Какво правите когато сте се изложили ужасно?

Абе аз се тряснах на влизане.  Беше някакъв тежкарски тогава магазин, голям сконфуз. Аз не се ударих просто, а направо си се ЗАБИХ във витрината. Всички хора на улицата зяпаха, а приятелката, с която бях, умря да се хили и им вика "Еми то детето от месеци събирало пари да си купи нещо и няма търпение!"
Чудех се да избягам или да вдигна високо глава и да вляза , е, влязох, а продавачката ме гледаше злобно, срам, срам.

Ако съм се изложила се извинявам на този, пред когото съм се изложила.
Ако може, естествено.
А ако не мога да се извиня си обещавам, на себе си, де, че няма да повторя такавата си грешка.

Но в този случай, за който говориш ти, Янтра, ще се извиня само ако счета, че не съм права.
А ти пишеш, че си била в правото си. Така че ....
Да се срамуват тези, които са те предизвикали, а тези, които са били немите свидетели - ами и те са хора, и на тях се случва да си изпуснат нервите. 

ОФца, леле как ме дразнят такива продавачки. Само да й засека злобния поглед и веднага ще взема да пробвам десет поли и десет блузки. Пък после като й ги върна с небрежен жест, без да купя нищо естествено, поне ще знам защо ме гледа злобно.

 Срам голям, понякога отбягвам дълго време хората пред които съм се изложила.

Племенника го бях пратила до нов офис на Вивател да ми вземе ваучер.Той горкия взел и на излизане се зазяпал в момичета, които работели там и баам - тряснал се във стъклото до вратата.Но беше нацелил ръба, та си дойде с разцепено чело и нос и потънал в земята от срам, защото момичетата го изпратили със залп от смях.Каза,че повече там няма да стъпи.
 А за скандал не ми пука, щом съм направила, значи е трябвало.

хо хо хо, че ме хвана смях 
И аz сьм го правила тоя номер и то на няколко пьти. Ама иzмьрморвам нещо от рода на "Уууууф", почесвам се многоzначително по дрьннатата тиква, zасмивам се (уж да zамажа положението) и се иzмьквам по терлици... 

Имах един случай... карах колело.
Таман минавах на zелен светофар и поглеждам на дясно, човекьт в колата ме чакаше да мина уж, пьк гледаше на някаква друга страна. Някак усещах, че ще натисне педала на гаzта, а аz ще се окажа точно пред него.
Така и стана.
Той даде гаz, аz инстинктивно zавьртях педалите гледайки надясно кьм него и в последния момент, почти с периферно zрение видях как се сботурясах в светофара насреща ми, та чак паднах от колелото.
Който не беше там, само той не се смя 
Иzпсувах грьмогласно кьм шофьора на колата, а той се пукна от смях, та даже ми свирна и с клаксона. 

По темата _ преди 2 години се поиzложих на едно местенце, направих се, че не свм раzбрала, т.е. гледах "умно" и досега и досега като ги видя тея хора и само zа тва се сещам.
Гледам да не ги срещам често, ако може сьвсем даже 

И аз тъй

О, и аз съм се блъскала в една изцяло стъклена врата. И то в заведение. Обикновено го обръщам на майтап и се шегувам със себе си. Че ме е срам, срам ме е, но когато подходя по този начин всички бързо забравяме за излагацията.

Ммммм това за вратите май е масово - и аз си признавам, че съм се блъскала. Нарочно ги правят тия врати май без рамка, без дръжка, изцяло от стъкло, че и го излъскват накрая

И аз имам случки, доста  .

Преди има-няма 17 години беше. Карам голямо колело с рамка, едва стигам педалите, не сядам на седалката, на село съм си.
Карах си спокойно, докато не видях едно детенце да си играе с някакви шарени нещица на една пейка, зяпам и карам, знам че пред мен няма никой...но уви не било така. Из храсталаците изскача някакъв чичко, точно в момента, в който почвам да се набирам на педалите. Естествено по всички всемирни закони на гадостите го блъскам в гръб, със засилка, точно между двата крака...Ударът беше доста силен, аз паднах и той падна. Разхвърчаха му се чепиците. Доста се изплаших смотолевих едно "извинете" и газ към къщи, веднага прибрах колелото и отидох да си чета задължителните книжки за през лятото. Да де, ама след мен идвал дядо ми и ме видял. И говорил с човека..и после ме наказаха. И в продължение на вече 17 години всеки път като си отида на село и видя този човек, той ми казва:" Е-Е как си, научи ли се да караш колело, а? А помниш ли как ме лъсна, а-а-АААААААААА?" Сраам. Всеки път се червя.

И още една омразна...Пътувам си САМА с влака София-Пловдив. Решавам към средата на пътя да отида до тоалетната, стискаха, ама вече няма как. С бял панталон съм, купето пълно с баби и деди, сака ми на високо, започвам да се въртя да си вадя кърпички. Отивам в тоалетната и  дошло ми, и не само ми дошло, ами отишло та чак се забравило, едно огромно, ама огромно петно на задника...подранил ми цикълът с една седмица...И си представих как си завирах задника под носа на един дядо, как се гъзурчих из купето, как имам резервни дънки в сака, ама няма кой да ми ги донесе. И като ревнах, ама рев ви казвам...Нямам какво да съблека да вържа на кръста, лято е по потник съм...На края почнах да се ослушвам за хора около тоалетната, чух че има 2 момичета, отворих врата колкото са си промуша главата и с 2 часови обяснения кой ми е ска и в кое купе, ги помолих да ми го донесат. Донесоха го, преобух се и минах 3 вагона, да си търся ново място.

Срам не срам, сега като се сетя ми е смешно ама тогава....

Започвам да се иронизирам, обръщам на майтап.

Това с вратите наистина е масово явление. Преди време и аз се натресох в една врата, която на влизане в магазина беше отворена, но на излизане се залепих в нея  Защото очаквах да е отворена, ама девойките я затворилиии... Започнах да се смея и дори казах:"Е, днес поне ще имате за какво да си говорите и да се смеете, момичета"  Казах го с усвимка, извиних се, а продавачките като гракнаха, че щяла съм да им счупя вратата и после те щели да бъдат виновни... Тогава се ядосах, че са така плитки и казах: "Ми, да и щях да ви осъдя"...

А когато излагането е по някакъв по-сериозен повод, се сконфузвам...

Янтра, роднини сте все пак, ще се оправите!

И на мен ми е идвало вьв влака...
Отивах на гости на един пич zа 3 дена (да сьм била 16 или 17 годишна) и вьв влака сякаш ГО усетих.
Пичьт ме чакаше на гарата, не си спомням какво ми даде да си вьржа на крьста, щото ТО се виждаше и от самолет. В тях ми даде едни дьнки и една тениска, от майка си поиска някакви преврьzки (срам голям) и така 3 дена...
Иzкарахме си обаче повече от страхотно.
Никога няма да го zабравя...
Момчето почина преди няколко години...
Бог да го прости!   

Много се срамувам, но по скоро от самата себе си. Гледам да не мисля за това и с времето забравям. Като е избледняло от времено и не ми е пред очите, някак си все едно не се е случило на мен. Иначе и до ден днешен се срамувам за един емоционелен изблик пред някогашния ми шеф поради една несъществена несправедливост от негова страна по отношение на ръководения от мен отдел. Мите, ако четеш тези редове, извинявай за наглостта ми.

Да добавя, съжалявам, че майка ми не ме е възпитала да бъда поне малко непукист. Така се живее по-леко.

Срамувам се, покривам се, понякога се и извинявам... вземам си поука, но избягвам да се сещам за гафа.