Близнаци в яслата

Моите тръгнаха от днес. Днес бяха за два часа.
Не реваха на влизане, не реваха и на излизане, но утре ще видим. Може би като се усетят, че всеки ден ще е така.........

Вярвам че ще се адаптират лесно, Десимира

Следя темата от публикуването й и вече реших и аз да дам отчет за моите "ученички".
От 20.08 са на ясла. Първата седмица бяха до 12 часа, втората до 15 часа и след това по цял ден. Първите три-четири дни плакаха сутрин като ги оставях. (да си призная първия ден и аз плаках като си тръгнах  ), но след това бързо свикнаха и вече си влизат сутрин сами в групата и се радват като тръгваме от вкъщи за яслата. Явно им харесва 

От както са на ясла забелязвам, че много повече се търсят една - друга. Заиграват се повече сами двете. Като ги питам коя е приятелката ти в яслата и Ани казва "Диди", а Диди казва - "Ани" 
За яденето - при нас е проблем, тъй като от няколко месеца по незнайни причини и двете отказват да ядат супа и повечето готвени манджи. Предпочитат нещо по-сухо. И на яслата не ядат много. Като се приберат са умрели от глад и изяждат огромни количества. 

Диди преди две седмици беше направила един кожен обрив и предположихме, че е от препаратите в яслата, но пи сиропче и се оправи.
А за грипчетата и другите болести не ми се мисли. И аз се чудя какво имуностимулиращо да им давам, че дано по-малко да боледуват. Аз съм на работа от както те са на ясла и не ми се иска още от началото на новото работно място да излизам в болнични.... 

Веселина, трябваше по-ано д се престрашиш, за да ни дадеш кураж Браво на твоите красавици, това се казва бърза адаптация

Моите още са болни, хремата и кашлицата не престават, накрая май ще опрем до антибиотик

   Знам че темичката е за споделяна на това как се адаптират близнаци в яслата, но искам да попитам някои нещица относно приема.
   Последно молби се подават само януари. Кога обаче е възможен прием и кога излизат класиранията? Нещо или аз нищо не разбирам или кашата е пълна. Записах ги малките началото на тази година, като ми казаха че март догодина може да се вредят евентуално. Когато към май се обадих да питам какво е положението ми казаха септември да отида да проверя какво е станало с класирането. Тъй като бяхме в болница едва сега отидох. Директорката ми каза че класирането било излязло още май, а защо като и звънях ми каза септември не отговори. Така и не разбрах били ли сме класирани, но ми каза че най-рано догодина юни може да ни приемат. Доколкото разбрах малко пък след това излизат в отпуска... Така че какво излиза??? Отделно януари да потвърдя молбата си и хем щяло да има значение кой номер съм за новата година, хем пак щели старите молби да се изпълняват с предимство. И за капак въпреки че доколкото знам се опитват да изкоренят практиката да се записват на повече от едно място, самата директорка ме посъветва като и отговорих че само там съм ги записала, да отида и да ги запиша на повече места.
    Нали се организираше някакъв публичен регистър където може да провериш по всяко време колко места има, и кой номер е приет? Направи ли се такова нещо? Кога реално са приемите и класиранията? Как става така че дори да отидеш рано на първия работен ден януари в списъка вече има записани деца? Има ли номер на който може да се оплачеш и последно и аз ли трябва да почна да търся връзки за да може да приемат децата ми преди две годишна възраст, защото септември догодина вече ще са над две?
     Много се радвам че всички близнаци така бързо се адаптират в яслите, поне това е нещо обнадеждаващо 

Aila, мисля, че са оставили вратичка, всяка градина да си определя условията. Аз моите ги записах в началото на годината с идеята да ги дам май месец, но ни отрязаха и ни казаха да отидем септември. Не съм съвсем наясно вече как стават нещата със записването сега, ще трябва да го проуча за детската градина.
Мишленце, за кашлица - една глава лук се нарязва на шайби, като между всяка шайба са слага мед (аз сложих захар, защото още не давам на моите мед), престоява една нощ и на сутринта се дава отделилия се сок няколко пъти на ден. Ефекта е като на сироп за кашлица, поне ги облекчава, ако не ги лекува. Изпитано средство е.
Веселина, моите също последния месец отказаха манджите. Явно не искаха да ядат моите "едро" сготвени храни. Сега от кухнята пак ядат всичко, как ще се хранят в яслата не знам. Менюто за единия от дните беше "наденица на скара"  .
Днес пак не плакаха, даже Жорката е закусил (въпреки, че ги храних преди това), даже е хапнал допълнително.  Дано се адаптират бързо и да ни се разминат болестите.
Стана дълго, дано не и отегчително......

Aila, ще ти кажа как беше при нас: Януар подадохме молба за приемане през септември. Казаха ми да мина юни мес. да видя дали сме приети. Като отидох казаха, че сме приети и да минем да ни запишат (да потвърдим) през август. Тогава ни дадоха списък с изискваните изследвания и документи, записаха ни като приети и потвърдили и кога точно исаме да почнем, но нещата се пооталожиха, защото ремонта им се удължил и не можели да ни приемат по-рано.
Иначе днес нашия татко за пръв път успя да ни закара, защото отидохме за закуска, а не както предните дни-след нея. Помрънкаха малко чак като влязоха вътре.Яли са много добре на закуска, изяли са си всичко и на обяд (това вкъщи не се случва ), излизали са навън, но не могли да смогнат на Мишо с неговото бягане надалеч от групата . Като ги взех, преди да ме видят са били кротки, но... като ме видяха то беше едно оплакване, но за кратко (докато не чуха от госпожата "Чао, момчета!" ).

Определено Плами няма да липсва на персонала на яслата - има си заместник  муа ха ха муа ха ха !!! 
Аз пък имам да разказвам за близнаци на детска градина, ама чакам да ми мине срама, че тоси е за срам ... 

За протокола ние тръгнахме на ясла от 4.09. В началото беше зле положението. Само първият ден мина без рев от тяхна страна, аз не пропуснах. След това малко по-малко осъзнаха, че ги оставям, а те не са свикнали да не виждат някои от домашните си хора и затова си плачеха. Сестрите ме уверяваха, че след това се успокоявали и си играели, но честно казано им нямам много вяра. Като си ги вземах все бяха със зачервени очи. Преди ден пък осъзнаха, че не ги оставям за дълго и отиваме да си ги вземем и като че ли това е преломът. До днес ги оставях до обяд, от утре по план ще ги оставят и да спят. Много дълго ми се вижда в тая ясла да стоят децата само в една стая. В нашата ясла не ги извеждат през деня, ами по някое време им пускат телевизор. За сега горе-долу се хранят, изяждат поне супата, второто ако им харесва. Дояждат с хляб. Притеснява ме , че не ги слагат на гърне. На мен ми казват, че ги слагат, но аз като ги взема от яслата, първото пишкане е много обилно. Направо се чудя как са издържали, без да се напишкат.
По отношение на болестите. Миналия петък единият донесе ясленския сопол, но за два дни успяхме да тушираме ситуацията и в понеделник го пуснах здравичък. По тоя повод минах през нашата аптека да попитам за нещо стимулиращо или витамини. Имаме един рядко свестен аптекар, на рамото на когото идват да плачат от нашия и всички околни квартали. Той търпеливо ни изслушва и после дава страхотни напътствия и комбинации от лекарства. Та като му споменах градина, той ми спретна следната схема от хомеопатични препарати. Схемата е за 8 седмици. Ето за какво става въпрос:

1. Gripp-Heel - по 1 таблетка от понеделник до петък. Дава се след ходене в градината. Таблетките са безвкусни и аз ги прилъгвам да ги дъвчат като бонбони, после давам сокче.
2. Pulsatilla 30 ch - по 10 гранулки в събота вечер преди сън (само в събота). Това се разтваря във вода
3. Oscillococcinum - по 1 флакон събота и неделя, сутрин на гладно. Това е ясно.

Аз започнах да я прилагам тази схема и ще видя какво ще се случи, т.е. надявам се да оцелеем.

dustin, ще споделиш ефекта от хомеопатиите.

Моите днес стояха повечко, добре са се държали, даже искаха да остават и се метнаха на съседната площадка при другата група да поиграят. Утре може би ще ги оставят и да обядват и от другата седмица и с преспиване...

bibi , що срам?

десимира, защо само за два часа 
Веселина, къде се загуби

Така процедират в нашата ясла, започват от два часа и постепенно увеличават. Днес бяха до обед, обядвали са и тогава ги взех. От другата седмица ще ги оставям и да спят, най-вероятно. 

Не съм се загубила - тук съм  Само дето се боря с катаклизмите в живота си, но това е друга тема на разговор....
Радвам се, че отново сме заедно във форума.....   

А децата са си добре на яслата, само дето Диди нещо има сополки от вчера, но трябва да се справим бързо с тях, тъй като няма кой да ги гледа вкъщи.

Тази сутрин отидох с голяма нагласа да не реват в яслата, защото вчера не плакаха. Да ама не . Посрещна ни едно ревящо дете и наще прихванаха от него. Незнам кога са спряли (лелките не ни пестят фактите, че трудно се успокояват ). Като ги взех, като никога досега мрънкаха до вкъщи .
На всичкото отгоре ми казаха, че скоро няма да са готови да спят на обяд там (защото не вярвали, че ще се адаптират бързо). Какво да направя като тъкмо свикнат и нещо им разваля настроението .

Да споделя и нашия голям ясленски опит.
Децата тръгнаха на ясла на 01.04.2006г, т.е. тогава бяха на 1г и 2месеца. Сега, като се върна назад, май им беше още рано, но наистина  нямаше друго решение в този момент. Според мен, оптималната възраст е около 1год и половина. (С уговорката, че всичко е много индивидуално и зависи от самото дете). Първият месец ходеха само до обяд, след това ги прибирах в къщи. Не са плакали, може би и защото много не осъзнаваха какво точно се случва. Така ми бяха казали и от яслата, че по-малките деца свикват по-бързо и по-лесно се адаптират. Куриозното е, че едва сега (в момента са на 2год. и 7 месеца) започнаха да плачат и да не искат да ходят!
За болестите - пак всичко е много индивидуално. Ние боледуваме в рамките на нормалното, не сме от най-здравите, но не сме и много болнави (да чукам на дърво). Аз лично откакто са тръгнали на ясла давам различни имуностимулатори, доколко помагат, това е друг въпрос.
Едно нещо е безспорно  - откакто са на ясла, научиха много песни и стихотворения. Да си призная, ако бяха в къщи, не знам кой щеше да ги учи, на мен не ми стигат нито времето, нито нервите...
В яслата си играят с другите деца, не се търсят постоянно и не си играят само двамата, ама те по принцип са доста различни по характер и имат различни предпочитания към храна, дрехи, играчки и т.н. Дори се е случвало единия да е болен, а другия да е здрав. Водила съм го единия в яслата, а другия е оставал в къщи с мен, не са ми казвали да е плакал за брат си и да го е търсел постоянно.