какво да правя в моя случай?

  • 4 226
  • 50
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 737
Аз бих казала на детето истината. ... 
Peace
Когото и да срещнете двете с дъжеря ти отсега нататък, този човек си е биологичният му баща и този факт няма как да се промени. Детето ти заслужава да знае истината.
А иначе - от моя гледна точка към днешния момент "баща неизвестен" в документите на детето си има и преимущества..
Късмет!

# 31
  • Мнения: 4 458
А, на мен не ми стана ясно КОЙ е истинския баща за пред света?  newsm78 Или всеки знае истината, но игаят по вашата свирка Rolling Eyes

Акопиташ мен, най-добре е да оставиш нещата така както са за детето и да се разделиш с господина. По този начин детето няма да страда по току-що намерения и моментално изгубения "татко". И без това достатъчно си лъгала....

ако обаче мислиш да продължите връзката или срещите си и той настоява да вижда детето, нямаш друг избор да кажеш истината не само на това дете но и на всички останали. Независимо каква болка ще причини това на НЕГОВОТО семейство и НЕГОВАТА репутация, ти имаш този дълг заради детето и заради себе си!!!..... В общи линии мнението ми се припокрива с останалите и няма смисъл да пофтарям и перефразирам.

На детето винаги можеш да кажеш това което всички ние казваме на нашите - че има баща но той живее на друго място и т.н. ( това ако се разделите)

Успех с решението и кураж в борбата ( който и път да поемеш няма да е лесно ).

За мъжа няма и не искам да коментирам.

# 32
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
А, на мен не ми стана ясно КОЙ е истинския баща за пред света?  newsm78 Или всеки знае истината, но игаят по вашата свирка Rolling Eyes

Акопиташ мен, най-добре е да оставиш нещата така както са за детето и да се разделиш с господина. По този начин детето няма да страда по току-що намерения и моментално изгубения "татко". И без това достатъчно си лъгала....

ако обаче мислиш да продължите връзката или срещите си и той настоява да вижда детето, нямаш друг избор да кажеш истината не само на това дете но и на всички останали. Независимо каква болка ще причини това на НЕГОВОТО семейство и НЕГОВАТА репутация, ти имаш този дълг заради детето и заради себе си!!!..... В общи линии мнението ми се припокрива с останалите и няма смисъл да пофтарям и перефразирам.

На детето винаги можеш да кажеш това което всички ние казваме на нашите - че има баща но той живее на друго място и т.н. ( това ако се разделите)

Успех с решението и кураж в борбата ( който и път да поемеш няма да е лесно ).

За мъжа няма и не искам да коментирам.

съгласна съм с всяка дума
ако ще се разделяш - не казвай на детето
но ако иска срещи с него - кажи му иначе ще научи вв най неподходящия момент и ще станее ад

# 33
  • Мнения: 2 863
След като толкова години си съгласна на всичките му условия и продължаваш  да се съгласяваш, явно е, че не искаш да  прекъсваш връзката си с него.
Иначе съм много съгласна с киара.
Или се разделяте, ама  наистина и окончателно и не го допускаш до живота ви, или казваш на детето и всички останали, а той да си плаща за дяволъка. Според мен му е време. Колкото и да го обичаш, надявам се да обичаш повече детето си.

# 34
  • Мнения: 1 771
В цялата история потърпевшо е детето.
Това което му предстои да преживее . . . не искам и да си представям.
Понякога хората в егоизма си са толкова жестоки, че не им пука какво оставят след себе си, а една детска душа е толкова нежна  . . ., интересува ги само те да са добре и да получат това което искат, дори за сметка на своето дете.
Това е истината. Много бащи са на това дередже (за съжаление), а децата с жални очички очакват да видят и гушнат своя "баща".
Жестоко е спрямо тези невинни деца . . .

# 35
  • София
  • Мнения: 6 999
ако ще се разделяш - не казвай на детето

Стига, бе...

Това дете няма да е винаги дете - нали така? Но на тази възраст е много вероятно да продължи да помни въпросния 'приятел на майка си'. Разделят се те двамата, но детето все си говори за "чичо Ванчо" и какво - цял живот да си мисли, че той е никой... Или още по-лошото майката да реши да каже истината, когато детето е на 20-30 че и 40 години... Аз такова нещо на майка си не бих простила  Naughty Naughty

Докато е дете може да му кажеш: "Баща ти живее другаде." Ама после какво ще му каже?  newsm78

# 36
  • Мнения: 4 458
..... Но на тази възраст е много вероятно да продължи да помни въпросния 'приятел на майка си'.

Еееее, това дете е на 2г, няма да помни нищо (освен подсъзнателно) Моите деца не помнеха дори, че имаме куче с което живееха всеки ден, а бяха на повече от 3 като се разделихме с него. Не помнят и мои много добри приятелки, дори и тези които бяха всеки ден с нас и им объщаха мнооого внимание....

Съмнявам се детето да помни добър познат/приятел на майка си освен ако няма много силна емоционална връзка с него или някакви супер впечатляващи преживявания....

# 37
  • Мнения: 2 863
Киара,  този въпрос с помненето е спорен- въпрос на физиология- едни хора помнят много, други  малко. Дъщеря ми например, беше на по-малко от годинка, когато  се опитвахме с баща й да се разделим... ми 3 месеца ни го видя, ни го чу, но в мига в който пак се срещнахме тя протегна ръце и му каза тати".... дори ако не е виждала някой повече от година, не го забравя.. така че различно  е, аз имам спомени от 2 годишната си възраст, а синът ми  също още помни неща, от времето когато е бил  на 2.5.....С което  казвам, че няма как да знаем  какво и дали ще си спомня детето... според мен е по вероятно да остане някакъв спомен и дори посъзнанието да го изтласка, пак ще бъде там като  асоциации и търсене на конкретна емоция.

# 38
  • Мнения: 4 458
Щом казвате, може и така да е, но все пак е достатъчно рано за една евентуална ТОТАЛНА раздяла която да не остави много дълбоки следи в детето.

В крайна сметка авторката сама трябва да вземе най-важното решение - на къде, и от там на сетне малко по малко нещата ще си дойдат на мястото, а на детето винаги има начини да му се "помогне" със спомените.

# 39
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Щом казвате, може и така да е, но все пак е достатъчно рано за една евентуална ТОТАЛНА раздяла която да не остави много дълбоки следи в детето.

В крайна сметка авторката сама трябва да вземе най-важното решение - на къде, и от там на сетне малко по малко нещата ще си дойдат на мястото, а на детето винаги има начини да му се "помогне" със спомените.

съгласна
и после винаги може да се каже кой е бащата - не е нужно ем да му каже на детето, ем да се раздели - така детето хем ще проима баща, хем ще го загуби - това е повече от жестоко!

# 40
  • Мнения: 13
Мисля, че още в началото си го знаела какъв е по природа бащата и си взела своето решение ( аз не бих те упрекнала), но мисля че трябва да обясниш на детето си ситуацията - без повече лъжи. Казваш, че той се грижи за вас, от тук нататък от теб зависи да го накараш да поеме отговорност и да я признае за свое дете. Това е важно за твоето дете, вярвай ми. Успех

# 41
и такаааа.....четох, мислих  и снощи казах че всичко приключва между нас.....чувствам се ужасно обаче, сцените са още пред очите ми, решението беше посрещнато с големи упреци и обиди..... какво причинявам на детето така..... дали наистина причинявам нещо лошо на детето? времето ще покаже, дано не греша.... но се чувствам ужасно наистина.... и изплашена...

# 42
  • Мнения: 1 425
И какво причиняваш на детето? То така и не знае, че това е баща му. Ако мъжът толкова много държи на това дете - да го припознае, да поиска режим на свиждане, да го вижда редовно. Да си носи отговорността за действията. А не да се скатава като мишка в брашно и да прехвърля отговорността на теб.
Вашите отношения нямат никаква връзка с детето. Мъжът ако е баща на място - може да си го вижда дори и да сте разделени. Пък като е помияр...
Иначе - моите поздравления за решението, дано да имаш сили да го удържиш и да си уредиш живота така че да си спокойна и ти и детето.

# 43
  • Мнения: 1 809
Подкрепям казаното от Panther !
Успокой се,всичко ще бъде наред!Вярвай ,че това е най-правилното решение и не се упреквай!Не ти причиняваш лошо на детето,а някой друг!Ти го спасяваш от този някой,така че не се вини!
Горе главата и много сили ти пожелавам! Hug

# 44
  • Мнения: 2 863
А реши ли какво ще кажеш на детето?
Иначе и аз съм съгласна с Пантер... егати и малодушника- да ви вижда, ама скришничко, да си пази животеца, ама да те държи на близо, та да нямаш ти живот... И какво причиняваш на детето... да му кажеш "ми тоя батко ти е татко, ама не иска да се знае и го пазим в тайна" #2gunfire
Правилно си решила,  да ви се маха от живота, ако иска да присъства -да се обяви като баща на детето.... дори да не го признава, достатъчно е да не се крие според мен и да  й бъде баща. Макар че, честно казано аз в подобна ситуация бих заставила бащата да се покаже на светло, не чрез съд, а само чрез непазене на тайната му. Щях да кажа на детето, на близките си на приятелите си.. С ясната идея, че това значи край на отношенията ни, но и край на лъжиите.....
Ще се справиш, не се оставяй да те облъчва с чувство на вина...

Общи условия

Активация на акаунт