Колко време не трябва да казваш, че си бременна?

  • 11 220
  • 87
  •   1
Отговори
  • Мнения: 84
 И защо според вас не трябва да казваш, че си бременна? За да не се чевстваш кофти, ако не успееш да задържиш бебето и след това те разпитват??? За да се предпазиш от уроки? Или от чисто суеверие? Или пък има и други причини, за които не се сещам в момента...  Thinking..не знам. Но на мен ми се струва глупаво и ми се иска да го променим. Вие казхте ли на хората около вас веднага след като разбрахте?
 Защото аз съм много щастлива от развивашия се живот вътре в мен и ми се иска с всички да споделя newsm44. Благодаря предварително на всички, които ще пишат!

# 1
  • Мнения: 865
Не робувам на суеверия.Водя се от вътрешното ми усещане за нещата.Не виждам причина да не кажеш на близки и роднини за щастливата новина.Леко бременеене.

# 2
  • Мнения: 84
 Благодаря!!! Някак и аз карам по интуиция... Има хора, но които веднага казах, но има и такива, на които не ми се иска изобщо да казвам... Sad

# 3
  • Мнения: 3 376
Следвай интуицията си Peace
Не тези които не искаш да знаят не им казвай,така или иначе ще разберат като ти проличи Wink

# 4
  • Мнения: X
Можеш да кажеш на когото и когато си поискаш. Peace
Изобщо не съм крила нито първата, нито втората си бременност.Това за мен са абсолютни суеверия!
Зареди се с търпение, защото глупостите и суеверията тепърва започват. Wink

# 5
  • Мнения: 967
Колежка в офиса след като забременя го разгласи на всички, но после направи спонтанен аборт и наистина беше кофти постоянно да я разпитват разни хора как е бебето, а тя тъжна да обяснява, че няма бебе. Предполагам, че за това не трябва да се разгласява много в началото. Също така има и завистници, които колкото по-малко знаят, толкова по-добре. Според мен човек трябва да каже на близките си, на хората които биха се радвали за него, но все пак да не го разтръбява навсякъде и още повече пред недоброжелатели. Както са казли ммите по-горе - слдвай интуицията си  Peace

# 6
  • Мнения: 3 268
Старите баби казват "До като ти проличи".Ти обаче мисля,си съвременна жена и не би трябвало да вярвш на такива суеверия.Моите бременности бяха споделени с всички близки още в мига,в който с мъжа ми разбрахме,че чакаме бебе.

# 7
  • Мнения: 3 268
И аз съм правила спонтанен аборт,но не мсля,че причината е била в споделянето.Такива неща се случват,те са част от живота.За щастие имам две здрави и хубави деца.Да ги пази Бог!

# 8
  • Мнения: 1 081
Чак пък да не трябва, не съм чувала, но аз не исках да се знае, защото имам един спонтанен аборт преди години и знае, че е съвсем възможно нещата да се повторят и затова казах, чак като влязох в четвъртия месец. Имах много, много проблеми в началото и никак не бяхме сигурни как ще се развият нещата.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 056
Пълни суеверия, но и аз подбирах по интуиция на кого да кажа отначало.
Важно е как усещаш ти ситуацията.
Ако една жена загуби бебето си, ще страда независимо дали другите знаят или не, дай Боже да не се случва на никого!

# 10
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Когато забременях, казах само на който предценя за добре, те другите и без това ще разберат. Важното е , че най-близките ми споделиха щастието с мен.

# 11
  • София
  • Мнения: 4 899
И аз май действах по чиста интуиция. На близките казах веднага, а след един месец и на шефа ми (да е подготвен от рано за ситуацията). И докато не ми пролича, не съм казвала на други въобще - не знам защо  newsm78 . Пак с интуицията си го обяснявам, защото и аз не робувам на суеверия.

# 12
  • Самоков
  • Мнения: 561
Когато разбрах, че съм бременна казах на всички, на които исках да кажа. Това е едно от най-щастливите събития в живота и исках да го споделя с хората, които ме обичат.

# 13
  • Мнения: 1 092
Когато разбрах, че съм бременна казах на всички, на които исках да кажа. Това е едно от най-щастливите събития в живота и исках да го споделя с хората, които ме обичат.
smile3521 и аз така

# 14
  • Мнения: 11 004
В самото начало казах на близките и приятелите. После на колегите и шефовете. А още по-после започна да ми личи.  Simple Smile

# 15
  • Мнения: 1 216
Първия път казах веднага само на най-близките, на останалите като влязох в 4ти месец.
Втория път веднага на всички разгласих от щастие

# 16
  • Мнения: 1 672
това е суеверие, а аз не робувам в никакъв случай на тях.Сподели щастието си с всеки когото искаш  newsm44



# 17
  • Мнения: 526
Когато забременях, казах само на който предценя за добре, те другите и без това ще разберат. Важното е , че най-близките ми споделиха щастието с мен.
Peace
Да добавя,че за мен това да го пазиш в тайна умишлено е суеверие.Истината е,че това не може да те предпази по никакъв начин.Мисли позитивно и се радвай на бременността си Simple Smile

# 18
  • Мнения: 8 999
Около час след като направих теста повечето ми близки приятели вече знаеха. Толкова бях щастлива, че не можех да задържа тази новина в себе си дори и за минута. Знаех за разните суеверия, че не трябва да се казва до края на третия месец, но ми се стори адски глупаво. Да се правя на утрепана и да давам тъпи обяснения за това, че не пуша, че чат-пат ходя по разни изследвания, че ми се спи ужасно.... Не, не, по-добре всички да знаят.

# 19
  • Мнения: 159
Като разбрах,че съм бременна веднага казах на хората,които обичам и които ме обичат. Лека по лека казах и на още хора,а като ми пролича вече всички разбраха:)) Според мен бабините диветини са безумие и ако чувстваш,че хората покрай теб ще споделят щастието ти,по-добре сподели,защото това е 1 от най-щастливите моменти в живота ти и трябва да го изживееш пълноценно Laughing
Желая ти прекрасна бременност preggo

# 20
  • Мнения: 254
Няма не трябва Simple Smile Въпрос на лична преценка. Нормално е, когато разбереш да искаш да споделиш радостта си с всички, но според мен, е добре да запазиш за лична консумация радостта си в първите седмици по чисто рационални причини.
Естествено, може да кажеш на най-близките си, които биха те разбрали и подкрепили във всякакви моменти. Повярвай ми, бременността е достатъчно дълга и ще има време за много споделяне и разговори по темата! Simple Smile

# 21
  • София
  • Мнения: 4 588
Няма не трябва Simple Smile Въпрос на лична преценка. Нормално е, когато разбереш да искаш да споделиш радостта си с всички, но според мен, е добре да запазиш за лична консумация радостта си в първите седмици по чисто рационални причини.
Естествено, може да кажеш на най-близките си, които биха те разбрали и подкрепили във всякакви моменти. Повярвай ми, бременността е достатъчно дълга и ще има време за много споделяне и разговори по темата! Simple Smile

 Peace

# 22
  • Мнения: 288
Аз казах само на който сметнах за необходимо. Какво ще давам обяснения на разни комшии, далечни познати или на продавачките в близкия супермаркет. Друг е въпросът,че като ти проличи всеки започва да гадае за пола на бебето, дори разни случайни минувачи , бабички и пр.

# 23
  • Мнения: 5 362
Това сефте го чувам Shocked
Аз на всички роднини и познати се похвалих като разбрах.

# 24
  • Мнения: 568
Ами аз усещам нещата така - до 3 м. и двата пъти не мислех за бременността и не правех планове. Взех си фолиева киселина, но отидох на лекар чак в края на 3 м. тогава бебето си беше вече бебе със зачатъци на крачета и ръчички.
А споделих с приятели след 4 м., когато вече започваше да ми личи.
Но аз съм си такава и за мен бременността, както и любовта са си лични нища и не изпитвам вътрешна нужда да ги споделям с друг освен с партньора.
След бременностите гледах едно филмче, според което до 4м. нищо не било сигурно.
Не съм суеверна, но се доверявам на интуицията си. Ако усещах, че веднага след като установя бременност или направя секс трябва да взема рупор и да разтръбя навсякъде щях да го направя Simple Smile

# 25
  • Мнения: 5 026
Суеверия са това.Сама си решаваш ще кажеш или не.
Лека бременност  Hug

# 26
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
На много малко хора казах в началото, понеже адски се страхувах, че ще загубя бебето (имах болки от самото начало). За щастие това не се случи   bouquet Успех и лека бременност ти желая!

# 27
  • Мнения: 6 461
В момента когато разбрах ,че съм бременна .....казах на всичкиии  близки Laughing
Не вярвам на суеверия..

# 28
  • Габрово
  • Мнения: 1 220
Когато искаш,тогава им кажи.На най-близките казах малко след като разбрах,а на останалите към края на 3 м.,защото в началото на бременността имах проблеми и нищо не беше сигурно.

# 29
  • Мнения: 34
Съгласна съм с всички,че това са суеверия.И  аз казах в началото само на най-близките ми, защото знаех, че ще се радват от сърце.Останалите могат и по-късно да узнаят.Пък и представете си само физиономиите на клюкарите,като разберат за бременността ви и  се изядат от яд как не са разбрали по-рано.

# 30
  • Мнения: 3 360
Щом искаш-казвай HugКакво те спира?!

# 31
  • Мнения: 7 201
...имам един спонтанен аборт преди години и знае, че е съвсем възможно нещата да се повторят и затова казах, чак като влязох в четвъртия месец. Имах много, много проблеми в началото и никак не бяхме сигурни как ще се развият нещата.
Аз имах 2 спонтанни аборта и поради същата причина казах чак като видяхме сърд.дейност.

# 32
  • Мнения: 207
Отначало се казва на най близките а вече по нататък когато почне да ти личи можеш да кажеш и на приятели и познати, защото има много завистливи хора! Лека бременност!

# 33
  • Мнения: 229
Аз не посмях да кажа на никой освен на мъжа ми разбира се,майка ми,сестра ми и една колежка.Нямах никакво намерение до 4 месец да казвам на когото и да било, но се случи така,че влязох в болница само 20 дена след като разбрах новината.И се сещаш, че всичко живо разбра.Така,че аз съм на мнение, че не е нужно да криеш радостта си и ако си добре и всичко е нормално с бремеността защо пък да не споделиш.Аз имах един спонтанен аборт и поради тази причина не исках да споделямИначе не виждам причина.Лек ден

# 34
  • Русе
  • Мнения: 659
Аз имах проблеми в началото на бременността и затова не казах на много хора, а много ми се искаше да се похваля. Ако всичко е наред, няма причина да криеш - това е хубава новина.
Според мен това да не казваш са по-скоро някаки бабини девитини

# 35
  • Мнения: 817
Действай според интуицията си.
Аз казах на всички в момента в който разбрах.

# 36
  • Бургас
  • Мнения: 10 821
Не на всички казах веднага,но не виждах смисъл да тръбя.Кой когато си реши.Няма правила.

# 37
  • Sofia
  • Мнения: 366
Аз на бабини деветини не вярвам и не ги и спазвам. Като забременях казах на близките си след като видяхме че бебето има сърчице. На останалите по интуиция - на едни които знаех че ще се радват казах, а на тези които знаех че ще им е неприятно не казах. Резултата - вторите като ме видяха едни трепериха от злоба и завист, други ми казаха че ще умра при раждане /това ми се каза 2-3 дена преди да родя и то от "приятелка" която е лекар/, трети ми обясняваха какво страшно нещо ми предстои и мислила ли съм като съм забременявала. Е втората група вече не е в графата "приятели". Така че карай по интуиция и всичко ще е наред...

# 38
  • Варна
  • Мнения: 102
Когато искаш,тогава им кажи.На най-близките казах малко след като разбрах,а на останалите към края на 3 м.,защото в началото на бременността имах проблеми и нищо не беше сигурно.

# 39
  • София
  • Мнения: 2 967
Не знам трябва ли или не трябва, но аз поне 3м. мълчах, после до 5-ти месец не миличеше, защото беше зима и не се виждаше нищо.

# 40
  • Мнения: 313
Защо да не кажеш, когато така ти се иска? Не робувай на суеверия.

# 41
  • Мнения: 4 546
аз бих крила, за да не ме разпитват, ако не задържа бебето. по стечение на обстоятелствата, казах още съвсем в началото на бременността си.
мисля, че трябва да се каже, когато жената е готова на това.

# 42
  • Мнения: 451
Не вярвам в такива глупости, въпреки две предишни несполучливи бременности.

# 43
  • Мнения: 164
Аз съм суеверна,след един спонтанен аборт - човек става много по предпазлив и мнителен. Казахме на всички чак в началото на 4 месец,защото адски се страхувахме,че може да стане пак същото както по рано и да не можем да се нарадваме на радостта си.

# 44
  • Мнения: 4 496
Криех,защото ако беше станало нещо-всеки щеше да ме пита ама как така,какво стана,защо стана,ох,ах.... WhistlingКазах и трите пъти около 4-ия месец.На най-близките си казах във втория.

# 45
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 715
Така е,ама такава новина пази ли се дълго време в тайна....?

# 46
  • Мнения: 274
защо да не казваш. казваш на когото искаш . това е твой избор

# 47
  • Мнения: 984
аз бях безумно щастлива и се похвалих бързо бързо  Mr. Green на близки и приятели де.. не съм казвала на лелката от кварталния магазин  Wink С таткото мислихме да изчакам поне прегледа при гинеколога и тогава да казваме ама аз не издържах
Лека бременност и здраво бебче като му дойде времето  Hug

# 48
  • Мнения: 2 849
Ако ще трепериш да не казваш от суеверие,цяла бременност ли ще се криеш ?
Чувала съм до 4 месец го пазят в тайна,мен ме няма по тайните .

# 49
  • Мнения: 2 825
Първия път казахме на всички веднага... загубихме бебето и после се чувствах ужасно като ме разпитваха...
втория път казахме само на родителите си... другите малко по-малко разбраха като започна да ми личи.

# 50
  • Мнения: 3 069
Веднага казахме на всичките си близки.
Според мен това са само суеверия!

# 51
  • Мнения: 1 733
Аз лично разгласих в мига, в който го разбрах! Исках целият свят да е съпричастен с нашето щастие. На суеверия и предразсъдъци не слугувам!

# 52
  • Мнения: 44
След като се роди бебето  Laughing

# 53
  • Мнения: 1 098
Аз казах първият ден щом разбрах

# 54
  • Плевен
  • Мнения: 238
Първия път тъкмо исках да кажа на всички и  се случи така че загубих бебето,само майка ми и таткото знаеха.Втория път казах на родителите чак в началото на 4-я месец,а останалите разбраха след като ми пролича към 5-я месец.Ако се беше случило нещо лошо нямаше да ми е приятно да ме разпитват какво е станало,как е станало,защо е станало и т.н.А и имах проблеми и не се знаеше как ще се развият нещата.

# 55
  • Мнения: 27 524
И защо според вас не трябва да казваш, че си бременна? За да не се чевстваш кофти, ако не успееш да задържиш бебето и след това те разпитват??? За да се предпазиш от уроки? Или от чисто суеверие?
 Вие казхте ли на хората около вас веднага след като разбрахте?

Не знам да не трябва да се казва. Не съм суеверна. Не бих се чувствала кофти, напротив, аз нямам вина, Божа работа, даже ми би помогнало да говоря колкото се може повече за това, ако се случи.

Казах, разбира се  Hug

# 56
  • Мнения: 474
С първата бременност с приятеля ми "бихме тъпана" навсякъде.......и в 13-тата седмица рабрахме, че ембриона е мъртъв и трябва да ме кюретират...... Weary .....затова сега с Алекс - си знаехме само ние двамата кажи речи почти до началото на 4-тия месец... не беше от суеверие. Просто когато ме кюретираха - родителите и на двамата така се притесниха, че постоянно ми висяха на главата /те от добро хората, ама...../, а пък специално аз имах нужда от спокойствие и даже малко самота. Към това добавям и приказки от близки и познати - "Как е, растете ли?" или " Расте ли бебето" - та може би затова си помълчахме сега - и честно казано не съжалявам! Всеки си решава...... Peace

# 57
  • Bapнa
  • Мнения: 762
Благодаря!!! Някак и аз карам по интуиция... Има хора, но които веднага казах, но има и такива, на които не ми се иска изобщо да казвам... Sad

И аз бях така   bouquet

# 58
  • Мнения: 244
по принцип самите гинеколози завеждат бременността след 3-я  месец ,защото дотогава вероятността от спонтанен аборт е 45 % така 4е ако те е страх или си суеверна изчакай да мине тетия месец

# 59
  • Мнения: 4 428
Ние казахме на близките още към 6-7 г.с. В службата казах към 3-я месец. Както прецениш. Но пъкспоред мен да чакаш другите да се досещат, като започне да ти личи не е правилния подход  Rolling Eyes Аз имам бременна колежка, която точно така направи. Като започна да й личи всички в офиса се споглеждахме една седмица, докато някой се престраши да попита. Все пак може и да обидиш някой, ако питаш за бебе, пък причината е съвсем друга...

# 60
  • Мнения: 1 715
Веднага казахме на всичките си близки.
Според мен това са само суеверия!
PeaceИ двата пъти казах на всички в първия ден в който разбрах,че съм бременна.

# 61
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 295

 PeaceИ двата пъти казах на всички в първия ден в който разбрах,че съм бременна.

И аз  Grinning

# 62
  • Мнения: 415
Според мен зависи до каква степен обичаш да споделяш лични неща с хората. Това не е суеверие. Аз не обичам, но и без това гинекологът ми забрани, защото смяташе, че няма да задържа бебето. Затова и не съм казвала освен на най-близките ми, чак когато ми пролича, вече нямаше нужда нищо да казвам.

# 63
  • София
  • Мнения: 3 123
Аз съм суеверна,след един спонтанен аборт - човек става много по предпазлив и мнителен. Казахме на всички чак в началото на 4 месец,защото адски се страхувахме,че може да стане пак същото както по рано и да не можем да се нарадваме на радостта си.

 и аз бях така след първият аборт и вторият път казахме в 4-ти месец,в 5-ти обаче последва пак аборт. CryСега пак съм бременна и доста хора знаят,то се е видяло,че казваш или не,каквото има да става си става.А хорските въпроси винаги могат да те наранят(неволно разбира се),дали ще те питат къде е бебето или защо още не си бременна,все тая-пак ти става криво.

# 64
  • Мнения: 479
Здравейте аз имах също проблем с казването след един спонтанен аборт реших втория път, докато не родя да не казвам Simple Smile е пролича ми в средата на шестия месец и повечето колеги разбраха , но доста хора дори и не разбраха, че съм била бремена. Имам бебе вече на 6 месеца, работя от 3 месеца. Бях си върнала и килограмите с връщането на работа и до ден днешен доста са в неведение, да ви кажа честно "голяма работа" Предпочитам това пред неудобните въпроси които последваха след аборта ми.

# 65
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Всяка бременност ми е била споделена с близките веднага след теста.
Слава Богу, не съм имала проблеми по време на бременеенето и имам 2здрави деца.
Всеки да казва на когото иска - когато прецени...

# 66
  • Мнения: 284
здравей galya 1982

# 67
  • Мнения: 5 393
Въпрос на усещане е.Аз казах на всички веднага след като разбрах(7ма седмица).Една приятелка забременя 2 месеца след мен и също сподели веднага новината.Но ето-сега пак е бременна, а ние разбрахме преди няколко дни(тя вече е в 12та г.с)Попитах я защо  не е споделила по-рано радостната новина, и тя отговори, че просто така се е чувствала вътрешно и е решила да поизчака малко.

# 68
  • Мнения: 3 478
Аз първият път хич не чаках, казах си веднага на всички. Вторият се наложи да изчакам по не суеверни причини.

# 69
  • Мнения: 2 677
Щом разбрах новината, веднага научиха най-скъпите ми хора, а малко след това и пълен с четирдесет жени офис. Grinning Не робувам на суеверия.

# 70
  • София
  • Мнения: 17 592
Нищо по-тъпо не съм чъвала... или не, излъгах - чела съм доста подобни глупости, вкл. да си осолиш бебето, да го направиш на салата, и... абе, имаше една готина темичка за суеверията - там виж.

# 71
  • Мнения: 60
Когато си направих теста казахме само на родителите си и на сестра ми, а след като ходих на доктор и той потвърди, че ще имаме бебе (това беше в 5г. с.) казахме на всички! Аз съм на принципа, че каквото има да се случва, то ще се случи, без значение дали си казал или не!

# 72
  • Мнения: 4 621
Според мен от чисто суеверие Thinking
Спомням си, че след като си направих теста казах само на мъжа ми, а като се потвърди от прегледа, че всичко е наред казах на останалите си близки Hug

# 73
  • София
  • Мнения: 1 941
Колкото ти си прецениш, ако искаш казваш веднага, ако не - когато си решиш. Всичко е въпрос на късмет Peace

# 74
  • София - Младост 1А
  • Мнения: 2 384
Когато си направих теста едната чертичка беше по бледа. Изчакахме 2 дни до прегледа за да се установи със сигурност... и казахме на всички. И в работата казах. Колегите и шефовете ми са свестни хора. Много ми се израдваха.

# 75
  • София
  • Мнения: 2 271
Толкова е приятно да се похвалиш, че си бременна, че просто се чудя на тези, които го крият.
В суеверия не вярвам.
Като забременях, единствено в новата работа не казах, защото бях на изпитателен срок и не ми се рискуваше договора.

# 76
  • Мнения: 2 616
Няма такова нещо като "трябва"!!! Аз не казвах доста дълго, почти до края на 5 месец май, че съм бременна, защото до третия месец плодът е застрашен от евентуален спонтанен аборт, като рисковете намаляват и напълно изчезват след влизането в 5 месец. Аз лично имам приятелка, която забременя и ествествено се похвали на всички, каква по-прекрасна новина, лошото е че успя да задържи бебето и после всеки път, когато срещаше близки и познати, по-скоро познати, все я питаха "Как е, как е бебето?" и тя трябваше всеки път да изживява ужаса и мъката на загубата си. Това бяха моите съображения.

# 77
  • София
  • Мнения: 1 248
В различните краища на Б-я различно смятат.На места не трябва да се казва до третия месец,а на други веднага трябва да се казва и да не се крие. Peace

# 78
  • Мнения: 1 240
Веднага след като док потвърди бременост казах на всички близки и приятели, а седмица след това и на колегите. Мисля, че всеки преценя сам за себе си кога да каже новината. Леки 9 месеца!

# 79
  • Мнения: 4 111
Марла, честито!
Аз казах веднага на бъдещите баби, след това на приятелките си.

# 80
  • Мнения: 2 005
Аз толкова бях щастлива, че веднага казах от радост Laughing

# 81
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Когато забременях, казах само на който предценя за добре, те другите и без това ще разберат. Важното е , че най-близките ми споделиха щастието с мен.
И аз така направих Peace.Лека бременност!  bouquet

# 82
  • Мнения: 1 546
4 дена след като имах положителен тест казахме на родителите ни. Бях мисля в 5 г.с. 

# 83
  • Мнения: 1 568
Осем години го чакахме и като видях теста ...всички познаха,бях като луда!

# 84
  • Мнения: 6 618
Веднага след положителния тест започнах да информирам .

# 85
  • Мнения: 3 695
Колкото сама прецениш.
Ние с мъжа ми предпочетохме да си знаем само двамата първите 3-4 месеца.

# 86
  • Мнения: 406
Как така Rolling Eyes?Има ли нещо по красиво от това да дариш живот на едно прелестно създание  baby Я се стегни -това е толкова радостна новина за всички newsm10 newsm30

# 87
  • Бургас
  • Мнения: 2 350
Аз не можах да се стърпя и веднага казах на всички. Иначе не се подчинявам на : така трябва, така не трябва..... и подобни

Общи условия

Активация на акаунт