Ако куче нападне детето ви

Абсолютно...

Моето дете го е страх единствено от кучета .Незнам как бих реагирала ако я нападне куче .Вчера едно се доближи до нея и тя подскача ужасена .стопанина си се смее .Казах му че я е страх от кучето ,ако може да си го вземе -с доста гаден тон ама какво да правя 

Вчера едно домашно куче - мисля, че беше питбул или от сорта, захапа едно улично. Така го захапа, че няма пускане. Стопанина му откърши един клон от дървото и му завря в устата за да отпусне захапката. За момент си представих ако на мястото на кучето беше дете...

Ако се паникьосам, не отгаварям за действията си срещу животното и стопанина.

Проблемът с кучетата по детските площадки е много наболял. Много ми е мъчно, когато млади или не чак толкова, но добре изглеждащи и на първи поглед интелигенти хора заведат любимците си точно на мястото където играят деца и се отнасят с животните си така, сякаш децата са излишни в случая. Една леля в нашия квартал дори пускаше кучето си по пързалката и на стреснатия поглед на майките си говореше по телефона с друга "сродна душа": "Изведох Сузи, ама в НАШАТА градинка е пълно с ревящи деца, ужас..." Да се чудиш кой е излишният и за кой са градинките... 
Друг е въпросът, че буквално ме е страх да го пусна да ходи, както нищо не разбира и непрекъснато прескачаме огромни помияри, които незнам на какъв кеф са и в кой момент може да се почувстват застрашени и да го захапят (опазил ни Господ! )

Чудя се докога държавата ще стои със скръстени ръце при вида на всичката тая безотговорност на стопаните на кучета. Нищо чудно, че ще се стига до саморазправи. А всичко може да бъде решено цивилизовано... Жалко е това!

В Англия куче, което ухапе човек, подлежи на унищожаване.

Минавала ми е мисълта през главата. Веднага ще почна да го ритам, без грам угризения!
Това е нападение, а при нападение се защитаваш.
Засега я уча като види куче да не скача и тича.

Имаме голямо куче, обожаваме животните /цялото семейство без изключение/, но... ако това се случи наритване май ще е най-малкото, което бих направила

За децата си ставам звяр.
В момента това ми е една от основните грижи - уча баткото да не пипа куче, ако до него няма човек който да позволи погалването. Ефекта за сега е спорен 

Най-правилно е майката да ритне кучето силно и със строг глас (безапелационен) да крещи на кучето "НЕ!", "МАХАЙ СЕ!".

Сега ние имаме куче, което е много добродушно, но много буйно (търчи напред назад като изоглавен). Идентифицирахме място за разхождане на кучета определено от общината и го разхождаме там (до 9 сутринта и след 19 часа). Оттам обаче си минават хора, майки с деца и т.н. Та ние от 6 месеца ходим на кучешко училище, учим го да не приближава други хора, да взема храна и т.н. То обучението върви добре, ама не винаги срещаме разбиране. Проблема е, че половината хора искат да го галят, деца искат да си играят с него и му хвърлят топки, пръчки и т.н., а другата половина ги е страх. Само дето кучето не е толкова интелигентно да разбере, кой го харесва или не от разстояние. Непрекъснато чувам "Е, какво си дърпате кучето, няма да му направим нищо!", "То така ме гледаше, че не можехме да не му дадем от чипса си!"
Нямам нищо против децата да го галят, когато бивам попитана, го взимам на каишка, карам го да легне  и така може да го галят!

Та моята молба е: Децата и възрастните в никакъв случай не бива да хранят куче навън (то си получава храната вкъщи и не бива да гледа на хората навън като източник на храна). Кучето никога не бива да се гали и да се играе с него без разрешение на стопанина.
Добре е децата като видят куче, да не пищят, ако им е възможно. Моето постепенно свикна да не обръща внимание, но кучетата освен обоняние имат и много добър слух и пищенето е като плесница за тях.
Ако детето ви се уплаши и вие го вдигнете на ръце, кучето даже да не е агресивно ще почне да скача, за да го подуши и види дали има нужда от защита. В такъв случай, кажете "НЕ" и го ритнете с коляно, за да не продължи да скача - "може да ви изцапа" или детето още повече да се изплаши.

Всички дружно трябва да критикуваме собствениците на агресивни кучета. Когато някое такова наръмжи детето ми (нея я водя също на кучешката поляна) или нападне кучето ми, ми се е случвало да го ритам или дърпам за опашката. Собствениците на други кучета също не толерират агресивността на други екземпляри.

Разбира се, че ще защитаваш детето си - друга реакция би била неестествена.
Имаше една подобна тема наскоро, вярно, че беше за бездомните кучета:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=168481.0
Потресе ме в нея как повечето бг-мами яростно защитават кучетата за сметка на децата...

о, старата тема се превърна в едно голямо меле... Забавно беше, до момента в който не започнаха да се долавят истерични нотки. Всеки, който и позволеше да се изкаже неблагоприятно за кучетата, биваше сръфван.

По тази тема: пет пари не давам за кучето, след като е застрашило детето ми. Ритника му е гарантиран.

Мен лично много ме е страх от кучета и това ми е болна тема. Надявам се в такава ситуация адреналинът ми да се вдигне и да претрепя и кучето, и безотговорния стопанин (ако е домашно). Семейството на мъжа ми имаше голямо куче, немска овчарка, и ми се е случвало да я разхождам, но винаги на каишка. Защото знам колко неприятно и направо унизително е да ти трепери сърцето от страх пред някакво псе.
Тъжно ми става, че на повечето майки им се налага да "слагат поводи" на дечицата си, т.е. да не тичат и скачат пред куче. Демек ние трябва да дресираме децата си, за да могат кучетата да се разхождат необезпокоявани.  

Специално  мен никога не ме е хапало куче  и камо ли да ме нападне.Те усещат кой ги е страх.Но детето голямото и баща  му никак кучетата не ги обичат.много им  налитат та един дех едно  куче беше го гонило  голямото и мъжът ми  беше решил да го убива Ама се въздържа.малката е като мен безстрашна и  не се страхува всички пумияри са след нея Но ако се случи да го нападне   незнам Детето преди всичко

Преди няколко дни моето и още едно детенце щъкаха около нас на едно кафе. Появи се бездомна котка, която се опитваше да се гали около децата. Майката на другото дете я подритна, ама съвсем лекичко-котката не я заболя изобщо, просто колкото да разбере, че не и е там мястото. За мое изумление някакви хора, минаващи наблизо започнаха да се възмущават как била ритнала котката. Аз също обичам животни и имам котка, но и собствената си котка бих подритнала за да се дръпне от детето ми-как иначе бих могла да реагирам? Да не излизаме с детето? Или като видя животно наоколо да взимам детето и да изчезвам? Или да подритвам детето, за да се дръпне? Или да оставя котката да се върти наоколо и да се надявам, че няма да одере детето (което със сигурност ще я оскубе, няма как да му обясня) и да се надявам, че не е болна от нещо? За мен живота на всички бездомни кучета и котки не струва колкото здравето и живота дори на 1 детенце.