за нощното спане

От вчера от 01,00ч. до този момент ми се събират 4 часа сън. И не съжалявам, защото Ани имаше нужда от мен. Болеше я стомахчето и има/ше разстройство. Цяла нощ детето не можеше да си намери място, заспиваше за 10-15мин. и после се будеше и викаше "Мама, мамааааа" и аз ставах, гушвах я, успокоявах я  и я приспивах наново. После от 5,00 до 6,30 си правехме компания в хола. Капнала съм, изнервена съм, боли ме главата, но за нито един момент не съжалих за пропуснатите часове сън. Тя знае, че мама е до нея и болката, искрено се надявам, е била по-слаба, когато се е сгушвала в мен.
Любовта лекува!

дано се оправя вече детенцето   

Колко красиво казано!!! И абсолютно вярно!
Maxin,  !!!

Моля?!!!! Шол, бут, джолан, кой точно 

Въобще не бях забелязала    ШоЛ

Кой каза, че след коликите щяло да почне да спи бебчето?!?!
Ха-ха! 
Може, но за кратък период.

Моето преди спеше далеч повече.
Сега има "песни" и "танци" по 3 часа през ноща - наричат се "никнене на зъбки".....

Ако те боли нещо много,и ти ревеш зверски,а всички се правят,че не те забелязват те подминават,ти как ще се почустваш?Когато бях първескиня приложих този метод,да оставя детето да реве 2 часа,после беше още по трудно да я преспя.И до ден днешен съжалявам за този момент.

Не само, че ще кажа ДА, ЖЕСТОКО Е, но и е безотговорно!!!

Когато някой се е решил да има бебе, искал го е, родил го е, той трябва да жертва личното си спокойствие в името на детето!

Надявам се постинга на авторката да е породен от недоспиване и умора.....и да не си мисли, че само тя е уморена.Всички тук сме имали тези моменти.Търпеливо си гушкам детето, целувам го, нося го на ръце и по всякакъв начин му вдъхвам сигурност, дори и в моментите когато ми се е искало да се гръмна!
Винаги мисля първо за неговите нужди а не за моите!

Хората, които постъпват по гореописания начин, т.е. "като немците", го правят по- често не заради личното си спокойствие, а понеже считат, че могат и трябва да научат децата си на ред, дори и от тази възраст. Нито пък постъпващите по този начин бих нарекла "безотговорни" или каквото там си реши някой, тъй като техните мотиви всъщност произхождат именно от мисъл за детето /най- често/- дали не е по- добре за него самото да спи дълго и спокойно, а не да прекъсва нощния си сън неколкократно до 2-3 годишна възраст. Факт е, че поставянето на детето в друга стая и не скачането при всяко негово примъркване води до отказването му да се буди нощно време на няколко месечна възраст. Често нощните събуждания нямат нищо общо нито с изпитването на болка, нито с изпитването на глад или жажда. Просто детето не си е създало съответните навици, а за последните родителите могат да допринесат значително.
Аз лично не приех за себе си това "немско" възпитание и при двете си деца, но не защото съм по- отговорна или добра майка, а именно поради желанието си да не нарушавам личното си спокойствие- то се нарушава много по- сериозно при мен, когато чувам, че бебокът плаче, та не мога да издържам и скачам при всеки негов вик /което не намирам за положително, нито за мен, нито за детето, но го правя, обясних вече защо/.
Просто хората имат различни виждания по този въпрос- от кога може и кога следва да се "възпитава" едно дете. Няма меродавен постулат по въпроса, който да бъде еднакво валиден и еднакво приеман от всички.

Яна е научена да заспива сама, в нейното си легло, в нейната си стая. Никога не съм я преспивала, оставяла светнати лампи и подобни неща. Сега като по голяма сама си взила в леглото казва ми да я завия и  израза "чао мамо лека нощ"

Моята дъщеря като стана на 2 месеца започна да спи по 8-9 часа без прекъсване. САМА си го направи и аз, разбира се, бях доволна. Но от скоро, май покрай наближаването на зъбките, отново започна да се буди към 3-4. Аз и давам да суче и обикновено заспива пак. Не и говоря, не светвам лампата.
И според мен сте много малки за нощен сън. А за плача - мога само да съчувствам, някои деца просто са такива. Гушкай, люшкай и стискай зъби - все ще отмине

Нямаме помощ от абсолютно никой,само аз и мъжът ми си я гледаме, а мъжът ми е по цял ден на работа, връща се скапан и въпреки това никога до сега за близо 3 месеца не съм оставяла бебка сама. Когато реве гушкам, дори когато не спира да реве и при гушкане, а тя има ужасно силен рев, не спирам да гушкам.
За мен едно бебче не плаче без причина-винаги има причина независимо болка ли е, преумора ли, то има нужда от мама, а не от самота, поне лично за мен е така.
Да остявиш дете да плаче само с часове за мен е нечовешко.

Напълно съм съгласна с Пуполино
И аз не мога да се оплача в това отношение от Калина.
Но не мога и с Б.Шоу да се съглася.Не бих оставила 30 дневно бебе да се съдира от рев,за да го приуча на режим

Имам особеното чувство, че не Бърнард Шоу е казал подобна глупост, а някоя глупак,  който за по-голяма тежест на думите си е използвал неговото име. Със същият успех е можел да използва и Стивън Кинг например.

Гледах синът си според потребностите му,пък и педиатрите така ме съветваха.Да тежко беше недоспиването,но все пак децата растат и това няма да продължи вечно.Обратно на тукашното мислене,педиатрите в Испания не дават вода на бебетата,казват да се храни на поискване,тоест нощем също.Препоръчвах захранване минимум след 4м,най-добре след 6-ти и не дават сокове.Отгледах така детето си и съм много доволна.За мен да оставиш бебе да реве с часове е инквизиция,както за детето,така и за родителя.