Отмятате ли се от думите си или 'лоша' ли съм?

Правила на играта. 

Категорично смятам, Иса, че си постъпила правилно, а мисля, че майка ти не е права, въпреки, че и моята често постъпва така - ето защо:
Важно е за детето да има правила - да осъзнае, че щом ги нарушава това води до отрицателни промени, до наказание. Така е устроен живота - не спазваш правилата, получаваш глоба.
Ако бабата има някакъв коментар да го сподели с теб, а не направо да оспорва твоето мнение, в случая - наказание. Не бива да разколебава авторитета ти пред Дариа като разваля наложеното от теб. Още повече, че ти ясно си заявила правилото.
Работя с пари от известно време - изключително мръсно нещо - добивам метален вкус в устата до обяд, мия се около 60 пъти дневно, добре, че колежката скоро се връща. Отплеснах се, не бива да се играе с пари, много са мръсни.

Това,4е не се отмяташ от думите си е добре!
Но....какво е това броене до три... Защо го правите?Нещо като време за размисъл на детето...,или нещо като,,след ,,3'' бомбата ще избухне''?Наистина не разбирам подобно отношение към дете!
,,Остави монетите,,,4у ли?Броя до три..и ако не ги оставиш...!''-не знам си какво си ще стане!
Що така,каква техника на възпитание е това!?
Много се 4удя наистина!
При мен не е прилагано това!И аз не го прилагам!
Защо просто не и обясниш мило,4е парите са мръсни и ще е по добре за нея да ги остави и да отиде да измие ръ4и4ки....а ти ще 4акаш със затворени о4и да ти ги поднесе до носа,да усетиш колко хубаво ухаят,на 4исти4ко,на сапун4е и да ги нацелуваш!
Не знам,нещо такова...на игра да го обърнеш!Не толкова строго!Поне аз така правя!

Именно това е целта. Давам й време да реши. По този начин има предварителна информация и може сама да реши кое предпочита - това първо, второ - на ясно е какви ще са последиците от действията й - сама си е отговорна, трето - не се случват неща вън от нейния контрол /както би било ако 'наказанието' е без предупреждение/ - пак тя контролира събитията, а не аз.


Това е и методът на майка ми. За някои неща става и го прилагам - ако е за обличане или за ресане на коса и подобни маловажни нещица... Ако обаче се касае за сериозни такива - съм сериозна и строга. Не ми идва от сърце да я баламосвам тогава и да се лигавя. 

То и при мен не е прилагано, ама при щерка ми върви 
Смисълът е да дадеш на детето изход от ситуацията. Ако не броя до 3 ще повтарям 100 пъти. По-лесно ми е да кажа 1,2,3... всъщност досега до 3 не се е стигало 

А за играта... ще ти дам моята принцеса неземна и ако успееш повече от един път да приложиш това с играта и ръцете... черпя те!  До втория път така ще ти е изпилила нервите, че ще броиш до 3  Нещата опират и до темепрамент на детето и РОДИТЕЛЯ. Еееех, родителят всички го забравят. Ми и ние сме хора, и ние сме личности със своите особености 

Не знам...може би си права с това броене до три... !Но,аз ли4но не го приемам.....
Никога не ми се е налагало да броя!Постигам го от първият път...не зная как го правя...Не само с коите деца а и като има други....Някак си ги баламосвам за нула бройки!
Ей на един Алекс на 3 год реши да реве в тях та майка му само дето не го хвърли през прозореца... Аз го взех и му казвам,,Аъъъ...кой там на прозореца бе,малее....тоз враб4о къде кацнал гледай го...ами като види Алек така да реве,дали няма да каже на децата в градината....'' Алекс спря та сам не разбра кога даже....оди обикаля прозорците,търси Враб4о! Ей такива едни....
Моят подход е с добро и благ тон,4удеса се постигат!
А и този твой слу4ай с монетите не мисля,4е  е от сериозните за да си крайно строга и сериозна!
Смятам,4е към децата трябва да се подхожда с пове4е търпение!С любов!Ето....аз ссъм дете на строги родители...не мога да кажа,4е съм им благодарна за това!помня и забележките непрекъснато отправяни към мен ,помня и наказанията(никога не ми е посягано)Говоря за наказания като твоите или подобни!
Тогава реших,4е никога няма да правя така един ден като порасна и имам деца!Това е!
Не го допускам!Не можеш да командвам детето,да му казваш какво да прави не прекъснато!Така му се смазва психиката,насажда му се страх и не нужна вина!
Възпитанието не е ,,броене до три,,-понякога са необходими мнооооооого пове4е думи,плеадии и обяснения за да разбере детето кое е добро за него и кое не е!Това е мое мнение!
Когато искам да накарам Дебора да си прибере стаята,не и нареждам да го направи!Като и кажа нещо от  рода на,,Хайде сега,аз оправям леглото ти за да ти помогна да стане по бързо,а ти си прибираш игра4ките....А след това ще имаш време да си пуснеш и филм4е да гледаш!''Или,,Абе аз уж извиках Шетливата Фея да прибере стаята ти...ама да видим дали ще дойде...Аз докато простирам,надявам се да поприбере тя стаята ти...''
Само за пет минути стаята е под конец!
И племеницата съм изгледала кажи ре4и...И сестра ми е много твърда и принципна...Но на нея и  е необходимо пове4е време да се справи с ,,проблема,,.....
Моля да не ме разбирате погрешно,не казвам 4е аз съм права...просто аз подхождам по друг на4ин и ,,номерът,, винагио минава!И децата спокойни и аз доволна!

Не,не се отмятам.Бих постъпила точно като теб в тази ситуация.

Когато бях дете и исках да изкарам извънредни джобни, ми плащаха за миене на чинии, чистене и т.н. Когато пораснах и живеех при майка ми, преди да се оженя, двете си разделяхме домакинската работа според това коя от нас има повече време за нея. Смешно е да се мисли, че ако на 12-13 съм получавала пари за да върша нещо в къщи, ще изисквам същото и на 22-23. Според мен, по-големите деца са длъжни да имат някакви задължения у дома и стимул да ги вършат. За мен може да е стимул да чистя, защото обичам да ми е чисто, но за едно дете това не е така. Да не говорим ,че от опит знам, че човек повече цени това, което е получил с упорит труд, от даденото наготово.
Отклоних се от темата, съжалявам.

Почти не се отмятам от думите си и винаги се питам дали не съм прекалено крайна. Но.......... така се създават правилата. Понякога се чувствам като майката от сериала "Малкълм" - старшина.

Не отчиташ факта, че децата се респектират от хора, които не виждат всеки ден. Освен това явно твоите деца са по-разбрани. И броенето до 3 в дадени моменти не изключва обясненията. Аз лично го прилагам тогава когато се изчерпам откъм обяснения. И между другото аз хич не обичам залъгваниците от рода на тези за врабчо. Било то зсвързани с хранене или с други неща. В моя характер не е заложено да го правя. Аз обичам да казвам нещата точно и ясно, не обичам такова отвличане на внимание. По-добре да разбера защо Алек се дере от рев, вместо да го залъжа и после да остане и за мен неизяснено защо плаче, а той а си е с чувството, че не е бил разбран 

Свързвам думата авторитет повече с уважение, а не с подчинение.
Иначе ясните правила са хубаво нещо когато става въпрос за малки деца.

Не не се отмятам.Но другите в къщи не издържат на хленченето и и пак става по нейната......Тогава се карам на тях!

От казаното до тук от вси4ки мами,разбрах 4е всяка си има ,,техника'' на възпитание и разбиране за това!И всяка си е права за себе си!
    Ето днес аз докато бях по се къпех Дебора(7 год)...Шетливата фея беше оправила нейната стая отново! Тя добре осъзнава,4е аз знам 4е е тя! Казах и,,4е ми е най доброто моми4е и 4е много се радвам,4е ми помага....А тя ме гледа така доволно с онези големи кафеви о4и....4е не мога да не и  повтарям постоянно,4е се гордея с нея и 4е я оби4ам!
За мен не са залъгваници отношенията ми с децата!
Искам да растат оби4ани,спокойни,не наказвани....да не се 4увстват длъжни да ми се извиняват всеки ден,защото са ,,лоши,, и не са слушали!Не искам да ме слушат....искам да са послушни!
Разбира се,4е и аз поставям нещата с ,,ако..тогава...''....но зву4и така примерно като в слу4ая с Иса-,,остави монетите мила...и ще има приказка,, а не ,,ако не ги оставиш няма да има приказка,,!
Ей такива мити си мои правила!
    П.П.-А Алекс пла4еше,просто защото му се пла4еше това е!Нямаше при4ина! Какво ли не го пита майкаа му....защо пла4еш,какво искаш,гладен ли си,жаден ли си,при баба ли искаш...е ...пла4е му се и това е!Разбира се,4е ще го баламосам като виждам,4е Зорница скоро ще полудее... И Алекс4е забрави на секундата,4е е плакал...макар и една сълза все още да се сти4аше по бузата му!

Важното децата ни да са здрави!Аз съм сигурна,4е пове4ето майки в този форум смятат себе си за лоши а това не е така!Просто всяка е добра по разли4ен на4ин!
Оби4айте децата си....те ще ви го върнат един ден!

Браво на теб! Искрено ти се възхищавам!
Аз съм "мека Мария" по отношение на децата си. В 90% от случаите ми става мъчно и отстъпвам.
Сега, когато големият е на 3 г., осъзнавам, че започва да ме манипулира както си иска и съм решила да сменя тактиката.

Аз съм абсолютно на същото мнение по отношение на възпитанието, но... както казах големият ми син /3г./ от известно време постоянно се надумва с мен, аз не заповядвам и не изисквам, а говоря, говоря, но той все намира начин да ме контрира... затова съм решила оттук-нататък, за наистина важните неща, направо да заповядвам и изисквам спазване, а не да обяснявам и говоря.
Иначе към баща си има огромен респект, неговата дума е закон за него. Не знам как го прави, но без да повишава тон, да забранява или удря, успява да се справи с трудните ситуации.