Публикувана: 10 септ. 2007, 10:12 ч.
Последно мнение: 13 септ. 2007, 10:47 ч.

Дилема

1 780
42
1

Отговори

# 30 11 септ. 2007, 19:31 ч.

1st floor
Мнения: 9 111

Цитат на: Free Soul в пн, 10 сеп 2007, 15:48

Ако присъства в яслата, изобщо няма да придобие реална представа за нещата и ситуацията... Rolling Eyes

Детето сигурно ще се залепи за нея и ще стои така цял ден, или ще притичва през минутки при майка си. В присъствието на родителя децата се държат по един начин, при неговата липса - по друг...

Някои деца се адаптират за седмици, други - за месеци...Дори да няма явна външна изява за трудна адаптация, детето може да я съпреживява вътрешно...Тръгване-спиране на ясла през 2-3 седмици за 2-3 седмици ще обърка всяко дете...

абсолютно точно казано!!!
всеки път , когато е спирал да ходи на детска , започва да се дърпа и не иска да ходи...сутрин започва да реве Tired

,.... но госпожата казва , че децата бързо се успокоявали , като влезнат вътре...

# 31 11 септ. 2007, 22:52 ч.

Мнения: 601

Здравей Тонина Grinning

!
Ще споделя и моя опит. Тъй като до преди да тръгне на ясла, с малкия бяхме като скачени съдове, той беше и все още е изключително привързан към мен. Оставях го в яслата със сърцераздирателни ревове и дърпане... и така около 2 седмици. Решихме да опитаме татко му да го води и това беше най-доброто хрумване. Въпреки че са много близки, малкия спря да плаче тръгвайки за ясла, както и когато баща му го оставя. Аз разбира се, в началото не можех да повярвам и ходех да проверявам /да слухтя/ след като го оставеше. Той го води оттогава.
Но мой съвет е да опиташ поне да поговориш с директорката. Ако помолиш да се чувате на обед, когато децата са сложени в леглата, за да разбереш дали се е хранил, дали е заспал лесно поне няколко дни със сигурност ще му обърне внимание и тя, както и персонала в групата. Обикновенно се стараят, когато видят че няма измъкване от притеснен родител Peace

!
Желая на Вики и теб успех!

# 32 11 септ. 2007, 23:59 ч.

Мнения: 67

И аз съм със същия праблем.Синът ми плаче вече 1месец.Но противно на това ,че обикновено децата плачат само като ги оставят ,той плаче почти през цялото време.Пробвах варианта с бащата -същата работа.Пробвах варианта -разговор с персонала-същата работа.А иначе е най-общителното дете в улицата.Никой не може да си обясни поведението му.Изглежда е инат ,затова засега не смятам да се отказвам.Ако продължи така ще сменя яслата с частна. Съветвам ви да не се отказвате.Ами после ако направи така и с градината ?

# 33 12 септ. 2007, 09:04 ч.

Мнения: 2 220

И баща му да го води (случва се често), пак е същото. Днес като го оставих попитах жената наистина ли не плаче през деня и тя побърза да ми отговори, че не. И после добави, че тя е в другата група и не знае. Това още веднъж потвърди мнението ми, че говорят наизуст... Иначе искрено се надявам наистина да не плаче.
gery mir, явно децата ни са със сходни характери. Дано и при вас, и при нас потръгнат нещата. И за градината си права, както и Laurus - когато и където ще да тръгнат, отделяйки се от дома, за тях си е шок. Милите дечица... разбирам ги.

# 34 12 септ. 2007, 09:47 ч.

Мнения: 67

Знаеш ли Toninna ,смятам за сега да не се отказвам.Някъде прочетох за вид плач-със сълзи и без сълзи.Моят син в яслата плаче без сълзи и съм забелязала ,че когато плаче от инат също е така.Много зависи от общото им състояние после в къщи.Първите седмици беше ужасно,направо си мислех ,че детето психясва.После нещата се нормализираха постепено.Продължаваме да сме в отбора на ревящите деца а аз се хващам за всяко нещо само и само да свикне.Дано не греша,малко ми е съвестно.

# 35 12 септ. 2007, 10:09 ч.

София
Мнения: 1 272

Може би наистина нагласата намайката има значение.Когато щях да записвам Вяра на ясла, моята майка(детска учителка) ме подготви че всички деца плачат. Аз се чудех как ще го понеса, но твърдо бях убедена че ще свикне.Плака 5 дни. Свикна, но точно като при твоето детеот усмихнато и лъчезарно дете стана тъжна. При първа възможност я приместих в детска градина( на 2и 8 месеца).Разликита беше от небето до земята. В яслите персонала е медицински, а за да се занимаваш деца е необходим подход. Педагозите го притежават.

# 36 13 септ. 2007, 09:30 ч.

Мнения: 67

Toninna-не пишеш какво става?При нас нещата си остават същите.

# 37 13 септ. 2007, 09:55 ч.

Мнения: X

Цитат на: Nevada в пн, 10 сеп 2007, 10:42

И синът ми плачеше... Той вътре, а аз - вънка...
Докато една сутрин една от лелите - жива и здрава да е леля Добра! - ме настигна по стълбите и ми каза: "Булче, докато ти го оставяш с убеждението, че тука ще му е зле, дотогава ще ти плаче. Аз 20 години работя тука и знам. Ако майката е убедена, че детето й ще се чувства добре при нас, то е спокойно и наистина се чувства добре. А щом тебе те е страх, то го усеща и затова плаче и не иска да остане."
Ако знаеш колко права се оказа!

Права е била леля Добра, това е много, много вярно. Аз така процедирах с моята и дори, когато ме поглеждаше тъжно аз и говорех колко е хубаво в яслата, показвах и картинките по стените, ахках, на всичко, което беше за нея - шкафче, апликация, снимка. Така дъщеря ми свикна лесно. Едва ли предпочиташе яслата пред вкъщи, но ходеше без да имаме притеснения, дори и харесваше.
Сега тръгва на градина, ще процедирам по същия начин.

# 38 13 септ. 2007, 10:06 ч.

Мнения: 182

За съжаление чак сега виждам темата и искам да взема отношение. Моето дете е на ясла от почти 5 месеца и чак сега мога да кажа, че съм спокойна, когато я оставям. Рева 4 месеца, но вече свикна. Търпение и здрави нерви се искат и от страна на децата и на майките. И на мен ми се късаше сърцето, по едно време мислех, че съм си "загубила" прекрасното детенце. Но за щастие всичко отмина. Дано при всички деца адаптацията мине бързо и безпроблемно, а нашата трудна адаптация да си остане само наша

# 39 13 септ. 2007, 10:13 ч.

Мнения: 182

P.S. В коя ясла ходи детето ти? Питам, защото и аз съм от Пловдив и може да я знам

# 40 13 септ. 2007, 10:14 ч.

Мнения: 67

4 месеца адаптация-незнам дали ще мога да издържа.IvelinaB рзкажи дали поведението на детето и вкъщи се промени.Защото при нас е нетърпимо .Нестига ,че беше ревльо по принцип -сега е два пъти повече.Как ти издъжаха нервите .Много ми е трудно като виждам с какво нежелание отива.Цял месец мъки.

# 41 13 септ. 2007, 10:32 ч.

Мнения: 182

Много беше трудно за всички нас. Ами да разкажа по-подробно. Мислех си, че тя няма да има проблем в яслата, защото не ме базареше много, когато бяхме заедно по градинките- все при децата ходеше. Първите дни беше добре, но после се разболя и настана ужаса. Само каго видеше, че започвам да я обличам с дрехите за вън започваше да реве. После се търкаляше по улиците и ревеше истерично- направо ужас. После започна да се напикава през нощта., не искаше да я прегръщам, странеше от мен, просто си седеше на стола и гледаше тъжно. Малко по- малко всичко премина - спря с напикаването, отпускаше се малко в яслата и така. Но беше ужасно. Даже не искам да си спомням. Само като отворех вратата на градината и тя побягваше по коридорите и бягах да я настигна. Стискам ви палци да преминава бързо ужасния период

# 42 13 септ. 2007, 10:47 ч.

Мнения: 512

По въпроса дали да отложите тръгването на ясла и да пуснете детето направо на градина - това е нашият случай, ние не ходихме на ясла (можех да си позволя още отпуска) и направо на 3 и половина тръгна в първа група.
Никога няма да забравя този кошмар. Първият ден отиде радостен - бяхме му надули главата от месеци преди това колко страхотно ще си прекара там. И толкова - една спокойна сутрин - от следващия ден настана ужасът - рев, тръшкане, истерии - до повръщане се дереше.
Два месеца бяхме така - плачеше и през нощта - прегръщахме го, а той пищеше "Искам мама да дойде да ме вземе!" - без изобщо да разбира, че аз всъщност съм там и го държа на ръце...
Уплашихме се, че ще се побърка това дете - ужасно беше.
Учителките изобщо не ни лъжеха - казваха, че детето не се храни изобщо, не спи (а вкъщи се радваме на 3-часов следобеден сън всеки ден) и непрекъснато плаче - връщаха ми го прегракнал... Cry

Казаха, че ако го спрем - ще се успокои, но пуснем ли го пак - догодина или дори чак на училище на 7 год. - ще се разиграе същият кошмар...
Не знам и досега как издържахме, но - факт - издържахме някак - сега учителките ме питат "Помните ли в началото как ревеше", а сега - пръв тича вътре и дори не ми казва довиждане всеки път... Дали помня? Че аз не вярвам някога да го забравя...
Стискам ви палци!
Дано посвикне детенцето, дано учителките се окажат разбрани...
Успех! Hug

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: