Моя приятелка, която забременя /онзи просто я заряза/ и сама отгледа детенцето си - вече на 3 годинки ще се омъжва.
Разплаках се от радост за нея. Това момиче мина през Ада, но ето че нейната мечта се сбъдна и малката има вече своя ТАТИ... Идилията е пълна... не мога да Ви го пресъздам по този вълнуващ начин...
Вълнувам се така все едно ми се е случило на мен...плача и се моля всяка от нас да срещне Човека, а Господ да бди над нас и ни дари с топлината на любовта, уважението и обичта на едно истинско мъжко рамо. Невероятно е когато човек може да обича децата ни като собствени, особено в случаите когато донорите са ги отхвърлили и не се интересуват от тях.
Момичета мисля, че има Господ и хубавият край не е само по книгите...
Целувам Ви и Ви прегръщам Вас всичките силни момичета