МАРТенско коремче започва да личи, а бебо вътре смело се върти!

eses, бъди силна и нито за минута не съжалявай за него. този нещастник не те е заслужавал нито минута от всичките години, през които сте били заедно. мъничък, жалък, нищо не струващ, елементарен червей  . а за детето решението си е твое, каквото и да направиш, ще е правилно за теб. пожелавам ти бързо да срещнеш мъжа, който ще те направи най-щастливата жена на света   
а иначе- много хубава тема, жалко обаче, че се развива точно така до момента...

+ за него.

Къдричке, много се радвам, че всичко е минало повече от добре. А освен това си преживяла и положителни моменти и имаш хубави спомени от там. 

Много ми е мъчно,че нещата се развиват така,есес.. Дано скоро срещнеш мъжа,когото заслужаваш. Не се обръщай назад и изобщо не плачи за този изрод...боже не знам как да го нарека...нищожество.. Моя много близка приятелка преди години премина през същото. Само дето бяха още студенти и детето беше "случайна грешка". Оня не искаше детето,но нея си я искаше. В крайна сметка тя намери сили да го разкара от живота си. Плати много висока цена. Но пък днес е щастливо омъжена за прекрасен човек и имат чудно момченце почти на 2 годинки... Наистина както казват хората-всяко зло за добро... Но защо на тая цена????? Не е честно да плаща едно невинно същество за чужди грешки... Есес, се бързо да се изправиш на крака и да срещнеш истинското щастие. И дано да е скоро... Имаш нашата подкрепа, в крайна сметка живота си е твой,решението си е твое и никой няма право да те съди.

При миналата бременност ходих много редовно на училището за бременни. Особено накрая,последните месеци,когато не ходех на работа,това си беше много добро занимание. Те някои от лекциите бяха интересни и полезни /не че на мен ми влязоха в употерба де:(/ Но най-хубавото от всичко беше,че там се срещахме много бъдещи мами. Дори от форума се уговаряхме да ходим заедно. Създадох си много нови приятелства, някои от които, незавизимо от трагичния завършек на бременността ми, и до сега поддържам.

Момичета искам да ви разкажа историята си с него,незнам защо може би за да срещна подкрепа,не че и така не ми я давате.Всичко това го написах в друг форум в който пиша и само ви го пеиствам.
Благодаря ви момичета за подкрепата,написах един ужасно дълъг пост и точно преди да го пустна се загуби,но все пак ще започна отново.
Аз също смятам ,че ми е направил услуга,от гледна точка на това ,че можеше найстина да ми каже късно а и явно любовта му е била изчезнала.
За 6-те години връзка с него аз винаги бях зад него във всички негови начинания. В правенето на бизнес, в безработицата, в смейните проблеми с майка му във всичко и на 150 %Обичах го и давах. Погасявах заеми и борчове за да сме щастливи.Показах му пътя да порасне ,да се отдели от мама и да заживее като пълноценен голям човек.Последната 1 година за първи път от 6 години той започна нова и постоянна работа,започна да изкарва добри пари,помогнах му да се докаже и да се бори за повече. Аз не съм кариеристка аз исках просто щастливо семейство и да развивам хобито си което е с духовна насоченост.Ходех на работа ,но тя беше просто пари за мен. Започнах курс Управление на успеха и го карах 1 година,много се промених и порастнах за тази 1 година.Според всички мой приятели промяната е позитивна,станах по спокойна, по уравновесена и балансирана,преди бях нервачка и все с нещо се борих. За тази 1 година явно сме се разминали и въпреки че ме предупредиха няколко човека аз казах,че по точно ще изостана в развитието си за да го издърпам и него от колкото да го изоставя. Преди години когато той започна нов бизнес който в последствие фалира,аз изтеглих заем за да му помогна,след това теглих още и още защото той все затъваше, а аз исках да се оправим и да сме щастливи.Когато имаше проблеми аз се залавях да ги оправям ,защото смятах ,че на мен ми е по лесно от колкото на него,нямаше смисъл той да страда като аз можех безболезнено и бързо да променя събитията.И така сега аз имам 16 000 лв заеми ,живея под наем и взимам заплата 550 лв,изрично е да казвам ,че след като платя разходи и вноски оставам с 200 лв и ,че с тези пари дете не може да се гледа.От околко година аз започнах да искам дете,той не искаше,все за пари ми говореше. Детето не беше и не е самоцел за мен,аз исках щастливо семейство и вярвах ,че го имам и ,че след като той преодолее страха си ще бъде отговорен и горд баща,вярвах го това,виждах го. За тази последната една година както казах той започна работа,купих му мечтания компютър а наскоро си сменихме колата и той е на 7-то небе.Живота ни най- после започна да се подрежда и малко по малко вървяхме към семейство което може да не е богато,но е щастливо.Да но това явно е било за мен. След като направихме съвсем умишлено и преднамерено бебето,той започна да се държи неадекватно и много обидно,както знете от предна моя тема.Оказа се ,че има друга жена,не съм го подозирала,не съм го следила ,даже не съм се интересувала какво и къде е по цял ден,защото неговата работа всеки ден беше на различно място,това за жената го разбрах снощи,едно момиче от офиса,за което често говореше и по точно се присмиваше на негов колега че я сваля а е под нивото и. Както и да е,хората се събират и разделят,ще го преживея. И преди няколко дни когато ми каза,че той в последната 1 година се е издигнал а аз не и ,че по добре детето да го нямало,тогава ,вече ми стана съвсем ясно.Само където още не мога да повярвам на това ,че включително и вчера докато ми обясняваше решението си ми се кълнеше колко неимоверно ме обича,не вярвах след след всички клетви и страхове ,че аз ще го зарежа ,че именно той развли тази връзка.Искал да бъде независим,да след като започна да взима пари,неговия заем свърши ,купи си кола ,реши ,че вече е време да се отдели от мен.Ок както и да е.
Майка ми е на смъртния си одър,а баща ми го няма по принцип в живота ми. Преди 2- години почина най-добрата ми приятелка и сега аз съм толкова сама и предадена,колкото никога не съм била и като се замисля не мога да кажа ,че в живота ми в момента има човек който обичам,защото загубих всички.
Някой ще каже,оф тая кви са тези сълзливи сапунки,сори такъв е живота.Друг ще каже - е ти що му даде парите- ами защото обичах,защото исках да сме щастливи и защото смятах ,че парите по точно са повод за неприятности. Друг ще каже,това е едната страна на монетата и ще е прав,но е факт че няма приятел и близък който да не е втрещен от поведението му и постъпката му.Не се страхувам за аборта,много исках това дете но пак казвам то не беше самоцел а естествен резултат според мен.Сега ми предстой най-трудното,да започна наново,да свикна без него,да разделим имуществото и той да се изнесе. Тук имам един въпрос за който искам съвет.По принцип имаме договор ,че той ще ми дава всеки месец по 100 лв за заема който теглих,това важи до 2012г,аз обаче не вярвам ,че той ще ми ги дава и поне не толкова време. Обаче колата е на мое име,ако я взема много ще го нараня,не искам да го наранявам,не искам да си отмъщавам,но сега се налага да мисля за себе си и незная какво да направя,той без бой няма да ми я даде,но все пак законно тя е моя,не може да ми върне заема но към 3,500 мога да и взема,общо взето това са 3 години вноските ми.Той все още няма пълномощно от мен да я кара,но знам че много скоро ,може би още днес ще ми го поиска.2000 лв от заема ми са овърдрафт а останалите 14 са заем който ще изплащам още 7 години.Овърдравта обаче трябва да го върна до няколко месеца или да го продължа с още година.Плана ми беше да му кажа че ще задържа компютъра,монитора и деин скенер 3 в 1 докато той ми даде 2000 лв за да го върна,а пълномощно за колата ще му дам когато ми даде последните 200 лв който взех от приятелка за да му внеса вноска по неговия заем (който свършва след 6 месеца) и все пак мисля да му дам пълномощно да я кара,без други права над него,за да съм сигурна че ще ми връща заема.Кажете ми правилно ли постъпвам? Ако му взема компютъра и не му дам колата ще съм му взела най големите радости,но ще съм сигурна? За сега толкова. И моля ви, бъдете по щадящи .

Не, не постъпваш правилно! Никакво пълномощно няма да му даваш. Ако е само за да си я кара - може да я кара и така. И как да бъдем по - щадящи, той такъв ли беше с теб?!
Есес, мила, аз съм бясна! И искам да ти кажа, че си патиш в момента от добрината си. Позволила си му на този да ти се качи на главата. Взимай му колата, взимай си компютъра и изобщо всичко, което можеш да вземеш. Та той взима от теб най - скъпото ти! Изоставя те в такъв момент и ти си притисната да напрпавиш аборт! Няма да го щадиш този, нека си понесе последствията. Те са несравними с това, което ти ще трябва да понесеш от неговата безотговорност.
Единствено бих го оправдала може би, ако бебето е станало случайно. Никой не може да бъде накаран насила да стане баща, ако не е готов. Тогава може би има право да не го иска. Но този човек е знаел какво прави. Вие сте планували бебето. То не е станало случайно!

Мила, та ти му отнемаш вещи, коити дори не са негови, а той ти отнема най хубавото нещо.

ESES, взимай му колата и всичко, което можеш да вземеш на този идиот. Няма да вози с нея оная смръдла я. Пълномощно не му прави, ако не иска да ти върне колата я обяви за открадната.

всяка ситуация има 2 страни - винаги. в момента ти виждаш тъжната страна (страната на болката), но съвсем скоро ще видиш, че щастието е пред теб. свободна си ти да избираш с кой да бъдеш и съм сигурна, че ще намериш истинския човек.
аз лично не бих махнала детето, а на него ще му се наложи да плаща издръжка.
и по-добре му вземи всичко! ти взимаш вещи, които дори не са негови, а той ти отнема детето.

Е сега вече наистина не те разбирам... Той ти отнема най-скъпото нещо,а ти продължаваш да мислиш как да му направиш живота по-лек и хубав... Изневерява ти,а едновременно с това осъзнато ти прави дете???!!! И искаш от нас да бъдем щадящи???
 Може да съм малко крайна,обаче според мен трябва да му ВЗЕМЕШ колата и компютъра и да ги продадеш,та поне да погасиш малка част от заема,който си взела зарад него. А него самия да изгониш от дома ви като мръсен пес, вещите му бих изхвърлила една по една от прозореца-нали сте на тавански етаж-ух как хубаво ще летят отгоре... Да си ги събере отдолу и да си го приютява новата му любима...  Да не говорим,че този голям заем е редно той да си го изплаща... което обаче не виждам как би могла да го накараш да направи... Не искам да съм на твое място и в такава ситуация... Може би си прекалено добра, или пък прекалено сляпа... Не мисля,че този заслужава каквата и да било милост от теб. Казвам тия неща,понеже питаш за съвет. И едва ли някое от момичетата тук ще бъде "щадяща" към това нищожество. Помисли за себе си. Не за него.   

еses, миличка, взимай му всичко на тоя и изобщо не се замисляй. страдаш заради него, ще правиш аборт и въпреки това се чудиш как да му помогнеш? айде няма нужда! такива глупости като криворазбрано благородство, толерантност, разбиране и бла бла ги остави за подходящ случай. този не е такъв.
ако не му вземеш сега каквото можеш, да не мислиш, че той ще оцени жеста? колкото го е направил до сега. няма нужда да си повтаряш грешките. сбъркала си, че си помагала на такъв лигльо, случва се, всеки прави грешки, но сега е време да помогнеш на себе си и да гледаш напред. ако не искаш да го носиш на гърба си и в бъдеще трябва сега да действаш разумно, а не емоционално. мисли за себе си, защото той няма да се сети да мисли за теб.
консултирай се с адвокат дали с договора, който имате може да го задължиш да ти дава парите. и изобщо не го жали.
освен това като го оставиш без нищо може даже и да му помогнеш - ще му се наложи да се размърда и да поработи и може пък да вземе да се научи да се грижи за себе си сам. нещо, което няма да стане ако винаги има кой да го спасява.
...и се надявам, че следващия път като видиш мъж, който е опрял до твоите пари ще си направиш правилните изводи и ще бягаш бързо и далече 

ти си силна личност, а този недорасляк само те е теглил назад. сега, когато си свободна от него съм сигурна, че ще постигнеш много повече и ще бъдеш щастлива. пожелавам ти скоро да си стъпиш на краката и да срещнеш достоен и равностоен на теб партньор, който да те подкрепя и да се грижи за теб, както ти заслужаваш. 

есес , мила много съжалявам,страшно ми е мъчно за теб!И според мен трябва всичко да му вземеш,това няма да е отмъщение-това ще е справедливост.Даже той самият не знам с какви очи ще иска твоите неща.Пък и като си ги вземеш.ще направиш и на него услуга,ще трябва да разбере ,че е достатъчно голям да се справя сам,а не цял живот някой да го дундурка.

eses, ужасно съжалявам за всичко, което ти се случва. Честно да ти кажа съм бясна на това същество без капка морал  . Ако съм на твое място ще го разсипя, ще го унищожа доколкото ми е по силите, а ти искаш да му спестиш мъката по колата....Как може да ти се отплаща по този начин за всичко, което си направила за него. Умът ми не го побира... 

Есеа,мила,направо не мога да повярвам!!!!След вси4ко,което ти сервира в последните няколко дни този идиот,ти въпреки вси4ко мислиш как на него ще му е по-добре и по-удобно.
  Я се вземи в ръце, моми4е!Не оставяй на този боклук дори и един 4ифт4орапи,които ти си купила!Взимай си колата,компютъра и абсолютно вси4ко друго-да се оправя сам както може!Той ти отнема правото да бъдеш майка,изоставя те в толкова труден за теб момент,не стига 4е трябва да се разделиш с майка си,трябва да се разделиш с детето,което расте в теб и ти мислиш да му дадеш пълномощно,за да 4ука в колата ти новата си приятелка...........
   Еми,някак си не ми се вижда 4естно той да си живее живота,а ти още 7г. да изплащаш заеми!

eses, и аз съм на мнението на другите, явно всички сме единодушни, разбирам те, че те е грижа за него и искаш да му спестиш колкото можеш, това е защото го обичаш, въпреки постъпките му ... но тази обич ще отмине и ти ще съжаляваш, че си била увлечена и глупава. Сега постъпи както е правилно - това не е отмъщение, няма да си гадна и ревнива, просто ще помислиш за себе си, защото така или иначе оставаш сама и нямаш друг избор. Той ти отнема всичко - живота, мечтите, бъдещето, в което си вярвала, дори детето, което сте създали напълно осъзнато. Аз пак те съветвам да помислиш преди да направиш аборт - ако сега смяташ, че си загубила всичко и нямаш близък човек до себе си, след като коремчето ти остане празно и сърцето ти ще опустее ... Аз съм сигурна, че ще се справиш и сама и ще отгледаш прекрасно дете, личи си, че си много добър човек и скоро ще намериш истински човек, който ще го оцени ... обществото ни вече е много по-отворено и друг мъж много вероятно ще приеме и обича детето като свое. Дори това да не се случи ... аз съм сигурна, че няма по-смел и силен човек от една майка! Пожелавам ти смелост и сега, когато трябва да решиш дали да бъдеш майка или не ... Ще се справиш с всички трудности, каквото и да решиш, само си вярвай и не се поддавай на болката и страданието, гледай напред и щастието няма да те подмине   

Ами явно съм се стегнала,събрах му всичкия багаж,преместих му го в другата стая (живеем на таван и държим 2 стай на различни хазяй,едната се води негова ,другата моя.Той ми каза че ще се изнесе и от нея до месец,не вярвам да не го направи защото хич не му се стой покрай мен в момента) всички негови неща вече са там,той дойде казах му че компютъра ще му го дам когато ми даде парите за овърдрафта,не възрази за колата обаче се ядоса,поиска талона и аз му казах че няма да му го дам и че ще му го дам когато върне едни други пари около 400 лв и тогава ще му дам и пълномощно за нея,ядоса се реши че една приятелка ме подучва,аз му казах че не го правя за да му е гадно а просто защото имам 16 000 лв да връщам и искам да съм сигурна че той няма да се измъкне. За всеки случай пълномощно ще му дам,той без кола не може да работи и да си изкарва заплатат която го направи независим  а и той взе пари назаем за да я купи и още не е върнал 1 стотинка от тях ,но аз не мога да му причиня това,найстина не искам да се чувства зле,просто искам аз да съм добре.За всеки случай реших че ще му дам пълномощно да я кара,но не и да я продава,подарява прехвърля и квото и да е друго.Защото той като реши да спре да ми плаща вноските по заема 1 да мога да я продам и после да го съдя според договора ни за заем.Общо взето,съм много ядосана и се мобилизирах,някак си сега нямам време да страдам защото почвам нов живот и тепърва ми предстоят много неща за вършене.Разбрах от приятел ,че вчера е бил с новата си любов на гости у тях,бил толкова хлътнал ,че не знаел за какво иде реч въобще.Аз му пожелах всичко най хубаво и пожелах да се виждаме максимално рядко,което ще е трудно може би докато се изнесе.От друга страна стаята му е пълна с багаж и никак не е приятно да се седи в нея.Върна ми ключовете от моята стая и живота продължава.Общо взето от реакцията му виждам ,че и той иска да мине максимално безпроблемно и бързо.Накрая ме попита доволна ли съм,за това че компютъра и колата за сега са един вид мой  аз му повторих че като ми даде парите ще му дам всичко,извадих даже всички снимки на който го има него и му ги върнах,реших че не искам да имам спомени който да ми стоят в шкафа и да ме натъжават.Общо взето опитвам се да го разкарам максимално бързо от живота си.утре сутринта съм на лекар и ще се опитам да задвижа бързо нещата с аборта.Виждам че много от вас  ме убеждават да оставя детето,но неискам дете което както да е нежелано от баща си и което да е тежест,искам да почна отново.Има много мъже по този свят,има мъже който мечтаят за жена като мен и аз съм оптимист че ще го срещна,че всичко е за добро и че накрая всички ще са щастливи.Ще е труден етапа на адаптация,но се надявам да ви има вас и да ми помагате морално.В момента не ми се мисли за други мъже,имам нужда от почивка,избистряне на мислите,преоценяване на критериите ми в избора ми на партньор и най вече желание. В момента толкова абсурдно ми изглежда да се свалям с някой ,че просто ви е бедна фантазията,не ми обяснява,доказва и предлага каквото и да било,но с времето всичко ще си дойде на мястото.Разбирам яда и яроста ви ,но разберете не съм гаднярка,не искам да отмъщавам,не искам той да е зле,искам аз да съм добре и да съм горда със себе си че мога да се нарека човек.
Благодаря ви за подкрепата и съветите