Какво ми се случва

Така се получава ако двама души имат различни разбирания за живота и брака-не знам как му казват на това ...в общопретия смисъл се изразява с "несходство в характерите".Та-ако ти си духовно богат човек и имаш нужда да общуваш и споделяш вълненията си с човека до теб,а той пък от своя страна е ограничен материалист  дето си мисли че като ХОДИ НА РАБОТА целият свят трябва да му се кланя защото е изморен......какво да искаш от него?Аз живея така ...През всичките години ми се набиваше в главата колко е изморен,как иска само да гледа телевизия или да поиграе на компютъра,как малкият нямало л да спре да ходи напред-назад че му пречел да спи...в 19часа вечерта....Не че не се старах-аз също ходя на работа,в къщи винаги е наготвено,намирам време за детето .....стараех се в секса.....купувах си жартиери,стрийптиз правих....той приемаше всичко за даденост все едно му се полага и това е.Накрая след години терзания осъзнах че моите приятелки са прави като ми казват-ТИ СИ ПО-ИНТЕЛИГЕНТНА ОТ НЕГО.Какво направих-продължих да живея с него и го приех такъв какъвто е....липсват ми много неща,но се опитвам да си изразходвам другаде енергията.Едно съм разбрала-такива мъже приемат дома си като почивна станция,а съпругата си като домашен любимец....те винаги имат какво да кажат на колеги или колежки...а в къщи са като изтощена батерия.Едно не прави-не се обвинявай...аз твърде много време търсех вината в себе си.За такъв-и на тавана да увиснеш с главата надолу...няма да осъзнае жеста,а ще си мисли че му се полага по право.Не бързай да се разделяте,но не се терзай че не го обичаш вече....може би още го обичаш..но ПРОСТАКА ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ГО ОБИЧАШ САМО ПО НЕГОВИЯ НАЧИН....ТВОЯТ НАЧИН ОСТАВА НЕЗАБЕЛЯЗАН.

" Нямам си", в искането си да продължиш не пткриваш ли старх от това да останеш сама с детето, ако не продължиш? Именно не-продължаването е точно крачката напред. Не съветвам да го оставяш. Но изясни ти самата колко би издържала тази тежест и хладина в отношенията. Винаги има страх от новото и неизвестното. Но се замисли и дали дупката, в която се намирате няма да се окаже по- дълбока от нивото, на което се намира в момента. И в едно такова дъно как ще обясниш на детето си отново къде да търси тати и тати защо не е с вас. Ако си готова да живееш в емоционално и разрушително дъно, продължи напред по начина, по който го описваш в поста си.

Може би имате нужда от една малка семейна ваканция

Като чета какво те терзае, сякаш слушам себе си в момента.Когато е на работа, като че ли ми липсва, а когато се прибере - сяда на масата, после пред компютъра или пред телевизора.Обяснявам си всичко с факта, че аз по цял ден съм с детето и ми е необходимо да споделя как е минал денят ми, какво чувствам и мисля, какво ме безпокои.Когато се запознахме нещата бяха много различни; постепенно се отдалечих от всички приятелки и вече не мога да споделям с никой и когато и той не иска да слуша се сривам психически...Аз съм от хората , които не са си самодостатъчни;нуждая се от общуване , от срещи с други хора.С детето не винаги имам възможност да седна да пия дори едно кафе с някой- много е палав, не стой на едно място- как да си говориш с някого?!
Да не говорим за това, че до скоро мама -свекъва се обаждаше всеки ден по телефона и нареждаше какво трябва да се прави;този период продължи прекалено дълго за мен -повече от година и половина.Карахме се в последствие и това така развали отношенията ни, че се страхувам, че няма да се оправят никога вече...

Случва ти се това, което се е случило на повечето от нас .Защо ми се струва, че сме се омъжили за едни и същи екземпляри .Техният живот се върти около работата им ,ТЕХНИТЕ приятели, техните проблеми ,телевизорът ,без който животът е немислим .Искам да имам приятел до себе си ,с който да споделям, с който да разговарям, с който животът ми да има смисъл, но уви какво получавам ?Вечно мъмрене ,колко е изморен, как не му се говори и всички сме длъжни да мълчим, защото гледа новини. Писна ми светът да се върти около него  и да живея според неговите правила.

С риск да навляза повече във взаимоотношенията ви - мисля, че е важно.
Моля за малко уточнения:
От колко години сте женени?
Колко е голямо детето?
Ходиш ли на работа?
Сами ли живеете и от колко време, да сте сменяли жилище, град?
Сменял ли е скоро работа, имал ли е някакви проблеми с роднини?

Всяко нещо само по себе си може да окаже влияние.
Вярвам, че има шанс да се справите. Ако няма насилие, шансовете се увеличават.

Отговорът е " в теб" ти го знаеш-сигурна съм
Просто те е страх,плаши те неизвестното! И аз съм като теб,та не знам какъв съвет да ти дам!
Но ако се "сбориш" със животът си ще си щастлива! Не е важно дори,че стоиш  на правилният път,щом не се движиш,защото все някои ще те смачка......или стани различна,жена на която повечето от нас "слаби душици"ще завиждат ...или си в стадото нещастна и неудовлетворена!  Успех!

Смятам,че си много наранена и много уморена от всичко това.В един момент си го оставила да прави каквото си поиска и затова така се е получило.А той е егоист,да не е правил деца като не му се занимава с тях.Повечето от нас са работещи,но винаги намират време и сили за децата си.Ако ти неработиш те е смачкало ежедневието вкъщи,липсата на внимание на човека до теб...Щом сте разговаряли по въпроса,защо не го оставиш намира.Ей така ,за да видиш кога ще се сети за Вас.Прави каквото искаш,всмисъл дай си малко време и за себеси,изпаднала си в депресия и всичко те дразни.Излез,разходи се отиди на фризьор,на каквото и да е,само да се почувстваш по-добре.Дай си почивка!

Ето това се случва...
Трудно е да се обърнат нещата, да не кажа невъзможно...Трябва и двамата да го искате...

Същото исках да кажа 

Искам само да кажа, че от всичко което си написала до тук ми стана ясно следното: 1-во ти не само че го обичаш, ами го обичаш много! неискаш, да се развеждаш ии правилно - не се развеждай! просто ти е омръзнало от държанието му, но не и от него самия! Опитай се да заживееш по-самостоятелно, а не да прекарваш ежедневието си в усилия да му угодиш. бъди безразлична ( сега го можеш) и той рано или късно ще се усети. Не се развеждай! В името на семейството винаги си заслужава да се борим!
Като заключение искам да кажа, че според мен това е поредната семейна криза, продължила по-дълго от обикновено, но ще премине!

  абсолютно си права човек трябва да се бори за това което има и стига с тези разводи когато детето се роди до третия месец с мъжът ми бяхме в конфликт споделих с една приятелка и тя разведи се ..КАК БЕ???аз детете имам семейство съм създала ще се боря и ето ни сега сме заедно обичаме си се караме си  се:mrgreen: изобщо е забавно  и най-вече по-хубаво от това няма

Аz сьм долу-горе в положението на сьпруга ти - осьzнавам го, но не мога да го променя.
Как се врьщат чувства ли?
Никак!

Ако темата е актуална още... Накарай го да ревнува. Покажи му, че и без него можеш да се забавляваш. Че не си зависима от държанието му, от любовта му. Нека види, че забелязваш и други мъже, както и теб те забелязват. И нека усети, че му се изплъзваш. И ако направи крачка към теб- значи си заслужава усилието и продължавай в същия дух. Ако не... жалко, но животът продължава.