Отмятате ли се от думите си или 'лоша' ли съм?

..може и аз да прекалявам ,но постъпвам като теб; предупреждавам до 3 пъти,ясно декларирам какви ще са последствията(често карам и да повтори че да знам че ме е чула) и независимо от извинения и молби не се отмятам..повишавам глас 1 на 5 месеца,не съм била никога и пр-това са ми възпитателните методи,обяснявам защо подробно и съм 100% последователна;засега работи!

Много правилно постъпваш!  А колко проблеми си спестяваш за в бъдеще по този начин - чак по-късно ще можеш да го оцениш!

Ох... 2 на 0 за мен срещу майка ми...

Мога спокойно да отида да работя. Да се успокоя, че не съм само аз майката изрод, която не се отмята след "Извинявай и много те обичам."

Оооо,след предупреждението и "Броя до ..." започва такъв жалостив плач,че сърцето ми се къса.Но в такива моменти мъжа ми ми казва "Остави го да плаче той сега,за да не плачеш ти по-късно".Не отстъпвам,защото знам,че веднъж отстъпиш ли-връщане няма.

Съвсем правилно се постъпила според мен.
Аз по-скоро бих критикувала майка ти, заради това че ти се бърка във възпитанието на детето.

Много хубаво си го написала. И всичко е напълно нормално. Няма краен отговор на въпроса ти и ситуацията. Винаги е относително и трябва да бъде гъвкаво. Да се преценяват няколко неща: доколко детето разбира; доколко сте имали сходни ситуации, които са се повтаряли; доколко детето помни и спазва предишни заплахи и строги мерки. Оттук насетне реагираш адекватно - или приемаш извиненията й /така бих постъпила аз/, гушкаш я и я целуваш или оставаш строга и непреклонна. Но все пак децата са малки и в природата им е да пробват докъде могат да стигнат и вярвай ми - искат мама и татко да  строги и непреклонни, за да имат вяра и сигурност в тях 

Не! Не прекаляваш!!! Аз също правя така  Днес бяхме на свиждане на свекърва ми. Александра се държа безобразно... ужасно. По същия начин обръщаше гръб или се подхилкваше нагло. Не спираше да търчи из стаята, да минава на милиметри от тежестта на екстензията и т.н. Сложих я да седне и й казах, че само ако слезе от леглото няма да гледа филм тази вечер. Тя, разбира се слезе... и няма филм! Молби, увещания... не, няма филм! Но тя пък като броя до три и на 2 започва да прави нещото.  И доволно ухилена пита "Мамо, защо не каза три"

Обаче д-р Додсън препоръчва да не постъпваме точно по този начин. Да не казваме "Ако не спреш няма да чета приказка!", а в положителния смисъл "Ако спреш, ще чета приказка" Аз се опитвам да го правя, но честно казано ми е много трудно, защото когато съм ядосана плещя глупости без да се замисля. А днес бях меко казано ядосана 

Тя също идва и казва в тия моменти "Мамо, обчам те!". Аз й отговарям, че също много я обичам и винаги ще я обичам, но в момента съм много ядосана.

Така че, не мисли, че си жестока. Иначе просто няма смисъл да я заплашваш ако не си готова наистина да изпълниш заплахата.

П.С. Отношението ми към играта с пари е абсолютно същото и нейните парички се дават и поставят в касичката и това е! А чужди пари не давам да пипа. Научих я с много говорене.

Постъпила си точно както трябва. 
Единственият вариант животът да тече мирно и тихо е като от двете страни (и деца и родители) са наясно, че казаната дума е твърда и не подлежи на промяна. Ако беше отстъпила Дария щеше да я хване амнезия още на следващия ден. Така ще знае, че когато нещо е казано, то се спазва без отклонения.

Постъпката ти е правилна!
И изобщо не си лоша, нито пък жестока майка!
Напротив даже!
Детето те е пробвало, докъде ще му минат номерата, може ли по някакъв начин да си прокара неговата линия и политика някога, но ... Разбрало е, че всичко си има граница!
По-скоро майка ти е за разговор, отколкото детето.
Защото тя не бива да изказва мнение пред детето, относно възпитанието, та дори да го направи и само с жест.
По-скоро тя е трябвало да се съобрази с твоето наказание, да няма приказка за Лека нощ. Не е трябвало да я чете и тя.
А да каже само едно изречение - "Мама ти е казала, с пари не се играе и ти трябва да слушаш какво ти казват големите!"

Моето дете не е толкова голямо и за сега също спазвам каквото кажа. Предупреждавам 2 пъти и после действам. В конкретния случай обаче бих приела извинението, особено ако не е практика да прави напук и после да казва, че съжалява. Един вид бих дала шанс. Много уважавам хората, които умеят да казват "извинявай", когато са сгрешили и бих била щастива ако децата ми се научат на това 
А дали си лоша- не те познавам, но от прочетеното бих казала, че си прекрасна майка, която възпитава с любов и търпение!

В такава ситуация не бих позволила на майка ми да чете приказка. Ако последствието е лягане без приказка, то ще си остане такова, а няма да се превърне в "приказка, прочетена от друг" или в "по-кратка приказка".
Приемам извинения и отменям/намалявам наказания, но само когато видя искрено разкаяние и усетя, че детето е решило да не повтаря провинението или да се старае повече - това обаче е твърде субективно.

Добре де, ама поне от първия постинг Иса е казала "Няма да ти чета приказка!" Което значи, че ТЯ няма да чете приказка. Наказанието трябва да е ясно... Ако тя е поставила нещата "Никаква приказка за лека нощ!" е друго. Не знам, ама децата усещат тия тънки нюанси в конкретните думи и би било несправедливо ако не разреши на бабата да прочете приказката

Понякога съм твърда, друг път - не. Не винаги мога да спазя наказанието, което съм наложила, но много ми се иска да мога. Но имам няколко класически примера и много се гордея с тях /мисля, че са достатъчни, за да им напомнят дълго време, че майка им може да бъде много ядосана и много лоша/.

Аз не бих позволила на майка ми или на който и да било друг да прочете приказка в тази ситуация. Значи съм по-свирепа от теб. /Ако това изобщо би те успокоило/. Не си спомням да съм отменяла наказание и ако е имало такова нещо, то при какви обстоятелства се е случвало. Но принципно, щом съм поставила условие, то трябва да се изпълни. А ако майка ми се опита да се намеси неудачно също няма да премълча.

При нас е така: Наталия, дори и да се извини, което тя винаги прави по собствен почин, изобщо не очаква да се промени наказанието и не се пазари. Знае, че е напълно безпредметно; Крисо задължително на секундата пуска тежката артилерия "страшно те обичам, няма повече никога да правя така, не се сърди, не мога да живея с обидена мама" и т.н. и т.н. Няма начин да не откликна подобаващо, но не отменям вече оповестени рестриктивни мерки; Ангел не се извинява изобщо. Просто си изтърпява наказанието.

Мога да кажа само"браво" че си стриктна майка!
Бабите са такива и мен майка ми ме кара да се чувствам по-същият начин и направо "ме забива" като пирон в кисело мляко! И се чудя малкият ли да поучавам,нея ли,но тя за съжаление не вдява,а и като попадне в такава ситуация,малкият също не вдява!

Мерси за обстойните коментари.   

Не живеем заедно с майка ми и се 'засичаме' само когато си предаваме детето. Знам нейния тип възпитание, който е обяснения до безкрай + детето се разбира и му се влиза в положение каквато и идиотщина да измисли като извинение /в случая от снощи, че не си е играла с парите, а ги 'брояла'/... За това и когато сме двете аз не се меся - оставям я тя да се занимава с Дариа. Не мога да й противореча - следват сърдене и прочие женски номера. Нямаше как да й наложа да не чете приказка на Дариа и за това и я оставих. То имаше как, но освен ревящо дете щях да си имам и ревяща майка 

А и както каза Ваче - аз казах: АЗ няма да ти чета приказка.

Общо взето Дариа знае, че всеки има различни правила и се настройва по тях. Вместо аз да се опитвам да наложа на всички моите правила, което е просто нереалистично. 

Днес сутринта Дариа дойде при мен и започна да ми обяснява как трябвало да й кажа вчера: "Дари, моля те остави паричките..." и тя щяла да го направи  За три седмици е свикнала с правилата при майка ми явно.

"... и ти трябва да слушаш какво ти казват големите!" - Това не ми харесва, Радостинче. Правилата са ОК, но трябва да е ясно защо са такива. Не изисквам сляпо подчинение за почти нищо.

dara, ти си моето мерило за свирепост  Сериозна съм 

Vache, моето отношение към парите е даже по-хард от твоето. Няма такова нещо като "парите на Дариа". Никой няма право да й дава пари. Може пари за нея, но на мен.

Vache, Isa, вие защо не разрешавате "играта" с пари - защото са мръсни (което си е много вярно) или защото трябва да се нау4ат да ги ценят (което не знам доколко е вярно), или......?

колкото до конкретната ситуация и аз не мисля, 4е си жестока, лоша или нещо подобно. единственото, което не ми харесва, е 4е си я наказала с нещо, което няма никаква връзка с провинението. тази логика на възпитание за мен е най-трудна за следване (наказанието трябва да е в пряка зависимост с провинението), знам 4е не винаги е възможна, но ако е имало на4ин да измислиш нещо сродно, би било хубаво. аз самата сега не се сещам, но аз и не знам каква е твоята логика, когато забраняваш играта с пари.

в никакъв случай не те критикувам, просто си разсъждавам. на мен редовно ми се слу4ва постфактум да измисля по-точно назидание за дадено прегрешение, ама свършоло ве4е 

stelt, мисля, че децата в БГ знаят прекалено много за парите - кое колко струва, кое е скъпо, кое евтино, кой има и кой няма пари... Не мисля, че това влиза в работата на 3 годишно дете. От една страна. А, от друга страна, като й казвам как парите не са за деца, как не са й необходими и прочие й внушавам някакъв вид респект към тях, който ще ми е необходим малко по-късно, когато започне да притежава пари.

Много ми е трудно да наказвам. Дариа почти няма с какво да я накажа, какво да й отнема, а свързано с парите...какво би могло да е в конкретната ситуация?  Единственото е приказката вечер и за това го използвах /случвало ми се е оше 1 път да го прилагам/.

Това си е част от играта (живота). И при възрастните върши работа - кой не би се зарадвал от отмятането на шефа за някое наказание, партньора (че няма да прави нищо за нас), приятелката (че няма да ни проговори), ако нещо сме сгазили лука?
Затова, да не се правим на толкова железни. Повечето деца (особено тези, които сме родили) разбират прекрасно кога са направили нещо наистина опасно или лошо. Ако не се пробват да нарушат правилата и да ни предизвикат, как ще пораснат? Ние да не би винаги да сме били изрядни?
Притеснява ме това, че липсата на т. нар. отмятане всъщност е игра на власт. Родителят е силен, но не винаги е прав.
Още колко ще има да се отмятаме..... И слава Богу за това.

Аз бих постъпила по същия начин. "заплашвам" само с неща, които мога да изпълня и винаги ги изпълнявам. Опитвам се да приуча и другите, занимаващи се с детето/баща и баба/ да действат по същия начин, но не винаги ми се получава. Никак не ми харесва, когато баща и каже: "Ния, ще те нашляпам!", защото никога не го е правил и няма да го направи. И естествено, за нея, тия думи нищо не значат и получава впечатлението, че "татко само си говори". Освен това и аз се опитвам да не "заплашвам", а да "мотивирам" с позитивни изказвания, както каза Ваче, но не винаги имам нерви

При нас всички без мен "Само си говорят", а татко дори не говори 

Stelt, не давам да играе с пари, защото не са за игра. Не давам да играе и с храна. Не давам да играе и с ключове. Има си играчки за игра. Не мога да ти дам някакво по-ясно обяснение, просто защото така го чувствам. Една от по-ясните причини е, че парите са мръсни. Четох, че двулевките са най-мръсни. Нямате идея какви неща са открили по банкнотите.

Иса, Александра има нейни пари за определена цел. Например иска тротинетка. Аз сключих с нея договор. Ако всеки ден след като се приберем от градина тя бързичко се съблече и си измие ръцете получава левче. Ако не го направи - не получава. Така събра 20 лв за тротинетка. Когато беше точна в договора получаваше, ногато се мотаеше ясно й казвах, че не изпълнява това, за което сме се договорили и не получава паричката. Така хем детето само си "изработи" тротинетката хем получаваше награда за всяко свое бързо оправяне след връщане. Имаше възможността да види реално как нараства сумата и накрая получи това, което искаше. Аз също! Има ефект и досега, стана й навик да се преоблича бързо. Съответно наградата за този род дейност отпадна. Скоро мисля да започна да я юркам за нещо друго по същия начин. Целта ще е каска за тротинетката, защото така е безопасно и защото Франклин е с каска, не може тя да не бъде.

Смята се, че договорите с децата и положителното възнаграждаване улесняват периода на пубертета и хората, свикнали на този метод после са подготвени за договаряне в реалния живот. За мен този първи опит беше забавен, в същото време видях ефект. Не се притеснявай, че детето се възнаграждава с пари! Това не е подкуп, защото то не върши нищо нередно. То получава възнаграждение за нещо, което е свършено или не получава ако не го е свършило. Много прост метод Айде вече ще стана досадна къде ги чета тия неща... , но виждам положителния ефект  

Isa, правиш впечатление на човек, който възпитава детето си със сърце. Поздравявам те!

За себе си признавам, че съм се лутала по допирателната, учейки се да бъда майка. И в този смисъл съм изпадала в крайности.
Вече почти не ми се налага. Децата поотраснаха. Правилата са установени. Някои - почти неусетно, просто със собствен пример.

А в думите на RadostinaHZ откривам много, много смисъл.

Vache, Александра е по-голяма. Ще се възползвам от идеята ти.  

А и Дариа нищо не иска сериозно още и изобщо нищо не иска много, май. Като се замислих, чак се обезпокоих /явно се чудя за какво да се безпокоя  /.

Абе, хора, вие да не сте чели американски книжки за възпитаване на деца?

Много sorry, ама за мен миенето на ръцете и преобличането не са неща, за които ще заплащам. Нито за миене на чинии, сгъване на дрехи и други подобни неща.
Договорите са за възрастните. С децата си можем да имаме някакви уговорки, но в никакъв случай да не са финансово обвързани.
Нашата задача е да ги научим как да се справят в живота и да се грижат за себе си според възможностите им.

Verdad и аз не знам с какво я възпитавам вече... на майка ми и баща ми толкова лесно /сякаш/ им беше, а аз се чувствам като в перманентна сесия... Само чета, девойката ме изпитва и аз пак на поправителен и пак чета.

RadostinaHZ разбрала си защо питам. Нали възпитанието е един вид репетиция за живота. Но пък аз и в живота като кажа 'не' си е 'не'...

Най-лесният начин е да погледнем света през техните очи. Върши работа.

Какво бихме направили на мястото на детето? Кое би ни се сторило справедливо и кое унижение?
За себе си ли го правим - за гъделичкане на собственото си самочувствие, или детето ще научи нещо смислено?

Такива ми ти въпроси да си зададем...

вярно парите не са за игра, ама вие не сте ли се кефили да дрънкате с касичката, например. мойте деца имаха един период от около седмица, когато страшно се забавляваха да пъхат стотинки (които предварително съм извадила) в касичките си. освен, 4е се забавляваха упражнението развива моториката на ръцете   колкото до познанието им за парите - нямат такова, ама хи4. никога в магазин не съм използвала липсата на пари като довод за некупуването ми на дадена стока, нямат никаква идея кой има и кой няма пари и изобщо това още дълго смятам, 4е ще им е дале4е от ума. колкото до уважанието към парите, смятам, 4е точно примерът даден от vache за тротинетката, гради такова. поздрави за подхода  

И аз предупреждавам, после броя до 3, после ставам и накрая вече прекратявам насилствено дейността!
В твоя случай присъствието на бабата е било определещо....определено дъщеря ти се е 'възползвала' от това,знаейки,че баба не я остава да мрънка и и позволява всичко  

Но си държа на моето си и това е  

Пп РадостинаХЗ, децата трябва да знаят,че се живее в 'някакви рамки'...научи ли се,че може да шикалкави от малко с малки неща,после го опитва с все по-големи рано или късно....не ства въпрос за унижение,лошо третиране или разни мании  

..аз не съм от изрядните,извинявам се на децата си много и ги уча на това;не се имам нито за силна,нито за 100% права,но непоследователността при отглеждането на децата за мен вреди,много,затова не я толерирам;
*
..парите у дома ни не са обменна монета,против съм дълбоко да се плащат оценки,добро поведение и пр;

Оооо, да! Има значение възрастта. Александра от тази година има пари. Вече е на 4 г. и половина Има значение и това възнаграждаване колко дълго продължава. Не е реалистично дете на 4 г. да събира по левче за колело от 100 лв   То няма как да види ефекта от наградата. Аз затова избрах тротинетката, че двайсетина дни ми се сториха ОК като период. Е, аз после додадох на чичкото тайно още 4 лв  

Ааа, и друго сме правили... събирала е за карта за Патиланци. Тя струва 5,50. Можеш да опиташ. Александра не прави разлика м/у банкноти и монети, както и м/у монетите. Давала съм й по 20 ст, по 10, по левче за награда. тя се радва, че са много, пък те иначе жълти стотинки. Важно е да се радва тя. Накрая събра 5.50 и колежките ми викаха да ги уедря парите. Да, ама аз смятам, че тя си ги е събрала така. Отиде при чичкото в Патиланци и изсипа сумата на стотинки. Човека много се умили как детето си е събрало парите за картата   Така и за нея беше възпитателно, защото точно тия са нейните събрани пари.

RadostinaHZ, мисля, че всичко е въпрос на лично виждане! Аз намирам това, което съм чела за добър подход. Смятам, че подбирам какво чета спрямо собствения си усет за правилно и няма никакво значение дали авторът е американец, французин, българин, руснак...

stelt, подрънкването на парите в касичката е съвсем друго действие  Подрънкването на монетките действа като балсам за душата 
 
Шегичка!!! Да не се вържат противниците на тоя начин на положително възнаграждение.

Съгласна съм за рамките.
Въпросът е в площта, заключена в рамката. И тази площ става по-голяма или помалка в зависимост от ситуацията. И кой има интерес от тях.
Винаги ще има някой, който ще се опитва да ги напъхва в рамки "за  тяхно добро" и то колкото е възможно в по-тесни рамки.
Привърженик съм на по-широките рамки. Старая се да гледам на децата като на равни и да ги науча да преценяват.

Isa, теб май повече те ядосва реакцията на бабата, отколкото тази на детето и да се докажеш на майка си, че ти определяш правилата. Накрая детето си е изпатило.
Не се обиждай, всички сме попадали в този капан.

Срещу това и аз съм против!!! Не се възнаграждава оценката. Тя сама по себе си е възнаграждение 

Възнаграждава се и се поощрява усилието детето да учи!!! Може да се възнагради с всичко, което детето желае и харесва. Може това да бъде както ласка, прегръдка, целувка, така може да е нещо материално.

Не се обиждам, но не си права. 
Ако исках да се 'докажа' на майка ми и тя нямаше да чете приказка - вярвай ми. 

Аз рядко казвам 'не', но когато го кажа държа до край, дори ако не е нещо важно. В случая обаче въпросът засягаше принципите ми и даже се държах меко.

Vache, от такив вид заплащания накрая като остарееш да не започнат да ти искат апартамента, за да се грижат за теб?
Или не дай-боже ако не им платиш да те заведат на лекар или нещо друго,  да решат, че договорът не им е изгоден и да го прекратят?

Не ставай груба!!! Аз споделих какво правя аз. Никого не насилвам и не убеждавам! И не се опитвай да бъдеш пророк за живота ми. Никой не знае какво ще го сполети 

Съжалявам, не съм искала да бъда груба.

Просто много лесно с годините едното води до другото - ако парите определят поведението в семейството. По тази логика всички вкъщи трябва да "се цакаме с пачки".
Има друг начин - да се знае кой за какво и кого се грижи. Парите са си пари, семейните отговорности и желания са нещо съвсем друго.

Само ще кажа, че в нашето семейство парите са най-малкото, което определя поведението и няма да споря повече! Аз смятам това, което правя за правилно. Дали е било такова ще видим след години. Но искам да ти кажа, че за да манипулираш родителите си за апартамента под каквато и да е форма не е от възпитаването на отношение към парите или договорите, а от цялостно възпитание  отношение към човека. Ако детето ми ме уважава и обича надали ще направи гореописаното. Между другото в договорите не е задължително възнаграждението да е под формата на пари  Конкретната ситуация с тротинетката го налагаше 

ОК. Твоя воля.

Ами то си е така в живота.

Не смятам, че си лоша, но не смятам за отмятане от думите ако човек реши все пак да прочете книжка - все пак това не е обещание. Ако искаш детето да има "страх" от теб и да се подчинява, тогава си постъпила съвсем правилно. Така следващия път като го "заплашиш" по този начин, ще знае, че не се шегуваш. Аз лично съм против подобни наказания, обаче.

Аз съм лоша. Държа на думата си. Така уча и децата си да държат на своята.
Имали сме абсолютно същата ситуация, плюс наказание да не чета приказка. Последвано от жалостив рев и мрънкане. Само нямам баба под ръка, която да ми разваля дисциплината. 
Не е малка работа детето да си прави оглушки. Наказанието ти е било правилно, макар и половинчато изпълнено.  Все пак си мисля, че и така ще има ефект. 
П.П. Веднага се сещам за куп примери, в които съвсем невръстни дечица се държат наистина много лошо, а родителите им са такива едни, "безпомощни". "Ама как да му кажа"... "Ама какво да направя"...

Заплаха, страх? Или авторитет?

Правила на играта. 

Категорично смятам, Иса, че си постъпила правилно, а мисля, че майка ти не е права, въпреки, че и моята често постъпва така - ето защо:
Важно е за детето да има правила - да осъзнае, че щом ги нарушава това води до отрицателни промени, до наказание. Така е устроен живота - не спазваш правилата, получаваш глоба.
Ако бабата има някакъв коментар да го сподели с теб, а не направо да оспорва твоето мнение, в случая - наказание. Не бива да разколебава авторитета ти пред Дариа като разваля наложеното от теб. Още повече, че ти ясно си заявила правилото.
Работя с пари от известно време - изключително мръсно нещо - добивам метален вкус в устата до обяд, мия се около 60 пъти дневно, добре, че колежката скоро се връща. Отплеснах се, не бива да се играе с пари, много са мръсни.

Това,4е не се отмяташ от думите си е добре!
Но....какво е това броене до три... Защо го правите?Нещо като време за размисъл на детето...,или нещо като,,след ,,3'' бомбата ще избухне''?Наистина не разбирам подобно отношение към дете!
,,Остави монетите,,,4у ли?Броя до три..и ако не ги оставиш...!''-не знам си какво си ще стане!
Що така,каква техника на възпитание е това!?
Много се 4удя наистина!
При мен не е прилагано това!И аз не го прилагам!
Защо просто не и обясниш мило,4е парите са мръсни и ще е по добре за нея да ги остави и да отиде да измие ръ4и4ки....а ти ще 4акаш със затворени о4и да ти ги поднесе до носа,да усетиш колко хубаво ухаят,на 4исти4ко,на сапун4е и да ги нацелуваш!
Не знам,нещо такова...на игра да го обърнеш!Не толкова строго!Поне аз така правя!

Именно това е целта. Давам й време да реши. По този начин има предварителна информация и може сама да реши кое предпочита - това първо, второ - на ясно е какви ще са последиците от действията й - сама си е отговорна, трето - не се случват неща вън от нейния контрол /както би било ако 'наказанието' е без предупреждение/ - пак тя контролира събитията, а не аз.


Това е и методът на майка ми. За някои неща става и го прилагам - ако е за обличане или за ресане на коса и подобни маловажни нещица... Ако обаче се касае за сериозни такива - съм сериозна и строга. Не ми идва от сърце да я баламосвам тогава и да се лигавя. 

То и при мен не е прилагано, ама при щерка ми върви 
Смисълът е да дадеш на детето изход от ситуацията. Ако не броя до 3 ще повтарям 100 пъти. По-лесно ми е да кажа 1,2,3... всъщност досега до 3 не се е стигало 

А за играта... ще ти дам моята принцеса неземна и ако успееш повече от един път да приложиш това с играта и ръцете... черпя те!  До втория път така ще ти е изпилила нервите, че ще броиш до 3  Нещата опират и до темепрамент на детето и РОДИТЕЛЯ. Еееех, родителят всички го забравят. Ми и ние сме хора, и ние сме личности със своите особености 

Не знам...може би си права с това броене до три... !Но,аз ли4но не го приемам.....
Никога не ми се е налагало да броя!Постигам го от първият път...не зная как го правя...Не само с коите деца а и като има други....Някак си ги баламосвам за нула бройки!
Ей на един Алекс на 3 год реши да реве в тях та майка му само дето не го хвърли през прозореца... Аз го взех и му казвам,,Аъъъ...кой там на прозореца бе,малее....тоз враб4о къде кацнал гледай го...ами като види Алек така да реве,дали няма да каже на децата в градината....'' Алекс спря та сам не разбра кога даже....оди обикаля прозорците,търси Враб4о! Ей такива едни....
Моят подход е с добро и благ тон,4удеса се постигат!
А и този твой слу4ай с монетите не мисля,4е  е от сериозните за да си крайно строга и сериозна!
Смятам,4е към децата трябва да се подхожда с пове4е търпение!С любов!Ето....аз ссъм дете на строги родители...не мога да кажа,4е съм им благодарна за това!помня и забележките непрекъснато отправяни към мен ,помня и наказанията(никога не ми е посягано)Говоря за наказания като твоите или подобни!
Тогава реших,4е никога няма да правя така един ден като порасна и имам деца!Това е!
Не го допускам!Не можеш да командвам детето,да му казваш какво да прави не прекъснато!Така му се смазва психиката,насажда му се страх и не нужна вина!
Възпитанието не е ,,броене до три,,-понякога са необходими мнооооооого пове4е думи,плеадии и обяснения за да разбере детето кое е добро за него и кое не е!Това е мое мнение!
Когато искам да накарам Дебора да си прибере стаята,не и нареждам да го направи!Като и кажа нещо от  рода на,,Хайде сега,аз оправям леглото ти за да ти помогна да стане по бързо,а ти си прибираш игра4ките....А след това ще имаш време да си пуснеш и филм4е да гледаш!''Или,,Абе аз уж извиках Шетливата Фея да прибере стаята ти...ама да видим дали ще дойде...Аз докато простирам,надявам се да поприбере тя стаята ти...''
Само за пет минути стаята е под конец!
И племеницата съм изгледала кажи ре4и...И сестра ми е много твърда и принципна...Но на нея и  е необходимо пове4е време да се справи с ,,проблема,,.....
Моля да не ме разбирате погрешно,не казвам 4е аз съм права...просто аз подхождам по друг на4ин и ,,номерът,, винагио минава!И децата спокойни и аз доволна!

Не,не се отмятам.Бих постъпила точно като теб в тази ситуация.

Когато бях дете и исках да изкарам извънредни джобни, ми плащаха за миене на чинии, чистене и т.н. Когато пораснах и живеех при майка ми, преди да се оженя, двете си разделяхме домакинската работа според това коя от нас има повече време за нея. Смешно е да се мисли, че ако на 12-13 съм получавала пари за да върша нещо в къщи, ще изисквам същото и на 22-23. Според мен, по-големите деца са длъжни да имат някакви задължения у дома и стимул да ги вършат. За мен може да е стимул да чистя, защото обичам да ми е чисто, но за едно дете това не е така. Да не говорим ,че от опит знам, че човек повече цени това, което е получил с упорит труд, от даденото наготово.
Отклоних се от темата, съжалявам.

Почти не се отмятам от думите си и винаги се питам дали не съм прекалено крайна. Но.......... така се създават правилата. Понякога се чувствам като майката от сериала "Малкълм" - старшина.

Не отчиташ факта, че децата се респектират от хора, които не виждат всеки ден. Освен това явно твоите деца са по-разбрани. И броенето до 3 в дадени моменти не изключва обясненията. Аз лично го прилагам тогава когато се изчерпам откъм обяснения. И между другото аз хич не обичам залъгваниците от рода на тези за врабчо. Било то зсвързани с хранене или с други неща. В моя характер не е заложено да го правя. Аз обичам да казвам нещата точно и ясно, не обичам такова отвличане на внимание. По-добре да разбера защо Алек се дере от рев, вместо да го залъжа и после да остане и за мен неизяснено защо плаче, а той а си е с чувството, че не е бил разбран 

Свързвам думата авторитет повече с уважение, а не с подчинение.
Иначе ясните правила са хубаво нещо когато става въпрос за малки деца.

Не не се отмятам.Но другите в къщи не издържат на хленченето и и пак става по нейната......Тогава се карам на тях!

От казаното до тук от вси4ки мами,разбрах 4е всяка си има ,,техника'' на възпитание и разбиране за това!И всяка си е права за себе си!
    Ето днес аз докато бях по се къпех Дебора(7 год)...Шетливата фея беше оправила нейната стая отново! Тя добре осъзнава,4е аз знам 4е е тя! Казах и,,4е ми е най доброто моми4е и 4е много се радвам,4е ми помага....А тя ме гледа така доволно с онези големи кафеви о4и....4е не мога да не и  повтарям постоянно,4е се гордея с нея и 4е я оби4ам!
За мен не са залъгваници отношенията ми с децата!
Искам да растат оби4ани,спокойни,не наказвани....да не се 4увстват длъжни да ми се извиняват всеки ден,защото са ,,лоши,, и не са слушали!Не искам да ме слушат....искам да са послушни!
Разбира се,4е и аз поставям нещата с ,,ако..тогава...''....но зву4и така примерно като в слу4ая с Иса-,,остави монетите мила...и ще има приказка,, а не ,,ако не ги оставиш няма да има приказка,,!
Ей такива мити си мои правила!
    П.П.-А Алекс пла4еше,просто защото му се пла4еше това е!Нямаше при4ина! Какво ли не го пита майкаа му....защо пла4еш,какво искаш,гладен ли си,жаден ли си,при баба ли искаш...е ...пла4е му се и това е!Разбира се,4е ще го баламосам като виждам,4е Зорница скоро ще полудее... И Алекс4е забрави на секундата,4е е плакал...макар и една сълза все още да се сти4аше по бузата му!

Важното децата ни да са здрави!Аз съм сигурна,4е пове4ето майки в този форум смятат себе си за лоши а това не е така!Просто всяка е добра по разли4ен на4ин!
Оби4айте децата си....те ще ви го върнат един ден!

Браво на теб! Искрено ти се възхищавам!
Аз съм "мека Мария" по отношение на децата си. В 90% от случаите ми става мъчно и отстъпвам.
Сега, когато големият е на 3 г., осъзнавам, че започва да ме манипулира както си иска и съм решила да сменя тактиката.

Аз съм абсолютно на същото мнение по отношение на възпитанието, но... както казах големият ми син /3г./ от известно време постоянно се надумва с мен, аз не заповядвам и не изисквам, а говоря, говоря, но той все намира начин да ме контрира... затова съм решила оттук-нататък, за наистина важните неща, направо да заповядвам и изисквам спазване, а не да обяснявам и говоря.
Иначе към баща си има огромен респект, неговата дума е закон за него. Не знам как го прави, но без да повишава тон, да забранява или удря, успява да се справи с трудните ситуации.

Djane, аз също мисля че е въпрос на темперамент на детето и родителя, както и възрастта на детето е от значение.  Ако кажа на сина ми , който е само 1 год по-голям от дъщеря ти, за феята, той ще ми разясни как това е литературен герой! Приятно ми  е да прочета колко любов има в постовете ти!
 Ваче, и аз съм последовател на този метод с договорите, но ползвам стикери за всеки ден, когато се съберат определен брой (договорен), изпълнявам уговорката. 

Това е и моето усещане а нещата. Мога да 'залъгвам' за глупости - както казах и по-горе, но в един момент или за определени неща отсичам и това е. Ако непрекъснато се работи с метода на залъгването и убеждаването в един момент не е ясно кой е възрастния и кой взема крайните решения.

Djane, майка ми винаги действа с твоите номера към децата... Успява да се разбира с тях, но някак губи здравословната дистанция, на която аз държа. А и според мен децата много бързо се усещат, че ги баламосват и просто играят игрички в стил: "Я да видим ще измислиш ли нещо интересно днес.."  Поне моето диване е такова.

Isa,мила...повярвай ми,4е не винаги съм ,,Меката Мария''!
Разбираемо е,4е не за вси4ко се ,,баламосваме,,!Не искам децата ми да живеят в измислен свят!Самата аз съм реалист!
Когато например става въпрос за нещо сериозно....като у4илище,тогава никога не се залъгваме!Да не мислиш,4е Умната Фея у4и уроците вместо нея?
В това отношение съм твърда и тя го знае!
Но има дребни неща поради които не си струва да съм сериозна и крайна!
Живота ни е прекалено изнервен в тези времене за да го изнервям и аз допулнително!Подхождам със слонско търпение към възпитанието!
И най-голямото удоволствие от това е когато не познат се обърне да констатира какво е детето ти!Както онзи ден в парка,4есто се заси4аме с Юлияна Кън4ева там.Не се познаваме!И тя ми каза-,,Имате много интелигентна и много възпитана дъщеря!Поздравления....радко има такива деца!''
Знаеш ли,4е се по4увствах така,все едно са ми дали ,,Оскар,,.... !Хубаво е когато ти похвалят детето....така самата ти полу4аваш оценка за възпитанието на детето си!
Това малко във връзка по темата,дали си лоша!?
Не се питай,не се кори когато наказваш!Прави така както смяташ 4е е добре за детето ти!И нека майка ти да е съпри4астна с твоят метод на възпитание за да не се обърква детето!Говори с нея за това!Не може при ,,бела,, детето да се изправя пред дилема....сега виновна ли съм...да се извиня ли на мама...ама тя ще ме накаже ли...и ей такива неща!Нека за твоето дете важат твоите правила за възпитание,твоите закони,и другите да са на твоя страна а не на нейна в такъв момент!Поне аз смятам,4е не е добре за детето единият да му се кара ,другият да го защитава!
Разбирам и майка ти....Аз в такива момменти едвам се сдържам да не гушна детето когато му се карат...ама стискам зъби!
Сърцето ми се къса като гледам някой майки в парка....казвам ти!
Дете обърна кафето на майка си без да иска....последва зъ4ен шамар,обиди наказания... Детето се натиска да сяда до теб,тя го блъска,,Махай се...отивай да играеш,не ми стой на главата!'' ....А детето ,,Ама мамо...искам да стоя до теб..''-,,Защо беее...''пита тя и знаеш ли когато детето отговори през сълзи,,Защото те оби4ам!''....а тя продължава да го блъска да се махало от нея...ми идваше да и се накарам!
Ох...извинявай,4е се отклонох малко от темата...ама ставаше въпрос за възпитанието,та в тази връзка разказах за слу4ая в парка!

Съгласна съм с Djane, с търпение, любов и уважение към детето всичко се постига. Не е необходимо дори залъгване, достатъчно е ако човек се опита да види ситуацията през неговия поглед. Иначе резултатът е лош контакт с детето, а от това никой не печели.
Аз бих се стремила към следното при ситуация като описаната от Isa - след като съм обяснила защо не искам детето да играе с пари, ако контактът помежду ни е добър може би то ще посмее да каже "Но аз не си играя мамо, аз ги броя", и тогава аз бих му позволила да ги преброи, преди да ги предаде на баба си и си измие ръцете. Така не се стига до сълзи, наказания и взаимно неразбиране. Ако все пак отказва да ги предаде, просто ги взимам, и точка. Четенето на книжката вечер няма нищо общо с играта с пари.

Няма какво да се чудиш. Постъпила си
правилно според моите разбирания. За
възпитанието на детето си отговорна ти,
а иначе малките монстери използват всичко,
за да манипулират и шикалкавят. В случая не
намирам за уместно майка ти да се намесва, и
то пред детето, защото то може да загуби почва
под краката си и да не е наясно кой е крив и кой
прав. Децата обичат правилата, могат да предвидят
какво ще се случи и това ги прави спокойни. Другото
ги разконцентрира и самите не знаят къде се намират.
Майка ми и майката на мъжа ми никога не ми се месят
във възпитанието, моята дума е закон, ако има нещо да
коментират по решенията ми, правят го никога пред детето.
Така съм ги инструктирала, за да не ми развалят авторитета.
Имам щастието, че имам работа с интелигентни жени.

Надявам се не мислиш или намекваш, че аз се държа по подобен начин с дъщеря си? 

Не,мила!Разбира се 4е не!
Просто споделих,какво виждам по парковете!
А за теб и за секунда не съм помислила,4е постъпваш така!Постигите ти говорят достатъ4но,за това 4е си добра майка!Ина4е,нямаше да се вълнуваш дали си постъпила правилно в онзи слу4ай!
Което показва,4е се стремиш да бъдеш по-добра от това което си!А това е хубаво!