Ааа, ясно. Сега разбрах
- Публикувана: 31 авг. 2007, 14:16 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2007, 11:26 ч.
Как учите детето си да цени парите?
Записвам се в темата че ми е интересно. Тук, в САЩ доколкото съм чувала от приятели, проблемът е че много хора плащат с кредитни/дебитни карти и децата не виждат парите изобщо. И много родители се оказват в ситуация, където децата им не знаят какво е това нещо пари и как се плаща с тях.
Моята единствено цени нейните пари изкарани с труд. Помолих я да ми свърши някои дребни работи срещу заплащане по 10 ст. на парче (не че няма да помогне, но като изкарва парички го прави с радост) и тя изкара 3 лв. Преди съм и плащала по 10-20 ст. за да си прави гимнастиката за плоско стъпало - е та тези пари ги стиска и не ги дава за никакви боклучета.
-Мамо, искам нещо си.
- Купи си нали имаш пари.
- Не искам да ги давам за боклуци искам нещо хубаво да си взема с тях.
а с моите може боклуци.
По-едри пари от бабите ги съхранявам аз. Сега има 60 лв. за раница за училище и може да избира евтина раница и нещо друго за училище или скъпа. То малко глупаво не се усеща, че обувки и дрехи няма начин да не вземем и нейните може да си оползотвори по-творчески, ама ще нахитрее.
-Мамо, искам нещо си.
- Купи си нали имаш пари.
- Не искам да ги давам за боклуци искам нещо хубаво да си взема с тях.
а с моите може боклуци.
По-едри пари от бабите ги съхранявам аз. Сега има 60 лв. за раница за училище и може да избира евтина раница и нещо друго за училище или скъпа. То малко глупаво не се усеща, че обувки и дрехи няма начин да не вземем и нейните може да си оползотвори по-творчески, ама ще нахитрее.
У дома такъв филм няма. Ако трябва да спазваме подобен принцип за дребните услуги, досега аз бих забогатяла. За нас домът е нещото, където хората са свързани кръвно, емоционално и исторически ако щете. Когато навремето бях малка и правехме зимнина просто всички се хващахме и го правехме - без сметки за пари - защото после всички щяхме да ядем. Няма наемно-парични отношения.
Хората просто си помагат когато има нужда за да може семейството да оцелее и да се развива като цяло. Поощряваме децата за техни постижения (състезания, концерти и др.подобни) с подаръци, празнуваме цялото семейство, но никога не им даваме пари за това. Когато порастнат достатъчно и им се открие възможност да искарат пари не с работа у дома, а като работници в най-широкия смисъл на думата, то това би било чудесно.
Ако научим децата да ценят парите на семейството, то докато порастнат и започнат да изкарват пари ще са се научили да ценят и своите.
А за кредитните карти не се бях сетила. Вярно, че е така. Когато децата гледат само абстрактни цифри, усещането е различно от реалните пари в джоба. То и затова има проблеми с прекомерното харчене - всичко е само абстракция.
Хората просто си помагат когато има нужда за да може семейството да оцелее и да се развива като цяло. Поощряваме децата за техни постижения (състезания, концерти и др.подобни) с подаръци, празнуваме цялото семейство, но никога не им даваме пари за това. Когато порастнат достатъчно и им се открие възможност да искарат пари не с работа у дома, а като работници в най-широкия смисъл на думата, то това би било чудесно.
Ако научим децата да ценят парите на семейството, то докато порастнат и започнат да изкарват пари ще са се научили да ценят и своите.
А за кредитните карти не се бях сетила. Вярно, че е така. Когато децата гледат само абстрактни цифри, усещането е различно от реалните пари в джоба. То и затова има проблеми с прекомерното харчене - всичко е само абстракция.
При по-големите става като ги оставиш да си изкарват сами парите.
Спомням си при мен - започнах първата си работа на 14 год и като помня какъв труд и пот хвърлях за 2000 лв на месец, познай как давах 600 лв за дънки. И то по два чифта всеки месец. Но пък при сестра ми не е така - цялата й заплата отива за парцалки точно за около час. Всеки месец, а е на 19 год. вече.
Спомням си при мен - започнах първата си работа на 14 год и като помня какъв труд и пот хвърлях за 2000 лв на месец, познай как давах 600 лв за дънки. И то по два чифта всеки месец. Но пък при сестра ми не е така - цялата й заплата отива за парцалки точно за около час. Всеки месец, а е на 19 год. вече.
Сладурка!2000 лв тогава бяха малко по-малко от 100 долара, аз бях на 14 години и работех в хранителен магазин. А защо са били по два чифта дънки, ами хайде де, като си на 14 искаш от всичко по много. Но когато трябва да го плащаш с твоите пари, ще се позамислиш.
Всъщност трябва ли да се ценят парите? 
Съвсем чистосърдечно си признавам, че аз не ги ценя. Майка ми все ми казваше, че когато започна да ги изкарвам сама ще започна да ги ценя, но не - не се случи. Не мисля, че това ми е недостатък обаче.
Това, което винаги са ми повтаряли вкъщи и на което се научих е да се "простирам според чергата си". На пръстите на едната ми ръка се броят пътите, когато съм вземала на заем /включително от банка/. И с 200 и с 2000 лева ми се е случвало да изкарам месеца и успявам.
За сега това, на което уча дъщеря ми е, че парите не се дават на деца. Аз й купувам всичко, което тя поиска и аз преценя. Често, когато поиска нещо, а знам, че след това ще поиска и друго напр. играчка, когато сме тръгнали за книжка й давам право на избор и купувам това, което тя реши.
Когато стане малко по-голяма /около 1-ви клас/ ще постъпя както постъпиха с мен родителите ми: Месечна сума за джобни пари. Ако иска да си купи 100 близалки, ако иска да си ги пази - каквото тя реши, но без да иска още същия месец.
Що се отнася до скъпи вещи - мисля че в БГ прекалено много се акцентира на това от възрастните и то пред децата им. Дали Иванчо има Нокиа последен модел или маратонки за 300 лева не е важно за абсолютно никой или поне не би следвало. Никога не бих отказала да купя нещо на дъщеря ми с мотива 'скъпо-евтино' дори наистина да го смятам за скъпо и да не мога да си го позволя. Ще използвам друг аргумент.
Съвсем чистосърдечно си признавам, че аз не ги ценя. Майка ми все ми казваше, че когато започна да ги изкарвам сама ще започна да ги ценя, но не - не се случи. Не мисля, че това ми е недостатък обаче.
Това, което винаги са ми повтаряли вкъщи и на което се научих е да се "простирам според чергата си". На пръстите на едната ми ръка се броят пътите, когато съм вземала на заем /включително от банка/. И с 200 и с 2000 лева ми се е случвало да изкарам месеца и успявам.
За сега това, на което уча дъщеря ми е, че парите не се дават на деца. Аз й купувам всичко, което тя поиска и аз преценя. Често, когато поиска нещо, а знам, че след това ще поиска и друго напр. играчка, когато сме тръгнали за книжка й давам право на избор и купувам това, което тя реши.
Когато стане малко по-голяма /около 1-ви клас/ ще постъпя както постъпиха с мен родителите ми: Месечна сума за джобни пари. Ако иска да си купи 100 близалки, ако иска да си ги пази - каквото тя реши, но без да иска още същия месец.
Що се отнася до скъпи вещи - мисля че в БГ прекалено много се акцентира на това от възрастните и то пред децата им. Дали Иванчо има Нокиа последен модел или маратонки за 300 лева не е важно за абсолютно никой или поне не би следвало. Никога не бих отказала да купя нещо на дъщеря ми с мотива 'скъпо-евтино' дори наистина да го смятам за скъпо и да не мога да си го позволя. Ще използвам друг аргумент.
Хората просто си помагат когато има нужда за да може семейството да оцелее и да се развива като цяло. .
И факт е, че се отнася към парите разумно. Вчера ходи с една жена на панаир и и дадох 10 лв. за люлките, качвала се е само на 2 неща, на другите отказала, понеже предния ден се е возила, палачинка отказала, дръпнала 2 въженца за плюшени играчки и ми ВЪРНА 2 лв.
Не мога да науча детето си на нещо, което аз самата не правя. Не ценя парите - като ги има, има. Като ги няма - работим, за да има ... Това е.
А в описаната ситуация - не виждам какво толкова е станало. Детето трябва да си има бюджет. Ако днес е решило, че ще даде 60 ст за близалки, не за сокче, то просто няма да получи нови 60 ст за да иде до другия магазин за сокче. Следващото даване на пари ще е според плана - на другия ден, следобед, или на другата седмица... зависи за колко време са му тези пари. Мисля, че само ще разбере кога и кои покупки са добри и кои - не чак толкова, ако родителите строго се придържат към спазването на правилото за дневен/седмичен бюджет и не компенсират всяка грешна покупка на детето.
А в описаната ситуация - не виждам какво толкова е станало. Детето трябва да си има бюджет. Ако днес е решило, че ще даде 60 ст за близалки, не за сокче, то просто няма да получи нови 60 ст за да иде до другия магазин за сокче. Следващото даване на пари ще е според плана - на другия ден, следобед, или на другата седмица... зависи за колко време са му тези пари. Мисля, че само ще разбере кога и кои покупки са добри и кои - не чак толкова, ако родителите строго се придържат към спазването на правилото за дневен/седмичен бюджет и не компенсират всяка грешна покупка на детето.
Chanoir, сега с подробностите вече ми стана ясно. Това за работата в магазина - естествено, че заслужава заплащане. Това си е бизнес и всеки, който полага труд в него заслужава и съответното възнаграждение. В бизнеса са такива правилата. Не бях сетила за такъв вариант, защото децата, които полагат труд в семейната фирма или са помощници в работата (не домашната) на родителите са много малко.
Така че, пояснението ти беше много важно.
Да, все повече родители са фокусирани предимно в парите, защото това е най-близката им цел с начин за оцеляване. Това наистина се предава и на децата и те започват да подражават. Това е и една от причините да не харесвам много от т.нар. елитни училища (имам предвид държавните), където има твърде много деца на заможни родители. Там в много случаи се мери дебелината на родителския портфейл, а не качествата на децата. Вярно, че и това е част от живота, но не мисля че финансовите възможности трябва да са определящи за поведението на детето.
Така че, пояснението ти беше много важно.
Да, все повече родители са фокусирани предимно в парите, защото това е най-близката им цел с начин за оцеляване. Това наистина се предава и на децата и те започват да подражават. Това е и една от причините да не харесвам много от т.нар. елитни училища (имам предвид държавните), където има твърде много деца на заможни родители. Там в много случаи се мери дебелината на родителския портфейл, а не качествата на децата. Вярно, че и това е част от живота, но не мисля че финансовите възможности трябва да са определящи за поведението на детето.
Интересно ми беше да прочета мненията ви. Всъщност големият ми син е на почти 5 и до
сега почти не бях закачала тази тема в разговорите ни. Но да си призная, щеше да е без особен резултат, защото с баща му изживяхме второто си детство с него и бяхме попрекалили с количествата играчки. Сега може би от около 2 месеца сме намалили покупките и сега се движим в рамките на разумното. Обаче какво по приятно от това да видиш детето си щастливо и да му изпълниш конкретно желание. В крайна сметка, мисля че тези грижи за сега трябва да са наши, а той да си се занимава само с неговите детски такива. По късно ще има достатъчно време да мисли за пари.
сега почти не бях закачала тази тема в разговорите ни. Но да си призная, щеше да е без особен резултат, защото с баща му изживяхме второто си детство с него и бяхме попрекалили с количествата играчки. Сега може би от около 2 месеца сме намалили покупките и сега се движим в рамките на разумното. Обаче какво по приятно от това да видиш детето си щастливо и да му изпълниш конкретно желание. В крайна сметка, мисля че тези грижи за сега трябва да са наши, а той да си се занимава само с неговите детски такива. По късно ще има достатъчно време да мисли за пари.
Засега го уча главно с личен пример. Например ако пазаруваме заедно споделям размишленията си на глас, за това кое колко струва, от кое може да се откажем за сметка на друго и кое струва по-малко в съседния магазин и значи по-добре е да се купи оттам. Всяка седмица му давам дребни монети, които си събира в касичка, но засега не използва (на 5 г е). Решили сме, че са му за другото лято да може сам да си купува сладолед. Идеята ми е ако счупи нещо дребно в къщи да използваме от неговите пари за да купим ново.
Хората просто си помагат когато има нужда за да може семейството да оцелее и да се развива като цяло. .
И факт е, че се отнася към парите разумно. Вчера ходи с една жена на панаир и и дадох 10 лв. за люлките, качвала се е само на 2 неща, на другите отказала, понеже предния ден се е возила, палачинка отказала, дръпнала 2 въженца за плюшени играчки и ми ВЪРНА 2 лв.
това за връщането е много впечатляващо...
Май знае, че когато има нужда и ми поиска, аз ще му дам. Всъщност трябва ли да се ценят парите?
Съвсем чистосърдечно си признавам, че аз не ги ценя. Майка ми все ми казваше, че когато започна да ги изкарвам сама ще започна да ги ценя, но не - не се случи. Не мисля, че това ми е недостатък обаче.
Това, което винаги са ми повтаряли вкъщи и на което се научих е да се "простирам според чергата си". На пръстите на едната ми ръка се броят пътите, когато съм вземала на заем /включително от банка/. И с 200 и с 2000 лева ми се е случвало да изкарам месеца и успявам.
За сега това, на което уча дъщеря ми е, че парите не се дават на деца. Аз й купувам всичко, което тя поиска и аз преценя. Често, когато поиска нещо, а знам, че след това ще поиска и друго напр. играчка, когато сме тръгнали за книжка й давам право на избор и купувам това, което тя реши.
Когато стане малко по-голяма /около 1-ви клас/ ще постъпя както постъпиха с мен родителите ми: Месечна сума за джобни пари. Ако иска да си купи 100 близалки, ако иска да си ги пази - каквото тя реши, но без да иска още същия месец.
Що се отнася до скъпи вещи - мисля че в БГ прекалено много се акцентира на това от възрастните и то пред децата им. Дали Иванчо има Нокиа последен модел или маратонки за 300 лева не е важно за абсолютно никой или поне не би следвало. Никога не бих отказала да купя нещо на дъщеря ми с мотива 'скъпо-евтино' дори наистина да го смятам за скъпо и да не мога да си го позволя. Ще използвам друг аргумент.
Съвсем чистосърдечно си признавам, че аз не ги ценя. Майка ми все ми казваше, че когато започна да ги изкарвам сама ще започна да ги ценя, но не - не се случи. Не мисля, че това ми е недостатък обаче.
Това, което винаги са ми повтаряли вкъщи и на което се научих е да се "простирам според чергата си". На пръстите на едната ми ръка се броят пътите, когато съм вземала на заем /включително от банка/. И с 200 и с 2000 лева ми се е случвало да изкарам месеца и успявам.
За сега това, на което уча дъщеря ми е, че парите не се дават на деца. Аз й купувам всичко, което тя поиска и аз преценя. Често, когато поиска нещо, а знам, че след това ще поиска и друго напр. играчка, когато сме тръгнали за книжка й давам право на избор и купувам това, което тя реши.
Когато стане малко по-голяма /около 1-ви клас/ ще постъпя както постъпиха с мен родителите ми: Месечна сума за джобни пари. Ако иска да си купи 100 близалки, ако иска да си ги пази - каквото тя реши, но без да иска още същия месец.
Що се отнася до скъпи вещи - мисля че в БГ прекалено много се акцентира на това от възрастните и то пред децата им. Дали Иванчо има Нокиа последен модел или маратонки за 300 лева не е важно за абсолютно никой или поне не би следвало. Никога не бих отказала да купя нещо на дъщеря ми с мотива 'скъпо-евтино' дори наистина да го смятам за скъпо и да не мога да си го позволя. Ще използвам друг аргумент.
Цитирам цялото мнение, защото напълно се покрива с моето
Не отдавам на парите по-голямо значение, отколкото заслужават. Засега предпочитам да му давам друг вид познания, материалните - на един доста по-късен етап.