Още първите дни след като се прибрахме от родилния дом-все едно си е бил у нас винаги 
- Публикувана: 22 авг. 2007, 23:27 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2007, 22:03 ч.
кога "свикнахте" с бебето
Разбирам те напълно как се чувстваш.
Аз ходих на работа до деня преди да родя. Имах доста динамична и свързана с доста социални контакти работа. И когато се прибрах вкъщи изпаднах в истински стрес. Първо, нямаше кой да ми помага - притеснявах се за хиляди неща и търсех отговорите единствено в мойта си глава, второ ежедневието ми се промени коренно - незнаех как да се организирам и какво да правя, имах проблеми с кърменето - това допълнително ме стресираше, по едно време само чаках мъжа ми да се прибере за да почна да плача. Сега, поглеждайки назад малко съжалявам, че вместо да се насладя на тези първи и уникални моменти, ги пропилях в страхове, нерви и сълзи.
А между другото, така правих и през бременността си - през цялото време се страхувах и притеснявах за бебето. В резултат - изпуснах да се насладя на това да си бременна за първи път...
Ще се справиш, всички ще се справим. Не е лесно, аз не съм за съжаление от категорията майки влезли веднага в ролята си, но всички сме различни Мами!
Аз ходих на работа до деня преди да родя. Имах доста динамична и свързана с доста социални контакти работа. И когато се прибрах вкъщи изпаднах в истински стрес. Първо, нямаше кой да ми помага - притеснявах се за хиляди неща и търсех отговорите единствено в мойта си глава, второ ежедневието ми се промени коренно - незнаех как да се организирам и какво да правя, имах проблеми с кърменето - това допълнително ме стресираше, по едно време само чаках мъжа ми да се прибере за да почна да плача. Сега, поглеждайки назад малко съжалявам, че вместо да се насладя на тези първи и уникални моменти, ги пропилях в страхове, нерви и сълзи.
А между другото, така правих и през бременността си - през цялото време се страхувах и притеснявах за бебето. В резултат - изпуснах да се насладя на това да си бременна за първи път...
Ще се справиш, всички ще се справим. Не е лесно, аз не съм за съжаление от категорията майки влезли веднага в ролята си, но всички сме различни Мами!
Преди това го чувствах като задължение към което изпитвах постоянен сттрах. 
(аз и тя завинаги заедно) 
Аз,бях готова за него-не ми се е налагало да свиквам с него!
И аз бях така в началото- не можех да спя, не можех да се зарадвам истински на синът ми, постоянно кърмене,цедене, кърмене, цедене и така един омагьосан кръг! Ще свикнеш, на мен ми трябваше около половин месец и повярвай- няма по-прекрасно от това да гледаш твоето дете как расте и научава нови неща благодарение на теб! 
И аз бях така в началото- не можех да спя, не можех да се зарадвам истински на синът ми, постоянно кърмене,цедене, кърмене, цедене и така един омагьосан кръг! Ще свикнеш, на мен ми трябваше около половин месец и повярвай- няма по-прекрасно от това да гледаш твоето дете как расте и научава нови неща благодарение на теб!
Ще се настроиш на неговите вълни,само се дай време и ако може почивка докато спи. 
