Публикувана: 9 септ. 2007, 17:05 ч.
Последно мнение: 12 септ. 2007, 19:13 ч.

Не мога да разбера семейството на съпруга ми или пък аз греша

4 671
62
1

Гост

# 30 10 септ. 2007, 13:27 ч.

Варна
Мнения: 1 794

Единствения проблем, който съзирам тук е прекалената ти чувствителност, Лилиан. Право на родителите е да изберат-кого да поканят на изписването и кого-не. Не знам защо си решила, че сте близки със зълва ти. Споделянето на разни неща не винаги е признак за близост. Може просто да е нямала какво друго да си говори с теб. Може да е била любезна с теб, защото си съпруга на брат и. Прочетох, че в началото си искала да влезеш в семейството им. Какво означава това? Зълва ти и мъжът и са отделно семейство. Свекърите ти са отделно семейство (или дори да е сама свекърва ти, то тя пак е отделно семейство). Ти и съпругът ти-също сте отделно семейство. И някак не виждам защо трябва да навлизаш в нечие чуждо семейство. Това просто не ти трябва. Приятелството е едно, семейните отношения-друго. Казваш, че се имате със зълва ти, но явно има някаква граница, която не бива да бъде прекрачвана. Не им се сърди. Те имат нужда от спокойствие сега. Дори и след три месеца да видиш бебето - какво толкова? Не забравяй, че това е човек, не е играчка, не е животинка в зоопарк, та да се изреждат хората да го гледат.
А на теб ти пожелавам догодина да имаш възможност да гушкаш твоето собствено бебче. Ще го видиш още след първите часове на неговото раждане, а не след три месеца. Няма по-голяма радост от тази. И тогава ще разбереш, че роднините точно в този момент са малко...излишни. Grinning

# 31 10 септ. 2007, 13:31 ч.

София
Мнения: 10 825

Аз пък не желаех никой да идва на изписването ни от родилния дом. Посрещнаха ме само майка ми и мъжа ми. Не можех да си представя нещо по-ужасно от това да се изтърсят тълпа роднини
Може и при тях нещата да са такива

# 32 10 септ. 2007, 13:36 ч.

Варна
Мнения: 1 794

Искам само да допълня, че самата аз исках да дойдат майка ми, свекърва ми, брат ми, евентуално и зълва ми. Обаче не дойдоха. Дойде само кумата ми. Един имал работа, друг-било му далече, третия не знам си какво. И тогава ми стана обидно.
Сега, от дистанцията на времето мога да кажа-добре, че не дойдоха! Grinning

Спестили са ми една голяма лудница, която настъпи няколко месеца по-късно, когато роднините един по един решиха, че вече е време да видят бебето. Grinning

# 33 10 септ. 2007, 14:19 ч.

София
Мнения: 443

Дори не знаех, че на изписване се кани. Доколкото си спомням на нашето бяха само бабите и мъжа ми. Поне тях виждам на снимките Rolling Eyes

Нито си спомням кой кога ми се е обадил или дошъл да види детето. Мисля че семейството на брата на мъжа ми дойдоха след около седмица. Все пак живеят в друг град, отпуска ли да взимат? Само със сигурност знам, че единствената ми първа братовчедка не дойде да види детето дълго време. Може би половин година или повече. След това се видяхме случайно на улицата. И след време ми обяви, че имала подарък за него да съм идела да си го взема Shocked

А живеем в един квартал. И двете нямаме братя и сестри, като деца сме били винаги близки.
Както и да е, аз съм и простила, просто си е чешит. Или си има проблеми. Така или иначе рядко се виждаме с години, аз вече се отказах да я търся.

# 34 10 септ. 2007, 14:38 ч.

София
Мнения: 281

извинявам се, но не съм прочела всички мнения!

според мен зависи от човека и от начин на възприемане на нещата - аз на изписването не исках никой да идва! даже питах майка: трябва ли да дойде? и не може ли да си грабна бебето и да бягам бързо от болницата?

после не исках никой да ми идва вкъщи дори за 10 минути, но не можах да се отърва! със сигурност обаче ако някога се навия на второ - всички ще ги пратя на ... и няма да пусна никой вкъщи докато не ги поканя лично! #2gunfire

може би ви се струвам много дръпната, но така ги чувствам нещата! това е моя начин и смятам, че всяка жена в този момент трябва да има възможност да си прави нещата по своя си начин без да се съобразява с другите /поне първите 20-тина дни след раждането/.

# 35 10 септ. 2007, 17:45 ч.

Цитат на: Лилиан в пн, 10 сеп 2007, 10:59

Истината разбира се е някъде по средата.
Влизам и в положението, че не иска да отидем, както казах нямам деца и не знам, когато дойде това време какво бих искала или не бих искала. Но за мен лично показателно е това, че кумовете им ще отидат, а семейството на брат и не.
За предното дете купихме подарък веднага след като се роди и зачакахме да минат 40-те дни и да ни се обадят да го видим, обаждахме се по телефона да ги чуем, но не сме нахалствали. Интересното е, че приятлеи, съседи, далечни роднини бяха извикани да видят бебето и преди 40 и след това, за нас се сетиха чак на третия месец.
Колкото до свекърва ми- тя не знае за проблемите ни, може би се досеща, но тя е възможно най-нетактичната жена, която познавам и щеше да направи всичко възможно да се макара да изпитам болка, както го е правила стотици пъти.
Благодаря на всички за мненията, както написах и по-рано аз съм емоционален човек и може би понякога или винаги ме води емоцията, а не разума.
Все пак проблеми в отношенията ни явно има.

Лилиан, ситуацията няма да се промени. Не знам какво е довело до това положение, но те просто не те харесват, мила. И колкото и да го въртиш и сучеш, това няма да се промени. Малко тесногръда ми се вижда свекърва ти. Може да е внушила нещо на дъщеря си. Кой знае какво и е наговорила. Суеверните хора са много страшни.

А вие с мъжа ти говорите ли си за вашия проблем?

# 36 10 септ. 2007, 17:54 ч.

Мнения: 817

На изсписванията на мойте даца никой не съм канила лично ,те росто всички си идваха.Всички означава мойте родители ,бабите ми ,свекърва ми с мъжт и ,семейството на братя на мъжът ми лелите ми със семействата си и сестрами естествено.Абе към двайсетна души.Мен ме прибираха дома ,майка ми поемаше бебето , аз заспивах.винаги бях страшно уморена.А всички други отиваха на ресторант............... .Никога не съм си мислила нормално ли е да идва еди кой си и да каня някой си просто всичките ни близки идваха.не ми е причело ,дори ми беше приятно да вида толкова близки хора ,но пък и аз обичам да съм заобиколена от хора Laughing

В родилното бяха вдигнали рце ,защото постоянно идваше някой да ме види или ми пращаха картички по сестрите и те съответно се бяха много изнервили."0 дни въобще не сме чакали.бебчовите си спат на горния етаж , а ние на долния си канихме гости ,обикновенно вечер като са заспали и така избягвах е да ги виждат.Но изглежда ние сме по социален тип хора и обичаме да си подържа ме контакти............ Thinking

А ,на теб бих ти казала да не се впрягаш толкова и скоро да се похвалиш с добри новини и да чакаме всички заедно твоето изсписване bouquet

# 37 10 септ. 2007, 18:12 ч.

Мнения: 3 423

Не смятам, че трябва да си слагаш на сърце
факта, че хората не искат да те виждат на
изписването на детето. Това и без друго си е
излишен калабалък и натоварване за родилката.
Един ден след моето раждане се изсипа цялата
рода на мъжа ми в болницата плюс наши приятели
и майка ми. Постоянно се точеха хора при мен, които
приемах не особено възторжено, защото исках да имам
време за почивка. Тъкмо заспивам и току цъфне някой
на вратата с възторжена усмивка. Дай, да видим бебето,
дай, да го гушнем, дай това, дай онова, как беше, що беше...
Ако раждам втори път, ще откажа всякакви посещения!!!
Не смятам, че и следродилният период е подходящ за купони
и посещения. На твое място изобщо не бих си го слагала на
сърце, опитай се да уважиш желанието и чувствата на сестрата
на мъжа ти и не се засягай. Едва ли е нещо лично, но и да е, тя
има право да се държи така, защото само тя знае какво й е точно
в този момент след раждането, и колко голяма е нуждата й от почивка.
Сеирджии много, кандидати да снимат бебето има винаги, но хората,
които не заспиват денонощно и това бебе им е не само радост, но и
грижа, са само двама. И точно в този момент трябва да ги уважаваме.

Пожелавам ти скоро да разбереш за какво говоря!!!
Успокой топката и гледай леко на нещата, всичко е нормално и
нямаш никакъв повод за тревоги или черни мисли. Късмет!

За изписването на детето дойде само мъжът ми!
Не намирах за нужно да ми се моткаха други
хора из краката в този момент.

# 38 10 септ. 2007, 21:07 ч.

Мнения: 1 006

Към авторката на темата - казали са ти вече - остави ги и се отдръпни леко. Насила хубост не става.
Аз също не исках никой да идва на изписването, но и никой не се е натискал, освен ако не са ме чакали д аги поканя официално Crazy

Пак оттогава, нямам нито една снимка - нито с бебка, нито сама, въобще Whistling

Дойде майка ми - как иначе - първа внучка Mr. Green

и таткото, щото не можех да шофирам сама, а за него това е най-важното събитие, което приемам за нормално!!!

Знам, че те боли, защото също дълго изпитвах болка заради приятели, които считах за много близки и които ни се обадиха "случайно" година и половина след раждането на детето ни Thinking

Е, сега вече не ме близки, нито дори сме приятели .....както и да е!

Обгради съпруга си с любов и не му натрапвай притесненията си, защото сигурно на него му е още по-кофти заради начина, по който семейството му се отнася с теб Confused

Радвай се на живота си и вярвай, че най-хубавото тепърва предстои Peace

# 39 10 септ. 2007, 21:10 ч.

софия
Мнения: 636

Не мога да разбера на теб какъв ти е проблема с тия изписвания. Какво толкова си го слагаш на сърцето. Че и аз не исках никой да идва - нима всички ще рекат, че е тенденциозно.Какво изпитва една майка, родила преди два дни може да каже само друга жена, изпитала същото. Така че, не те съдя, но не съди хората за това, че не искат да им се трупат хора на главата в такъв момент.

# 40 10 септ. 2007, 21:24 ч.

Мнения: 4 451

Лилиан, разбирам те прекрасно. Моите родители също живеят далече (на 300км) и когато дойдох тук, не познавах никой. Изживях истински кошмар. Оставих приятелите си от детството, най-близките за мен хора (майка, татко, сестра) и последвах Любовта. Знаех, че той има сестра, с която са в прекрасни отношения и много се зарадвах. Рекох си, сигурно ще станем много близки приятелки, ще си споделяме и няма да се чувствам самотна. Да, но нещата не винаги се развиват както си ги представяме. Тя не ме хареса още в мига, в който ме видя. Ревнуваше го силно, макар да имаше свое семейство от 7г. (тогава). И се наложи да се простя с илюзиите си. Разбира се, поддържаме някакви що годе нормални отношения, но се виждаме само по празници. Много болезнено го преживях, но вече ми мина. Обаче, когато са канили мъжа ми по някакъв повод, винаги са канили и мен, т.е. винаги семейно. Бяха на изписването и на двете ми деца, после ние бяхме на изписването на второто и дете (другото е доста голямко). Смятам за съвсем редно, ако не искаш да има хора на изписването ти от родилния дом, да го кажеш, а не да криеш събитието. И ако ще канят съпруга ти, е редно да ви поканят като семейство. Вие сте едно цяло и част от голямото семейство. Не са прави и имаш основание да се чувстваш засегната. Но бъди силна и застани над тези неща. Отдръпни се и така няма да се чувстваш наранена от постъпките им. Аз избрах този път и се чувствам добре. Не мога да накарам някой на сила да ме обича и харесва.

# 41 10 септ. 2007, 22:13 ч.

Мнения: 550

Не се ядосвай напразно. Всеки си има мотив за постъпките си. Ти си имаш своите въпроси, те своите мотиви. Съсредоточете се със съпруга си в/у това да имате собствено дете, винаги има изход щом човек го търси, оставете другите да си правят, каквото си искат и не се кахърете толкова. Моята зълва е неомъжена, на 35г. е. На моменти имам чувството, че за нея най-големият смисъл в живота й е моята дъщеря. Не се бъркам, оставям ги винаги заедно, но ако трябва да бъда честна, трябва да призная, че не винаги ми е много приятно. Любовта към едно дете, не е само внимание отвреме - навреме, не е да обсипваш детето с подаръци, повечето, от които ненужни, само и само да привлечеш вниманието му, а с това и донякъде да "купиш" обичта му. А в истински трудните моменти да те няма, да не се ангажираш и да си живееш на спокойствие. Аз виждам и в действията на свекърите ми едно подобно лансиране на лелята, което ми е малко трудно да възприема, защото минава границите на нормалното внимание. Това е различно от твоето положение, но същевременно е много близко. Явно е, че няма да станете чак толкова близки с племенниците, но ти винаги ще им показваш обичта си, когато имаш възможност, особено като пораснат, а те от своя страна ще я оценят, щом е искрена.

# 42 10 септ. 2007, 23:02 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Само като прочетох, че не си отишла на изписването на първото дете, защото си чужда, ми се изправи косата!!! Забрави ги тези хора - просто не те харесват. Живей си живота, ако мъжа ти каже нещо да правите с роднините му - ок, ако не, не се напъвай. Само ще се тровиш сама...

# 43 11 септ. 2007, 00:36 ч.

Мнения: 1 230

Виж, според мен изписването е само черешката на тортата... права ли съм? И аз не исках делегация на изписването - ми не бях в блестяща форма за снимки:crazy: но пък брат ми не дойде сам, а със жена си, все пак Peace

Щом ви делят в такава, бих я нарекла "безобидна" ситуация, нещата могат да станат (ако вече не са) доста по-неприятни в други ситуации. Имаш нужда от подкрепата на мъжа си... друго не ти трябва. Имам предвид - ако го поканят, да води и теб. Иначе - нито един от вас Peace

# 44 11 септ. 2007, 14:27 ч.

Мнения: 127

Лилиан, тук всички са се хванали за това изписване, което споменаваш. Според мен проблема е но друго място, нито изсписването, нито пък посещението при бебето е определящо за вашите отношения. Мисля, че на друго място се корени проблема, и че твоята свекърва повече от ясно не те е приела, но не разбирам защо сестрата на мъжа ти е попила от майка си и проявява подобното си отношение? В някои семейства децата преди да се омъжат/оженят имат силна връзка с родителите си и са възприели досущ техния начин на поведение и мислене и ревностно го защитават, а така защитават и родителите си без да помислят ,че обиждат половинките си ,защото така им покозват липсата на подкрепа. Говори с мъжа си, в случая той проявява именно тази липса на подкрепа към теб. В такива дребни неща той действа като майка си а не като съпруг,който държи на жена си и семейството СИ! Успех и горе главата!

Препоръчани теми

Нужда от съвет

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Как да приема тази фантазия?

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Причина:

Причина: