егоист,да не е правил деца като не му се занимава с тях.Повечето от нас са работещи,но винаги намират време и сили за децата си.Ако ти неработиш те е смачкало ежедневието вкъщи,липсата на внимание на човека до теб...Щом сте разговаряли по въпроса,защо не го оставиш намира.Ей така ,за да видиш кога ще се сети за Вас.Прави каквото искаш,всмисъл дай си малко време и за себеси,изпаднала си в депресия и всичко те дразни.Излез,разходи се отиди на фризьор,на каквото и да е,само да се почувстваш по-добре.Дай си почивка!
не го обичам вече.
Ето това се случва...
Трудно е да се обърнат нещата, да не кажа невъзможно...Трябва и двамата да го искате...
не го обичам вече.
Ето това се случва...
Трудно е да се обърнат нещата, да не кажа невъзможно...Трябва и двамата да го искате...
Същото исках да кажа
Искам само да кажа, че от всичко което си написала до тук ми стана ясно следното: 1-во ти не само че го обичаш, ами го обичаш много! неискаш, да се развеждаш ии правилно - не се развеждай! просто ти е омръзнало от държанието му, но не и от него самия! Опитай се да заживееш по-самостоятелно, а не да прекарваш ежедневието си в усилия да му угодиш. бъди безразлична ( сега го можеш) и той рано или късно ще се усети. Не се развеждай! В името на семейството винаги си заслужава да се борим!
Като заключение искам да кажа, че според мен това е поредната семейна криза, продължила по-дълго от обикновено, но ще премине!
Като заключение искам да кажа, че според мен това е поредната семейна криза, продължила по-дълго от обикновено, но ще премине!
Oфффф хайде пак фрази за любов умряла, истинска и други щуротии Порастнете бе хора!
Виж момиче, имате брак и най-важното имате деца! Семейство не се разваля с лека ръка. Като гледам как се дава съвета в тоя сайт "зарежи го" или "разведи се" ей така сякаш на кафе ти предлагат да идеш, се чудя как е останало здраво семейство в България
Семейството, партньора, любовта, чувствата не са дадености - за тях трябва да се борим, да се грижим, да ги подклаждаме.
Промени отношението към мъжа си, говорете, изисквай внимание за теб и децата ви, обръщай му внимание. Хората разбират какво трябва да правят най-лесно като им го кажат, а не като им го показват. Ако си пробвала, ако си се постарала, ако си вложила сърце и душа в опита да си спасиш брака и отсреща не си получила каквито и да е индикации, че си разбрана си вземи децата и се разделете ВРЕМЕННО. Ако и след малката раздяла не усетите да си липсвате седнете и говорете докато ви втръсне и не остане какво да си кажете и предъвчете. Ако накрая стигнете до извода, че няма как да продължите заедно то тогава започнете нужните постъпки.
Тогава ще имаш куража и вътрешната сила да гледаш детето си в очите и да отговориш на въпроса му "Защо?" И на този въпрос ще трябва да отговаряш много пъти - на всеки етап от развитието му.
Порастнете бе хора!Виж момиче, имате брак и най-важното имате деца! Семейство не се разваля с лека ръка. Като гледам как се дава съвета в тоя сайт "зарежи го" или "разведи се" ей така сякаш на кафе ти предлагат да идеш, се чудя как е останало здраво семейство в България
Семейството, партньора, любовта, чувствата не са дадености - за тях трябва да се борим, да се грижим, да ги подклаждаме.
Промени отношението към мъжа си, говорете, изисквай внимание за теб и децата ви, обръщай му внимание. Хората разбират какво трябва да правят най-лесно като им го кажат, а не като им го показват. Ако си пробвала, ако си се постарала, ако си вложила сърце и душа в опита да си спасиш брака и отсреща не си получила каквито и да е индикации, че си разбрана си вземи децата и се разделете ВРЕМЕННО. Ако и след малката раздяла не усетите да си липсвате седнете и говорете докато ви втръсне и не остане какво да си кажете и предъвчете. Ако накрая стигнете до извода, че няма как да продължите заедно то тогава започнете нужните постъпки.
Тогава ще имаш куража и вътрешната сила да гледаш детето си в очите и да отговориш на въпроса му "Защо?" И на този въпрос ще трябва да отговаряш много пъти - на всеки етап от развитието му.
абсолютно си права човек трябва да се бори за това което има и стига с тези разводи когато детето се роди до третия месец с мъжът ми бяхме в конфликт споделих с една приятелка и тя разведи се ..КАК БЕ???аз детете имам семейство съм създала ще се боря и ето ни сега сме заедно обичаме си се караме си се:mrgreen: изобщо е забавно и най-вече по-хубаво от това няма Случва ти се това, което се е случило на повечето от нас .Защо ми се струва, че сме се омъжили за едни и същи екземпляри .Техният живот се върти около работата им ,ТЕХНИТЕ приятели, техните проблеми ,телевизорът ,без който животът е немислим .Искам да имам приятел до себе си ,с който да споделям, с който да разговарям, с който животът ми да има смисъл, но уви какво получавам ?Вечно мъмрене ,колко е изморен, как не му се говори и всички сме длъжни да мълчим, защото гледа новини. Писна ми светът да се върти около него и да живея според неговите правила.
Ако темата е актуална още... Накарай го да ревнува. Покажи му, че и без него можеш да се забавляваш. Че не си зависима от държанието му, от любовта му. Нека види, че забелязваш и други мъже, както и теб те забелязват. И нека усети, че му се изплъзваш. И ако направи крачка към теб- значи си заслужава усилието и продължавай в същия дух. Ако не... жалко, но животът продължава.
Ако свекърва ти не е някой темерут, може би е добре да се посъветваш с нея. Тя ще мисли доброто и на него и на детето и ще иска той са има хубаво семейство и може да ти даде най-ценния съвет, може и да му намекне по такъв начин че нея да чуе.
Иначе казваш че е всеотдаен... има хора които може имного да обичат, но да не умеят да си показват чувствата - особено мъжете- след като се скъсва от работа и се грижи за семейството, просто да очеква да го знаеш и да се чувствашщ обичана заради ТЕЗИ НЕЩА.
И то верно за предпочитане така да си показва любовта, отколкото да се лигави, да прави романтични жестове колкото да получи секс и за нищо съществено да не може да се разчита на него. Има мъже, при които зрелостта означава да нямат нужда да получават нищо от никого, защотоосновната им роля и в обществотно и в семейството е те да дават и те да се грижгат, без да очакват равностойно да им се върне. Ако е такъв, то той може и да не осъзнава твоята нужда да си показва чевствата към тебе или да го счита за незряло.
За любовта... не винаги когато ти се струва че не чувстваш нищо, любовта си е отишла. понякога подтискаш това което те кара да се чувстваш самотна. След като си се убедила че той някак все не успява да ти даде внимание и нежност, може би просто си подтиснала тази част от тоношенията ви за по-добри вмремена, за да не са карате и да ескалира това между вас. И може би товае правилно във въшата връзка и си го направила интуитивно. ОЖпитай се да си го представиш във беда или болен и кще видиш как ще ти нахлуе кръвта в сърцето. може би и ти си свикнала той да поема отговорностите и да есилния и да не се тревожиш за него толкова ЗАЩОТО ЗНАЕШ ЧЕ ТОЙ СЕ СПРАВЯ С КАКВОТО СЕ ЗАХВАНЕ.
Баща ми е един такъв образ - той не подарява подаръци за празниците, не обича събиранията и не си показва чувствата, но точно той ще ти даде пари да си купиш каквото ти трябва и когатовиди че имаш нужда, и то много повече като сума отколкото обичайно се дава за подарък.... и то без повод - видял е сетил се е ... ПОГРИЖИЛ СЕ Е, Без да надува парата на свирката...иначе все е зает все е троснат.. все е недоволен, ако го слушаш какво говори, но е един от хората които всъщност най- много ги боли за мене...
Липсва ти според мен не любовта, а общуването. Може би е временно. Много мъже точно в този период от живота сни се опитват да постигнат максимума на възможностите хси и да си осигурят добро бъдеще за семейството и в дългосрочен план. може би именно любовта му към вас е двигателят за това.
Иначе казваш че е всеотдаен... има хора които може имного да обичат, но да не умеят да си показват чувствата - особено мъжете- след като се скъсва от работа и се грижи за семейството, просто да очеква да го знаеш и да се чувствашщ обичана заради ТЕЗИ НЕЩА.
И то верно за предпочитане така да си показва любовта, отколкото да се лигави, да прави романтични жестове колкото да получи секс и за нищо съществено да не може да се разчита на него. Има мъже, при които зрелостта означава да нямат нужда да получават нищо от никого, защотоосновната им роля и в обществотно и в семейството е те да дават и те да се грижгат, без да очакват равностойно да им се върне. Ако е такъв, то той може и да не осъзнава твоята нужда да си показва чевствата към тебе или да го счита за незряло.
За любовта... не винаги когато ти се струва че не чувстваш нищо, любовта си е отишла. понякога подтискаш това което те кара да се чувстваш самотна. След като си се убедила че той някак все не успява да ти даде внимание и нежност, може би просто си подтиснала тази част от тоношенията ви за по-добри вмремена, за да не са карате и да ескалира това между вас. И може би товае правилно във въшата връзка и си го направила интуитивно. ОЖпитай се да си го представиш във беда или болен и кще видиш как ще ти нахлуе кръвта в сърцето. може би и ти си свикнала той да поема отговорностите и да есилния и да не се тревожиш за него толкова ЗАЩОТО ЗНАЕШ ЧЕ ТОЙ СЕ СПРАВЯ С КАКВОТО СЕ ЗАХВАНЕ.
Баща ми е един такъв образ - той не подарява подаръци за празниците, не обича събиранията и не си показва чувствата, но точно той ще ти даде пари да си купиш каквото ти трябва и когатовиди че имаш нужда, и то много повече като сума отколкото обичайно се дава за подарък.... и то без повод - видял е сетил се е ... ПОГРИЖИЛ СЕ Е, Без да надува парата на свирката...иначе все е зает все е троснат.. все е недоволен, ако го слушаш какво говори, но е един от хората които всъщност най- много ги боли за мене...
Липсва ти според мен не любовта, а общуването. Може би е временно. Много мъже точно в този период от живота сни се опитват да постигнат максимума на възможностите хси и да си осигурят добро бъдеще за семейството и в дългосрочен план. може би именно любовта му към вас е двигателят за това.
Най-вероятно свекървата ще обвини снахата или поне няма да направи нищо.
Досега не съм срещала свекърви, които да постъпят по друг начин. Все пак това са техните синчета.
Досега не съм срещала свекърви, които да постъпят по друг начин. Все пак това са техните синчета.
А иначе моето мнение по въпроса е наистина да се довериш на някой , който може да ти помогне-със съвет към теб или към съпруга ти. Много лесно се дава мнение за развод,но ти се постарай да промениш нещата и да запазиш брака си.
Хора, не допускайте връзката по между ви да се прокъса. Ще кажете, рутина...ежедневие...свикване, но не е така. Намирайте си общи занимания, говорете си ( дори и да няма за какво, по-добре да са глупости вместо мълчане ). Връзките преминали на етап " Все ми е тая дали си говорим за нещо или блее мач като хипнотизиран ", рано или късно дотежават и приключват.
Според мен всичко е въпрос на желание. Ако някоя от двете страни има такова - чудеса от храброст ще сътвори, за да съживи връзката. Но когато и това е правено и не е дало резултат се получава ситуацията на авторката.
В такъв случай дори не ти се иска да се гласиш и да се правиш на загадъчна, за да те "забележи" той отново.
Просто не ти пука: живеете като съквартиранти докато на някой от двамата наистина не му писне и се намеси трети човек в семейството. Защото това според мен е неизбежно - никой нормален човек не може да живее без любов, топлина и споделяне и ако ги няма в къщи, ще ги потърси навън или дори да не ги търси все някога ще попадне на човек, който е готов да му ги даде.
В такъв случай дори не ти се иска да се гласиш и да се правиш на загадъчна, за да те "забележи" той отново.
Просто не ти пука: живеете като съквартиранти докато на някой от двамата наистина не му писне и се намеси трети човек в семейството. Защото това според мен е неизбежно - никой нормален човек не може да живее без любов, топлина и споделяне и ако ги няма в къщи, ще ги потърси навън или дори да не ги търси все някога ще попадне на човек, който е готов да му ги даде.
Това е наистина ужасна ситуация,която се случва на много хора. Кофти е, когато двама души се отдалечат, но това е нормален процес с времето. Най-важното е да се говори...ако не иска да слуша, кажи му нещо, което ще го накара да те чуе. Ако и тогава те игнорира, значи не си заслужава.
Съжалявам да кажа това, но на мен ми звучи, че може и да ти изневерява...не се прибира, закъснява, а ти си му дала свободата да прави така.
Виждам, че темата е стара, но пък актуална за много от нас. Дай обратна връзка...как са сега нещата?
Успех
Съжалявам да кажа това, но на мен ми звучи, че може и да ти изневерява...не се прибира, закъснява, а ти си му дала свободата да прави така.
Виждам, че темата е стара, но пък актуална за много от нас. Дай обратна връзка...как са сега нещата?
Успех
http://moetosemeistvo.bg/?page_id=28
Незнам къде живееш, обаче, ако чуеш за тези хора и семинара им- иди.Не пропускай, наистина
Аз какви проблеми имах да знаеш, но там доста неща ми се проясниха.Понякога губим представа за нещата, защо сме се събрали и поемаме в различни посоки 
Хубаво би било да идете заедно...ако може, де.Вярвам, че ако им пишеш на посочения имейл няма да ти откажат съвет и подкрепа.Едните лектори са ни кръстници и са от Русе, а тези на снимката с трите деца и пианото са от София.Пожелавам ти успех и дано всичко приключи добре 
.
Незнам къде живееш, обаче, ако чуеш за тези хора и семинара им- иди.Не пропускай, наистина
Аз какви проблеми имах да знаеш, но там доста неща ми се проясниха.Понякога губим представа за нещата, защо сме се събрали и поемаме в различни посоки Хубаво би било да идете заедно...ако може, де.Вярвам, че ако им пишеш на посочения имейл няма да ти откажат съвет и подкрепа.Едните лектори са ни кръстници и са от Русе, а тези на снимката с трите деца и пианото са от София.Пожелавам ти успех и дано всичко приключи добре . 