Каквито им заплатите, такова им и отношението. Ако работи по 10-12ч на ден, и събота и неделя, и на всичко отгоре стои права, като й дойде една с големи претенции, колко ли й пука дали ще си купи нещо или не. Не забравяйте, че може и да сме в Европа, но все пак сме в България. Не ги оправдавам, но и не правя трагедии от лошо обслужване. Ако в ресторанта ми забравят поръчка, което се е случвало неведнъж, аз забравям бакшиша. Това е. Не си хабя нервите да се разправям. Както каза Лиска - много са, силни са. Битката е загубена.
- Публикувана: 11 септ. 2007, 12:57 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2007, 19:12 ч.
Наказвате ли търговците за непрофесионализма им?
Каквито им заплатите, такова им и отношението. Ако работи по 10-12ч на ден, и събота и неделя, и на всичко отгоре стои права, като й дойде една с големи претенции, колко ли й пука дали ще си купи нещо или не. Не забравяйте, че може и да сме в Европа, но все пак сме в България. Не ги оправдавам, но и не правя трагедии от лошо обслужване. Ако в ресторанта ми забравят поръчка, което се е случвало неведнъж, аз забравям бакшиша. Това е. Не си хабя нервите да се разправям. Както каза Лиска - много са, силни са. Битката е загубена.
Само дето има една приказка в случая, че никой не я е вързал на сила да стои там.
И в крайна сметка клиента не го интересува тя колко взима, а той колко ще остави.
Тук говорим за съвсем друго нещо...търговията ни куца на нас.
Само гледаме как да ускубем хората, без да има галене на душицата на клиента, без да има и намек дори за намаление, за отстъпка, че какво говорим за подаръче.
Има още да се учим.
Мда. Макар да имам малки изисквания към обслужване, понякога и мен дори ме дразнят някои.
А онзи ден останах силно възмутена, защото не ме пуснаха в един магазин с бебешка количка! И магазина не беше 2х3 метра
Пък понякога търся нещо - пример панталон за 1г подплатен - влизам, казвам какво търся и почти винаги ми отговарят, че нямат. Ако не ми отговорят така ми показват алтернатива в стил къси патналонки за 4г. Луди хора.
А онзи ден останах силно възмутена, защото не ме пуснаха в един магазин с бебешка количка! И магазина не беше 2х3 метра
Пък понякога търся нещо - пример панталон за 1г подплатен - влизам, казвам какво търся и почти винаги ми отговарят, че нямат. Ако не ми отговорят така ми показват алтернатива в стил къси патналонки за 4г. Луди хора.
Да, не ми ли хареса обслужването повече не стъпвам или не ползвам услугите. Макар че аз съм по кротка, мъжът ми се разправя повече и е като питбул, захапе ли не пуска, минава през всички управители и тн, но не е бурсук като мен, може и да ползва отново услугите, ако са се оправили адекватно със ситуацията.
Аз пък най-се дразня като да лепне някоя продавачка да ми диша във врата и непрекъснато да ми дудне. Де що хвана или погледна да ми бращолеви колко уникален бил модела,колко качествен бил плата,колко прекрасно ще ми стои дрехата точно на моята фигура/нищо че имат само два номера по-големи от този,който аз нося/. 
Пък на такива места, ако се излъжеш да премериш нещо-става страшно просто.
Знам,че това е политика на някои магазини, но за мен е изключително дразнещо.
Първо учтиво обяснявам на продавачката,че ако имам нужда от услугите и ще се обърна към нея и ще я попитам ,а ако не престане да досажда-демонстративно си излизам от магазина.
Пък на такива места, ако се излъжеш да премериш нещо-става страшно просто.
Знам,че това е политика на някои магазини, но за мен е изключително дразнещо.
Първо учтиво обяснявам на продавачката,че ако имам нужда от услугите и ще се обърна към нея и ще я попитам ,а ако не престане да досажда-демонстративно си излизам от магазина.
Добре, хора, тези от вас, които са по-взискателни - постоянно ли го правите?
В смисъл такъв - има дни, в които съм във весело, безоблачно настроение и е почти невъзможно и най-тъпата продавачка да ми скапе деня. Тогава изобщо няма да обърна внимание за подгъва на панталона (примерно), а директно ще си измисля кой и кога да ми го скъси.
Има и други дни, в които кучката в мен излиза на преден план и си търси правата като бащиния - в такива дни продавачките, които се държат неадекватно, ги гледам строго и само търся да видя къде ще се спънат; сигурно зад гърба ми като си излеза, се питат дали не съм пила оцет днес
Не мога да съм постоянна в това нещо - има дни, когато не ми пука, и дни, в които ми е все тая.
В смисъл такъв - има дни, в които съм във весело, безоблачно настроение и е почти невъзможно и най-тъпата продавачка да ми скапе деня. Тогава изобщо няма да обърна внимание за подгъва на панталона (примерно), а директно ще си измисля кой и кога да ми го скъси.
Има и други дни, в които кучката в мен излиза на преден план и си търси правата като бащиния - в такива дни продавачките, които се държат неадекватно, ги гледам строго и само търся да видя къде ще се спънат; сигурно зад гърба ми като си излеза, се питат дали не съм пила оцет днес
Не мога да съм постоянна в това нещо - има дни, когато не ми пука, и дни, в които ми е все тая.
Почти винаги наказвам. Изключително много държа на професионализма и аз. Скоро се случи да преглътна една тъпа резервация, писах тук, само защото вече се бях разбрала с "гостите" 
Но от доста много години мъжа ми си ме знае и обикновено е съгласен, макар, че не се кефи, когато се напрягам. Имахме случка и на морето. Почти 1 час въртях телефони докато намеря съответното длъжностно лице да направи проверка. После целият следобяд бях много напрегната. И тогава мъжа ми каза, че не си е струвало заради моите нерви.
Но от доста много години мъжа ми си ме знае и обикновено е съгласен, макар, че не се кефи, когато се напрягам. Имахме случка и на морето. Почти 1 час въртях телефони докато намеря съответното длъжностно лице да направи проверка. После целият следобяд бях много напрегната. И тогава мъжа ми каза, че не си е струвало заради моите нерви. Добре, хора, тези от вас, които са по-взискателни - постоянно ли го правите?
Въпрос на настроение е, да.
Добре, хора, тези от вас, които са по-взискателни - постоянно ли го правите?
Ако тръгна да се ядосвам навсякъде, това значи да вървя по цял ден като буреносен облак. Също и никога не се карам с хората, никога. Може да им кажа в лице какви са им проблемите, но никога не говоря дори с по-висок тон. Така още повече боли, защото българската психика е "ей на на тази й е дошло накриво", да ама не, много по-внимателно те слушат ако си спокоен и им се усмихваш... Знам ли, аз може би съм сбъркана. Още от първата ми работа държаха нещата ни да са до ен-та степен пипнати.
Примерно както е писала мечтица за парите - един от първите ни уроци беше взимаш парите, слагаш ги на видно място, връщаш рестото с бележката и чак като човекът си ги вземе и прибере, можеш да прибереш банкнотата му. Но ни учеха на това и следяха дали го спазваме. После ни учеха, че докато си влизаш в обекта имаш една минута да го огледаш и после да кажеш какво не е наред. Просто трябва да виждаш с периферното зрение дори. Така ни тренираха дори като си вървим да забелязваме нередностите. Може и от тогава да съм се изкривила.
Едва ли се чувстват наказани от това, че аз и приятелите ми /да речем/ преставаме да посещаваме някое място /магазин,ресторант/. Струва ми се, че по-скоро остават доволни, че по-малко клиенти ще им развалят рахата, докато са на работа.
Майка ми никога не купува стока /дори да е най-желаната от нея и да я няма никъде другаде/, ако продавача люпи семки.
Мен много ме вбесява като в някой магазин, докато разглеждам дреха, продавачката "компетентно" ме осведоми, че "това, няма да ми стане". Без следа от добронамереност, естествено и без да предложи нещо подходящо. Случвало ми се е напук да вляза да пробвам именно тази дреха и да демонстрирам, че всъщност ми става
, но не я купувам!
Обслужването е България е под всякаква критика, във всички сфери за съжаление. Не бих искала да пропусна да спомена и държавните чиновници...
Всичко опира до това, да обичаш работата си.
Истината е, че битката е неравна ... и в крайна сметка наказания е потребителя /клиента/. Първо, защото не се сдобива с желаната стока/услуга, второ, защото си скъсва нервите.
Искало ми се е на места, от които съм останала недоволна от обслужването, да закача огромен плакат "Не си заслужава да влизате тук"
Майка ми никога не купува стока /дори да е най-желаната от нея и да я няма никъде другаде/, ако продавача люпи семки.
Мен много ме вбесява като в някой магазин, докато разглеждам дреха, продавачката "компетентно" ме осведоми, че "това, няма да ми стане". Без следа от добронамереност, естествено и без да предложи нещо подходящо. Случвало ми се е напук да вляза да пробвам именно тази дреха и да демонстрирам, че всъщност ми става
, но не я купувам!Обслужването е България е под всякаква критика, във всички сфери за съжаление. Не бих искала да пропусна да спомена и държавните чиновници...
Всичко опира до това, да обичаш работата си.
Истината е, че битката е неравна ... и в крайна сметка наказания е потребителя /клиента/. Първо, защото не се сдобива с желаната стока/услуга, второ, защото си скъсва нервите.
Искало ми се е на места, от които съм останала недоволна от обслужването, да закача огромен плакат "Не си заслужава да влизате тук"
Изисквам и още как. Щом е услуга и аз съм страна- изисквам. Няма значение дали става въпрос за дреха, храна, книжарница, ксерокс... . Както аз мога да съм усмихната и любезна с моите клиенти, защото не е тяхна работа къде ме стяга чепика, така и аз изисквам същото. И ако не получа, обръщам гръб. Завинаги.
Вчера приятно се изненадах от обслужването в м-н " Сани". Сметката ми се стори голяма за нещата, които бях купила. Извиних се на касиерката, че ще прегледам касовата бележка, тя усмихнато ми каза, че е мое право, прегледах и видях, че една стока е таксувана на 10 пъти по-висока цена от тази, която видях на щендера. Извикаха касов контрол. Обясних, че искам да върна стоката, защото етикетът на витрината им ме е подвел, върнаха ми парите и ми пожелаха приятен ден. Без намусени лица, без заяждане. Вече бях се отчаяла от образа на продавачка, чоплеща семки (пушеща цигара, пиеща кафе) да ми се цупи, че и прекъсвам кефа, щото искам да си купя нещо. Хубаво е, че нещата се променят.
Вчера приятно се изненадах от обслужването в м-н " Сани". Сметката ми се стори голяма за нещата, които бях купила. Извиних се на касиерката, че ще прегледам касовата бележка, тя усмихнато ми каза, че е мое право, прегледах и видях, че една стока е таксувана на 10 пъти по-висока цена от тази, която видях на щендера. Извикаха касов контрол. Обясних, че искам да върна стоката, защото етикетът на витрината им ме е подвел, върнаха ми парите и ми пожелаха приятен ден. Без намусени лица, без заяждане. Вече бях се отчаяла от образа на продавачка, чоплеща семки (пушеща цигара, пиеща кафе) да ми се цупи, че и прекъсвам кефа, щото искам да си купя нещо. Хубаво е, че нещата се променят.