Критическа възраст при жените

Колкото и да е странно при една моя леля точно вчера ми направи невероятното впечатление че започва - как да го кажа - да се вдетинява и лигави на мъжа си. Това е съвсем отскоро . Тя е на 47 и може би е критическата.
Иначе досега си беше сериозна учителка

Майка ми пък реши да учи и сега е студентка. 
Имам чувството, че иска да си изживее мечтите, да навакса пропуснатото и да направи нещата, които не е успяла, докато е била млада, защото се е грижила за нас и се е съобразявала с нас.
Държи се много по-освободено от преди, мога да говоря с нея за много неща.

Глупости! Всички учителки са вдетинени, освен ако не преподават само на гимназисти. 

Како, недей така! Това ли ме чака? За вдетиняването го забелязвам само при началните(до 4-ти клас).

В критическата майка ми се раздели с баща ми. Все още не мога да кажа правилно ли е постъпила, но предполагам е по-добре за нея.
След критическата стана по-спокойна и търпелива.

Подобно наблюдение за свеки и опити да носи младежки дрешки.

Поради спад в овариалната функция,оттам и в нивото на хормоните,могат да настъпят депресивни състояния.

Браво на жената  Стремежът към самоактуализация е присъщ на умните хора и е достоен за уважение

За мен това е проблема на критическата. Оставям на страна дикомфорта, който при всяка жена е различен. Около 45-50 с настъпването на хормоналните проблеми всяка жена вижда съвсем реално остаряването. Жените сме си суетни. Баш тогава си правим равносметката... и какво, аз отгледах ен броя деца и какво видях... нищо! Слугувам им на всички вкъщи, децата порастнаха, почнаха да вземат сами решения.. Абе както и да го погледнете кофти работа. Дали това е от хормоните, не знам! Но жените точно тогава се изнервят и решават, че нищо не са постигнали в тоя живот. Според мен зависи от конкретната жена дали и как ще го преодолее и съответно как ше премине този тежък като пубертета период.

Майка ми например е по-темпераментна. На 50 г. преживя "тотална хистеректомия", което е доста гадно и по отношение на критическата, защото нещата не стават постепенно както е отредила природата, ами бам и край... Тя стана доста изнервена и избухлива. Минали са 4 г. оттогава и да ви кажа може би нещата започват да се укротяват, но твърде бавно...

Критическата не е само въпрос на промяна в съотношението на хормоните, а и до етапа на живот на жената. Хормонално всяка жена е различна и някои жение прекарват критическата много тежко - депресия, горещи вълни, сякаш откачат. А при други настава n-ти пубертет -започват да стават още по-уверени, предизвикват установените нрави и стереотипи, започват нови неща, държат се мъжки.
Но и да не забравяме, че на тази възраст децата вече са пораснали и самите те имат семейства, оправят се сами и майките вече са изпълнили дълга си. Едно време жените трудно се доживявали или преживявали успешно критическат. Сега продължителността на живота е по-голяма и жените имат възможност да започнат да изживяват отново младостта си.

Много се надявам нашето поколение да можем да се насладим на хубавия вариант на критическата и след нея. Като отгледаме децата, имаме и ние право на пълна свобода. А те като пораснат да си гледат своите деца. Но не бих тръгнала с дрехи на цветя и голяма шапка като бабите чужденки

Ох, не знам за критическата при жените, но при мъжете е страшна работа! Направо откачат, а и какви глупости почват да правят...

Майка ми изпадна в една ревлива фаза,не е истина просто .За всяко нещо почваше да плаче.

Аз и майка бяхме в съотношение пубертет:критичекса.Не се различавахме кой знае колко по държание една от друга.Бше избухлива,плачеше за малки неща,имаше доста неразположения,нервите и се изопнаха докрай,топлите и студените вълни бяха в реда на нещата,абе ужас беше.Но и нея рано я хвана критическата-39 години и я държа доста време.Но слава Богу всичко премина.Периода е много труден и изисква търпение от страна на околните,защото промените в хормоните и организма на жената през този период не са за пренебрегване.

Майка ми наскоро навлезе в този период. Отначало приемаше някакви лекарства, не съм сигурна за какво, но после ги спря.

Държи се нормално (тя винаги е била малко нервна и избухлива, та сега разлика не съм забелязала  )

Не ми харесва, че започна да говори за смъртта и че няма да доживее да види внуци. А родителите на майка ми са все още живи, над 75 години са вече, тоест на 49 години тя все още не би трябвало да се тревожи. Къса ми сърцето като я чуя да говори за умиране  И като знам, че иска да ме види щастлива и със семейство, а за мен това е далечен мираж ...

И моят мъж е в критическата.Изпада в депресивни състояние,няма лек и оправия.

Свекърва ми откакто е в критическата просто не се трае  ... То не е рев , не са страдалчески пози разни или тръшкане ... Или другата крайност - мълчи и гледа начумерено  Гледам я , че много и е зачервено лицето и изпада в някакви нервни състояния - цялата се тресе .
Само имам едни съмнения , че си показва рогата , защото винаги си е била горе- долу такава и сега се оправдава с критическата 

Майка ми не си признава, но от година-две е започнала да се променя.
Както се смее и е в състояние да започне да крещи, постоянно  "дъвче"  за нещо баща ми, започнала е да прави неща, които не са типични за нея, не мога точно да определя, но сякаш се опитва да изживее нещо, което не е могла и да се държи по начин, по който не си е позволявала, в някои ситуации се държи неестествено(надявам се, че само близките го забелязваме).
   Отделно я преследвам да си пие лекарствата и не го прави. Не ходи редовно на лекар.
 

Като стана дума за критическа и учителки-имам наблюдения,че при учителките критическата преминава много по-тежко.И баба ми и майка ми бяха  учителки,свикнали всичко да контролират и проверяват,да дават наставления и да приемат само тяхното решение за единственото вярно.Като се добави и появата на остеопороза,диабет,невроза и други, типични за повечето учителки болести,става страшно.
На тях самите не им е никак лесно, а на околните -още повече.
Когато баба ми караше критиката,ако нещо и възразиш,почваше да удря по масата,да изпада в истерия...вярно,имаше диабет и мен ме беше страх да не би да я ядосам толкова много,че да изпадне в кома и да умре и правех каквото искаше, но без никакъв ищах....
Майка ми на 50 години и намериха някакъв тумор и я оперираха.Преживя го много болезнено.И не знам какво им беше и на двете,ама не спираха да говорят.като се почне една тема, повтаряна или нова- няма край.След общуването с тях се чувствах много, много изморена.Дори съм се улавяла,че в един момент вече нямам сили да ги изслушвам и просто ги оставях "да си кажат урока".Ама те се сърдеха,че като ме питат нещо и аз мълча.
Забелязала съм,че и преди критиката, и двете преди да излязат все искаха да ги оглеждам как са облечени,дали всичко по тоалета е наред.И все казваха "да не ми се смеят учениците".
А недай си Боже, ако някой келеш,на когото са писали двойка нещо ги изкоментира-кошмар.Рев,тръшкане,все едно края на света дошъл.
Мисля си,че понеже за всичко мнооооого се вживяват при тях критическата преминава с гръм и трясък.Освен,че търсят внимание,на моменти стават досадно любопитни,безкрайно бъбриви,много трудно за общуване, а за съжителстване...не ми се говори.
Не,че и аз няма да остарея.....дано не съм много досадна за околните.

П.С.Мисля,че занимания като пеене в хор,четене на книги (стига да не са на тема болести) и плетене помагат да се преодолеят сприхавостта, топлите вълни и изострената емоционалсност.Но най-важно за жените в критическа са техните съпрузи-те имат нужда от компания, от някого, на когото да се карат,че не е достатъчно добър, някого, на когото да се оплакват, да го съветват, да го командват...(Един ден казах на баща ми,че не мога повече да слушам майка ми и си тръгвам.Той ми каза- мен питаш ли ме какво е?Даже няма къде да избягам...)
Много е трудно,ама...успокоявам се,че става дума за майка ми, не за свекито.

Офффф, от всякде погледнато си беше неприятно. Сигурно и аз някой ден ще стана такава досада за моето дете 

Аз майка ми не съм я усетила, но аз съм била пубер точно тогава.
Виж кумата ми в продължение на няколко години правеше мъжа си на мат и маскара. На такива скандали и разправии сме присъствали, че чак ми беше неприятно да се виждаме с тях. Сега нещата се уталожиха и духовете са спокойни.
Та личните ми наблюдение потвърждават симптома избухливост и желание да командват и критикуват мъжете си.

Нещо и аз изпуснах критическата на моята майка. През този период вече не живеехме заедно.
Но мисля, че се справи добре с положението.

Kartinka го е написала - учителка през критическата - е няма такова чудо просто  . Добре, че се омъжих скоро, след като майка ми влезе в критическата, защото кошмарът беше пълен. Няма спор, че и на тях им е много трудно, но за околните е в пъти по-трудно.

И при мен беше същото положението! Побъркахме се взаимно, че и баща ми подлудихме с истериите си.
Сега от дистанцията на времето, на него му съчувствам най-много за обстановката, в която е живял, макар че на мен тогава ми се струваше ад и бях в почти непрекъсната истерия, а и виждах точно същото нещо насреща си.
Ох, добре, че мина.

И аз да се присъединя: критическата на майка ми съвпадна с моя пубертет. Ужас.

А мойте деца едва ли ще разберат кога ще навлеза в критическата, защото и сега се държа горе-долу така. Та няма да видят разликата.

Карина, аз така виждам бъдещето си с дъщеря ми!!! Брррр 

Една колежка имам - тя пък си втълпи, че ако живее по определен начин, мисли позитивно и яде еди какво си, ще се подмлади, ще се консервира и ще стане безсмъртна!
Не се е подмладила, разбира се, само окльощавя ужасно, от което се сбръчка и изглежда по-стара от други две, с които са на една възраст. Но тя тях ги мисли за стари и грозни, а себе си -  за първа красавица и се облича като 18-годишна, абе не е за разправяне, къси полички, деколтета, потничета, герданчета, обички, дрънкулки... И само размахва пръст на хората около нея и им се сопва за начина им на живот.
А най-смешното е, че е станала точно копие на свекърва си, от която винаги на всички се е оплаквала.

     На мен ми се струва,че по скоро някои жени си търсят извинение за кофти поведението си.Не говоря за случаите свързани с тежки заболявания и отклонения във възрастта от 45-55 г.,а и след това.Аз съм от тези,които коментирате  и да ви кажа как е при мен: Ами в един момент спрях да се въртя пред огледалото / или минавам много по-рядко покрай него  / защото това което СЪМ / като психика и поведение/  взе да не отговаря , на това което виждам. С една дума  - не се чувствам на годините ,на които съм. Все още тичам,беснея и върша всичко ,което съм вършила и по-млада.Съгласете се ,че има мрънкащи и охкащи още на 20 и вдетинени - ами има такива,които никога не са излизали от това състояние.
                   Така,че всичко си зависи от жената.
                   Що се касае за равносметката - едва ли има някой постигнал ВСИЧКО  в живота си и да не иска да постигне още / не говоря за материални ценности/ на тази възраст разбирате колко е глупаво и безмислено желанието да си с най-новата кола и т.н.Другата страна на равносметката - имам две деца и още по-хубавото - четири внука.Това ,което мен ме притеснява ,от позиция на възрастта - ще ги видя ли порастнали мъже и жени.Само,че в живота няма гаранция и не е подреден по възраст.Така,че оценявам и глупостта на опасенията си.
                    Бъдете живи и здрави и не се терзайте от възрастта. Всичко зависи от вас.   
                    ОООО,пропуснах - НЕ СЪМ СЕ ОТКАЗАЛА ОТ СПОРТНОТО ОБЛЕКЛО  защото просто така ми е удобно.

Vache, няма начин да се докарате до там чак.
Майка ми си създаваше и здравословни проблеми, които се развиваха на нервна почва и ги подхранваше с непрекъснатите истерии, от което пък изпадаше в паника, че ще я вземат в болница, че едва ли не ще умира и т.н. Не че е имала някакви реални основания, просто страх, свързан с остаряването.
Тогава беше и голямата икономическа криза, постоянно увеличаващите се цени, съкращения, безработица, шок... времената бяха много стресови, а когато всичко това съвпадне с критическата и в същото време дъщеря ти е в пубертета и прави всичко възможно да ти скъса и малкото останали нерви... Представяш си.
Просто в сравнение с това, което и е било на нея, моят пубертет беше песен.

АЗ чета темата и чакам нещо за секса около тази възраст да напишете .Ама никой нищо.Притеснена съм и питам за мен лично какво ще стане с ала -бала като стана на тези годинки .Някак  си това e едно от хубавите неща които ти се случват през живота .И ме интересува след това какво става ,в смисъл как се възприема и има ли желание или  всичко като факла угасва.

Ъъъ, кое точно 

секса 

Верно ли И аз съм чувала това.Добре де как така хем ти се иска хем не.Не го разбирам 

   Ха,ха за секса - тези дето ги боли глава на млади години - продължава да ги боли и през критическата. Това са чисто личностни отношения - един го може и на 100 , а друг го няма и на 20 - не е моя мисълта  мъжо постоянно се бъзика с една приятелка стара мома.    Така ,че споко - този дето му е кеф сега и по късно ще си е наред,а тези ,които имитират ще се извиняват с критическата.  

С майка ми от как се помня винаги сме биле от различни фронтови линии.Много се караме,въпрос на характер.Но и много се обичаме.Критическата възраст буквално я съсипа.Освен че подскачаше за всяко минимално нещо като ужилена и вдигаше невероятни скандали за най-малкото тресейки се от нерви,и даде отражение в костите.Разви коксартроса,която и причинява доста неприятности дори да е в начален стадий.Освен това,някаква невероятна парадонтоза,която и стопи буквално за няколко години венците.Казват че е много хубаво една жена да вземе мерки и да започне да се подготвя за този етап от живота от още съвсем рано.На 30 е просто задължително да се приема калций и витамини.Аз все още не съм почнала.
Андропаузата е същото нещо.Мъжете откачат,скромните стават отворени,домошарите-велики любовници,кротките налитат на бой а въздържателите се оливат от пиене.Изобщо мъж яко пернат от андропауза прави нетипични неща.

Нали има хормонално заместителни терапии. Някой има ли отзиви от личен или споделен опит?

Майка ми взимаше хормони, после ги спря. Не зная причината, но сигурно е преценила, че трябва, тя е лекар.

Помня, че казваше за страшни проблеми с цикъла, кръвоизлив, наложил се е и кюртаж. 

Ами, майка ми много често я обливаха горещи вълни, все й беше горещо и се потеше. Друго различно в поведението и физическото й състояние не съм забелязала. Докато свекърва ми много яко я тресе критическата. Често изпада в истерии, заяжда се с всеки, ама буквално търси под вола теле. На нея обаче й и все студено. Чувства се почти постоянно уморена. но наистина най-силно впечатление правят пристъпите й на истерия. мъжът ми все ме пита, кога ще мине тази критическа. сигурно им е много трудно на тези жени. И ние отиваме натам, ако доживеем. Знам, че жените в критическа стават много чувствителни и трябва да сме по-деликатни и внимателни с тях, че се засягат от дребни неща.

Това точно съм го чувала от много жени в критическа.Не мисля че това са жените които на младини стимулират оргазъм.Това не мога да си го обясна

Хормоналните лекарства са нож с две остриета.Много често след приемането им се появяват злокачествени образувания.Аз лично бих предпочела да не си усложнявам живота приемайки ги.

Аз съм в критическата, защото съм станала много ревлива - рева за всичко на филм рева, бебе като видя рева,някой се жени аз пак рева, внука тръгва на градина -пак рева.А и заядлива.Заядлива съм, защото вече си казвам всичко, което мисля и което преди бих си премълчала, без да се съобразявам дали някой ще се засегне.Вълни все още нямам и се надявам да нямам.Но от няколко години нямам никакво желание да си правя маникюри, прически и грим.Все ми е тая как изглеждам и не ми пука. А преди две-три години да изляза без грим,маникюр, високи токчета и прическа беше абсолютно немислимо за мен.И в депресии изпадам ,и за смъртта се замислям.Абе не е приятно.

А по въпроса който мен ме вълнува,как си?
Ако искаш на лични ми пиши   

Това не прилича много на критическа, а по-скоро на невроза, депресия или нещо от сорта. И горещите вълни не са критерий, защото може да са от щитовидната жлеза.
Може да влизаш в поредния пубертет.

Ха сега, разбрах защо нямам горещи вълни!Защото нямам щитовидна жлеза от 7 години. Колко пубертета има, ако има пубертет на 50-тата година, значи съм в него. .А може и наистина да е пубертет, преди все тъмни дрехи носех, въпреки, че бях слаба, сега нося светли дрехи и въпреки, че съм пълна не ми пука.

Според мен и домошарите  могат да са любовници   НЕ само в андропаузата И не ме плаши  Моя ще стане на 55 след няколко дни КОГА да чакам отклоненията  защото за сега само е по-дебел и побелял  Не изпада в истерии и не гони младите момичета по улицата ,  но продължава да си човърка из къщата и все нещо прави,а пропуснах иииииииииии даже си гледа внучката,когато съм на работа.

Нервна съм и избухвам за най-малкото нещо.Та лошото е че и към чужди хора се държа остро.Отврат е това нещо наречено ---критическа--думата е точна достига се критичната точка дето може и да се прекатуриш.Вече една год съм в центъра на критическата--помага ми смяната на климата(поне на 1000 км далеч от дома)за да спрат вълните.Иначе че е ад да се събуждаш в 2 часа от вълни и на утрето какво спокойствие търсите и психическо равновесие от една такава лелка Не искам да пия хапчета-сега съм на 44 мисля че мога да се преборя .

Не разбрах. Засегнах ли те нещо?

Споко, не си .Ние говорихме на лични и открихме причината за нервното и напрежение.Да знаеш че Джи -пито е право 

Радостинче, що реши така? Трудно може някой да ме засегне, пък и няма от какво да се засягам. Просто ми даде идея.Все се чудех, що аз нямам вълни, а сестра ми с която сме близначки има и ти ме подсети от какво може да е. Написах го на шега, но явно чувството ми за хумор е нещо изкривено.И мойта малката дъщеря все и се струва, че и се подигравам, що така става -  не знам.

това е най-сложното състояние на една жена!!

Зависи много от самата жена с каква настройка навлиза в този период.Ако си мисли, че ще е зле и е много страшно -така ще е, ако си мисли ,че това е нормален период от живота ще и е по лесно.