Чуждото дете - Враг ???

И аз така. Винаги се опитвам да избягвам конфликтите, ако има конфликтни родители, роднини на деца в градинката, отивам в съседната, само и само да има мир и да не си натоварвам нервите излишно.....

Аз мога да кажа, че по-скоро заглавието на темата би трябвало да бъде "Чуждият родител (баба  ) - враг"! Доста силно е да кажем, че приемаме децата за врагове, те са си деца, със съответните желания и поведение, свързани с възрастта.
Вината в описаните по-горе ситуации носят възрастните.

Също искам да кажа, че не е задължително да си майка, за да имаш мнение по този въпрос. Имам предвид, че в случая опита не е от значение. Всички деца са различни. Моите се предполага да си приличат, но единия почти никога не иска чужда играчка или поне не е много настоятелен, а с другия определено си имам проблеми в това отношение. Затова се ядосвам на категорични изказвания как трябва да стане "едикаквоси", свързано с възпитанието на децата. Всичко е строго индивидуално.

Повода да се включа в тази тема беше, че на моето дете му беше отказана храна, даже беше наречено нахално в тази връзка и т.н. Това вече под никаква форма не мога да го приема!!!!

Реших и  аз да се включа в темата!
Съгласна съм, че не можем да наречем децата врагове - за техните постъпки и отношение може само да упрекваме придружаващия ги наставник - майка , баща, баба и т.н.
Бях шокирана от ситуация , която аз и малкият ми син предизвикахме неумишлено. Отидохме в близка градинка да си поиграе малкия с топката, а две момченца на видима възраст около 3-4 годинки ни нападнаха изненадващо и започнаха да налагат топката на сина ми с тънки пръчки. Не се притесних сериозно, защото възможността да я спукат беше почти нулева, а сина ми дори и не си помисли да си я поиска, възхитен от новия метод на игра. Но майката на едното момченце не закъсня с реакция - развика се на двете деца да оставят топката и веднага да отидат при нея. Беше седнала на пейка и сладко си говореше с майката на другото момченце и още родители. Дори и не успях да й кажа да ги остави да поиграят и да не им се кара, когато тя скочи и налетя на момчето си. Натупа го едно хубаво, а по пътя си обратно си го доизкара и на другото си дете на около 1 годинка, което се разхождаше в съвсем друга посока ....
Друг случай - синът ми се пързаля на пързалка , на която се пързаля и 5 годишно хлапе. Бащата на детето се е подпрял на пързалката и наблюдава сина си, който започна да се държи асоциално - риташе сина ми по пързалката, буташе го, но когато му бръкна преднамерено в окото, майка ми, която се занимаваше в момента с него не издържа и направи забележка на бащата, да обърне внимание на детето си. Бащата изобщо не реагира, дори не я погледна...
Няма да коментирам....

За храната е абсурдно да не предложиш на другото дете. Има деца със здравословен проблем, като моето, което задължително трябва да хапне на точната минута. Въобще не ми е приятно, че се налага да я храня пред други деца, но винаги предлагам на  другите  деца ако има такива наоколо.
Що се отнася до играчките. Най-често дъщеря ми  ги дава на мен да й ги нося и пазя. Когато друго дете се приближи и ги поиска, аз най-спокойно го погалвам по главичката и му казвам, че "каката" ако е по.малко или "бебето" ако е по-голямо не си ги дава. Винаги срещам разбиране в детските очички.
Мисля, че не е толкова лошо децата да си пазят играчките и да не си ги дават. Не виждам как бихме ги научили на щедрост, като ги караме да си дават личните вещи. Отгледала съм голям син вече и знам каква е цената на това да не може да пази и цени вещите си, да пази себе си и личното си пространство.

Нека погледнем и от другата страна. Я си представи, че тази "безобидна" игра с размахване на пръчки изведнъж се пренесе от топката към детето ти. Няма да ти стане приятно, нали? В конкретният случай, майката на другото дете наистина е прекалила, но пък тя си познава детето най-добре. Има по-палави деца и повишеното внимание е за предпочитане. Ако може да бъде съчетано и с адекватни реакции, още по-добре.

Аз също. Не искам да разходките със сина ми да се превръщат в неприятно изживяване.

Относно храната по детските площадки - не давам детето ми да се храни по площадките и не нося там храна. Там е място за игра. Когато се случи да го почерпят с нещо, не драматизирам излишно, благодаря и спокойно обяснявам на детето, че с немити ръце не трябва да се яде. Ако много настоява, му обещавам, че ще му купя същото, когато си тръгнем.

Играта с пръчки е опасна от където и да погледнеш. Ако бяха ударили детето ти, пак ли другата щеше майка да е виновна, че не е реагирала този път?

Разказвам: седим в кварталната градинка. На пейката до нас майка с момченце на около 3 години. Към тях се приближава едно фърфълаче на година и нещо. Момченцето се забързва към малката и я блъсва, онази не пада, но естествено започва да плаче. Майката на момченцето му се скарва и го води да се извини. Той се извинява, а бабата с него му се развика и му каза, че е Л...о. Това е случката, тя дори не е с моите деца, но ме потресе.

Ами....донякъде я разбирам бабата, но не я оправадвам, че обижда. Агресивни деца има, нека не си затваряме очите

80% от децата са агресивни в опрадалена възраст, гаранция, че нейното внуче догодина няма да е агресивна - няма. Освен това тя вижда, че детето го учат на определено поведение- водят го да се извини, следващ път какъв ще му е стимулът да действа възпитано, да внимава. А за това какъв пример даде на собствената си внучка с тия приказки.....

Като беше  по малка винаги учех Вики че  щом сме изнесли играчките навън значи трябва да ги  споделя със всеки на когото му харесат.
Но миналата година ни се случи следната история. Дъщеря ми беше на 1г. 10 месеца, а "чуждото"  на около 1г.. Та така вози си Вики детска бебешка количка и си играе много хубаво с приятелчетата и. Приближава се обаче към нея едно току що прохождащо сладурче, което явно хареса много количката и започва да я дърпа, Виктория обаче не я пуска. И тъкмо ставам аз за да я помоля да му я даде защото е по малко, когато майката на въпросното детенце ме изпреварва, грапва със сила количката от ръцете на дъщеря ми, дава я на нейното и си сяда обратно на мястото. Вики дотича до мен разплакана и обидена по скоро  от това че не дете, а майка му е взела нейната играчка. Хванах я за ръчичка отведох я при майката и съъ съвсем спокоен тон обясних,че количката с която си играе сина и е наша и че моето дете си я иска обратно и плаче за нея. А тя ме погледна учудено и ме попита "Ми аз какво да направя, ако му я взема и то ще се разплаче. Не мога да си депресирам детето заради вас."  След тези думи учтивоста ми се изпари, и тъй като тя не помръдна и не направи нищо по случая аз отидох и си взех количката от ръцете на малкото.
От тогава вече не уча Виктория че трябва да си дава играчките на всеки който и ги потърси, а че са си нейни и тя предценява дали да ги даде или не. Но в никакъв случай не и позволявам да взима чужди без позволение.

Аз пък мога! Не казвам, че детето ти е нахално, но познавам такова. Щом ме види, почва да ми иска дъвки, ако нямам, казва: "отвори чантата, да видя". Бърка в пакетчетата на децата, без да пита. Аз редовно му отказвам, като прекали, ако искам- черпя го.

С дъщеричката ми излизаме в парка зад църквата Света троица, който с сравнително голям. Напоследък ходим на един пясъчник там, където се събират почти едни и същи дечица и още с отиването вадя всички играчки, които носим, след което те стават "на всички" и когато си тръгваме си ги прибираме обратно. За мен е излишно да я ограничавам да си играе само с нейните играчки - тя си играе с всички, които поиска играчки и другите с играят с нейните. Повечето мами там /за да не кажа "всички"/, практикуват същата система.
Отначало и аз й казвах да не пипа, че не нейно, но малко след това разбрах, че това е излишно. За мен е по-правилно в обществения парк играчките да са общи, в противен случай децата вместо да се наслаждават на играта си, ние мамите само ще им пречим, разпределяйки им играчките - кое мое, кое твое. Разбира се, ако дъщеричката ми иска друга играчка, и нейния собсвеник не я дава или пък ако играе с чужда играчка и нейниа собственик си я поиска, й обяснявам да си му я върне, че тя и без друго си е негова. Лично аз нямам нищо против и на улицата да позволя на някое детенце да си поиграе с някоя наша играчка.