Малките мърляви пищящи дрисльовци

Когато нямах деца изобщо не можех да понасям хлапета.Досадни,нахални,пищящи.Не смятах,че съм длъжна да ги търпя.И не можех да разбера как родителите позволяват детето да ги излага така безобразно.Сега,когато съм майка на две деца съм обръгнала доста.Но все още изпитвам желание да перна някое адски невъзпитано и нагло хлапе.Но не бих го направила само защото нямам моралното право.Обаче във фризьорският салон,в ресторант,в магазин,откъде накъде ще търпя такова поведение?Отишла съм там да разпусна,а не да търпя истериите на едно чуждо дете?Апропо,всички деца ли харесвате?


ППСлучва ли ви се да ви дразнят чуждите деца?
В тази тема,пък,доста майки се дразнят от чужди деца.Или те не са от този форум?

Под "изкукуригали" визирах тези, които не понасят игрите и на собствените си деца. Не очаквам някой да се умилява при вида на моето, нито да го търпи. Но ми се струва лудост да имаш собствено дете и да се дразниш на всяка негова по-шумна игра.  Не вярвам и на тези, които твърдят, че техните деца никога не са се тръшкали, никога не са ги злепоставяли и винаги са били възпитани.

Аз също не се разнежвам винаги като видя дете. Има деца, които ми влизат под кожата, има и такива, които ме дразнят.

А ако беше "малкият мърляв пищящ дрисльо" бих била по-склонна да го приема за обективно мнение. Обобщенията никому не са от полза.

Тая мацка има проблем с агресията. Толкова много думи изразяващи агресия в една статия... Не знам сигурно я е зарязало гаджето преди това заради по-готина мадама (или по-умна) но според мен е за съжаление...
Съжалявам за липсата на запетаи но не ми работят част от бутоните.   Не знам какво съм натиснала...

Смразяващ интелект има авторката, сигурна съм , че го е наследила от родители отгледали я с много внимание  и обич.

Така е. Не очаквам някой да се умилява от детето ми, нито да го търпи, но пожелания за счупена челюст и задавяне с дъвка е прекалено, каквото и да е направил "малкият дрисльо".

Добре де, пишат си тийновете, те все още са "над" нашите проблеми и искат да го подчертаят, но не ни закачат, имат си блог - защо ние им се навираме?
И, апропо, ти какво си търсила в техния блог?

Е, какво е търсила има ли значение? Видяла е, споделила е. Не мисля, че е направила krasian нещо нередно.

 Още не вярвам на прочетеното...Направо да те е страх,че някога детето ти може да се озове покрай такива тийнове!!!
То всъщност да те страх ти да не се озовеш покрай тях...

За бога, вие като че не сте били в пубертета и не сте се правили на интересни никога. Направо едни такива благоприлични дами на средна възраст сте се появили на тоя свят.

Просто написах в гугъл "4 годишните" с идеята да намеря нещо интересно - игри за 4 годишни , статии за възпитанието им и т.н.
Не съм целяла да попадна на тийн разсъждения.Не търси конспирация , няма такава !

Е по критериите на някои от тийновете и на някои от Вас аз съм отвратителен родител. Моето дете на 2 години е абсолютно неконтролируемо в някои случаи. И съм повишавал тон и съм се карала и съм пляскала. Става още по зле вместо по-добре. Смея да твърдя,че не съм го глезиа, не съм му " отпускала края" да върши каквото си иска и както му изнася,но.... ето факт е нещата на които и аз се дразнех преди да родя ме застигат. Да и мен са ме дразнели и продължават изцепки от този род както на моето така и на чуждото. На моето бих казала,че на моменти ми е идело да го затворя в къщи и да не го пускам докато не успея някак да го превъзпитам. Да ме прощавате обаче на никого не съм пожелала разбити зъби, не съм казала "мразя" и т.н. За мен това е част от днешната младеж точно тази агресивна и злобна част, която се е нахвърляла на побой дори на случаен минувач направил им някаква забележка. И аз се държа строго и то не на моменти а постоянно непрекъснато повтарям едно и също, но не винаги се получава забраната или говорено да не се върши еди какво си еди къде си... Кажете сега,че съм се омъжила случайно,защото без да желая съм забременяла и пр. както те го казват. Ами не съм, не смятам,че съм и ниско интелигентна. Покрай себе си виждам и страшно по-различни тийнове от горепоказаните. В тяхното поведение го няма това чудо. Не че не се възмущават примерно от подобни дришльовци, но по коренно различен начин

разбира се,че сме се правили на интересни,но лично аз никога не съм пожелавала на 4-годишно дете(или на възрастен човек) да си разбие главата или да се задави с дъвка...и не мисля,че може да е нормално...

Ами не е нормално! Ненормално е! И нещата, които стават с малолетните напоследък също са ненормални!
И аз си помислих, че тези благозвучни епитети са употребени от подрастващ младеж, но каква беше почудата ми като разбрах, че е девойка - леле мале! 

Kакво значи да си възпитан или не на 4-годишна възраст?Може би да седнеш кротко на стола,да отвориш книга и да почнеш да четеш със замислен вид ,докато чакаш родителско тяло да се подстриже или нещо друго?Сигурно е по-добре в същото време някаква по-приказлива домакиня да ти надува главата с разговори за манджи,парцалки,съседки и колежки на мъжа си,докато си прави маникюр,сешоар и т.н. Защото аз работа във фризьорски салон и,повярвайте,виждала съм всякакви екземпляри от всякакъв размер,цвят и мирис.Има такива лелки,които в пъти са по-досадни  от едно дете,което винаги може да бъде успокоено с нещо,но те са вече пораснали и уж възпитани,но на никой не му идва на ум да се изкаже по техен адрес така,както за децата.
А не ви ли се е случвало просто да няма кой да ви гледа детето,ако е болно или по друга причина не може да отиде в детско заведение,а на вас ви се налага да присъствате на работа,т.к. имате ангажименти,които сте поели преди да се случи нещо с детето и ако ,разбира се, не е много тежък случай?Защото аз нямам никого на когото бих могла да оставя моето,просто абсолютно няма такива (освен съпруга ми,но и той работи).И съм си влачила детето в салона,независимо дали това устройва или не някаква нехаресваща чужди деца.Всеки си има причини и не е длъжен да се оправдава пред никого.
Докато дъщеря ми беше малка ни се е случвало да побърква и мен,и колежките,и клиентките...и аз викам по детето,изнервям се заради това,че се налага да бъде с мен,за всичко го изкарвам виновно,макар че аз или обстоятелствата са такива...и защо?Защото някой може да се подразни?Някой,когото може би повече никога в живота си няма да видя?Мисля,че въобще не трябва да ми дреме кой какво ще помисли за детето ми,разбирания за възпитание са различни и възможно да не съвпадат.А аз си знам какви усилия полагаме вкъщи за нейното такова.