- Публикувана: 10 септ. 2007, 06:21 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2007, 06:24 ч.
Рицарки на Бялото Кантарче 10.09.2007 - 17.09.2007
...пак съм аз 
, не можах да изчета всичко, но все пак съм и на работа, а тук е писано като за световно 
за Дика за новото начало (работа и ново жилище) и.... много др. нови неща 
Вещи и тя започнала работа
и май казваше, че не може да влиза през деня
Пиле
, аз бях със този вирус през уикенда, а сега е мъжа ми 
, само ми звъни.... 
...но независимо от това , не се отрази в/у теглото ми 69
Поздравявам новичките
Мариетка да нацелува д***** на малкия
За всички мисля, но после пак...
, не можах да изчета всичко, но все пак съм и на работа, а тук е писано като за световно за Дика за новото начало (работа и ново жилище) и.... много др. нови неща Вещи и тя започнала работа
и май казваше, че не може да влиза през деня Пиле
, аз бях със този вирус през уикенда, а сега е мъжа ми , само ми звъни.... ...но независимо от това , не се отрази в/у теглото ми 69
Поздравявам новичките
Мариетка да нацелува д***** на малкия
За всички мисля, но
после пак... 
Здравейте, красавици!
Днес ще бъде един прекрасен ден! Трябва!
Попинс, честит рожден ден! Бъди много щастлива!
Прегледах последните 20 страници от старата тема, много сте писали...
Прегръщам ви силно, исках да кажа някои нешщта, ама не помня вече.
Сега обаче ще се изповядам. Тази сутрин, събрах смелост, бях подготвена, разбира се, и се качих на кантара. 84!!!
Моля ви, не ме мразете и не ме гонете!
Срам ме е. Даже се опитвам да ревна. Ама ще се оправя. Толкова ми се е задръстил организма от вредности, че имам усещането, че няма да се оправя 1 седмица, да почна някакъв режим. Какво толкова съм яла ще питате? Ами нищо особено уж, ама в големи количества, придружено с алкохол, солено, късни часове, често, почти непрестанно плюскане.... Това е. Не е дупка, по-скоро някаква безтегловност. Най-лошото е, че виждам каченото - по талията, бузите. Сякаш остарях едновременно с качването на килограмите. Такива неща.
Не исках да се жалвам. Дължах обяснение, понетака го чувствам.
Ще се оправя, знам, мога, само да усетя гравитацията пак....
Вчера ходих в Метро. Там нали подновяват картите - пластични, със снимка. ...Вещи, да ме прощаваш, ама май твоя ник на мене по-приляга.
А иначе от Метро си купих плоча - скара. Много съм доволна. По-доволна от грил-тигана, от скарата...
Много ви обичам и ви желая лек ден!
Днес ще бъде един прекрасен ден! Трябва!
Попинс, честит рожден ден! Бъди много щастлива!
Прегледах последните 20 страници от старата тема, много сте писали...
Прегръщам ви силно, исках да кажа някои нешщта, ама не помня вече.
Сега обаче ще се изповядам. Тази сутрин, събрах смелост, бях подготвена, разбира се, и се качих на кантара. 84!!!
Моля ви, не ме мразете и не ме гонете!
Срам ме е. Даже се опитвам да ревна. Ама ще се оправя. Толкова ми се е задръстил организма от вредности, че имам усещането, че няма да се оправя 1 седмица, да почна някакъв режим. Какво толкова съм яла ще питате? Ами нищо особено уж, ама в големи количества, придружено с алкохол, солено, късни часове, често, почти непрестанно плюскане.... Това е. Не е дупка, по-скоро някаква безтегловност. Най-лошото е, че виждам каченото - по талията, бузите. Сякаш остарях едновременно с качването на килограмите. Такива неща.
Не исках да се жалвам. Дължах обяснение, понетака го чувствам.
Ще се оправя, знам, мога, само да усетя гравитацията пак....
Вчера ходих в Метро. Там нали подновяват картите - пластични, със снимка. ...Вещи, да ме прощаваш, ама май твоя ник на мене по-приляга.
А иначе от Метро си купих плоча - скара. Много съм доволна. По-доволна от грил-тигана, от скарата...
Много ви обичам и ви желая лек ден!
Е наваксах с четенето ... как се четат близо 15 страници , не е истина .
Сега да не забравя на кой какво щях да отговарям .
Вещи сега забелязах , че си от Пловдив . Наскоро ми се наложи да хвана такси от там до София и такива отзивчиви таксиметрови шофьори , веднага се навиха .
Пиле питаше за Минсора - какво да ти кажа , върши работа , но аз го пих само три дена и все забравям да си го правя сутрин .
Филийките викаш 4 са много ( говорим за Бонус , те са мънички ) , еми аз с по 4 на ден свалих 16 кг за два месеца до момента , няма да си давам зор , щом и с тях свалям - ще си ги ям .
Пак ме бъзикате за онази тема с обещанията ... шегувайте се , ама аз каквото обещах в предната си го изпълних пък .
А и в момента чета една много интересна книжка , казва се " Спри да хленчиш ! Размърдай си задника " ( Лари Уингет ) . Та в тази книжка където се говори общо взето за това какво трябва да предприемеш , за да промениш живота си към по - добро много резонно е казано , защо трябва да си определяш цели . Мързи ме да го препиша сега , но по късно , като съм и по - добре .
Уикенда го изкарах много приятно , в хубава компания , на чист въздух .
Посетих места , които са ми много мили и пазя приятни детски спомени .
Чистия въздух ми отвори апетита , а и майката на моята приятелка беше решила да ни угоява .
Два дена такова ядене падна , че ако ви напиша какво съм изяла ще ви стане чак на вас тежко .
Стартирахме с палачинки , после дояждахме с пуканки и чипсове гледайки Хари Потър , обиколката из Карлово завърши в една механа с първо , второ , трето .
Обилна вечеря - пържоли в гювеч със зеленчуци - е няма такава вкуснотия .
Сладолед и отново едни тон неща пред поредния филм ( излегнати на спалнята , лаптопа между нас и заобиколени от пликченца разни шумолящи - разврат ужастттт ) .
Накрая завършихме в сладкарница Неделя - реших да видя да не са ги сменили тортите и най - вече една любима - шоко лешник . Не са - все така вкусна е .
След всичко това днес мислех , че съм поне с 4 кг отгоре - да ама не - свалила съм - 400 гр !
Пък , който иска да спира да яде .
От днес самата режимност , само дето ме сполетя малка неприятност - бъбрека ме сви и изкарах само два часа на работа ( след 20 дена отпуска се измъкнах отново ) . Прибрах се преди малко и сега се свивам от болки , но не ми се лежи .
Не ми се яде , но хапнах малко , за да не си спирам хубавия метаболизъм .
А и нещо забравих за Мила ... Мила не знам защо е така при теб , явно наистина е много малко градче .
Не е вярно , че българките в чужбина работели само , като чистачки и детегледачки .
Да една част , може и това да работят , но аз лично бях свидетел , а и лично се пробвах .
Повечето млади хора в Дъблин където живеех аз си работеха по специалността или поне работеха в офиси - тоест не бяха сервитьори , продавачки и т.н.
Аз си намерих работа за 10 дена там , на място .
Ставах сутрин в 6 и тръгвах по агенциите за подбор на персонала , ходех и по различни фирми .
Не можеш да си представиш какъв стрес е да знаеш , че си сам , че нямаш квартира и имаш само 800 евро в джоба .
За две седмици ми излезнаха поне 10 бели косъма .
Живеех в мизерен Хостел с още петима българи м една стая .
Е и петимата се оправихме .
Работех за Ulster bank - хората ме взеха без никакъв опит , на изпитателен период от три седмици . На третата седмица ми казаха , че оставам за още три месеца , на третия месец шефа ме извика с предложение за постоянен договор .
Знаете какво значи постоянен договор в такава банка - докато навърша 30 г щях да съм си уредила живота .
Но не , хвана ме носталгията , а и други лични причини , та изкарах около година .
Как ме изпратиха там , чак ми се доплака като се сетя .
А тук , където и да съм работила , като напускам няма такива церемонии ...
Сега отново смятам да се върна , този път съм си направила реална равносметка какво мога да постигна там и какво тук . Изчаквам да ми мине държавния изпит за магистратура средата на ноември , после празниците и да не се каня , но около средата на януари .
Може нищо да не направя този път , не се знае .
Затова и сега толкова искам да заслабна - ще ми е много по - лесно и ще съм много по - борбена да успея . Излишните килограми правят човек муден , мързелив и въобще не си дава много зор .
Стига съм писала , доста ме по наболява .
Към 17 ч ще ходя на лекар , сега лекарката каза , че е пълно с народ .
П.С. Мила проучи как стой въпроса с агенциите за подбор на персонал .
Не им пращай СиВи по пощата , отиди лично .
Личния контакт е много важен .
Само благодарение на моято упоритост да искам да се срещам лично с хората успях - убедена съм с това .
Когато пратиш Си Ви то е едно от многото , там кандидатстват за едно място понякога над 200 - 300 човека ( говорим за град в който постоянно по улиците има тълпи все едно има митинг , преселението е в апогея си , така да се каже ) .
За да се откроиш от тези 200 човека , отиди на място .
Кажи , че искаш да говориш с човек за подбор на персонала .
И с усмивка и твърдо убедена се рекламирай - няма начин .
Аз така замотах една агентка , че както ми повтаряше " нямаме свободни позиции " така след половин час разговор нае мен плюс я убедих да интервюира още две българки .
Сега същата жена , като ме чуе по телефона ми говори на първо име и е толкова мила с мен .
Те са студени хора , но ако им покажеш , колко искаш и си мотивиран да работиш точно за тях , се отпускат .
А и едно трикче ... аз малко й се подмазах , като направих комплимент , после намекнах , колко искам да науча повече за страната им и колко съм възхитена да се докосна до тяхната култура - хъхъ " На война , като на война !"
Сега да не забравя на кой какво щях да отговарям .
Вещи сега забелязах , че си от Пловдив . Наскоро ми се наложи да хвана такси от там до София и такива отзивчиви таксиметрови шофьори , веднага се навиха .
Пиле питаше за Минсора - какво да ти кажа , върши работа , но аз го пих само три дена и все забравям да си го правя сутрин .
Филийките викаш 4 са много ( говорим за Бонус , те са мънички ) , еми аз с по 4 на ден свалих 16 кг за два месеца до момента , няма да си давам зор , щом и с тях свалям - ще си ги ям .
Пак ме бъзикате за онази тема с обещанията ... шегувайте се , ама аз каквото обещах в предната си го изпълних пък .
А и в момента чета една много интересна книжка , казва се " Спри да хленчиш ! Размърдай си задника " ( Лари Уингет ) . Та в тази книжка където се говори общо взето за това какво трябва да предприемеш , за да промениш живота си към по - добро много резонно е казано , защо трябва да си определяш цели . Мързи ме да го препиша сега , но по късно , като съм и по - добре .
Уикенда го изкарах много приятно , в хубава компания , на чист въздух .
Посетих места , които са ми много мили и пазя приятни детски спомени .
Чистия въздух ми отвори апетита , а и майката на моята приятелка беше решила да ни угоява .
Два дена такова ядене падна , че ако ви напиша какво съм изяла ще ви стане чак на вас тежко .
Стартирахме с палачинки , после дояждахме с пуканки и чипсове гледайки Хари Потър , обиколката из Карлово завърши в една механа с първо , второ , трето .
Обилна вечеря - пържоли в гювеч със зеленчуци - е няма такава вкуснотия .
Сладолед и отново едни тон неща пред поредния филм ( излегнати на спалнята , лаптопа между нас и заобиколени от пликченца разни шумолящи - разврат ужастттт ) .
Накрая завършихме в сладкарница Неделя - реших да видя да не са ги сменили тортите и най - вече една любима - шоко лешник . Не са - все така вкусна е .
След всичко това днес мислех , че съм поне с 4 кг отгоре - да ама не - свалила съм - 400 гр !
Пък , който иска да спира да яде .
От днес самата режимност , само дето ме сполетя малка неприятност - бъбрека ме сви и изкарах само два часа на работа ( след 20 дена отпуска се измъкнах отново ) . Прибрах се преди малко и сега се свивам от болки , но не ми се лежи .
Не ми се яде , но хапнах малко , за да не си спирам хубавия метаболизъм .
А и нещо забравих за Мила ... Мила не знам защо е така при теб , явно наистина е много малко градче .
Не е вярно , че българките в чужбина работели само , като чистачки и детегледачки .
Да една част , може и това да работят , но аз лично бях свидетел , а и лично се пробвах .
Повечето млади хора в Дъблин където живеех аз си работеха по специалността или поне работеха в офиси - тоест не бяха сервитьори , продавачки и т.н.
Аз си намерих работа за 10 дена там , на място .
Ставах сутрин в 6 и тръгвах по агенциите за подбор на персонала , ходех и по различни фирми .
Не можеш да си представиш какъв стрес е да знаеш , че си сам , че нямаш квартира и имаш само 800 евро в джоба .
За две седмици ми излезнаха поне 10 бели косъма .
Живеех в мизерен Хостел с още петима българи м една стая .
Е и петимата се оправихме .
Работех за Ulster bank - хората ме взеха без никакъв опит , на изпитателен период от три седмици . На третата седмица ми казаха , че оставам за още три месеца , на третия месец шефа ме извика с предложение за постоянен договор .
Знаете какво значи постоянен договор в такава банка - докато навърша 30 г щях да съм си уредила живота .
Но не , хвана ме носталгията , а и други лични причини , та изкарах около година .
Как ме изпратиха там , чак ми се доплака като се сетя .
А тук , където и да съм работила , като напускам няма такива церемонии ...
Сега отново смятам да се върна , този път съм си направила реална равносметка какво мога да постигна там и какво тук . Изчаквам да ми мине държавния изпит за магистратура средата на ноември , после празниците и да не се каня , но около средата на януари .
Може нищо да не направя този път , не се знае .
Затова и сега толкова искам да заслабна - ще ми е много по - лесно и ще съм много по - борбена да успея . Излишните килограми правят човек муден , мързелив и въобще не си дава много зор .
Стига съм писала , доста ме по наболява .
Към 17 ч ще ходя на лекар , сега лекарката каза , че е пълно с народ .
П.С. Мила проучи как стой въпроса с агенциите за подбор на персонал .
Не им пращай СиВи по пощата , отиди лично .
Личния контакт е много важен .
Само благодарение на моято упоритост да искам да се срещам лично с хората успях - убедена съм с това .
Когато пратиш Си Ви то е едно от многото , там кандидатстват за едно място понякога над 200 - 300 човека ( говорим за град в който постоянно по улиците има тълпи все едно има митинг , преселението е в апогея си , така да се каже ) .
За да се откроиш от тези 200 човека , отиди на място .
Кажи , че искаш да говориш с човек за подбор на персонала .
И с усмивка и твърдо убедена се рекламирай - няма начин .
Аз така замотах една агентка , че както ми повтаряше " нямаме свободни позиции " така след половин час разговор нае мен плюс я убедих да интервюира още две българки .
Сега същата жена , като ме чуе по телефона ми говори на първо име и е толкова мила с мен .
Те са студени хора , но ако им покажеш , колко искаш и си мотивиран да работиш точно за тях , се отпускат .
А и едно трикче ... аз малко й се подмазах , като направих комплимент , после намекнах , колко искам да науча повече за страната им и колко съм възхитена да се докосна до тяхната култура - хъхъ " На война , като на война !"
Камъче 
!
Всеки има такива моменти .
Да те успокоя поне с нещо . След Турция и трите качени килограма от безразборно тъпкане , вместо да се тръшна аз си продължих няколко дни режима , спортувах си и две кила си заминаха веднага . Метаболизма сега ти е засилен и ще смъкнеш доста бързо поне 1- 2 кг , другите също ще си отидат .
Важното е , че си се спряла .
Сега само малко търпение .
Ето моя милост пребори трите кила , даже след като се улях два дена .
Сега с нови сили надолу и само надолу .
!Всеки има такива моменти .
Да те успокоя поне с нещо . След Турция и трите качени килограма от безразборно тъпкане , вместо да се тръшна аз си продължих няколко дни режима , спортувах си и две кила си заминаха веднага . Метаболизма сега ти е засилен и ще смъкнеш доста бързо поне 1- 2 кг , другите също ще си отидат .
Важното е , че си се спряла .
Сега само малко търпение .
Ето моя милост пребори трите кила , даже след като се улях два дена .
Сега с нови сили надолу и само надолу .
И аз да почерпя с кафенце - 
Канела ли виждат очите ми ... мяууу и мляко .
Айде Мила , да им дадем материал за губене на времето , стига са работили .
Пуки, Литъл, Теди, Голди,
И всички, които ще се опитате да ми вмените, колко съм силна и колко мога - много ви обичам!
Евич, Флакс Ойл е олио (масло) от ленено семе - сигурно е на таблетки. Полезно е за организма, съдържа Омеги разни, ама не знам дали помага да се свалят килограмите. Препоръчаха ми го във НВД ВМ, така че питай там пак.
Пуки, радвам се за тебе, че е така. При мен е различно. Първо, съм над 40, второ, имаме само една кола в семейството, тоест, нямам собствена, така че живеейки в малък град и търсейки работа из околните по-големи, изобщо не кандидатствам за места, до които няма приличен градски транспорт или работят, да кажем, до 8 часа вечерта, щото после няма как да се прибера. Не съм много претенциозна, цял живот съм пътувала с градския транспорт в България, но например в единият вариант връщането беше 2 часа, между 8 и 10 вечерта, като последните 20 минути трябваше да вървя пеша от най-близкия по-голям град до наше село.... Хич и не подадох. Ако не е станало ясно, наше село е около 1000 жители и има само кръчма и бензиностанция, на която работи комшийката. По-големия град, този на 20 минути от нас пеша и на 50 минути до центъра, е 15 000 души. Оттам нататък са другите 3 града, в които си търся работа.
Пуки, бързо оправяне, взимай обезболяващи, за да не се мъчиш.
Таничка, много гушки и цунки специални. Нищо не е толкова трагично, просто си в състояние, когато приемаш по този начин нещата. В Метро и на мен ми направиха най-крокодилната снимка в живота ми, но оттогава не съм я погледнала и нямам намерение. Не е важна. 
Няма от какво да те е срам. Всички, ама всички сме минали през такива моменти. На мен ми помага, когато съм така, да седна и да се замисля, колко неща имам, за които трябва да съм благодарна. Ако успея да се насиля и да си ги напиша на лист - много добре ми действа. По-късно - повече, за сега само те гушкам много.
Пуки, радвам се за тебе, че е така. При мен е различно. Първо, съм над 40, второ, имаме само една кола в семейството, тоест, нямам собствена, така че живеейки в малък град и търсейки работа из околните по-големи, изобщо не кандидатствам за места, до които няма приличен градски транспорт или работят, да кажем, до 8 часа вечерта, щото после няма как да се прибера. Не съм много претенциозна, цял живот съм пътувала с градския транспорт в България, но например в единият вариант връщането беше 2 часа, между 8 и 10 вечерта, като последните 20 минути трябваше да вървя пеша от най-близкия по-голям град до наше село.... Хич и не подадох. Ако не е станало ясно, наше село е около 1000 жители и има само кръчма и бензиностанция, на която работи комшийката. По-големия град, този на 20 минути от нас пеша и на 50 минути до центъра, е 15 000 души. Оттам нататък са другите 3 града, в които си търся работа.
Пуки, бързо оправяне, взимай обезболяващи, за да не се мъчиш.
Таничка, много гушки и цунки специални.
Нищо не е толкова трагично, просто си в състояние, когато приемаш по този начин нещата. В Метро и на мен ми направиха най-крокодилната снимка в живота ми, но оттогава не съм я погледнала и нямам намерение. Не е важна. Няма от какво да те е срам. Всички, ама всички сме минали през такива моменти. На мен ми помага, когато съм така, да седна и да се замисля, колко неща имам, за които трябва да съм благодарна. Ако успея да се насиля и да си ги напиша на лист - много добре ми действа. По-късно - повече, за сега само те гушкам много.
То добър ден станало, ама 
...
Първо -
Днес е ад някакъв - няма заспиване и това е
. До вчера - криза на растежа, от днес - колики.
Направо луда станах. Ни съм се теглила, ни съм закусвала, хапнах на две-на три за обяд, ама то ми приседна...ей сега заспа и всеки момент очаквам да писне.
Пък и пусто време не се оправи да тръгнем по разходки, да му очукам кратуната из дупките, да го видя тогаз няма ли да спи.
Тази нощ щях да пукна от глава. Сутринта като си подаде мъжо носа през вратата директно го пратих да прави кафе. Нормално. С такъв кеф си го изпих и след 15 мин - ни глава ме боли, ни нищо.
Дотук бях с опитите да се помонашвам - пия си кафето, е не пуша, ама още малко и онуй подпуквам - един живот се живее, нали?
не съм чела какво сте си хортували снощи - отивам. Ако се не върна - не ме мислете - значи пак друсам дзверо.
...Първо -
Честит рожден ден, Джобче! Да си здрава, щастлива, обичана, да постигнеш и надминеш мечтите си!
Днес е ад някакъв - няма заспиване и това е
. До вчера - криза на растежа, от днес - колики.Направо луда станах
. Ни съм се теглила, ни съм закусвала, хапнах на две-на три за обяд, ама то ми приседна...ей сега заспа и всеки момент очаквам да писне.Пък и пусто време не се оправи да тръгнем по разходки, да му очукам кратуната из дупките, да го видя тогаз няма ли да спи
.Тази нощ щях да пукна от глава. Сутринта като си подаде мъжо носа през вратата директно го пратих да прави кафе. Нормално. С такъв кеф си го изпих и след 15 мин - ни глава ме боли, ни нищо.
Дотук бях с опитите да се помонашвам - пия си кафето, е не пуша, ама още малко и онуй подпуквам
- един живот се живее, нали?не съм чела какво сте си хортували снощи - отивам. Ако се не върна - не ме мислете - значи пак друсам дзверо.