- Публикувана: 28 авг. 2007, 12:50 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2007, 08:36 ч.
пари или свободно време?
Интересува ме процентно, кой вариант от горните два е по-подходящ за вас?
Накарах мъжът ми, който бачка много, почти без почивка, да напусне работата си и да започне друга, по-ниско платена( на половината заплата от досегашната), но с почивни събота и неделя. Детето ни като го види вечер, ако изобщо се случи да е будна когато той се прибере, се дърпа и бяга от него. Аз също се изнервих, понеже сама си гледам дъщерята, а така него като го няма в къщи ептем се загубих. Сега се чудя дали не си направих автогол. Започнаха едни страхове, че няма да се справим финансово......пускам темата за да видя вие как бихте предпочели?
Накарах мъжът ми, който бачка много, почти без почивка, да напусне работата си и да започне друга, по-ниско платена( на половината заплата от досегашната), но с почивни събота и неделя. Детето ни като го види вечер, ако изобщо се случи да е будна когато той се прибере, се дърпа и бяга от него. Аз също се изнервих, понеже сама си гледам дъщерята, а така него като го няма в къщи ептем се загубих. Сега се чудя дали не си направих автогол. Започнаха едни страхове, че няма да се справим финансово......пускам темата за да видя вие как бихте предпочели?
/ предпочитам пари
Няма начин да избера вариант, при който да съм затруднена финансово. 
А сега сериозно: И моят мъж работи в събота, а често го няма и в неделя. Аз съм обикновено сама с децата. А тази година за първи път заведох и сама децата на почивка. Той се появи накрая. Не става въпрос само за пари. Става дума за отговорност към бизнеса, за лична удовлетвореност, за себеуважение... Не бих упражнила никога натиск, щом става дума за професията, бизнеса, хобито му. А и в крайна сметка не е важно количеството време, а качествено да е с нас. Да, понякога ми писва, често ми е много тежко, но се справям. Не бих го накарала в никой случай да се откаже от това, което сам е избрал да работи и да се реализира, само за да е доказано в къщи след 17.00 и през уикенда.
А сега сериозно: И моят мъж работи в събота, а често го няма и в неделя. Аз съм обикновено сама с децата. А тази година за първи път заведох и сама децата на почивка. Той се появи накрая. Не става въпрос само за пари. Става дума за отговорност към бизнеса, за лична удовлетвореност, за себеуважение... Не бих упражнила никога натиск, щом става дума за професията, бизнеса, хобито му. А и в крайна сметка не е важно количеството време, а качествено да е с нас. Да, понякога ми писва, често ми е много тежко, но се справям. Не бих го накарала в никой случай да се откаже от това, което сам е избрал да работи и да се реализира, само за да е доказано в къщи след 17.00 и през уикенда.
Пожелавам Ви: мъжът ти да си намери високоплатена работа, с нормално работно време, което да го прекарвате заедно с детето. 
Не съжалявам, че го накарах да напусне, тъй като започнахме много да се караме, а сега, откакто си подаде молба за прекратяване на договора, нито веднъж не сме се джанкали... А като го гледам и той е облекчен по някакъв начин...никак не му допадаше работата, чак се чувстваше подтиснат там........
Не признавам такъв филм големите пари да влизат само от едната страна (мъжовата). Ако стане така нали ще ми търси облизана къща и вечеря от три ястия всяка вечер 
Бачкаме яко и двамата, ама гледаме да ни остане време и за хлапето и за нас си.
Бачкаме яко и двамата, ама гледаме да ни остане време и за хлапето и за нас си.и да..от септември я даваме на ясла, за да започна и аз работа, но работата ми е ниско платена и колкото и да си скъсам гъза от търсене на по-платена работа, в Плевен повече от 250 за жена трудно се взимат...
Не бих упражнила никога натиск, щом става дума за професията, бизнеса, хобито му. Не бих го накарала в никой случай да се откаже от това, което сам е избрал да работи и да се реализира, само за да е доказано в къщи след 17.00 и през уикенда.
Мъжът ми е журналист (в Плевен хоноруването на журналистите върви между 300 и 500 лв.)и писането му доставя удоволствие, но реши, че изкарва малко пари за семейството. Напусна работа и се опита да стане търговец - за повече пари......да, но семейството ни започна да се разпада (ее, малко силна дума, но е факт, че откакто стана това, всеки ден се караме за нещо)......затова пак се връща в старото поприще, което поне го караше да се чувства човек, който обича работата си, па макар и да бачка за малко пари.
фурор, взела си 100% правилното решение 
Тук сега ще ти заобясняват колко са важни парите и че без тях не може, но истината е, че никакви пари немогат да изкупят разпадането на едно семейство - детето да не познава баща си, той да е нещастен на работното си място и да се кара с жена си непрекъснато. Заради кое си струва да се живее по този начин?
Сега, докато е на тази работа, мъжът ти може да използва времето да си намери някаква по-добре платена и с нормално работно време, ти също скоро ще започнеш да работиш. Нещата ще се наредят постепено
Тук сега ще ти заобясняват колко са важни парите и че без тях не може, но истината е, че никакви пари немогат да изкупят разпадането на едно семейство - детето да не познава баща си, той да е нещастен на работното си място и да се кара с жена си непрекъснато. Заради кое си струва да се живее по този начин?
Сега, докато е на тази работа, мъжът ти може да използва времето да си намери някаква по-добре платена и с нормално работно време, ти също скоро ще започнеш да работиш. Нещата ще се наредят постепено
фурор, взела си 100% правилното решение
Тук сега ще ти заобясняват колко са важни парите и че без тях не може, но истината е, че никакви пари немогат да изкупят разпадането на едно семейство - детето да не познава баща си, той да е нещастен на работното си място и да се кара с жена си непрекъснато. Заради кое си струва да се живее по този начин?
Сега, докато е на тази работа, мъжът ти може да използва времето да си намери някаква по-добре платена и с нормално работно време, ти също скоро ще започнеш да работиш. Нещата ще се наредят постепено
Тук сега ще ти заобясняват колко са важни парите и че без тях не може, но истината е, че никакви пари немогат да изкупят разпадането на едно семейство - детето да не познава баща си, той да е нещастен на работното си място и да се кара с жена си непрекъснато. Заради кое си струва да се живее по този начин?
Сега, докато е на тази работа, мъжът ти може да използва времето да си намери някаква по-добре платена и с нормално работно време, ти също скоро ще започнеш да работиш. Нещата ще се наредят постепено
Липсата на пари може да доведе до същите обтегнати отношения като липсата на време за семейството. Като за момента решението мисля е правилно. /Четох случайно една тема какво представлява работата на мъжа ти и как нищо не е според предварителните уговорки с работодателя му./ Но времето е такова, че честно казано щастливци са тези, които работят каквото обичат или се чувстват на мястото си там където са, че и вземат добри пари за това. А иначе предполагам мъжа ти може да се пробва да поработва допълнително като кореспондент на някоя друга медия. Поне нищо не му пречи да си изпрати CV - то където се сети.
Мисля, че отговора е логичен....и въпроса....малко глупав ( извинявам се), просто не мисля, че съществуват здравомислещи хора, които да предпочетът първия вариант.
Мисля, че отговора е логичен....и въпроса....малко глупав ( извинявам се), просто не мисля, че съществуват здравомислещи хора, които да предпочетът първия вариант.
/ Категорично преди се карахме повече. Пък се имам за здравомислещ човек...той също...Просто след един определен момент вече нещата не стават само с едната любов, това е факт В конкретния случай на фурор - правилно сте постъпили, щом той не се е чувствла добре в работата си. Моят бачка много, но обича това, което прави и е добър в него. Ако го накарам да се откаже, за да е повече с мен и детето, ще е тъпо и егоистично от моя страна.
Мисля, че отговора е логичен....и въпроса....малко глупав ( извинявам се), просто не мисля, че съществуват здравомислещи хора, които да предпочетът първия вариант.
Понеже аз също мисля, като теб, мога да добавя само че е наистина жалко за жените, кото предпочитат парите пред семейството си. Гадно е 1-во да искаш от някой да работи като луд а ти да си пляскаш задника, 2-ро да лишаваш детето си от необходимия му контат с другия родител , и не само детето а и себе си, 3-то след време то да си мисли, че такова е нормалното семейство понеже мама и тати така живеят и 4-то рано или късно такова смейство се разпада, понеже не трябва да изключваме чисто нормалните елементарни нужди на двамата родители един от друг, които несъмнено след известно време ще преоткрият вниманието в някой друг.....я мъжа в колежка с която е нон стоп заедно, я някака друга ситуация но.....
както и да е, аз не съм от тези хора, нито мъжа ми, не познавам такива семейства около нас, така че, хич не ме интересуват, да се спасяват подобни женки
Мисля, че отговора е логичен....и въпроса....малко глупав ( извинявам се), просто не мисля, че съществуват здравомислещи хора, които да предпочетът първия вариант.
/ Категорично преди се карахме повече. Пък се имам за здравомислещ човек...той също...Просто след един определен момент вече нещата не стават само с едната любов, това е факт В конкретния случай на фурор - правилно сте постъпили, щом той не се е чувствла добре в работата си. Моят бачка много, но обича това, което прави и е добър в него. Ако го накарам да се откаже, за да е повече с мен и детето, ще е тъпо и егоистично от моя страна.
След като и на двамата ви е добре така, може да бачка и изобщо без да се прибира у вас нали? Това си е ваш проблем, но ако го прави по задължение - за пари, за по-голям кеф и охолство - няма нужда
А и как да се скараш с някой, който не виждаш...
Фурор, всъщност проблемите ви са били два - че съпругът ти не е харесвал новата си работа (аз също си спомням темата ти) и че ти не си харесвала работното му време. Сега имате един - ниските финансови постъпления, но имате и достатъчно време да се опитате да го разрешите по удовлетворителен и за двама ви начин.
Ако харесваше работата като търговец, тогава едва ли толкова лесно би се съгласил да я смени, а и dara е права, че не би било редно да се упражнява натиск върху израстването (от какъвто и вид да е то) на партньора. Наличието на семейство и дете са фактори, които би трябвало да мотивират и да бъдат включени в това израстване, не да се явяват като пречка.
При нас се получава така, че и двамата харесваме работите си и често се налага да бачкаме по 12-15 часа, но никой (вече) не си позволява да прави фасон на другия. Наваксваме с оптимизиране на организацията, с пълноценно общуване, когато сме заедно. И имаме баби наблизо, де, въпреки че и с тях се налага да се съобразяваме.
Пожелавам ви и двамата да си намерите нови (или допълнителни) работи с време и заплащане, които ви устройват.
Ако харесваше работата като търговец, тогава едва ли толкова лесно би се съгласил да я смени, а и dara е права, че не би било редно да се упражнява натиск върху израстването (от какъвто и вид да е то) на партньора. Наличието на семейство и дете са фактори, които би трябвало да мотивират и да бъдат включени в това израстване, не да се явяват като пречка.
При нас се получава така, че и двамата харесваме работите си и често се налага да бачкаме по 12-15 часа, но никой (вече
) не си позволява да прави фасон на другия. Наваксваме с оптимизиране на организацията, с пълноценно общуване, когато сме заедно. И имаме баби наблизо, де, въпреки че и с тях се налага да се съобразяваме. Пожелавам ви и двамата да си намерите нови (или допълнителни) работи с време и заплащане, които ви устройват.
както и да е, аз не съм от тези хора, нито мъжа ми, не познавам такива семейства около нас, така че, хич не ме интересуват, да се спасяват подобни женки
Много си крайна KATI_Z. Аз не мога си представя ситуация, в която ще накарам мъжа ми да си смени работата, ако САМ не иска. Ако го експлоатират като вол - той сам ще се усети и ще напусне, няма нужда да му казвам аз, че 200 повече не компенсират липсата му на почивка и свободно време за семейството. Също така не виждам и как ще го накарам да работи почти без почивка, защото аз искам по- висок стандарт.
Гласувах с втора опция. Може много да се дискутира по темата, но нямам желание да го правя.
П.П Била съм участник и в двата варианта...
Тука се заформя една ситуация - сития на гладния не вярва.
Убедила съм се, че за мъжа до определена възраст кариерата е много важно нещо. Той трябва да се докаже, да си стъпи на краката, да е сигурен. Когато мъжа ми работи до късно, сме се карали за това, че ни пренебрегва, че това и онова, но на мъжа му трябва признание и самочувствие. Как ще го заставиш да иде да бачка за 20лв (примерно) и да си дойде вкъщи да си търкате......примерно. Ами, че ти ще го смачкаш, бе. Много зависи и от хората, но в 99% от случаите, когато мъжа и жената имат обща работа, и са по цял ден заедно, си омръзват, карат се по-често и т.н.
Това за намирането на колежка направо ме разби. И не знам как точно да го изкоментирам
Убедила съм се, че за мъжа до определена възраст кариерата е много важно нещо. Той трябва да се докаже, да си стъпи на краката, да е сигурен. Когато мъжа ми работи до късно, сме се карали за това, че ни пренебрегва, че това и онова, но на мъжа му трябва признание и самочувствие. Как ще го заставиш да иде да бачка за 20лв (примерно) и да си дойде вкъщи да си търкате......примерно. Ами, че ти ще го смачкаш, бе. Много зависи и от хората, но в 99% от случаите, когато мъжа и жената имат обща работа, и са по цял ден заедно, си омръзват, карат се по-често и т.н.
Това за намирането на колежка направо ме разби. И не знам как точно да го изкоментирам
Не че вторият отговор идеално ми пасва, но категорично съм против първия.
Въпросът за свободното време не опира само до време за мен и децата, а за усещането на приятен вкус от живота. И важи и за двамата партньори.
За мен ако някой (напр. мъж) има свободно време, което му дава възможност да се разтовари, то той ще е в състояние след време да намери начин да изкарва и повече пари. Е, има някакви вариации във времето.
Въпросът за свободното време не опира само до време за мен и децата, а за усещането на приятен вкус от живота. И важи и за двамата партньори.
За мен ако някой (напр. мъж) има свободно време, което му дава възможност да се разтовари, то той ще е в състояние след време да намери начин да изкарва и повече пари. Е, има някакви вариации във времето.
раборя от 8:30 до 17:00 и в 17:30 съм у дома с малката. Изкарвам добри пари, не работя в събота.
Включи и 3-та точка. "Мъжа ми има свободно време и изкарва добри пари"
Все още капитализма не ни е захапал толкова здраво, че задължително да се избира една от 2-те точки.
Включи и 3-та точка. "Мъжа ми има свободно време и изкарва добри пари"
Все още капитализма не ни е захапал толкова здраво, че задължително да се избира една от 2-те точки.
Това имах предвид и аз, трета опция, моля
В момента сме на вариант 1 и честно казано вече ми е писнало 
Така че гласувам с две ръце за вариант 2
Така че гласувам с две ръце за вариант 2
раборя от 8:30 до 17:00 и в 17:30 съм у дома с малката. Изкарвам добри пари, не работя в събота.
Включи и 3-та точка. "Мъжа ми има свободно време и изкарва добри пари"
Все още капитализма не ни е захапал толкова здраво, че задължително да се избира една от 2-те точки.
Включи и 3-та точка. "Мъжа ми има свободно време и изкарва добри пари"
Все още капитализма не ни е захапал толкова здраво, че задължително да се избира една от 2-те точки.
По темата: Категорично бих предпочела да има повече време за мен и децата. Е, парите не трябва да са мизерно малко. Но дори и да са..... Всичко лека, полека се намества и се урежда, но пропуснатото време не се наваксва. Миговете с децата, (които растат като гъби) са безценни и докато се обърнеш, хоп, станали големи, а ти си пропуснал всичко това, в правене на кариера и печелене на пари.
Жалко, че се е налагало да направите този избор. Пожелавам ви скоро да сте в третата опция!
За нас изобщо не приемам вариант мъжът ми да няма свободно време, пък ако ще и много пари да изкарва.
Сегашната му заплата е добра в сравнение с останалите в града. По-висока не би могъл и да взима.Вярно е, че понякога се пада да работи и в събота и неделя, но пък има почивни дни през седмицата. Което на този етап ни устройва напълно, защото аз си работя в къщи. Спокойно може да съчетаем почивните си дни.
Лошо ще стане ако почна нормална работа, за което сега изобщо не искам и да си помислям.
Сегашната му заплата е добра в сравнение с останалите в града. По-висока не би могъл и да взима.Вярно е, че понякога се пада да работи и в събота и неделя, но пък има почивни дни през седмицата. Което на този етап ни устройва напълно, защото аз си работя в къщи. Спокойно може да съчетаем почивните си дни.
Лошо ще стане ако почна нормална работа, за което сега изобщо не искам и да си помислям.
И мен колежката леко ме обърка. Обикновено в тези ситуации последователността е друга: прибиране навреме - заформяне на връзка - работа до късно .
Има и друг момент - тук решението се влияе от амбицията, от перспективата, от целите (лични и семейни). А последните търпят промяна, но е хубаво тя да е към по-добро.
Факт е, че ако човек иска да израстне в работата си, неминуемо трябва да вложи повече енергия (и време) в нея. Дали ще бачка до късно, дали ще чете или пише в къщи и ще шътка на околните, все тая, аз дори бих предпочела това да става без да се налага семейството да стъпва на пръсти в собствения си дом.
Имаме етапи, в които аз се връщам навреме, а таткото - среднощ или тъкмо се е прибрал и пак се налага да излиза, независимо от плановете ни. Били сме и в обратната ситуация - мъжът ми се прибира в 16-17ч., вечерят, играят, заспиват, а мама още бачка или е в командировка и така цялата седмица. Така е било и за малко и за не чак толкова малко пари, но и двамата сме знаели, че изборът си е наш и че партньорът го приема с уважение (ако и с неудоволствие). Това е и моделът, който се опитваме да предадем на дъщеря ни - че е важно всеки член от семейството да е пълноценен и да уважава другите и избора им.
Именно затова съм на мнение, че авторката и съпругът й удачно са предпочели втория въриант, при настоящата ситуация, но той не би следвало да е окончателен (предвид сумите, които се цитираха в темата в Клю-то) и би било удачно да гонят (и стигнат) вариант 3.
.Има и друг момент - тук решението се влияе от амбицията, от перспективата, от целите (лични и семейни). А последните търпят промяна, но е хубаво тя да е към по-добро.
Факт е, че ако човек иска да израстне в работата си, неминуемо трябва да вложи повече енергия (и време) в нея. Дали ще бачка до късно, дали ще чете или пише в къщи и ще шътка на околните, все тая, аз дори бих предпочела това да става без да се налага семейството да стъпва на пръсти в собствения си дом.
Имаме етапи, в които аз се връщам навреме, а таткото - среднощ или тъкмо се е прибрал и пак се налага да излиза, независимо от плановете ни. Били сме и в обратната ситуация - мъжът ми се прибира в 16-17ч., вечерят, играят, заспиват, а мама още бачка или е в командировка и така цялата седмица. Така е било и за малко и за не чак толкова малко пари, но и двамата сме знаели, че изборът си е наш и че партньорът го приема с уважение (ако и с неудоволствие). Това е и моделът, който се опитваме да предадем на дъщеря ни - че е важно всеки член от семейството да е пълноценен и да уважава другите и избора им.
Именно затова съм на мнение, че авторката и съпругът й удачно са предпочели втория въриант, при настоящата ситуация, но той не би следвало да е окончателен (предвид сумите, които се цитираха в темата в Клю-то) и би било удачно да гонят (и стигнат) вариант 3.
ами сумите, които съм посочила са над средните за Плевен.....
тук се счита за много добре, ако мъжът взима около 400, а жената към 250 - това си е направо голяма заплата, като се има впредвид, че много мъже работят и за по 200 лв. Статистика - от целия ни вход, само мъжът ми взима около 400 лв., а един друг мъж над тази сума, всички останали мъже(18) взимат под 350 лв.
тук се счита за много добре, ако мъжът взима около 400, а жената към 250 - това си е направо голяма заплата, като се има впредвид, че много мъже работят и за по 200 лв. Статистика - от целия ни вход, само мъжът ми взима около 400 лв., а един друг мъж над тази сума, всички останали мъже(18) взимат под 350 лв.
уф, изобщо не исках да говорим за суми...но така или иначе цифри винаги се намесват, когато става въпрос за определяне на много и малко....
та да споделя...мъжът ми преди няколко месеца работеше допълнително като анкетьор за различни социологически агенции, та много народ е "изръшкал" с различни анкети, където винаги присъства и част за доходите на семействата...
Ами за Плевен ситуацията си е направо плачевна, т.е. не си измислям, че средната заплата за мъж е около 400, а за жена 200-250 лв.. Има и изклщчения, но са рядкост.
та да споделя...мъжът ми преди няколко месеца работеше допълнително като анкетьор за различни социологически агенции, та много народ е "изръшкал" с различни анкети, където винаги присъства и част за доходите на семействата...
Ами за Плевен ситуацията си е направо плачевна, т.е. не си измислям, че средната заплата за мъж е около 400, а за жена 200-250 лв.. Има и изклщчения, но са рядкост.
Защо пуска те една и съща тема тук и в клюкарника 
Тук в дом и семейство споделих моята история.
фурор Като намеси суми, да кажа..... Родена съм в Плевен, родителите ми живеят там, та имам представа за живота в града. Трябва, обаче да споменеш, че и цените са доста по- ниски от тези във Варна. Това го уточнявам, защото някои момичета, които са от София, например, ще се изумят как изобщо може да се оцелява с такива доходи. Един пример - само във Плевен цените на парното паднаха и са едни от най-ниските в страната. Но каквото и да си говорим, 400 лв. са малко пари, няма спор.
Защо пуска те една и съща тема тук и в клюкарника
Тук в дом и семейство споделих моята история.
Отговорих там, ще го направя и тук /по подробно/
Моят мъж взема добра заплата, справя ме се финансово!
Събота и неделя е с нас!
Аз също ходя на работа, затова за мен тези два дена са ми много скъпи!
Ако трябва да избирам работа за повече пари, за сметка на прекараното време заедно, не бих го направила
Тоест, ако аз съм на твоето място и аз бих взела същото решение, като теб
Има една вярна поговорка "Кучето скачало според тоягата"
Не казвам, че ще вие лесно, но заедно ще се оправите!
Живота е кратък
НЕ ВСИЧКО Е ПАРИ 
аз гласувах за 2 вариант, макар че съм убедена че моя мъж не би се чувствал комфортно ако не може да посреща разходите. Може да се навие само в случай ако заплатата ми е предостатъчна за издръжка на семейството. Говоря за посрещане на разходите и стандарта на живот, на който сме свикнали, а не за глезотийки. И пак ще му е криво, ще го боли мъжкото его. 
От друга страна на мъжете в подобна ситуации им идват свръх сили, така че имате добри шансове да си подредите живота така, както ви харесва
От друга страна на мъжете в подобна ситуации им идват свръх сили, така че имате добри шансове да си подредите живота така, както ви харесва
Гласувах с 2 опция, но нашият случай явно до сега не е споменат. Мъж ми има собствен бизнес, доста голям вече. И тъй като цялото развитие е станало пред очите ми и увеличаването на работното му време- също, а силно нарастналите облаги за мен и детето също са огромни, то не бих се върнала никога в изходната позиция от преди години. А и когато човек има собствен бизнес, понятието работно време силно се видоизменя. Той и да си е останал в къщи или да е отишъл с малкия в градинката, вместо да си провери например доставката... мислено той ще си е на работа. По-късно, ако ще посред нощ, ще отиде и ще си свърши работата.
А за нас с малкия винаги има начин да отдели време и внимание. Е, понякога ми липсва и ние да сме като тези семейства, които дружно бутат количките по парка и се чоплят семки по пейките... ама не съм си избрала такъв мъж.
А за нас с малкия винаги има начин да отдели време и внимание. Е, понякога ми липсва и ние да сме като тези семейства, които дружно бутат количките по парка и се чоплят семки по пейките... ама не съм си избрала такъв мъж.
Страшно труден е този въпрос в темата, няма отговор
От една страна, предпочитам да си е повече време при мен.
От друга, ако сме зле с парите, това ни разваля отношенията- особено ако се лишаваме от излизания, ако лишаваме детето, за какво да стоим затворени у дома и да се нервим от безпаричие.
От една страна, предпочитам да си е повече време при мен.
От друга, ако сме зле с парите, това ни разваля отношенията- особено ако се лишаваме от излизания, ако лишаваме детето, за какво да стоим затворени у дома и да се нервим от безпаричие.
Гласувах с 2 опция, но нашият случай явно до сега не е споменат. Мъж ми има собствен бизнес, доста голям вече. И тъй като цялото развитие е станало пред очите ми и увеличаването на работното му време- също, а силно нарастналите облаги за мен и детето също са огромни, то не бих се върнала никога в изходната позиция от преди години. А и когато човек има собствен бизнес, понятието работно време силно се видоизменя. Той и да си е останал в къщи или да е отишъл с малкия в градинката, вместо да си провери например доставката... мислено той ще си е на работа. По-късно, ако ще посред нощ, ще отиде и ще си свърши работата.
А за нас с малкия винаги има начин да отдели време и внимание. Е, понякога ми липсва и ние да сме като тези семейства, които дружно бутат количките по парка и се чоплят семки по пейките... ама не съм си избрала такъв мъж.
А за нас с малкия винаги има начин да отдели време и внимание. Е, понякога ми липсва и ние да сме като тези семейства, които дружно бутат количките по парка и се чоплят семки по пейките... ама не съм си избрала такъв мъж.
, Въпреки всичко мисля, че това е по-доброто решение. Намираме време да си почиваме, както заедно така и с детето и смятам, че е по-добрия вариант от този в който ще се обвиняваме и караме, че парите не стигат, да лишаваме детето и т.н. Това разбира се е въпрос на приоритети, така че правилното решение за всеки е различно. Имаме етапи, в които аз се връщам навреме, а таткото - среднощ или тъкмо се е прибрал и пак се налага да излиза, независимо от плановете ни. Били сме и в обратната ситуация - мъжът ми се прибира в 16-17ч., вечерят, играят, заспиват, а мама още бачка или е в командировка и така цялата седмица. Така е било и за малко и за не чак толкова малко пари, но и двамата сме знаели, че изборът си е наш и че партньорът го приема с уважение (ако и с неудоволствие). Това е и моделът, който се опитваме да предадем на дъщеря ни - че е важно всеки член от семейството да е пълноценен и да уважава другите и избора им.
Аз не гласувах
Иска ми се трета опция-не че семейството ми е на такъв етап.Обаче ми се иска! Ситуацията е много спорна-по принцип-иначе в случая с авторката,избора е правилен според мен.
Преминала съм по няколко пъти и през двете ситуации.Не е хубаво да нямаме време един за друг и за детето-спор няма,обаче да имаш много време и да нямаш възможност да излезеш от къщи/естествено със семейството/ дори спокойно и до кварталния магазин,да не говорим за дрехи екстри и семейни почивки-никак няма да е по-добре и по-спокойно-ей така да си се гушкаме гладни,голи и...щастливи
/това естествено е преувеличено/-няма как да стане-и няма и да е задълго...мисля.Особено ако слизаш от някакъв стандарт,а не тепърва да го постигаш.Либовта си е либов 
ама трябва и да се яде, и сметки да се плащат 
Пък лятото искаме и на моренце... 
-особено детенце
Предпочитам средното-но няма такъв вариант.
Та според мен,все пак,ако трябва да се избира,по-добре второто,защото тогава жената може да си намери по-платена работа.
При нас се получава първото-и двамата нямаме време един за друг,защото работим много и не почиваме през уикендите,но това е само 6 мес. в годината.
За да наваксаме пропуснатото време през лятото,когато дори не можем да отскочим до плажа,който е на 15 мин.от нас,си взимаме заедно отпуската през есента и отиваме на планина.
Та според мен,все пак,ако трябва да се избира,по-добре второто,защото тогава жената може да си намери по-платена работа.
При нас се получава първото-и двамата нямаме време един за друг,защото работим много и не почиваме през уикендите,но това е само 6 мес. в годината.
За да наваксаме пропуснатото време през лятото,когато дори не можем да отскочим до плажа,който е на 15 мин.от нас,си взимаме заедно отпуската през есента и отиваме на планина.
Няма начин да избера вариант, при който да съм затруднена финансово.
Ако имахме деца обаче, може би нямаше да е така.
Мисля, че всяко нещо с времето си.
Без пари може да се съжителства само в началото на семейния живот, но ако това състояние продължи за по-дълъг период, ще докара прекалено много напрежение и проблеми и семейството едва ли ще е щастливо.
Минала съм през различни варианти и за съжаление вярвам в това, че парите са едно от необходимите условия за по-добър семеен живот.
Много хора работят по много, но при добра организация остава време за всичко. Не е задължително да сме постоянно заедно, но когато сме заедно е задължително да ни е наистина приятно, да сме щастливи със себе си и да се зареждаме с позитивна енергия за последващия работен период.
В конкретния случай мисля, че е много важно това и двамата да сте стигнали до единно решение, каквото и да е то, тогава имате много повече шанс да се чувствате добре заедно.
Не бих противопоставила парите на любовта! А това, че (свободното) времето е пари всеки го знае и колкото по-малко имаме от него, толкова ни е по-скъпо и в пряк и в преносен смисъл.
Без пари може да се съжителства само в началото на семейния живот, но ако това състояние продължи за по-дълъг период, ще докара прекалено много напрежение и проблеми и семейството едва ли ще е щастливо.
Минала съм през различни варианти и за съжаление вярвам в това, че парите са едно от необходимите условия за по-добър семеен живот.
Много хора работят по много, но при добра организация остава време за всичко. Не е задължително да сме постоянно заедно, но когато сме заедно е задължително да ни е наистина приятно, да сме щастливи със себе си и да се зареждаме с позитивна енергия за последващия работен период.
В конкретния случай мисля, че е много важно това и двамата да сте стигнали до единно решение, каквото и да е то, тогава имате много повече шанс да се чувствате добре заедно.
Не бих противопоставила парите на любовта! А това, че (свободното) времето е пари всеки го знае и колкото по-малко имаме от него, толкова ни е по-скъпо и в пряк и в преносен смисъл.
Мисля, че отговора е логичен....и въпроса....малко глупав ( извинявам се), просто не мисля, че съществуват здравомислещи хора, които да предпочетът първия вариант.
Ако може и двете неща да са на кантар!
Мисля, че всяко нещо с времето си.
Без пари може да се съжителства само в началото на семейния живот, но ако това състояние продължи за по-дълъг период, ще докара прекалено много напрежение и проблеми и семейството едва ли ще е щастливо.
Минала съм през различни варианти и за съжаление вярвам в това, че парите са едно от необходимите условия за по-добър семеен живот.
Много хора работят по много, но при добра организация остава време за всичко. Не е задължително да сме постоянно заедно, но когато сме заедно е задължително да ни е наистина приятно, да сме щастливи със себе си и да се зареждаме с позитивна енергия за последващия работен период.
В конкретния случай мисля, че е много важно това и двамата да сте стигнали до единно решение, каквото и да е то, тогава имате много повече шанс да се чувствате добре заедно.
Не бих противопоставила парите на любовта! А това, че (свободното) времето е пари всеки го знае и колкото по-малко имаме от него, толкова ни е по-скъпо и в пряк и в преносен смисъл.
Без пари може да се съжителства само в началото на семейния живот, но ако това състояние продължи за по-дълъг период, ще докара прекалено много напрежение и проблеми и семейството едва ли ще е щастливо.
Минала съм през различни варианти и за съжаление вярвам в това, че парите са едно от необходимите условия за по-добър семеен живот.
Много хора работят по много, но при добра организация остава време за всичко. Не е задължително да сме постоянно заедно, но когато сме заедно е задължително да ни е наистина приятно, да сме щастливи със себе си и да се зареждаме с позитивна енергия за последващия работен период.
В конкретния случай мисля, че е много важно това и двамата да сте стигнали до единно решение, каквото и да е то, тогава имате много повече шанс да се чувствате добре заедно.
Не бих противопоставила парите на любовта! А това, че (свободното) времето е пари всеки го знае и колкото по-малко имаме от него, толкова ни е по-скъпо и в пряк и в преносен смисъл.
Ето затова гласувах с първата опция,никога не съм имала и кой знае какъв избор.
И съпруга ми и аз работиме всяка събота и неделя,вярно не е на пълен работен ден,но аз поне по 5 часа откарвам.
Всичко опира до организацията и ако и двамата съпрузи искат едно и също нещо,няма как да не стане просто.
ами сумите, които съм посочила са над средните за Плевен.....
тук се счита за много добре, ако мъжът взима около 400, а жената към 250 - това си е направо голяма заплата, като се има впредвид, че много мъже работят и за по 200 лв. Статистика - от целия ни вход, само мъжът ми взима около 400 лв., а един друг мъж над тази сума, всички останали мъже(18) взимат под 350 лв.
тук се счита за много добре, ако мъжът взима около 400, а жената към 250 - това си е направо голяма заплата, като се има впредвид, че много мъже работят и за по 200 лв. Статистика - от целия ни вход, само мъжът ми взима около 400 лв., а един друг мъж над тази сума, всички останали мъже(18) взимат под 350 лв.
Не съм съвсем съгласна с цифрите, които посочваш. Работя с 6 завода в Плевен и средната заплата надскача 5-600 лв. и обикновено около 6 месецца в годината достига 1000 лв. - мъже и жени. Общо взето не съм чула за деление според пола, а според квалификация, работа, раб. време и т.н. И в тези заводи работят по над 200-300 човека.
Всичко е до желание за намиране на доходна работа и разбира се, отново се стига до работно време, извънреден труд и т.н.
Мисля, че има вариант хем да изкарваш пари, хем да имаш време за семейството. Или поне към това трябва да се стремим, пък колкото успеем. Да, изискват се жертви понякога, и то за дълги периоди от време. И аз, и мъжът ми работим до късно, вкл. събота, а когато се наложи и неделя, но поне аз имам стимул да го правя. За мен варианта да седя спокойно със семейството и да не мога да си купя едно списание, без да се замисля, просто не седи като такъв.
Не бих се зарадвала мъжът ми да се прибира в 17.30 и да обядва всеки ден у дома, носейки малка заплата. Може би нещо не съм в час, или не съм "здравомислеща", но това ми е мнението.
Не бих се зарадвала мъжът ми да се прибира в 17.30 и да обядва всеки ден у дома, носейки малка заплата. Може би нещо не съм в час, или не съм "здравомислеща", но това ми е мнението.
сега да си кажа и моето мнение
на така поставената анкета бих отговорила различно в зависимост от изходната информация, която получа
главно ме интересува колко малко пари при опция 2, а също и колко малко време при опция 1
в смисъл, че всичко е относително, индивидуално и специфично за всяка конкретна семейна ситуация
за себе си знам, че ставам доста зле психически, когато съм оставена съвсем САМА непрекъснато да се справям с детето и дома
в този смисъл бих предпочела мъжът ми да взима по-малко пари, но уикендите да са си семейни, да сме заедно вечер и така... и все пак въпросът е "колко по-малко пари"? има значение и колко е голямо детето/децата в семейството, защото ако те са поотхвръкнали вече, няма толкова голям проблем според мен - и жената може да работи и да изкарва пари - но ако се касае за бебе/съвсем малки деца, тогава определящ си остава мъжът за финансовото подсигуряване... и тогава колко получава той може да се окаже по-важно отколкото неговото обезателно присъствие вкъщи... без пари просто не се живее, това е...
на така поставената анкета бих отговорила различно в зависимост от изходната информация, която получа
главно ме интересува колко малко пари при опция 2, а също и колко малко време при опция 1
в смисъл, че всичко е относително, индивидуално и специфично за всяка конкретна семейна ситуация
за себе си знам, че ставам доста зле психически, когато съм оставена съвсем САМА непрекъснато да се справям с детето и дома
в този смисъл бих предпочела мъжът ми да взима по-малко пари, но уикендите да са си семейни, да сме заедно вечер и така... и все пак въпросът е "колко по-малко пари"? има значение и колко е голямо детето/децата в семейството, защото ако те са поотхвръкнали вече, няма толкова голям проблем според мен - и жената може да работи и да изкарва пари - но ако се касае за бебе/съвсем малки деца, тогава определящ си остава мъжът за финансовото подсигуряване... и тогава колко получава той може да се окаже по-важно отколкото неговото обезателно присъствие вкъщи... без пари просто не се живее, това е...
Човек и добре да живее - умира....и нищо не може да занесе в гроба, но по-важно е как е изживял живота си душевно, а не материално....С малко или много (средства) намира му се колая, но без общуване и взаимност(и време един за друг и за детето) идва отчуждение и забрава.....Това е много крайно изказване, може би, но ако човек се замисли наистина кое е по-ценно, веднага ще му се изпари мисълта за многото пари....Кой е казал, че когато средствата са малко, не можем да се наладим на живота.Даже тогава повече го ценим!
Мила Петя, много ми е драго че си семейна и имаш прекрасно детенце.Радвам се, че те открих тук във форума(много е приятно да видиш познат човек!), а и винаги съм си мислила какво става с тебе....след като приключих с ученето в Търново.За да не се чудиш коя съм, ще ти спомена само книжарницата и онзи инцидент с парите....(дано се сетиш)!Бъди жива и здрава и се радвай на живота!Бог помага да си наредим живота (и материално) - от нас иска само да бъдем МАЛКО ПО-ДОБРИ.....
Мила Петя, много ми е драго че си семейна и имаш прекрасно детенце.Радвам се, че те открих тук във форума(много е приятно да видиш познат човек!), а и винаги съм си мислила какво става с тебе....след като приключих с ученето в Търново.За да не се чудиш коя съм, ще ти спомена само книжарницата и онзи инцидент с парите....(дано се сетиш)!Бъди жива и здрава и се радвай на живота!Бог помага да си наредим живота (и материално) - от нас иска само да бъдем МАЛКО ПО-ДОБРИ.....
Аз няма да гласувам ,защото предпочитам да работи по-малко и да е повече с мен и детето, но за съжаление сме на Вариант 1 :мъжът ви да бачка много, почти без почивка,да нама време за вас и детето ви, но за повече пари. Моят е точно такъв ,излиза в 8,30-9,00 и се прибира в 19,00-19,30 и към 23 сяда на компа и така до към 1 часа. Понякога почива в неделя,но пак има няколко часа пред компа.
Не съм съвсем съгласна с цифрите, които посочваш. Работя с 6 завода в Плевен и средната заплата надскача 5-600 лв. и обикновено около 6 месецца в годината достига 1000 лв. - мъже и жени. Общо взето не съм чула за деление според пола, а според квалификация, работа, раб. време и т.н. И в тези заводи работят по над 200-300 човека.
Всичко е до желание за намиране на доходна работа и разбира се, отново се стига до работно време, извънреден труд и т.н.
Аз също не смятам,че тези заплати са масови. За хора без образование и квалификация сигурно има и такива,въпреки,че майка ми е мед.сестра и взима около 280, но пък си работи допълнително и е доволна . В Плевен наистина се взимат доста по-ниски заплати отколкото в София или друг голям град.
ами сумите, които съм посочила са над средните за Плевен.....
тук се счита за много добре, ако мъжът взима около 400, а жената към 250 - това си е направо голяма заплата, като се има впредвид, че много мъже работят и за по 200 лв. Статистика - от целия ни вход, само мъжът ми взима около 400 лв., а един друг мъж над тази сума, всички останали мъже(18) взимат под 350 лв.
тук се счита за много добре, ако мъжът взима около 400, а жената към 250 - това си е направо голяма заплата, като се има впредвид, че много мъже работят и за по 200 лв. Статистика - от целия ни вход, само мъжът ми взима около 400 лв., а един друг мъж над тази сума, всички останали мъже(18) взимат под 350 лв.
Не съм съвсем съгласна с цифрите, които посочваш. Работя с 6 завода в Плевен и средната заплата надскача 5-600 лв. и обикновено около 6 месецца в годината достига 1000 лв. - мъже и жени. Общо взето не съм чула за деление според пола, а според квалификация, работа, раб. време и т.н. И в тези заводи работят по над 200-300 човека.
Всичко е до желание за намиране на доходна работа и разбира се, отново се стига до работно време, извънреден труд и т.н.
както и да е, аз не съм от тези хора, нито мъжа ми, не познавам такива семейства около нас, така че, хич не ме интересуват, да се спасяват подобни женки
Благодаря за съвета, но не съм лицемерна, уважавам свободата на личното мнение и начина на изказване
А и не намирам за невъзпитано : 1-во това , че не познавам такива семейства2-ро че не се интересувам от подобен род хора ( неможе всички да харесваме еднакви неща нали? ) Кое от тези неща е глупаво, невъзпитано и грубо??? ( по-добре не отговаряй на този въпрос, и аз няма да пиша повече в темата
П.С С най-добри чувства
Аз предпочитам това, което той самия предпочита. Да караш съпруга си насила да си седи в къщи край семейството и детето е равносилно на това да го караш да работи двойно-тройно повече. Ако едното или другото не му носят удоволствие и морално удовлетворение, нищо хубаво няма да се получи от тази идея. И да бъде край семейството, ще е крайно изнервен.
Въпросът е това с което се занимава да го удовлетворява и количеството работа да го устройва него самия. Никога не бих си налагала волята да му казвам какво, как и колко да работи.
Както разбира се не бих допуснала някой на мен да ми диктува.
Въпросът е това с което се занимава да го удовлетворява и количеството работа да го устройва него самия. Никога не бих си налагала волята да му казвам какво, как и колко да работи.
Както разбира се не бих допуснала някой на мен да ми диктува.
Аз предпочитам това, което той самия предпочита. Да караш съпруга си насила да си седи в къщи край семейството и детето е равносилно на това да го караш да работи двойно-тройно повече. Ако едното или другото не му носят удоволствие и морално удовлетворение, нищо хубаво няма да се получи от тази идея. И да бъде край семейството, ще е крайно изнервен.
Въпросът е това с което се занимава да го удовлетворява и количеството работа да го устройва него самия. Никога не бих си налагала волята да му казвам какво, как и колко да работи.
Както разбира се не бих допуснала някой на мен да ми диктува.
Въпросът е това с което се занимава да го удовлетворява и количеството работа да го устройва него самия. Никога не бих си налагала волята да му казвам какво, как и колко да работи.
Както разбира се не бих допуснала някой на мен да ми диктува.
И аз мисля така, няма по-ужасно нещо от това някой да ти диктува колко свободно време ще имаш и как трябва да го прекарваш. Трябва да уважаваме избора на партньора си.
Драстичната разлика от по-висок на по нисък стандарт на живот със сигурност ще доведе до доста сътресения.
фУРОР , проблемът ти е никакъв. Не ми се сърди
....обсъждаме реална ситуация, която може да се случи на всеки И се случва често....и това кой какво предпочита....споделих тук какво решение сме взели с мъжа ми и за страховете ми,че няма да ми стигат финансите,(но на кой му стигат), но не съм се хленчила. И ти не се сърди [Драстичната разлика от по-висок на по нисък стандарт на живот със сигурност ще доведе до доста сътресения.
Така е
не че г.. не знае 2 и 200,ама е гадно и идилията бързо свършва 
Кое от тези неща е глупаво, невъзпитано и грубо???
Kati Z,
доста просташко изказване от твоя страна.
Пожелавам ти да изпаднеш в такава ситуация.
Явно се мислиш за нещо повече от другите.
Аз също имам доста висок доход за жена,но никога не бих си позволила да унижавам и обиждам другите и да ги упреквам за това,че не са могли да си намерят по-добре платена работа или не са имали възможност да у4ат,или пък,че не живеят в трите големи града.
Предлагам ти да се извиниш и да ''си посвиеш малко опашката''.
доста просташко изказване от твоя страна.
Пожелавам ти да изпаднеш в такава ситуация.
Явно се мислиш за нещо повече от другите.
Аз също имам доста висок доход за жена,но никога не бих си позволила да унижавам и обиждам другите и да ги упреквам за това,че не са могли да си намерят по-добре платена работа или не са имали възможност да у4ат,или пък,че не живеят в трите големи града.
Предлагам ти да се извиниш и да ''си посвиеш малко опашката''.
Пожелавам Ви: мъжът ти да си намери високоплатена работа, с нормално работно време, което да го прекарвате заедно с детето.
Няма начин да избера вариант, при който да съм затруднена финансово.
А сега сериозно: И моят мъж работи в събота, а често го няма и в неделя. Аз съм обикновено сама с децата. А тази година за първи път заведох и сама децата на почивка. Той се появи накрая. Не става въпрос само за пари. Става дума за отговорност към бизнеса, за лична удовлетвореност, за себеуважение... Не бих упражнила никога натиск, щом става дума за професията, бизнеса, хобито му. А и в крайна сметка не е важно количеството време, а качествено да е с нас. Да, понякога ми писва, често ми е много тежко, но се справям. Не бих го накарала в никой случай да се откаже от това, което сам е избрал да работи и да се реализира, само за да е доказано в къщи след 17.00 и през уикенда.
А сега сериозно: И моят мъж работи в събота, а често го няма и в неделя. Аз съм обикновено сама с децата. А тази година за първи път заведох и сама децата на почивка. Той се появи накрая. Не става въпрос само за пари. Става дума за отговорност към бизнеса, за лична удовлетвореност, за себеуважение... Не бих упражнила никога натиск, щом става дума за професията, бизнеса, хобито му. А и в крайна сметка не е важно количеството време, а качествено да е с нас. Да, понякога ми писва, често ми е много тежко, но се справям. Не бих го накарала в никой случай да се откаже от това, което сам е избрал да работи и да се реализира, само за да е доказано в къщи след 17.00 и през уикенда.
Kati Z,
доста просташко изказване от твоя страна.
Пожелавам ти да изпаднеш в такава ситуация.
Явно се мислиш за нещо повече от другите.
Аз също имам доста висок доход за жена,но никога не бих си позволила да унижавам и обиждам другите и да ги упреквам за това,че не са могли да си намерят по-добре платена работа или не са имали възможност да у4ат,или пък,че не живеят в трите големи града.
Предлагам ти да се извиниш и да ''си посвиеш малко опашката''.
доста просташко изказване от твоя страна.
Пожелавам ти да изпаднеш в такава ситуация.
Явно се мислиш за нещо повече от другите.
Аз също имам доста висок доход за жена,но никога не бих си позволила да унижавам и обиждам другите и да ги упреквам за това,че не са могли да си намерят по-добре платена работа или не са имали възможност да у4ат,или пък,че не живеят в трите големи града.
Предлагам ти да се извиниш и да ''си посвиеш малко опашката''.
Просташко е точно това, което ти си написала.
Внимавай какво пожелаваш на другите, да не се сбъдне на теб!
Никъде не видях обидна дума от Кати.
Kati Z,
Просташко е точно това, което ти си написала.
Внимавай какво пожелаваш на другите, да не се сбъдне на теб!
Никъде не видях обидна дума от Кати.
Просташко е точно това, което ти си написала.
Внимавай какво пожелаваш на другите, да не се сбъдне на теб!
Никъде не видях обидна дума от Кати.
Скъпа,прочети малко по-нагоре изказванто на твоята приятелка и обърни внимание на епитетите,които е използвала,както и на пренебрежителното отношение,което демонстрира към жените,които явно не са си намерили богат спонсор като нея и тогава я защитавай!
И ако обичаш,не ме заплашвай,а прочети правилата за добро държание в мрежата.
Kati Z,
Просташко е точно това, което ти си написала.
Внимавай какво пожелаваш на другите, да не се сбъдне на теб!
Никъде не видях обидна дума от Кати.
Просташко е точно това, което ти си написала.
Внимавай какво пожелаваш на другите, да не се сбъдне на теб!
Никъде не видях обидна дума от Кати.
Скъпа,прочети малко по-нагоре изказванто на твоята приятелка и обърни внимание на епитетите,които е използвала,както и на пренебрежителното отношение,което демонстрира към жените,които явно не са си намерили богат спонсор като нея и тогава я защитавай!
И ако обичаш,не ме заплашвай,а прочети правилата за добро държание в мрежата.
Мацка хич те няма да ти кажа, искрено ме разсмя, аман от такива ЖЕНКИ като тебе в нета:)))))
Аз съм привърженик на позицията на жените в чиито семейства НЯМА изобилие от пари, но ИМА време за семейството, и не защитавам трепането като куче, заради 5 звездна почивка през единствените 10 дни време за семейството. Чаткаташ ли? Очевидно не! Съвсееееееем малко усиле от твоя страна трябваше за да прочетеш горните ми мнения и щеше да схванеш, а може би не...
А дали можеш да четеш изобщо? Писането а мисленето не ти се отдават, а четенето???Нямам богат спонсор - недай си боже да имам и да не ми се налага....аз съм ценител на стойностните неща в живота. Не съм разполагала никога в живота си с много пари и затова ги оценям. Поради тази причина НЕ ОДОБРЯВАМ лишаването от безценните моменти с любимите хора, заради пари, освен ако не е крайно необходимо, което не пожелавам на никой. Мисля, че темата е зададена така, че трябва да разсъждаваме над работата за " много пари за удоволствие", което аз не харесвам. А не работата за " пари за елементарни нужди и добър живот", не лукс!
Съжалявам че не си успяла да разбереш нищо от това което съм написала, за това, че си комплексирана очевидно на някоя тема и изобщо те съжалявам, ама не ти се сърдя, понеже не си виновна!
Аууу...ама вие сте се развихрили тука...
Май май
Имаме минимум, под който не бихме могли да живеем. Засега свободното време ни е приоритет. Но паднем ли под този минимум, ще заложим на многото бачкане. А имаме ли избор въобще? Нима мога да кажа на детето "мами, няма да те водим на лекар или няма да купим лекарствата, понеже е важно тати да си е вкъщи, от много работа да не забрави за семейството и да задене някоя колежка"....
Била съм и в двете крайности - с мноооогоо свободно време и мизерни доходи. И с изключително добри доходи и никакво свободно време. Ама никакво - дет се вика няма кога да си похарчиш парите. И двата варианта са еднакво подтискащи. Така, че трябва да се внимава много за баланса м/у добро финансово състояние и достатъчно свободно време. Може в някакви периоди да се изпада в крайности, но това не трябва да продължава прекалено дълго. И мизерията и липсата на контакт със партньора могат еднакво бързо да унищожат всичко хубаво в една връзка..
Била съм и в двете крайности - с мноооогоо свободно време и мизерни доходи. И с изключително добри доходи и никакво свободно време. Ама никакво - дет се вика няма кога да си похарчиш парите. И двата варианта са еднакво подтискащи. Така, че трябва да се внимава много за баланса м/у добро финансово състояние и достатъчно свободно време. Може в някакви периоди да се изпада в крайности, но това не трябва да продължава прекалено дълго. И мизерията и липсата на контакт със партньора могат еднакво бързо да унищожат всичко хубаво в една връзка..
Била съм и в двете крайности - с мноооогоо свободно време и мизерни доходи. И с изключително добри доходи и никакво свободно време. Ама никакво - дет се вика няма кога да си похарчиш парите. И двата варианта са еднакво подтискащи. Така, че трябва да се внимава много за баланса м/у добро финансово състояние и достатъчно свободно време. Може в някакви периоди да се изпада в крайности, но това не трябва да продължава прекалено дълго. И мизерията и липсата на контакт със партньора могат еднакво бързо да унищожат всичко хубаво в една връзка..