Много от жените в твоето положение изобщо не биха си направили труда да седнат, да напишат и споделят всичко, което ти сподели с нас. Биха махнали с ръка, без изобщо да се замислят за това, което ще се случи и в повечето случаи накрая страда едно невинно същество. Остават неподготвени и неразбиращи ситуацията. Мисля, че ако наистина си толкова силна, че да приемеш най-големия дар на света - детето си и да го дариш с всичката любов на света, и да се откажеш от нещо,което само руши живота, то ти ще бъдеш най-щастливата жена на света.
Трябва да пожелаеш с цялото си същество, това малко същество, което расте в теб. Да забравиш своите нужди и да се отдадеш изцяло на него. Ако повярваш в себе си, че можеш завинаги да забравиш за каквато и да било дрога, то те уверявам, че ще се родиш наново, заедно с бебето си. Когато го видиш след 9м, мъничко, красиво, очакващо майчината ти обич, топлина и гръд, ще разбереш какво е сърцето ти да живее извън теб.
Всеки в своя живот е изправен пред избор. Винаги има 2 пътя, но никога не можем да хванем и двата. Решението е твое. Отговорността също, както и на спътника ти. Щастието не е живот без проблеми, а умението и възможността да се справим с тях и да продължим нататък.
Всеки прави грешки от всякакво естество - докато детето не се опари на печката, няма да разбере, че боли. Важното е да се поучим от тях. Изпитанията в живота ни са всеки ден. Идват, за да се справим с тях и усъвършенстваме. Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Най-голямото усъвършенстване и изпитание за нас жените, когато станем майки, а то става в мига в който в нас вече расте малък живот. Погледни го от тази страна - жените са по-съвършени, защото могат да дават живот, да обичат и лекуват с целувка.
От последния ти постинг не разбрахме нищо около твоите мисли, относно множеството въпроси, съпровождащи решението да запазиш бебето (ако това си решила).
Аз не бих те корила и за секунда, ако си решила обратното (надявам се да не си).
Ще се радвам да споделиш мислите си с нас, относно въпросите и на другите мами.