Имена

Ето къде ще си изплача мъката - ние с мъжа ми можем да направим цяла съпунка от 300 серии на тази тема.

Сега сериозно, ето някои наши съображения за името, които за съжаление не ни помогнаха да се разберем, а напротив:

- да е на светец (мое)
- да е българско (общо)
- да е кръстено на свекъра (мъжа ми)
- да не е кръстено на починал (мъжа ми)
- да е кръстено на жив човек, за да се радва (мъжа ми)
- да не е кръстено на никого за да се радва, защото детето не е някаква вещ да служи за радване на някого (мое)
- името му да не изглежда странно или смешно за общността в която ще живее (разбирай БГ, София, чужденците не ни интересуват дали ще се мъчат, ако им се наложи да го произнасят) - (тука нямаме разногласия - общо)
- да не е с женско име, защото е момче (мое)
- майка ми изобщо не държи да е на нея или на баща ми, аз също - в началото просто се заядох заради суеверието с починалите и онова правило за свекъра
- ако ще го кръщаваме на свекър или свекърва, не може да е само първа буква или срички, защото никой няма да повярва, че е кръстено на него (общо)
- списъците с предпочитани имена нямаха нито едно съвпадение и само се изпокарахме - мъжа беше написал всякакви варианти на майка си и баща си, които противоречаха с горното или са женски
- свекър ми не се държа много мило с мене та затова не ми се искаше да е на него, но накрая след дълго съзерцаване на списъка на мъжа ми се съгласих с голям рев, той пък после каза, че не ще вече...

Сега пак сме до никъде с името.

Много ме дразни тъпото суеверие да не е кръстено на починал. Смятам, че това е просто страшно удобно оправдание за някои да избегнат някакво име. И понеже така се получава, че в моето семейство има много починали, а в техните не, още от началото мене не ме броят.

Та по този повод в съответния епизод на съпунката - ако се запъна, мога да ида да очистя свекър ми и така ще реша този проблем.

А иначе сериозно мисля, че никой не знае кога какво може да му се случи, та не е много добре да спекулираш със смъртта на хората.

mari_anka, много ми допадна как си го казала, за съжаление след всичките тези разправии на мене сърцето вече нищо не ми подсказва

Казват, че в родилното питали майката, но това не ме устройва -  мъжа ми да ме мрази после.

Само не знам какво мисли църквата по въпроса, някой може ли да ме осветли?

За първото ми дете нямах никакви колебания - щом се сетих за името Ивета, веднага си казах - това е. И досега не се сещам по-хубаво име от това, честно!

Но за второто имам колебания. Харесвам Вера, но мъжът ми не го иска. Искахме да е Лада (славянската главна богиня, жената на Перун), обаче повечето хора реагират негативно и не искам детето да се срамува от името си. Сега се колебая между Лиляна, Диляна и Биляна, но нямам категорични предпочитания, както беше при Ивета.