Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Последните кадри наистина ме разридаха ужасно! Момента, в който журналистката докосна детето и то милото веднага спря да се клати и се хвърли в обятията й да го прегърне (не знам дали сте обърнали внимание на тези кадри) наистина ме потресе! Накара ме да се замисля и над това, че собствената ми дъщеря наистина няма толкова нужда от играчки, компютър и всеподобни боклуци, а просто има най-голяма нужда от мама и татко и от прегръдка и целувка. Ако питате мен това най-много им липсва на тези деца. Направо се разярих като чух във филма, че директорката смята, че децата имат най-голяма нужда от компютър!!!!! Боже Господи какви хора има на тоя свят!!! 
Замислих се дали с дарения (и от моя страна) нещата могат да се оправят, но веднага си помислих, че първото за което тези дарения ще отидат е за компютър ЗА ДИРЕКТОРКАТА, а после за ремонт не на дома, а на дома НА ДИРЕКТОРКАТА или Бог знае за какво друго на кой, но не и за тези деца! Безсилието е ужасно нещо! Ако питате мен вместо благотворителни акции за средства и играчки (с които децата и без това не знаят какво да правят след полаганите за тях "грижи") и 100 телевизора на 75 деца, които служат само на персонала да си гледат сапунките, най-добре е половината от тези благотворителни акции да са за това всеки, желаещ да помогне да се среща с едно дадено дете и просто да го прегърне всеки път и да общува с него. Ако всеки от нас отделя от времето си редовно само за едно такова дете, съм сигурна, че децата няма да се чувстват толкова изоставени. 
