Публикувана: 11 септ. 2007, 16:58 ч.
Последно мнение: 28 септ. 2007, 12:32 ч.

Случвало ли ви се е да повишите тон на детенце?

3 276
92
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 12 септ. 2007, 09:10 ч.

Мнения: 7 821

Случва се е разбира се, но напоследък и аз като Иса, прибягвам до нисък тембър и ефекта е по-голям.
Обаче когато и двамата дивеят, крещят, пищят и т.н. единствения начин да привлека внимание е да ги надвикам Sad

# 46 12 септ. 2007, 09:16 ч.

Мнения: 645

Цитат на: Nevada в ср, 12 сеп 2007, 08:58

Странен въпрос задаваш... По-добре да беше питала: "Търся майка, която никога не повишава тон вкъщи, винаги с усмивка изтърпява всяка глезотия на домашните, става сутрин в пет, ляга си след полунощ, готви, чисти, пере, глади и пазарува, обръща достатъчно внимание на децата и мъжа си, изглежда винаги спретната, никога не закъснява за работа... Води децата си на куклен театър, посещава изложби, поне веднъж в годината ходи на опера, чете книги..."
Е тогава щеше да е интересно кой и какво щеше да ти отговори.

Да, мила, искам да съм точно такава майка, ама уви...

# 47 12 септ. 2007, 09:23 ч.

Мнения: 1 564

Цитат на: Блонди в вт, 11 сеп 2007, 17:39

Разбира се, освен това се е случвало, а и ще се случва, да го плясна. Спокойно, това са нормални неща, ние не сме от желязо Hug

# 48 12 септ. 2007, 09:27 ч.

Мнения: 2 722

Всъщност не мислите ли, че ние сами се вкарваме в приключение в стремежа си да сме перфектни майки.
Съвсем нормално е да викнем, да пляснем, да излезем от релсите - ние сме човешки същества.
Освен това мисля че е за предпочитане външния изказ на емоциите пред сдържането им, защото така или иначе в даден момент човек избухва Thinking

Не знам защо трябва да имам чувство за вина че съм показала чисто човешки качества. newsm78

# 49 12 септ. 2007, 14:35 ч.

там където ме зове сърцето!!!
Мнения: 2 092

Цитат на: Ellypr в ср, 12 сеп 2007, 09:10

С малкия съм се изхитрила и ползвам ниския тембър-ефекта наистина е поразителен!С каката обаче се налагаше да повишавам тон Embarassed

(сега вече и тя повишава -и просто си се надвикваме Mr. Green

# 50 12 септ. 2007, 15:15 ч.

Мнения: 2 309

Разбира се,че повишавам...

# 51 12 септ. 2007, 15:23 ч.

Мнения: 550

О викам,викам!Понякога от сутринта ,та до вечерта вече ме боли гласа!Обаче е по -редно да си зададем въпроса,а чува ли ни някой? Mr. Green

# 52 12 септ. 2007, 15:27 ч.

Мнения: 645

Цитат на: Мамими в ср, 12 сеп 2007, 15:23

В повечето случаи - не!

# 53 12 септ. 2007, 15:45 ч.

Мнения: 547

Случвало ми се е да повиша тон и то е обикновено, когато си изпусна нервите. В повечето случаи, обаче просто придобивам по-строг тон, което засега действа.

# 54 12 септ. 2007, 16:09 ч.

Мнения: 24 467

Това го правя и често пъти- съвсем умишлено. Често това ме спасява от ситуацията бебо да метне нещо на земята или през прозореца. Като викна "не" то спира и ме поглежда, което ми дава възможност да го "заловя" в крачка и да му взема нещото, да му спра ръчицата, дето ще къса книжката, да го отстраня от тенджерата на котлона.
Големият пък така ме чува, тъй като понякога без да викна ми обръща гръб и се прави на нечул. Леденият тон, обаче при него и сарказмът са по- ефективни.
Не ги обиждам, обаче, т.е. не раздавам обидни квалификации.
Между другото и аз познавам /не само един/ човек, който не съм чула да крещи или повишава тон. Та значи- и това е възможно. Едният такъв ми беше, по стечение на обстоятелствата, баба, за съжаление вече почина. Сдържането на нервите няма нищо общо със студенина на характера, а на неговата сила. Радвам се, че има и такива хора.

Последна редакция: ср, 12 сеп 2007, 16:36 от Judy

# 55 13 септ. 2007, 14:24 ч.

Мнения: 1 035

Да,за съжаление ми се случва доста често...И после ги гушкам дълго,дълго ..и си обещавам че няма вече .И до следващия път,когато отново не издържа Weary

# 56 13 септ. 2007, 14:31 ч.

Мнения: 5 228

Цитат на: Кампари (по Сопранов) в ср, 12 сеп 2007, 00:16

Цитат на: Н а т и в вт, 11 сеп 2007, 22:23

А има ли някой, на когото никога не се е случвало. Аз даже и истерично съм крещяла Rolling Eyes

После съм се чувствала ужасно...

Да, съпругът ми никога не е крещял на децата и въпреки това като каже нещо ведната бива чут!

И мъжът ми никога не е повишавал тон на дъщеря ни. Той все успява по някакъв начин да я "преметне", което пък за мен също не е добър вариант. Трябва да е ясно какво може, какво не може.
Примерно тя започва да товари количката в магазина с 10 кутийки пастет, при положение, че нямам намерение да купя и една. Аз се опитвам да я накарам да ги върне сама, а в подобен случай баща й я залъгва, че ги взимаме и после тайно ги връща, само мир да има.

# 57 13 септ. 2007, 14:43 ч.

Мнения: 1 761

Цитат на: Isa в ср, 12 сеп 2007, 01:39

Не повишавам тон, имам си един специален 'нисък' тембър, с който говоря, когато 'се карам' - като го чуе дъщеря ми веднага си закрива очите с ръце, за да не ме вижда или казва: "Ти ми се караш, мамииииииии". Имам и един още по-спокоен и в нисък регистър, с който казвам: "Много съм ти ядосана." или "Бясна съм." и подобни - тогава усеща, че нещата са сериозни и на секундата прекратява това, което ме е докарало до това състояние - този тон обаче мога да го направя само когато наистина съм бясна...

i az taka.

i az taka

Цитат на: Isa в ср, 12 сеп 2007, 01:39