Така е,ама такава новина пази ли се дълго време в тайна....?
- Публикувана: 23 авг. 2007, 11:45 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2007, 23:34 ч.
Колко време не трябва да казваш, че си бременна?
на близки и приятели де.. не съм казвала на лелката от кварталния магазин 
С таткото мислихме да изчакам поне прегледа при гинеколога и тогава да казваме ама аз не издържах
Първия път тъкмо исках да кажа на всички и се случи така че загубих бебето,само майка ми и таткото знаеха.Втория път казах на родителите чак в началото на 4-я месец,а останалите разбраха след като ми пролича към 5-я месец.Ако се беше случило нещо лошо нямаше да ми е приятно да ме разпитват какво е станало,как е станало,защо е станало и т.н.А и имах проблеми и не се знаеше как ще се развият нещата.
И защо според вас не трябва да казваш, че си бременна? За да не се чевстваш кофти, ако не успееш да задържиш бебето и след това те разпитват??? За да се предпазиш от уроки? Или от чисто суеверие?
Вие казхте ли на хората около вас веднага след като разбрахте?
Вие казхте ли на хората около вас веднага след като разбрахте?
Не знам да не трябва да се казва. Не съм суеверна. Не бих се чувствала кофти, напротив, аз нямам вина, Божа работа, даже ми би помогнало да говоря колкото се може повече за това, ако се случи.
Казах, разбира се
С първата бременност с приятеля ми "бихме тъпана" навсякъде.......и в 13-тата седмица рабрахме, че ембриона е мъртъв и трябва да ме кюретират...... 
.....затова сега с Алекс - си знаехме само ние двамата кажи речи почти до началото на 4-тия месец... не беше от суеверие. Просто когато ме кюретираха - родителите и на двамата така се притесниха, че постоянно ми висяха на главата /те от добро хората, ама...../, а пък специално аз имах нужда от спокойствие и даже малко самота. Към това добавям и приказки от близки и познати - "Как е, растете ли?" или " Расте ли бебето" - та може би затова си помълчахме сега - и честно казано не съжалявам! Всеки си решава...... 
.....затова сега с Алекс - си знаехме само ние двамата кажи речи почти до началото на 4-тия месец... не беше от суеверие. Просто когато ме кюретираха - родителите и на двамата така се притесниха, че постоянно ми висяха на главата /те от добро хората, ама...../, а пък специално аз имах нужда от спокойствие и даже малко самота. Към това добавям и приказки от близки и познати - "Как е, растете ли?" или " Расте ли бебето" - та може би затова си помълчахме сега - и честно казано не съжалявам! Всеки си решава...... Благодаря!!! Някак и аз карам по интуиция... Има хора, но които веднага казах, но има и такива, на които не ми се иска изобщо да казвам... 
И аз бях така
Ние казахме на близките още към 6-7 г.с. В службата казах към 3-я месец. Както прецениш. Но пъкспоред мен да чакаш другите да се досещат, като започне да ти личи не е правилния подход 
Аз имам бременна колежка, която точно така направи. Като започна да й личи всички в офиса се споглеждахме една седмица, докато някой се престраши да попита. Все пак може и да обидиш някой, ако питаш за бебе, пък причината е съвсем друга...
Аз имам бременна колежка, която точно така направи. Като започна да й личи всички в офиса се споглеждахме една седмица, докато някой се престраши да попита. Все пак може и да обидиш някой, ако питаш за бебе, пък причината е съвсем друга... Препоръчани теми