Правилата!!!

Правилата...държа на хигиена, безопасност, сигурност, опазване и на човека срещу него(да не рита и хапе напр.), възпитано и прилично държание към по-големите......

Отново е права Кака  .... - има правила,които се спазват на 100% и правила,които са гъвкави.

За обръщенията кака, леля, чичо и пр. имам проблеми от малка, та чак до ден днешен! Едно време като примерни чавдарчета и пионерчета трябваше да помагаме на възрастните и да се държим любезно с тях и нашите постоянно ми го натякваха това....В крайна сметка от многото втълпяване в главата, се постигна обратен ефект! минавах и не поздравявах! Признавам си и сега ми е трудно напр. да кажа на съседите Здравей или Добър ден! Не че не го правя, че имам нещо против хората,но ми е трудно!

При нас всичко се делеше не на 3, а на 5  Яд ме е на мен сега, че не го правя с Александра... а може би трябва! Но тя е много дашна, винаги предлага разни неща на хората да ги почерпи. Настоява да купуваме шоколадови парички за приятелите й Марая и Гоги. Много често не се въздържа, обаче и казва мамо, аз хапнах паричките, ще ги пазя в коремчето си! 

Това, което става ако ти прекъснеш играта на 3 годишните  Дразнещо е да се прекъсват хората. Малки, големи и още по-големи... дразнещо е и хората се учат от малки да се изслушват. Тук не става дума за възрастни, а за всички хора!

Виждам, че детенцето ти е на 3г. То не те ли прекъсва с настоятелност, граничеща с истерия, че трябва да ти каже нещо изключително важно, докати ти говориш с приятел/съпруг/по телефона?
Моята дъщеря го прави и това е крайно изнервящо.
Как да се научат да уважават личното пространство и време на другия? Ако всеки път си прекъсвам разговора заради нейните важни неща (да, зная за нея са важни но и аз имам нужди), то тя ще свикне че аз се въртя за и само около нея; че аз нямам собствени изисквания, време и уважение към себе си. Според мен трябва да се внуши респект към необходимостта на другия от нещо.
Ваче, Galll, и ние деляхме най-редовно всичко на 3. Голяма радост падаше, когато имаше за всеки по нещо. Интересното е, че никой не ходеше да иска на другия )шоколада например),защото неговото е привършило. Не зная как се постига това, но в последствие винаги и досега дори, има ли от нещо, все си го делим, винаги искаме и другия да го види/опита.

Туфи, ние деляхме на 5, защото вкъщи бяхме петима ( с майка и татко). Това заради принципа! Майка винаги се отказваше от нейното в наша ползва. В резултат на това има следната комична случка. След като майка ми все отказваше шоколад, бонбони и пр. с обяснението "Аз не обичам сладко" един ден единият ми брат вади кутията с бонбони, тръгва да почерпи и подминава майка  . Тя го пита, защо бе Милене мен ме подмина. А той й каза "Ми ти нали не обичаш сладко"  Майка жестоко се обиди. Сега като коментираме аз й казах, че няма нужда да се обижда. Напълно нормално и прагматично е постъпил Милен за възрастта си. След като 100 пъти тя е казала, че не обича сладко, не виждам нищо ненормално да я подмине. Това е пример как жертвата на родителите може да изиграе лоша шега 

Абсолютно същото и в нашата къща!!!Знаете едно време как имаше банани за Нова година! И по тази причина майка не обичаше банани, докато в един светъл ден на съвремието ни,когато банани има нон-стоп, истината лъсна, точно по този начин - не бях купила банан за нея и тя ме попита защо и като и обясних, тя ми разясни цялата ситуация!

Но.....аз не ги правя тези номера! Делим, ям, е понякога давам от моето на децата, но това аз си го решавам и не съм се отказала от омето полагаемо! Та това с деленето напр. е и когато децата искат да спат с нас.....Има график - днес единият, другият път - другия и така.....Просто се стремим да сме максимално честни към всички!

Бих се притеснила, ако децата на такава малка възраст НЕ прекъсват родителите си. Дори на учениците им е трудно да се контролират, да не говорим за толкова малки деца.
Моите и сега го правят в различна степен и то най-често като говоря по телефона. Правят го, защото в един момент решават, че прекалявам (и в много случаи е основателно). Но, например, избягват, или поне се стараят да не ме прекъсват ако уча. Но това не им пречи от време на време да ме "контролират" дали съм готова за изпит или дали имам домашно. На моменти се ядосвам, но после разбирам, че всъщност те се опитват да се правят на големи.
Това не са роботи, да им вкараш програмата, да натиснеш копчето и да си гледаш спокойствието. Ние да не сме идеални?!

Правилата ни са малко и са гъвкави.

Правило е напр. да се измият ръцето и лицето като се приберем от разходка. Книжките не се съчетават с ядене (въпреки че аз имах лош начик да ям и чета - сега не го практикувам). Яде се на маса. В момента го уча да не прекъсва. Не се посяга, основно правило е да сме добри с околните. "Не" от моя страна е твърдо "не".

С непознати хора за сега нямам проблем - малкият сам избягва контакти с непознати. Към доста от възрастните се обръща по име. Аз самата никак не обичам да казвам чичо, леля и пр. на хора които не са ми роднини. Да не казвам, че и към част от роднините ми се обръщам по име по простата причина, че ги чувствам достатъчно близки...

Все още сме в процес на налагане на тези правила....,но без бой НЕ става!

Абсолютно! И аз не ги правя Дори колежките ми се учудват, че понякога си купувам нещо за мен, а за детето не взимам. Примерно вафла в обедната почивка. Ми и аз съм човек и аз мога да си купя нещо само за мен. А щерка ми яде достатъчно вафли. Някои купуват всичко по 2 или 3 в зависимост от децата и после им носят. Като че ли изпитват неудобство, че си хапват тайничко. Например на дъщеря ми рядко купувам чипс. Това не ми пречи да си купувам на себе си тайничко като ми се прияде.  Не лишавам детето си, но пък и аз смятам, че понякога ще си направя кефа сама 

Да, права си! Но пък ние не бива да седим и да гледаме. Децата трябва да се учат да не прекъсват. Не само възрастните, ами и помежду си да не се прекъсват. Александра например като не й изнася разговора ме прекъсва и почва да говори за друго. Аз не съм съгласна с това. Трябва да се изслушваме. Както тя мен, така и аз нея. А за телефона. Аз рядко говоря, но тя сякаш ревнува. А е чула, че разговарям, а е дошла и е почнала да крещи "мамо, мамо, мамо..."

Радостина, и аз като Ваче да кажа, права си, обаче....
Тя обича да се развика, докато водя служебен разговор по телефона, важен разговор с някого в нейно присъствие.  Има граница на възпитанието.
Старая се да я науча, да ми каже че има нещо да ми казва, а аз от своя страна засвидетелствам, че съм я чула, и че ще й обърна внимание, когато приключа.
Разбирам нетърпението на децата, но пък трябва някакви порядки и елементарно възпитание да се прилагат.
В същност, сега си мисля, че докато се възпитаваме те порастнали и се оказало, че нямат толкова неотложни неща за коментиране с нас (дано не е така, разбира се)...

Съгласна съм. Малко съм крайна на моменти.
Това за служебните разговори не се сетих. Гледаме рядко да се случват вкъщи.
А това с непрекъсването го научават с времето. Доколкото зная и съм наблюдавала как се развиват децата, е много трудно до 4, дори 5 годишна трудност да се въздържат от прекъсване дори само понякога. Но това си е и без това много труден период. Ако едно дете реши да привлече вниманието на някой възрастен, то ще опита всички възможни начини, дори с риск да го накажат. Просто колкото повече научавам, толкова по-толерантна ставам към детско поведение, което е несъвместимо с поведението на възрастните.
Децата не са малки възрастни, за мен те са почти отделен вид. На моменти се възмущавам толкова много от някои методи на възпитание, че започвам да си мисля, че децата се дресират за удобство на възрастните. Все по-често се питам възпитанието а ла Доктор Спок има връзка с това децата стават по-агресивни, нервни и неуверени, та дори и неудовлетворени от живота си и неуспели. (Между другото, не зная дали е виц, но очух че един от синовете на същият този доктор го е съдил за лоши грижи и малтретиране)
Моля, никой да не се обижда, говоря принципно.

Според мен правилата са първо за родителите и едва тогава за децата 

Правилото всъщност е едно - "Детето се отглежда не както ми е удобно на мен, а както е добре за него". Оттук следват множество подзакончета:

Детето има режим, защото така е здравословно за него, макар невинаги да ми изнася да го спазвам.
Детето се кърми, ако може, защото е ясно защо и напреки ужасното ежедневно и дългомесечно кърмаческо процедурстване.
Детето яде само свястна храна, защото е добре за него, въпреки че понякога да ме мързи да му готвя и Макдоналдс ей го къде е.
Детето спи следобед, колкото и да не ми се прибира да го приспя, и си ляга винаги в 21, колкото и много да ми се ще да вися навън до полунощ.
Детето захвърля биберона още като бебе, защото е добре за него, макар да причинява известен дискомфорт на мен.
Детето маха памперса на година и половина, защото е здравословно за него - нищо, че е идеален за мен и че не ми се занимава с напикана къща точно сега.
Детето се отглежда от родителите си, защото така е редно и полезно, а не от бабите си, колкото и чудесно изкушаващо да е това.
Детето се държи учтиво, знае що е ред и се съобразява, въпреки че ми отнема страшно много време да го уча.
Детето не бие, не хапе, не хвърля, не истерясва и не квичи, макар да ми е досадно да обръщам внимание на всяка подобна проява, вместо да дам простичко "игнор".


И така нататък, и така нататък... В очите на другите горното изглежда желязна дисциплина за децата ми, но всъщност е правилник за мен. На тях им е все едно - да ги оставя да ядат шоколад всеки ден е "правило" точно толкова, колкото и да не им давам изобщо. 

Дъщеря ти е на 3, нали? Знаеш ли колко е опасно да се вози без колан и или с колан като "за възрастни" без седалка? Освен всичко друго е и незаконно, задължително трябва да е в столче, има и някаква мижава глобичка от 50лв.