Надявам се някой да ме посъветва как да помогна на майка си, която влезе в критическа възраст и нещата излязоха извън контрол.
Аз живея отделно от родителите си, но откакто имам бебе се виждаме почти всеки ден - с баща ми често по работа, а майка ми работи в близост до парка, в който разхождам детето. Винаги сме били в много добри отношения, но напоследък често се карам с нея и после ми тежи. Откакто я хвана критическата все едно е друг човек - почти спря да домакинства, интересуват я само дрехи и козметика, оплакваше се от стария апартамент /който беше на хубаво място и всъщност тя го избра/, баща ми купи нов апартамент и го обзаведе изцяло както тя иска, оплаква се, че седи само вкъщи, а не е така /само преди месец ходиха на почивка/, за най-малкото нещо прави скандали /например, че си е забравила единия телефон на работа/, все забравя и търси някой друг виновен, ако човек се помайтапи с нея се засяга. Като и оставя детето съм все натръни -веднъж беше забравила да го нахрани наобяд. И безброй други неща. А баща ми е добър човек, много работи /винаги е гледал да имаме всичко/, не пие, интелигентен и съобразителен човек е, винаги се държи добре, не е скандалджия, не е претенциозен /глади се сам, помага с чистенето, като няма готвено си поръчва нещо по телефона/. И двамата се опитваме да говорим с нея, но тя все се сърди. А баща ми направо е съсипан от ежедневното й недоволство от всичко. Сили не му останаха на човека.
Не се опитвам да се бъркам в семейните им отношения, но баща ми ме помоли като жена да му помогна със съвет. Но какъв да е той?
Аз живея отделно от родителите си, но откакто имам бебе се виждаме почти всеки ден - с баща ми често по работа, а майка ми работи в близост до парка, в който разхождам детето. Винаги сме били в много добри отношения, но напоследък често се карам с нея и после ми тежи. Откакто я хвана критическата все едно е друг човек - почти спря да домакинства, интересуват я само дрехи и козметика, оплакваше се от стария апартамент /който беше на хубаво място и всъщност тя го избра/, баща ми купи нов апартамент и го обзаведе изцяло както тя иска, оплаква се, че седи само вкъщи, а не е така /само преди месец ходиха на почивка/, за най-малкото нещо прави скандали /например, че си е забравила единия телефон на работа/, все забравя и търси някой друг виновен, ако човек се помайтапи с нея се засяга. Като и оставя детето съм все натръни -веднъж беше забравила да го нахрани наобяд. И безброй други неща. А баща ми е добър човек, много работи /винаги е гледал да имаме всичко/, не пие, интелигентен и съобразителен човек е, винаги се държи добре, не е скандалджия, не е претенциозен /глади се сам, помага с чистенето, като няма готвено си поръчва нещо по телефона/. И двамата се опитваме да говорим с нея, но тя все се сърди. А баща ми направо е съсипан от ежедневното й недоволство от всичко. Сили не му останаха на човека.
Не се опитвам да се бъркам в семейните им отношения, но баща ми ме помоли като жена да му помогна със съвет. Но какъв да е той?
Допълвам само няколко неща от мен: живеем в 21 век и за всички проблеми на критическата възраст, хората са измислили какви ли не хапчета, антидепресанти, хормонозаместителна терапия и т.н. А те се назначават от доктор специалист в тази област. Просто поговори с майка ти за това! Опитай се да я разбираш като ЖЕНА! 
