Аз си избрах кумата,той кумът.Помежду си нямат нищо общо двамата.
- Публикувана: 12 септ. 2007, 01:04 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2007, 17:45 ч.
Как избрахте кумовете си?
Избрахме си нашите кумовете защото те ни запознаха(държа да отбележа,че беше чисто случайно) и те помогнаха за реализацията на нашата връзка,особено кумата.С кумата съм израснала от малки сме си приятелки,а кума е много добър приятел на мъжа ми,и за това решихме,че те са най-достойните хора за да ни бъдат кумове
Кумата беше моя приятелка и колежка. За кум поканихме най-добрият приятел на мъжа ми, но той отказа, заради връзката, ковто имаше в момента. В последния момент поканихме негов колега, който се съгласи. Запознаха се месец преди сватбата ни, а година след нея се ожениха. 
Досега никой от тях не е искал да ни бие 
Досега никой от тях не е искал да ни бие
Работата е там ,че не ги избрахме ,а трябваше да следваме традицията ,родителското тяло на мъжа ми ни натрапиха кумовете ,които се предавали по родствена линия и стана така, че не сме ги виждали повече след сватбата,а имахме много приятели които бяха готови а дори някои се обидиха ., но както и да е живота продължава .
Поканихме първо най-добрия приятел на мъжа ми с жена му, но те ни отказаха. И бяхме в пълен ужас понеже нямаше много други варианти и се страхувахме, че пак ще ни отрежат. Искахме, обаче, да са семейни и да ги приемаме като близки хора, и още повече и те нас. Поканихме друг негов приятел с жена му. Много се притеснявахме, че ще откажат понеже са хора с доста големи финансови възможности и може да помислят, че ги каним имено заради това, а ние винаги сме ги уважавали и искахме да продължим да си ги имаме като приятели. Но те приеха и за нас това беше голям жест на уважение. Уви, вече не са семейство от една година, но от нас зависи да си запазим добрите отношения и с двете страни. Кумът стана кръстник и на дъщеря ни. Ние самите станахме после кумове - поканата беше голяма радост за нас, станахме много близки с кумците си, гледаме да си създаваме общи спомени и да ни свързва приятелство, но вече като сме в трудни моменти споделяме трудностите и това ни прави по-близки приятели.
