С приятелки, с майка ми действам направо, казвам каквото ми е на ума. Ако някой не толкова близък ме попита, ще кажа цената, иначе не съм от типа "виж к`во си купих".
- Публикувана: 11 септ. 2007, 23:28 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2007, 16:42 ч.
Да си поговорим в цифри.
Всяко нещо си има ориентировъчна цена. Ако кажа, че съм си купила БМВ, много ясно, че не съм дала за него 1000 лв. например. Така, че има неща, с които можеш да се фукаш и без да казваш цената им.
Иначе, аз не обичам въобще да казвам какво съм си купила, камо ли колко струват. Какво ги интересува околните моите покупки. Даже подаръците си не споделям много много какви са.
Иначе, аз не обичам въобще да казвам какво съм си купила, камо ли колко струват. Какво ги интересува околните моите покупки. Даже подаръците си не споделям много много какви са.
Обикновено премълчавам цената.Ако някой се интересува,ще кажа,но иначе ми е кофти.
ми не ми е цел номер 1 да кажа колко струва-на обратното му се казва комплексарщина 
казвам цената на приятелки-близки,които няма да го разберат като фукане-казвам я най-вече ,когато съм купила нещо изгодно,на промоция(като вчера страхотни бели дънки на половин цена
) за да могат и те да се възползват
а на мъжа ми казвам по-ниска
казвам цената на приятелки-близки,които няма да го разберат като фукане-казвам я най-вече ,когато съм купила нещо изгодно,на промоция(като вчера страхотни бели дънки на половин цена
) за да могат и те да се възползвата на мъжа ми казвам по-ниска
Пред много близки хора споделям какво,откъде и колко струва.
И аз така, дори за много неща си мълча: ако забележат околните, че съм с нещо ново - добре, ако ме питат откъде и колко струва - казвам си.
Мразя да говоря в цифри и не го правя.
Само с много близки хора си говорим, и то ако става въпрос за изгодна покупка, намаление и т.н., от което да се възползват при интерес.
Има един особен тип хора, за които цената винаги е определяща, ако нещо е ПОД определена цена, веднага бива определено като боклук с онази толкова снизходителна физиономия... С такива хора обикновено си правя бъзик - казвам или "абе взех го за два лева от китайците" или "е, няма да те комплексирам сега, така и така не можеш да си го позволиш" и им гледам сеира
Само с много близки хора си говорим, и то ако става въпрос за изгодна покупка, намаление и т.н., от което да се възползват при интерес.
Има един особен тип хора, за които цената винаги е определяща, ако нещо е ПОД определена цена, веднага бива определено като боклук с онази толкова снизходителна физиономия... С такива хора обикновено си правя бъзик - казвам или "абе взех го за два лева от китайците" или "е, няма да те комплексирам сега, така и така не можеш да си го позволиш" и им гледам сеира
Не, не говоря за пари, то и никой не ме пита
Но ми става много весело когато някой обявява двойни или тройни цени на това което е платил. Имам един познат, който като ти каже нещо, трябва да разделиш на два да получиш реалната стойност. Примерно казва купих си диван за 25 хиляди лв, значи е дал 10000 лв.
Така и преди няколко седмици един татко плаща при мен, но не знае нищо, аз договорки съм си правила с майката и тя знае сумата, но го праща него да плати. И той като излиза, казал на приятеля си "бах мааму оръсиха ме с ...... лв", казал двойно на това което му взех. Какво да ги правиш такива?
Но ми става много весело когато някой обявява двойни или тройни цени на това което е платил. Имам един познат, който като ти каже нещо, трябва да разделиш на два да получиш реалната стойност. Примерно казва купих си диван за 25 хиляди лв, значи е дал 10000 лв.
Така и преди няколко седмици един татко плаща при мен, но не знае нищо, аз договорки съм си правила с майката и тя знае сумата, но го праща него да плати. И той като излиза, казал на приятеля си "бах мааму оръсиха ме с ...... лв", казал двойно на това което му взех. Какво да ги правиш такива?
Ако съм попаднала на нещо красиво на ниска цена, веднага споделям, дори и да не съм го купила. Иначе когато става въпрос за по-големи придобивки съм се научила да спестявам стойността на покупката. Веднага започват да ми се правят сметки на парите, с които разполагам. Завистта е страшно нещо 
. В днешно време никой не забелязва как се гърчиш през по-голямата част от денонощието от бачкане, виждат се само придобивките.
Иначе имам познати, които нарочно надуват сумите, броени за дадена покупка. Адски глупаво е.
Миналата година например, купих на племенницата (на 5 г.) едни маратонки за 35 лв., защото времето се развали, а тя беше със сандали. Зълва ми не ги хареса, защото "не били маркови". Те само маркови й купували
. От тогава не подарявам дрехи и обувки.
Аз съм от хората, които предпочитат да си купят 5 парцала за 50-60 лв., отколкото един марков за тази или над тази сума. Предпочитам разнообразието.
. В днешно време никой не забелязва как се гърчиш през по-голямата част от денонощието от бачкане, виждат се само придобивките.Иначе имам познати, които нарочно надуват сумите, броени за дадена покупка. Адски глупаво е.
Миналата година например, купих на племенницата (на 5 г.) едни маратонки за 35 лв., защото времето се развали, а тя беше със сандали. Зълва ми не ги хареса, защото "не били маркови". Те само маркови й купували
. От тогава не подарявам дрехи и обувки.Аз съм от хората, които предпочитат да си купят 5 парцала за 50-60 лв., отколкото един марков за тази или над тази сума. Предпочитам разнообразието.