- Публикувана: 28 авг. 2007, 12:50 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2007, 08:36 ч.
пари или свободно време?
Гласувах с 2 опция, но нашият случай явно до сега не е споменат. Мъж ми има собствен бизнес, доста голям вече. И тъй като цялото развитие е станало пред очите ми и увеличаването на работното му време- също, а силно нарастналите облаги за мен и детето също са огромни, то не бих се върнала никога в изходната позиция от преди години. А и когато човек има собствен бизнес, понятието работно време силно се видоизменя. Той и да си е останал в къщи или да е отишъл с малкия в градинката, вместо да си провери например доставката... мислено той ще си е на работа. По-късно, ако ще посред нощ, ще отиде и ще си свърши работата.
А за нас с малкия винаги има начин да отдели време и внимание. Е, понякога ми липсва и ние да сме като тези семейства, които дружно бутат количките по парка и се чоплят семки по пейките... ама не съм си избрала такъв мъж.
А за нас с малкия винаги има начин да отдели време и внимание. Е, понякога ми липсва и ние да сме като тези семейства, които дружно бутат количките по парка и се чоплят семки по пейките... ама не съм си избрала такъв мъж.
, Въпреки всичко мисля, че това е по-доброто решение. Намираме време да си почиваме, както заедно така и с детето и смятам, че е по-добрия вариант от този в който ще се обвиняваме и караме, че парите не стигат, да лишаваме детето и т.н. Това разбира се е въпрос на приоритети, така че правилното решение за всеки е различно. Имаме етапи, в които аз се връщам навреме, а таткото - среднощ или тъкмо се е прибрал и пак се налага да излиза, независимо от плановете ни. Били сме и в обратната ситуация - мъжът ми се прибира в 16-17ч., вечерят, играят, заспиват, а мама още бачка или е в командировка и така цялата седмица. Така е било и за малко и за не чак толкова малко пари, но и двамата сме знаели, че изборът си е наш и че партньорът го приема с уважение (ако и с неудоволствие). Това е и моделът, който се опитваме да предадем на дъщеря ни - че е важно всеки член от семейството да е пълноценен и да уважава другите и избора им.
Аз не гласувах
Иска ми се трета опция-не че семейството ми е на такъв етап.Обаче ми се иска! Ситуацията е много спорна-по принцип-иначе в случая с авторката,избора е правилен според мен.
Преминала съм по няколко пъти и през двете ситуации.Не е хубаво да нямаме време един за друг и за детето-спор няма,обаче да имаш много време и да нямаш възможност да излезеш от къщи/естествено със семейството/ дори спокойно и до кварталния магазин,да не говорим за дрехи екстри и семейни почивки-никак няма да е по-добре и по-спокойно-ей така да си се гушкаме гладни,голи и...щастливи
/това естествено е преувеличено/-няма как да стане-и няма и да е задълго...мисля.Особено ако слизаш от някакъв стандарт,а не тепърва да го постигаш.Либовта си е либов 
ама трябва и да се яде, и сметки да се плащат 
Пък лятото искаме и на моренце... 
-особено детенце
Предпочитам средното-но няма такъв вариант.
Та според мен,все пак,ако трябва да се избира,по-добре второто,защото тогава жената може да си намери по-платена работа.
При нас се получава първото-и двамата нямаме време един за друг,защото работим много и не почиваме през уикендите,но това е само 6 мес. в годината.
За да наваксаме пропуснатото време през лятото,когато дори не можем да отскочим до плажа,който е на 15 мин.от нас,си взимаме заедно отпуската през есента и отиваме на планина.
Та според мен,все пак,ако трябва да се избира,по-добре второто,защото тогава жената може да си намери по-платена работа.
При нас се получава първото-и двамата нямаме време един за друг,защото работим много и не почиваме през уикендите,но това е само 6 мес. в годината.
За да наваксаме пропуснатото време през лятото,когато дори не можем да отскочим до плажа,който е на 15 мин.от нас,си взимаме заедно отпуската през есента и отиваме на планина.
Няма начин да избера вариант, при който да съм затруднена финансово.
Ако имахме деца обаче, може би нямаше да е така.
Мисля, че всяко нещо с времето си.
Без пари може да се съжителства само в началото на семейния живот, но ако това състояние продължи за по-дълъг период, ще докара прекалено много напрежение и проблеми и семейството едва ли ще е щастливо.
Минала съм през различни варианти и за съжаление вярвам в това, че парите са едно от необходимите условия за по-добър семеен живот.
Много хора работят по много, но при добра организация остава време за всичко. Не е задължително да сме постоянно заедно, но когато сме заедно е задължително да ни е наистина приятно, да сме щастливи със себе си и да се зареждаме с позитивна енергия за последващия работен период.
В конкретния случай мисля, че е много важно това и двамата да сте стигнали до единно решение, каквото и да е то, тогава имате много повече шанс да се чувствате добре заедно.
Не бих противопоставила парите на любовта! А това, че (свободното) времето е пари всеки го знае и колкото по-малко имаме от него, толкова ни е по-скъпо и в пряк и в преносен смисъл.
Без пари може да се съжителства само в началото на семейния живот, но ако това състояние продължи за по-дълъг период, ще докара прекалено много напрежение и проблеми и семейството едва ли ще е щастливо.
Минала съм през различни варианти и за съжаление вярвам в това, че парите са едно от необходимите условия за по-добър семеен живот.
Много хора работят по много, но при добра организация остава време за всичко. Не е задължително да сме постоянно заедно, но когато сме заедно е задължително да ни е наистина приятно, да сме щастливи със себе си и да се зареждаме с позитивна енергия за последващия работен период.
В конкретния случай мисля, че е много важно това и двамата да сте стигнали до единно решение, каквото и да е то, тогава имате много повече шанс да се чувствате добре заедно.
Не бих противопоставила парите на любовта! А това, че (свободното) времето е пари всеки го знае и колкото по-малко имаме от него, толкова ни е по-скъпо и в пряк и в преносен смисъл.
Не те следя...честно... 
Мисля, че отговора е логичен....и въпроса....малко глупав ( извинявам се), просто не мисля, че съществуват здравомислещи хора, които да предпочетът първия вариант.
Ако може и двете неща да са на кантар!
Мисля, че всяко нещо с времето си.
Без пари може да се съжителства само в началото на семейния живот, но ако това състояние продължи за по-дълъг период, ще докара прекалено много напрежение и проблеми и семейството едва ли ще е щастливо.
Минала съм през различни варианти и за съжаление вярвам в това, че парите са едно от необходимите условия за по-добър семеен живот.
Много хора работят по много, но при добра организация остава време за всичко. Не е задължително да сме постоянно заедно, но когато сме заедно е задължително да ни е наистина приятно, да сме щастливи със себе си и да се зареждаме с позитивна енергия за последващия работен период.
В конкретния случай мисля, че е много важно това и двамата да сте стигнали до единно решение, каквото и да е то, тогава имате много повече шанс да се чувствате добре заедно.
Не бих противопоставила парите на любовта! А това, че (свободното) времето е пари всеки го знае и колкото по-малко имаме от него, толкова ни е по-скъпо и в пряк и в преносен смисъл.
Без пари може да се съжителства само в началото на семейния живот, но ако това състояние продължи за по-дълъг период, ще докара прекалено много напрежение и проблеми и семейството едва ли ще е щастливо.
Минала съм през различни варианти и за съжаление вярвам в това, че парите са едно от необходимите условия за по-добър семеен живот.
Много хора работят по много, но при добра организация остава време за всичко. Не е задължително да сме постоянно заедно, но когато сме заедно е задължително да ни е наистина приятно, да сме щастливи със себе си и да се зареждаме с позитивна енергия за последващия работен период.
В конкретния случай мисля, че е много важно това и двамата да сте стигнали до единно решение, каквото и да е то, тогава имате много повече шанс да се чувствате добре заедно.
Не бих противопоставила парите на любовта! А това, че (свободното) времето е пари всеки го знае и колкото по-малко имаме от него, толкова ни е по-скъпо и в пряк и в преносен смисъл.
Ето затова гласувах с първата опция,никога не съм имала и кой знае какъв избор.
И съпруга ми и аз работиме всяка събота и неделя,вярно не е на пълен работен ден,но аз поне по 5 часа откарвам.
Всичко опира до организацията и ако и двамата съпрузи искат едно и също нещо,няма как да не стане просто.
ами сумите, които съм посочила са над средните за Плевен.....
тук се счита за много добре, ако мъжът взима около 400, а жената към 250 - това си е направо голяма заплата, като се има впредвид, че много мъже работят и за по 200 лв. Статистика - от целия ни вход, само мъжът ми взима около 400 лв., а един друг мъж над тази сума, всички останали мъже(18) взимат под 350 лв.
тук се счита за много добре, ако мъжът взима около 400, а жената към 250 - това си е направо голяма заплата, като се има впредвид, че много мъже работят и за по 200 лв. Статистика - от целия ни вход, само мъжът ми взима около 400 лв., а един друг мъж над тази сума, всички останали мъже(18) взимат под 350 лв.
Не съм съвсем съгласна с цифрите, които посочваш. Работя с 6 завода в Плевен и средната заплата надскача 5-600 лв. и обикновено около 6 месецца в годината достига 1000 лв. - мъже и жени. Общо взето не съм чула за деление според пола, а според квалификация, работа, раб. време и т.н. И в тези заводи работят по над 200-300 човека.
Всичко е до желание за намиране на доходна работа и разбира се, отново се стига до работно време, извънреден труд и т.н.
Мисля, че има вариант хем да изкарваш пари, хем да имаш време за семейството. Или поне към това трябва да се стремим, пък колкото успеем. Да, изискват се жертви понякога, и то за дълги периоди от време. И аз, и мъжът ми работим до късно, вкл. събота, а когато се наложи и неделя, но поне аз имам стимул да го правя. За мен варианта да седя спокойно със семейството и да не мога да си купя едно списание, без да се замисля, просто не седи като такъв.
Не бих се зарадвала мъжът ми да се прибира в 17.30 и да обядва всеки ден у дома, носейки малка заплата. Може би нещо не съм в час, или не съм "здравомислеща", но това ми е мнението.
Не бих се зарадвала мъжът ми да се прибира в 17.30 и да обядва всеки ден у дома, носейки малка заплата. Може би нещо не съм в час, или не съм "здравомислеща", но това ми е мнението.
сега да си кажа и моето мнение
на така поставената анкета бих отговорила различно в зависимост от изходната информация, която получа
главно ме интересува колко малко пари при опция 2, а също и колко малко време при опция 1
в смисъл, че всичко е относително, индивидуално и специфично за всяка конкретна семейна ситуация
за себе си знам, че ставам доста зле психически, когато съм оставена съвсем САМА непрекъснато да се справям с детето и дома
в този смисъл бих предпочела мъжът ми да взима по-малко пари, но уикендите да са си семейни, да сме заедно вечер и така... и все пак въпросът е "колко по-малко пари"? има значение и колко е голямо детето/децата в семейството, защото ако те са поотхвръкнали вече, няма толкова голям проблем според мен - и жената може да работи и да изкарва пари - но ако се касае за бебе/съвсем малки деца, тогава определящ си остава мъжът за финансовото подсигуряване... и тогава колко получава той може да се окаже по-важно отколкото неговото обезателно присъствие вкъщи... без пари просто не се живее, това е...
на така поставената анкета бих отговорила различно в зависимост от изходната информация, която получа
главно ме интересува колко малко пари при опция 2, а също и колко малко време при опция 1
в смисъл, че всичко е относително, индивидуално и специфично за всяка конкретна семейна ситуация
за себе си знам, че ставам доста зле психически, когато съм оставена съвсем САМА непрекъснато да се справям с детето и дома
в този смисъл бих предпочела мъжът ми да взима по-малко пари, но уикендите да са си семейни, да сме заедно вечер и така... и все пак въпросът е "колко по-малко пари"? има значение и колко е голямо детето/децата в семейството, защото ако те са поотхвръкнали вече, няма толкова голям проблем според мен - и жената може да работи и да изкарва пари - но ако се касае за бебе/съвсем малки деца, тогава определящ си остава мъжът за финансовото подсигуряване... и тогава колко получава той може да се окаже по-важно отколкото неговото обезателно присъствие вкъщи... без пари просто не се живее, това е...