Не започвам тази тема с идеята да обсъждам това явление ,но ми е интересно как се получи това , че от една детска игра и скарване скандалите са ужасни и винаги другото дете е виновно за всичко.Вече ми е неприятно да извеждам децата си на разходка ,защото дори когато те не са участници в някаква ситуация , стават свидетели най- малко на едно скарване съпроводено често с думи и епитети ,които ми е невъзможно да обясня.
- Публикувана: 3 септ. 2007, 14:10 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2007, 13:13 ч.
Чуждото дете - Враг ???
Пътуващ, не знам колко ти е голямо детето, но това с епитети, които не можеш да обясниш не ми стана ясно. Кой ги употребява тези епитети - децата или родителите им? Аз досега не съм ставала свидетел на такива свади - от седем годишен опит говоря. В нашата градинка децата се познават от бебета и си играят чудесно. Е, понякога има инциденти - някой някого бутнал, оскубал, сипал пясък на главата, но това е част от общуването между малките. Колкото повече порасват децата ми, толкова по-малко инциденти има.
Тази тема е логично продължение на тази за "кликите на майки". 
Лично аз гледам да не се забърквам в скандали, а синът ми насърчавам да се оправя сам в детските "ситуации", без моя намеса. Мисля, че родителите нямат място в хлапашките разправии и бих се включила само ако възрастен проявява бруталност към детето ми. Което досега не ми се е случвало, предполагам заради подбора на деца/родители, с които общува - наясно съм с теорията, че "в живота ще срещне всякакви хора", но предпочитам да го уча първо да плува на сравнително плитко, а след това да го хвърля сред акулите.
Лично аз гледам да не се забърквам в скандали, а синът ми насърчавам да се оправя сам в детските "ситуации", без моя намеса. Мисля, че родителите нямат място в хлапашките разправии и бих се включила само ако възрастен проявява бруталност към детето ми. Което досега не ми се е случвало, предполагам заради подбора на деца/родители, с които общува - наясно съм с теорията, че "в живота ще срещне всякакви хора", но предпочитам да го уча първо да плува на сравнително плитко, а след това да го хвърля сред акулите.
то и в нашата градинка се познават от бебета,но от миналата есен се появи една майка,чието дете иска всичко от всички и когато получи отказ майката псува 
по най брутален начин,след което дърпа детето с думи от рода"остави ги тия"и пр.Е това какво е незнам?Не съм конфликтна и не се меся в детските неща,но скоро май няма да ми издържат нервите 
по най брутален начин,след което дърпа детето с думи от рода"остави ги тия"и пр.Е това какво е незнам?Не съм конфликтна и не се меся в детските неща,но скоро май няма да ми издържат нервите 
И аз започнах да избягвам места с много майки и деца.
Сина ми се радва на всички, но как да му обяснявам постоянно да не взима чужда играчка, когато в същото време чуждо дете дърпа неговите, а майката не се намесва?
Или още по-неприятната ми ситуация - докато сме в парка някое дете да дойде и да вади играчките от коша на количката. А майката да гледа с умиление отрочето си колко е сръчно. Ей тогава побеснявам, нося тези играчки за МОЯ син, изчистени, неначупени.
И тъй като ми омръзна да се занимавам с майки, които от намеци неразбират ( защото децата с нищо не са виновни, те гледат от нас ), излизам сама с детето и отиваме на някое по-спокойно местенце.
Сина ми се радва на всички, но как да му обяснявам постоянно да не взима чужда играчка, когато в същото време чуждо дете дърпа неговите, а майката не се намесва?
Или още по-неприятната ми ситуация - докато сме в парка някое дете да дойде и да вади играчките от коша на количката. А майката да гледа с умиление отрочето си колко е сръчно. Ей тогава побеснявам, нося тези играчки за МОЯ син, изчистени, неначупени.
И тъй като ми омръзна да се занимавам с майки, които от намеци неразбират ( защото децата с нищо не са виновни, те гледат от нас ), излизам сама с детето и отиваме на някое по-спокойно местенце.
Врагът не е чуждото дете.
Почти всичко зависи от родителите. Но кой ли родител ще си признае публично, че детето му се държи лошо?
Агресията в родителите се отразява и на децата. Напоследък започвам да си мисля, че някои родители дори насъскват децата си да бъдат по-агресивни, за да задоволят собственото си его.
Почти всичко зависи от родителите. Но кой ли родител ще си признае публично, че детето му се държи лошо?
Агресията в родителите се отразява и на децата. Напоследък започвам да си мисля, че някои родители дори насъскват децата си да бъдат по-агресивни, за да задоволят собственото си его.
Не ми се връзват думите "дете" и "враг" и няма как да е другояче 
Не съм присъствала на тежки разпри с груби епитети и т.н., защото надушвам агресията и простотията от километри и рядко се спирам на площадки, узурпирани от свръхактивни баби. Определено има емоции, които предпочитам да си спестя.
И ми става много, ама много тъжно като гледам малките невинни човечета и разкривените от неудовлетвореност и песимизъм физиономии до тях. Защото след време малките невинни човечета ще имат същото излъчване...
Не съм присъствала на тежки разпри с груби епитети и т.н., защото надушвам агресията и простотията от километри и рядко се спирам на площадки, узурпирани от свръхактивни баби. Определено има емоции, които предпочитам да си спестя.
И ми става много, ама много тъжно като гледам малките невинни човечета и разкривените от неудовлетвореност и песимизъм физиономии до тях. Защото след време малките невинни човечета ще имат същото излъчване...
Нямам такива наблюдения. Дори напротив - понякога хората направо прекаляват с караниците за децата си ударили или бутнали друго дете. Имам пресен случай от миналата седмица Западен парк. Един баща така се караше на 4-5 годишната си дъщеричка бутнала с колелото си едно детенце на 2 години 
Тя милата плачеше горко. всичко стана пред очите ми и не се сдържах, извиних се на мъжа, че се меся и питах детето дали е без да иска и да се успокои... Още ми е леко неловко, че се обадих, но...
Дъщеря ми е била наранявана два пъти от дете в градината /едно и също/ - единия път беше захапана на бузата, а другия издрана по лицето. Деца са, случва се... а и тя казала на Гого, че не го обича - младежа явно е честолюбив
Тя милата плачеше горко. всичко стана пред очите ми и не се сдържах, извиних се на мъжа, че се меся и питах детето дали е без да иска и да се успокои... Още ми е леко неловко, че се обадих, но...Дъщеря ми е била наранявана два пъти от дете в градината /едно и също/ - единия път беше захапана на бузата, а другия издрана по лицето. Деца са, случва се... а и тя казала на Гого, че не го обича - младежа явно е честолюбив
Особено с бабите е страшно положението.
Или още по-неприятната ми ситуация - докато сме в парка някое дете да дойде и да вади играчките от коша на количката. А майката да гледа с умиление отрочето си колко е сръчно. Ей тогава побеснявам, нося тези играчки за МОЯ син, изчистени, неначупени.
Ама как! Ти не знаеш ли, че щом си ги изнесла от вас, автоматично стават общи?
АЗ също на скандали не съм попадала. Пътуващ, дай по- конкретно!
Бяхме десетина дни в чужбина на почивка. Детето играеше с всякакви деца - различни на възраст, различни по националност. Пак ги имаше стандартните сдърпвания за играчка (било то лична на някое детенце, или обща за всички - собственост на хотела). Пак го имаше притесняването на останалите - децата да тичат покрай масите в ресторанта или да крещят високо.
Нито веднъж не видях родител да повиши тон на детето си, още по-малко пък да го удари. Не видях и някой да гледа злобно останалите родители или родителите на конкретно дете.
Мисля, че скандалите и епитетите са резултат от натрупана злоба, агресия, негативизъм. В спокойна обстановка, в която не мислиш за сметките за ток и парно, не мислиш за проблемите в службата, нито за мизерната пенсия, не предреждаш хората на бара, защото имаш цялото време на света и т.н. такова избухване май е доста по-рядко. В напрегната обстановка, повече хора се "палят" и за най-незначителните поводи. Гледам на скандалджиите като на едни много жалки хора, които не могат да контролират емоциите си. На детето си бих обяснявала точно това. Един силен човек винаги може да намери по-подходящи думи и средства за самозащита. И една моя любима сентенция "Силните говорят тихо".
Нито веднъж не видях родител да повиши тон на детето си, още по-малко пък да го удари. Не видях и някой да гледа злобно останалите родители или родителите на конкретно дете.
Мисля, че скандалите и епитетите са резултат от натрупана злоба, агресия, негативизъм. В спокойна обстановка, в която не мислиш за сметките за ток и парно, не мислиш за проблемите в службата, нито за мизерната пенсия, не предреждаш хората на бара, защото имаш цялото време на света и т.н. такова избухване май е доста по-рядко. В напрегната обстановка, повече хора се "палят" и за най-незначителните поводи. Гледам на скандалджиите като на едни много жалки хора, които не могат да контролират емоциите си. На детето си бих обяснявала точно това. Един силен човек винаги може да намери по-подходящи думи и средства за самозащита. И една моя любима сентенция "Силните говорят тихо".
Моите впечатления от площадката са, че колкото повече раздаваме справедливост при дърпането на играчки - "остави го, то е на момченцето, ето ти твоето, не му го вземай и т.н." толкова по- големи караници и писъци настават. Застават двете деца едно срещу друго, пищят, държат играчката и гледат какво ще отсъди "съдията".
Ако мога се старая да не го гледам т.е. да не среща погледа ми и да очаква да се намеся. Ако не - вадя още играчки или го забаламосвам с нещо друго.
Ако мога се старая да не го гледам т.е. да не среща погледа ми и да очаква да се намеся. Ако не - вадя още играчки или го забаламосвам с нещо друго.
Моите впечатления от площадката са, че колкото повече раздаваме справедливост при дърпането на играчки - "остави го, то е на момченцето, ето ти твоето, не му го вземай и т.н." толкова по- големи караници и писъци настават. Застават двете деца едно срещу друго, пищят, държат играчката и гледат какво ще отсъди "съдията".
Ако мога се старая да не го гледам т.е. да не среща погледа ми и да очаква да се намеся. Ако не - вадя още играчки или го забаламосвам с нещо друго.
Ако мога се старая да не го гледам т.е. да не среща погледа ми и да очаква да се намеся. Ако не - вадя още играчки или го забаламосвам с нещо друго.
Хм, добре- не се намесваш, за да няма писъци. Да, но децата порастват, и влизат във възраст, в която е редно първо да питат : "Може ли?". Какво предлагаш?
Не само чуждото дете, списъкът с външни виновни е дълъг. В ранна възраст се започва с другарчето, лошия шкаф и госпожата в градината, а по-късно се продължава с държавата и колегите-връзкари. Това си е проблем умствен, не е въпрос на мода или друго. Родителят старателно деформира схващанията отрано - "Нааа, наааа ти, лош шкаф, задето удряш Катето" или "Ела, мамо, ще те преместя в друга градина, щото тука лелките са глупачки" - и поведението "вражески деца" по площадките следва естествено. За въпросните родители е фатално дори да допуснат, че имат недостатъци, че е възможно да не са най-умни, красиви, богати, както и че децата им също може да не са най-добри, послушни и най-прави. Това недопускане е фатално - произвежда некачествени индивиди, без изключение.
Хм, добре- не се намесваш, за да няма писъци. Да, но децата порастват, и влизат във възраст, в която е редно първо да питат : "Може ли?". Какво предлагаш?
Не съм формулирала мнението си правилно.
Не се намесвам, или по скоро опитвам се да не се намесвам, когато на моето дете му вземат някои неща и той предпочита да го защитя, отколкото да си се оправят по детски. На пясъчника всяка майка оставя кофичка, лопатки,формички ит.н.Има достатъчно играчки за всички деца. Моето и още едно хващат една лопатка едновременно и започват да пищят, например. Ако веднага се намеси някой, те ще се разпищят и за следващата и за по следващата. Но ако ги оставим, често се случва да си се оправят сами - по-силния успява да отскубне заветната лопатка, другия се примирява и взема друга от камарата. Така ще се случи и ако са в детската градина.
Но ако моето дете вземе чужда играчка от ръцете на друго дете, което си играе в момента и то се разпищи, ще го накарам да му я върне, да. Просто Марти много рядко го прави и затова съм подходила едностранчиво в обяснението.
Така става ли?
...Дъщеря ми е била наранявана два пъти от дете в градината /едно и също/ - единия път беше захапана на бузата, а другия издрана по лицето. Деца са, случва се...
Най-лошото нещо по детксите площадки са вманиачените баби- "любимки". От мухата се прави слон. Гарантирано е. Вече видя ли такава, хващам си детето и по-далече.
...Но ако ги оставим, често се случва да си се оправят сами - по-силния успява да отскубне заветната лопатка, другия се примирява и взема друга от камарата. Така ще се случи и ако са в детската градина...
Най-успешно работи този подход - "Ето ти на теб това, а на теб онова и после, ще си ги размените." 
Аз затова съм писала, че често се случва, а не че абсолютно винаги този принцип работи. Зависи от децата. Моето е много кротко, обикновено не взема чуждото, лесно дава своето, лесно се отказва от спора и лесно се забаламосва от други неща. Ето защо и не се налага често да се намесвам. Субективно е всичко.
Пътуващ, не знам колко ти е голямо детето, но това с епитети, които не можеш да обясниш не ми стана ясно. Кой ги употребява тези епитети - децата или родителите им? Аз досега не съм ставала свидетел на такива свади - от седем годишен опит говоря. В нашата градинка децата се познават от бебета и си играят чудесно. Е, понякога има инциденти - някой някого бутнал, оскубал, сипал пясък на главата, но това е част от общуването между малките. Колкото повече поръсват децата ми, толкова помашко инциденти има.
И аз започнах да избягвам места с много майки и деца.
Сина ми се радва на всички, но как да му обяснявам постоянно да не взима чужда играчка, когато в същото време чуждо дете дърпа неговите, а майката не се намесва?
Или още по-неприятната ми ситуация - докато сме в парка някое дете да дойде и да вади играчките от коша на количката. А майката да гледа с умиление отрочето си колко е сръчно. Ей тогава побеснявам, нося тези играчки за МОЯ син, изчистени, неначупени.
И тъй като ми омръзна да се занимавам с майки, които от намеци неразбират ( защото децата с нищо не са виновни, те гледат от нас ), излизам сама с детето и отиваме на някое по-спокойно местенце.
Сина ми се радва на всички, но как да му обяснявам постоянно да не взима чужда играчка, когато в същото време чуждо дете дърпа неговите, а майката не се намесва?
Или още по-неприятната ми ситуация - докато сме в парка някое дете да дойде и да вади играчките от коша на количката. А майката да гледа с умиление отрочето си колко е сръчно. Ей тогава побеснявам, нося тези играчки за МОЯ син, изчистени, неначупени.
И тъй като ми омръзна да се занимавам с майки, които от намеци неразбират ( защото децата с нищо не са виновни, те гледат от нас ), излизам сама с детето и отиваме на някое по-спокойно местенце.
това са пълни глупости. какво доказваш? че може да ти е по-лесно на теб?
след като водиш детето си на площадка с други деца трябва да ти е пределно ясно, че не ги носиш само на детето си. децата умират за чуждите играчки и чуждата храна. включително и твоето, сигурна съм.
ако искаш детето ти да играе само с неговите играчки би трябвало да го държиш в стаята му или на някое закътано място в парка или гората, където да няма други хора. и да поемеш отговорността.
детската площадка е място където децата играят, а не където твоето дете играе.
изобщо не виждам нужда да се носят тонове играчки, но това е друга тема.
същото е положението и с храната - детската площадка не е място за хранене за това си има кухни, маси , час и пр.
Не само чуждото дете, списъкът с външни виновни е дълъг. В ранна възраст се започва с другарчето, лошия шкаф и госпожата в градината, а по-късно се продължава с държавата и колегите-връзкари. Това си е проблем умствен, не е въпрос на мода или друго. Родителят старателно деформира схващанията отрано - "Нааа, наааа ти, лош шкаф, задето удряш Катето" или "Ела, мамо, ще те преместя в друга градина, щото тука лелките са глупачки" - и поведението "вражески деца" по площадките следва естествено. За въпросните родители е фатално дори да допуснат, че имат недостатъци, че е възможно да не са най-умни, красиви, богати, както и че децата им също може да не са най-добри, послушни и най-прави. Това недопускане е фатално - произвежда некачествени индивиди, без изключение.
Crazy chick го е казала по-надълго
; и за мен диагнозата е скрита в самото заглавие на темата. 
това са пълни глупости. какво доказваш? че може да ти е по-лесно на теб?
след като водиш детето си на площадка с други деца трябва да ти е пределно ясно, че не ги носиш само на детето си. децата умират за чуждите играчки и чуждата храна. включително и твоето, сигурна съм.
ако искаш детето ти да играе само с неговите играчки би трябвало да го държиш в стаята му или на някое закътано място в парка или гората, където да няма други хора. и да поемеш отговорността.
детската площадка е място където децата играят, а не където твоето дете играе.
изобщо не виждам нужда да се носят тонове играчки, но това е друга тема.
същото е положението и с храната - детската площадка не е място за хранене за това си има кухни, маси , час и пр.
след като водиш детето си на площадка с други деца трябва да ти е пределно ясно, че не ги носиш само на детето си. децата умират за чуждите играчки и чуждата храна. включително и твоето, сигурна съм.
ако искаш детето ти да играе само с неговите играчки би трябвало да го държиш в стаята му или на някое закътано място в парка или гората, където да няма други хора. и да поемеш отговорността.
детската площадка е място където децата играят, а не където твоето дете играе.
изобщо не виждам нужда да се носят тонове играчки, но това е друга тема.
същото е положението и с храната - детската площадка не е място за хранене за това си има кухни, маси , час и пр.
Вчера ми се случи следното: Единия ми син видя две малко по-големи деца (на около 3-4 години), да ядат бисквитки и реши, че ще си поиска. Те избягаха и не му дадоха и той ги последва. Те се спряха в един момент и го блъснаха доста силно. Майката на едното се намеси, защото се познаваме, скара се на детето си и даде на моето бисквитка. Бащата на другото обаче се изказа, че е естествено, че няма да му дадат, той едва ли не им досаждал, като ги преследвал, за да им иска, а те са си ги купили за тях и не били длъжни да споделят храната си с никого, ако не искат.
Аз все пак реших да го попитам, защо храни детето си в градинката сред всички деца, след като е купил храната само за своето и че те са деца и е нормално да им се прияде. Отговорът беше, че аз трябвало да си науча децата си да питат може ли (не знам как да стане това, като те са на по 2 годинки), а не да нахалстват, а в същото време едното негово дете караше колелото на моето............. Винаги нашите играчки са били общи в градинката, за храната дори няма да коментирам.....
Аз съм на мнение, че децата не бива да се възпитават на егоизъм, все пак ние сме едно голямо стадо, на единаците едва ли им е лесно!
И аз имам някои впечатления. Например сина ми се люлее на люклка, другата есчупена. Пристига госпожа на моя възраст с по- малко дете и казва на сина ми " слизай да си кача детето!" Аз бях . Да не говорим за израза"лошо дете", той просто ми е любим, чуя ли го нансям средни телесни повреди на източника. Понякога си мисля, че в главите на някои майки и баби, може би даже повечето, има само кърма и пюрета.
Между другото преди няколко седмици имаше тема ,можете ли да приемете чуждо дете като свое или нещо подобно- беше за децата от "бивши" на партньорите и там имаше дзоста отговори в доказващи заглавието на сегашната тема.
. Да не говорим за израза"лошо дете", той просто ми е любим, чуя ли го нансям средни телесни повреди на източника. Понякога си мисля, че в главите на някои майки и баби, може би даже повечето, има само кърма и пюрета.Между другото преди няколко седмици имаше тема ,можете ли да приемете чуждо дете като свое или нещо подобно- беше за децата от "бивши" на партньорите и там имаше дзоста отговори в доказващи заглавието на сегашната тема.
И аз започнах да избягвам места с много майки и деца.
Сина ми се радва на всички, но как да му обяснявам постоянно да не взима чужда играчка, когато в същото време чуждо дете дърпа неговите, а майката не се намесва?
Или още по-неприятната ми ситуация - докато сме в парка някое дете да дойде и да вади играчките от коша на количката. А майката да гледа с умиление отрочето си колко е сръчно. Ей тогава побеснявам, нося тези играчки за МОЯ син, изчистени, неначупени.
И тъй като ми омръзна да се занимавам с майки, които от намеци неразбират ( защото децата с нищо не са виновни, те гледат от нас ), излизам сама с детето и отиваме на някое по-спокойно местенце.
Сина ми се радва на всички, но как да му обяснявам постоянно да не взима чужда играчка, когато в същото време чуждо дете дърпа неговите, а майката не се намесва?
Или още по-неприятната ми ситуация - докато сме в парка някое дете да дойде и да вади играчките от коша на количката. А майката да гледа с умиление отрочето си колко е сръчно. Ей тогава побеснявам, нося тези играчки за МОЯ син, изчистени, неначупени.
И тъй като ми омръзна да се занимавам с майки, които от намеци неразбират ( защото децата с нищо не са виновни, те гледат от нас ), излизам сама с детето и отиваме на някое по-спокойно местенце.
това са пълни глупости. какво доказваш? че може да ти е по-лесно на теб?
след като водиш детето си на площадка с други деца трябва да ти е пределно ясно, че не ги носиш само на детето си. децата умират за чуждите играчки и чуждата храна. включително и твоето, сигурна съм.
ако искаш детето ти да играе само с неговите играчки би трябвало да го държиш в стаята му или на някое закътано място в парка или гората, където да няма други хора. и да поемеш отговорността.
детската площадка е място където децата играят, а не където твоето дете играе.
изобщо не виждам нужда да се носят тонове играчки, но това е друга тема.
същото е положението и с храната - детската площадка не е място за хранене за това си има кухни, маси , час и пр.
Съгласна съм, но не и да ми бъркат по количката и чантата. А родителите да седят и нереагират.
Лени, когато имаш дете може и да ме разбереш.
аз нямам за цел да те разбирам, ясно ми е от сто километра за какво става дума.
видяло детето откъде излизат играчките и решило да бръкне. голям праз.
за играчките и храната мнението ми няма как да се промени, с /без 1,2,3 деца, секцио, естествено раждане, кърмене или какъвто е там критерия да оценявате кой какъв капацитет има по темата.
има някакви неписани ( а в доста книжки и писани) правила, и дори доктор спок ги знае, а той със сигурност не е раждал.
видяло детето откъде излизат играчките и решило да бръкне. голям праз.
за играчките и храната мнението ми няма как да се промени, с /без 1,2,3 деца, секцио, естествено раждане, кърмене или какъвто е там критерия да оценявате кой какъв капацитет има по темата.
има някакви неписани ( а в доста книжки и писани) правила, и дори доктор спок ги знае, а той със сигурност не е раждал.
Лени, ти ако си харесаш някоя чужда "играчка" отиваш да я вземеш от ръцете на притежателя й ли? Понеже я е изнесъл навън и става обща, тъй ли? Деца, деца, ама дайте да ги научим, че има "мое" и "чуждо"! И вече изобщо не заставям дъщеря си да си дава играчките, ако иска- дава, ако не- ми нейни са си. И не, не си "умира" за чужди вещи, храни и пр.
И аз мисля, че по детските площадки се прекалява с това "общо" имущество. Колективизацията е в историята.
Част от доброто възпитание е децата да се научат малко по малко да не ровят по чуждите детски колички и да не очакват, че всичко е общо.
И да не каже някой, че говоря празни приказки, спазваме тези правила и сега като децата са големи. Времала съм храна и играчки в повече и не само за моите деца, но винаги ако някое дете е искало храна, първо съм питала майката дали му е позволено или преди дапредложа първо пак нея питам, и чак тогава давам. Моите съм ги научила да дават някакъв знак ако искат нещо (когато още не можеха да говорят добре), а не направо да ровят в чуждия багаж. Същото важи и за храната от други хора.
И ползите за очевидни. Не се е случвало някое дете или родетил да им откаже нещо, имат приятели и друите родители ги харесват. А на мен много ми е каф от всичко това
Част от доброто възпитание е децата да се научат малко по малко да не ровят по чуждите детски колички и да не очакват, че всичко е общо.
И да не каже някой, че говоря празни приказки, спазваме тези правила и сега като децата са големи. Времала съм храна и играчки в повече и не само за моите деца, но винаги ако някое дете е искало храна, първо съм питала майката дали му е позволено или преди дапредложа първо пак нея питам, и чак тогава давам. Моите съм ги научила да дават някакъв знак ако искат нещо (когато още не можеха да говорят добре), а не направо да ровят в чуждия багаж. Същото важи и за храната от други хора.
И ползите за очевидни. Не се е случвало някое дете или родетил да им откаже нещо, имат приятели и друите родители ги харесват. А на мен много ми е каф от всичко това
Лени, ти ако си харесаш някоя чужда "играчка" отиваш да я вземеш от ръцете на притежателя й ли? Понеже я е изнесъл навън и става обща, тъй ли? Деца, деца, ама дайте да ги научим, че има "мое" и "чуждо"! И вече изобщо не заставям дъщеря си да си дава играчките, ако иска- дава, ако не- ми нейни са си. И не, не си "умира" за чужди вещи, храни и пр.
ами аз не, защото съм на 33 и не ходя по площадките вече.
но имам ясен спомен, как искам от по-големите деца колело за 'едно кръгче'.
после пък как от мен искат. периоди.
и да, смятам, че ако носиш играчки навън на детската площадка те стават общи. логично е, след като поставяш детето си в среда от други деца. с каква цел - да си играят, нали?
ако искам детето да си играе с играчките си ще го държа в стаята му.
просто няма как да обясниш на един 2г човек, че не трябва да пожелава играчките или солетите на другите деца.
можеш да правиш опити, разбира се.
мнението ми не е меродавно, а принципно - не съм преминала през родова дейност, все пак.
АМи да- ще даде, ако то пожелае. Идеята ми е да не се правят драми от това, че детето на еди кой си не си давало играчките
добавям, че бих поощрявала детето си към споделяне на играчки/храна.
изобщо към щедрост. аз самата бих била пример за такова поведение
аз съм от поколението, на което му присяда да излапа цял шоколад без да предложи на поне 3ма. сигурно съм повреденане мисля, че малките човеци трябва да растат, убедени, че са супер, щото имат играчка на фишер прайс, която могат да не дават на др. деца. както и да създавам чувството за лошия Пенчо, Ганчо или... шкаф, както каза Крейзи.
На детските площадки не се носят скъпи играчки, освен ако родителите са решили да се изфукат с материалното си положение. И точно за да няма проблеми за счупена играчка.
А дете на една година и нещо не дава, защото така е програмирано от природата. Даването започва най-рано от третата година.
А дете на една година и нещо не дава, защото така е програмирано от природата. Даването започва най-рано от третата година.
така е програмирано от природата. Даването започва най-рано от третата година.
и двете малки деца, които наблюдавам дават с охота всичко от крехка възраст.
може би е в природата им. единия даже леко будала си пада.
ДееНКа , благодаря
Една случка днес, която няма да разказвам ме провокира да пиша отново тук.
Не е проблемът в чуждите играчки и детските конфликти в пясъчника. Проблемът е в нещо което се изгуби напоследък и това се нарича добронамереност и способност да се поставиш на мястото на другия. Защо ние като майки или баби не можем да приемем добронамерено чуждото дете, не го възприемаме просто като дете /невинно и чисто като нашето собствено/, а го третираме с държанието си като възрастен и го натоварваме с отрицателните си емоции натрупани към окръжаващата ни среда. защо ако някой направи забележка на нашето дете, не се запитаме уместна и заслужена ли е, а рипваме като тигрици да защитим презумпцията ,че ние винаги сме прави. Защо като ни настъпят в трамвая вдигаве скандал, а като настъпим ние се чувстваме обидени от съответния струпан върху нас порой от приказки. Защо не сме добронамерени, ето това се питам. Децата са деца. А всеки от нас настъпва и е настъпван, нека посрещаме тези ситуации спокойно и с усмивка
Не е проблемът в чуждите играчки и детските конфликти в пясъчника. Проблемът е в нещо което се изгуби напоследък и това се нарича добронамереност и способност да се поставиш на мястото на другия. Защо ние като майки или баби не можем да приемем добронамерено чуждото дете, не го възприемаме просто като дете /невинно и чисто като нашето собствено/, а го третираме с държанието си като възрастен и го натоварваме с отрицателните си емоции натрупани към окръжаващата ни среда. защо ако някой направи забележка на нашето дете, не се запитаме уместна и заслужена ли е, а рипваме като тигрици да защитим презумпцията ,че ние винаги сме прави. Защо като ни настъпят в трамвая вдигаве скандал, а като настъпим ние се чувстваме обидени от съответния струпан върху нас порой от приказки. Защо не сме добронамерени, ето това се питам. Децата са деца. А всеки от нас настъпва и е настъпван, нека посрещаме тези ситуации спокойно и с усмивка
Аз и децата ми явно сме от щастливците.
Попадали сме на изнервени майки и баби, разбира се, аз самата съм имала моменти, когато всичко ме е дразнело - но никога не съм била въвличана в екстремни взаимоотношения по повод на децата.
Да, всъщност, като се замисля, мога да изредя едно-две семейства с деца, от които съм страняла. Ама какво да ви кажа. Ако вървите по релсите и срещу вас се задава влак - ако не се дръпнете навреме, какъв ще е смисълът за последствията да вините влака?
Попадали сме на изнервени майки и баби, разбира се, аз самата съм имала моменти, когато всичко ме е дразнело - но никога не съм била въвличана в екстремни взаимоотношения по повод на децата.
Да, всъщност, като се замисля, мога да изредя едно-две семейства с деца, от които съм страняла. Ама какво да ви кажа. Ако вървите по релсите и срещу вас се задава влак - ако не се дръпнете навреме, какъв ще е смисълът за последствията да вините влака?
И аз така. Винаги се опитвам да избягвам конфликтите, ако има конфликтни родители, роднини на деца в градинката, отивам в съседната, само и само да има мир и да не си натоварвам нервите излишно.....
Аз мога да кажа, че по-скоро заглавието на темата би трябвало да бъде "Чуждият родител (баба) - враг"! Доста силно е да кажем, че приемаме децата за врагове, те са си деца, със съответните желания и поведение, свързани с възрастта.
Вината в описаните по-горе ситуации носят възрастните.
Също искам да кажа, че не е задължително да си майка, за да имаш мнение по този въпрос. Имам предвид, че в случая опита не е от значение. Всички деца са различни. Моите се предполага да си приличат, но единия почти никога не иска чужда играчка или поне не е много настоятелен, а с другия определено си имам проблеми в това отношение. Затова се ядосвам на категорични изказвания как трябва да стане "едикаквоси", свързано с възпитанието на децата. Всичко е строго индивидуално.
Повода да се включа в тази тема беше, че на моето дете му беше отказана храна, даже беше наречено нахално в тази връзка и т.н. Това вече под никаква форма не мога да го приема!!!!
Аз мога да кажа, че по-скоро заглавието на темата би трябвало да бъде "Чуждият родител (баба
) - враг"! Доста силно е да кажем, че приемаме децата за врагове, те са си деца, със съответните желания и поведение, свързани с възрастта. Вината в описаните по-горе ситуации носят възрастните.
Също искам да кажа, че не е задължително да си майка, за да имаш мнение по този въпрос. Имам предвид, че в случая опита не е от значение. Всички деца са различни. Моите се предполага да си приличат, но единия почти никога не иска чужда играчка или поне не е много настоятелен, а с другия определено си имам проблеми в това отношение. Затова се ядосвам на категорични изказвания как трябва да стане "едикаквоси", свързано с възпитанието на децата. Всичко е строго индивидуално.
Повода да се включа в тази тема беше, че на моето дете му беше отказана храна, даже беше наречено нахално в тази връзка и т.н. Това вече под никаква форма не мога да го приема!!!!
Реших и аз да се включа в темата!
Съгласна съм, че не можем да наречем децата врагове - за техните постъпки и отношение може само да упрекваме придружаващия ги наставник - майка , баща, баба и т.н.
Бях шокирана от ситуация , която аз и малкият ми син предизвикахме неумишлено. Отидохме в близка градинка да си поиграе малкия с топката, а две момченца на видима възраст около 3-4 годинки ни нападнаха изненадващо и започнаха да налагат топката на сина ми с тънки пръчки. Не се притесних сериозно, защото възможността да я спукат беше почти нулева, а сина ми дори и не си помисли да си я поиска, възхитен от новия метод на игра. Но майката на едното момченце не закъсня с реакция - развика се на двете деца да оставят топката и веднага да отидат при нея. Беше седнала на пейка и сладко си говореше с майката на другото момченце и още родители. Дори и не успях да й кажа да ги остави да поиграят и да не им се кара, когато тя скочи и налетя на момчето си. Натупа го едно хубаво, а по пътя си обратно си го доизкара и на другото си дете на около 1 годинка, което се разхождаше в съвсем друга посока ....
Друг случай - синът ми се пързаля на пързалка , на която се пързаля и 5 годишно хлапе. Бащата на детето се е подпрял на пързалката и наблюдава сина си, който започна да се държи асоциално - риташе сина ми по пързалката, буташе го, но когато му бръкна преднамерено в окото, майка ми, която се занимаваше в момента с него не издържа и направи забележка на бащата, да обърне внимание на детето си. Бащата изобщо не реагира, дори не я погледна...
Няма да коментирам....
Съгласна съм, че не можем да наречем децата врагове - за техните постъпки и отношение може само да упрекваме придружаващия ги наставник - майка , баща, баба и т.н.
Бях шокирана от ситуация , която аз и малкият ми син предизвикахме неумишлено. Отидохме в близка градинка да си поиграе малкия с топката, а две момченца на видима възраст около 3-4 годинки ни нападнаха изненадващо и започнаха да налагат топката на сина ми с тънки пръчки. Не се притесних сериозно, защото възможността да я спукат беше почти нулева, а сина ми дори и не си помисли да си я поиска, възхитен от новия метод на игра. Но майката на едното момченце не закъсня с реакция - развика се на двете деца да оставят топката и веднага да отидат при нея. Беше седнала на пейка и сладко си говореше с майката на другото момченце и още родители. Дори и не успях да й кажа да ги остави да поиграят и да не им се кара, когато тя скочи и налетя на момчето си. Натупа го едно хубаво, а по пътя си обратно си го доизкара и на другото си дете на около 1 годинка, което се разхождаше в съвсем друга посока ....
Друг случай - синът ми се пързаля на пързалка , на която се пързаля и 5 годишно хлапе. Бащата на детето се е подпрял на пързалката и наблюдава сина си, който започна да се държи асоциално - риташе сина ми по пързалката, буташе го, но когато му бръкна преднамерено в окото, майка ми, която се занимаваше в момента с него не издържа и направи забележка на бащата, да обърне внимание на детето си. Бащата изобщо не реагира, дори не я погледна...
Няма да коментирам....
За храната е абсурдно да не предложиш на другото дете. Има деца със здравословен проблем, като моето, което задължително трябва да хапне на точната минута. Въобще не ми е приятно, че се налага да я храня пред други деца, но винаги предлагам на другите деца ако има такива наоколо.
Що се отнася до играчките. Най-често дъщеря ми ги дава на мен да й ги нося и пазя. Когато друго дете се приближи и ги поиска, аз най-спокойно го погалвам по главичката и му казвам, че "каката" ако е по.малко или "бебето" ако е по-голямо не си ги дава. Винаги срещам разбиране в детските очички.
Мисля, че не е толкова лошо децата да си пазят играчките и да не си ги дават. Не виждам как бихме ги научили на щедрост, като ги караме да си дават личните вещи. Отгледала съм голям син вече и знам каква е цената на това да не може да пази и цени вещите си, да пази себе си и личното си пространство.
Що се отнася до играчките. Най-често дъщеря ми ги дава на мен да й ги нося и пазя. Когато друго дете се приближи и ги поиска, аз най-спокойно го погалвам по главичката и му казвам, че "каката" ако е по.малко или "бебето" ако е по-голямо не си ги дава. Винаги срещам разбиране в детските очички.
Мисля, че не е толкова лошо децата да си пазят играчките и да не си ги дават. Не виждам как бихме ги научили на щедрост, като ги караме да си дават личните вещи. Отгледала съм голям син вече и знам каква е цената на това да не може да пази и цени вещите си, да пази себе си и личното си пространство.
....а две момченца на видима възраст около 3-4 годинки ни нападнаха изненадващо и започнаха да налагат топката на сина ми с тънки пръчки. Не се притесних сериозно, защото възможността да я спукат беше почти нулева, а сина ми дори и не си помисли да си я поиска, възхитен от новия метод на игра. Но майката на едното момченце не закъсня с реакция - развика се на двете деца да оставят топката и веднага да отидат при нея. Беше седнала на пейка и сладко си говореше с майката на другото момченце и още родители. Дори и не успях да й кажа да ги остави да поиграят и да не им се кара, когато тя скочи и налетя на момчето си. Натупа го едно хубаво, а по пътя си обратно си го доизкара и на другото си дете на около 1 годинка, което се разхождаше в съвсем друга посока ....
Нека погледнем и от другата страна. Я си представи, че тази "безобидна" игра с размахване на пръчки изведнъж се пренесе от топката към детето ти. Няма да ти стане приятно, нали? В конкретният случай, майката на другото дете наистина е прекалила, но пък тя си познава детето най-добре. Има по-палави деца и повишеното внимание е за предпочитане. Ако може да бъде съчетано и с адекватни реакции, още по-добре.
И аз така. Винаги се опитвам да избягвам конфликтите, ако има конфликтни родители, роднини на деца в градинката, отивам в съседната, само и само да има мир и да не си натоварвам нервите излишно.....
Относно храната по детските площадки - не давам детето ми да се храни по площадките и не нося там храна. Там е място за игра. Когато се случи да го почерпят с нещо, не драматизирам излишно, благодаря и спокойно обяснявам на детето, че с немити ръце не трябва да се яде. Ако много настоява, му обещавам, че ще му купя същото, когато си тръгнем.
Играта с пръчки е опасна от където и да погледнеш. Ако бяха ударили детето ти, пак ли другата щеше майка да е виновна, че не е реагирала този път?
Добре, де, защо не разкажеш случката!? Аз например много добре си познавам детето, знам му кусурите и никак не се сърдя, ако някой друг му прави забележка. По същия начин ми е трудно да възприема и някои чужди деца като невинни и чисти създания....
80% от децата са агресивни в опрадалена възраст, гаранция, че нейното внуче догодина няма да е агресивна - няма. Освен това тя вижда, че детето го учат на определено поведение- водят го да се извини, следващ път какъв ще му е стимулът да действа възпитано, да внимава. А за това какъв пример даде на собствената си внучка с тия приказки.....
Като беше по малка винаги учех Вики че щом сме изнесли играчките навън значи трябва да ги споделя със всеки на когото му харесат.
Но миналата година ни се случи следната история. Дъщеря ми беше на 1г. 10 месеца, а "чуждото" на около 1г.. Та така вози си Вики детска бебешка количка и си играе много хубаво с приятелчетата и. Приближава се обаче към нея едно току що прохождащо сладурче, което явно хареса много количката и започва да я дърпа, Виктория обаче не я пуска. И тъкмо ставам аз за да я помоля да му я даде защото е по малко, когато майката на въпросното детенце ме изпреварва, грапва със сила количката от ръцете на дъщеря ми, дава я на нейното и си сяда обратно на мястото. Вики дотича до мен разплакана и обидена по скоро от това че не дете, а майка му е взела нейната играчка. Хванах я за ръчичка отведох я при майката и съъ съвсем спокоен тон обясних,че количката с която си играе сина и е наша и че моето дете си я иска обратно и плаче за нея. А тя ме погледна учудено и ме попита "Ми аз какво да направя, ако му я взема и то ще се разплаче. Не мога да си депресирам детето заради вас." След тези думи учтивоста ми се изпари, и тъй като тя не помръдна и не направи нищо по случая аз отидох и си взех количката от ръцете на малкото.
От тогава вече не уча Виктория че трябва да си дава играчките на всеки който и ги потърси, а че са си нейни и тя предценява дали да ги даде или не. Но в никакъв случай не и позволявам да взима чужди без позволение.
Но миналата година ни се случи следната история. Дъщеря ми беше на 1г. 10 месеца, а "чуждото" на около 1г.. Та така вози си Вики детска бебешка количка и си играе много хубаво с приятелчетата и. Приближава се обаче към нея едно току що прохождащо сладурче, което явно хареса много количката и започва да я дърпа, Виктория обаче не я пуска. И тъкмо ставам аз за да я помоля да му я даде защото е по малко, когато майката на въпросното детенце ме изпреварва, грапва със сила количката от ръцете на дъщеря ми, дава я на нейното и си сяда обратно на мястото. Вики дотича до мен разплакана и обидена по скоро от това че не дете, а майка му е взела нейната играчка. Хванах я за ръчичка отведох я при майката и съъ съвсем спокоен тон обясних,че количката с която си играе сина и е наша и че моето дете си я иска обратно и плаче за нея. А тя ме погледна учудено и ме попита "Ми аз какво да направя, ако му я взема и то ще се разплаче. Не мога да си депресирам детето заради вас." След тези думи учтивоста ми се изпари, и тъй като тя не помръдна и не направи нищо по случая аз отидох и си взех количката от ръцете на малкото.
От тогава вече не уча Виктория че трябва да си дава играчките на всеки който и ги потърси, а че са си нейни и тя предценява дали да ги даде или не. Но в никакъв случай не и позволявам да взима чужди без позволение.
......... на моето дете му беше отказана храна, даже беше наречено нахално в тази връзка и т.н. Това вече под никаква форма не мога да го приема!!!!
Аз пък мога! Не казвам, че детето ти е нахално, но познавам такова. Щом ме види, почва да ми иска дъвки, ако нямам, казва: "отвори чантата, да видя". Бърка в пакетчетата на децата, без да пита. Аз редовно му отказвам, като прекали, ако искам- черпя го.
С дъщеричката ми излизаме в парка зад църквата Света троица, който с сравнително голям. Напоследък ходим на един пясъчник там, където се събират почти едни и същи дечица и още с отиването вадя всички играчки, които носим, след което те стават "на всички" и когато си тръгваме си ги прибираме обратно. За мен е излишно да я ограничавам да си играе само с нейните играчки - тя си играе с всички, които поиска играчки и другите с играят с нейните. Повечето мами там /за да не кажа "всички"/, практикуват същата система.
Отначало и аз й казвах да не пипа, че не нейно, но малко след това разбрах, че това е излишно. За мен е по-правилно в обществения парк играчките да са общи, в противен случай децата вместо да се наслаждават на играта си, ние мамите само ще им пречим, разпределяйки им играчките - кое мое, кое твое. Разбира се, ако дъщеричката ми иска друга играчка, и нейния собсвеник не я дава или пък ако играе с чужда играчка и нейниа собственик си я поиска, й обяснявам да си му я върне, че тя и без друго си е негова. Лично аз нямам нищо против и на улицата да позволя на някое детенце да си поиграе с някоя наша играчка.
Отначало и аз й казвах да не пипа, че не нейно, но малко след това разбрах, че това е излишно. За мен е по-правилно в обществения парк играчките да са общи, в противен случай децата вместо да се наслаждават на играта си, ние мамите само ще им пречим, разпределяйки им играчките - кое мое, кое твое. Разбира се, ако дъщеричката ми иска друга играчка, и нейния собсвеник не я дава или пък ако играе с чужда играчка и нейниа собственик си я поиска, й обяснявам да си му я върне, че тя и без друго си е негова. Лично аз нямам нищо против и на улицата да позволя на някое детенце да си поиграе с някоя наша играчка.