децата, които никой не иска

  • 15 193
  • 162
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 843
Относно възможностите за една масивна и реална реакция от обществеността, имаме нужда от съвместно действие и немалка помощ.
Със сигурност това не е мястото за обсъждане.
Нека помислим за начин как и къде, хората желаещи да се наемат с работа по тази идея, да обсъждаме и решаваме отделните стъпки по осъществяването й.

Искрено се надявам, когато имаме пълна практическа готовност относно правилните действия, това да срещне подкрепа от обществото (което, както казва Магьосника, означава работа и в тази насока).

Ще са нужни юристи, специалисти работещи в сферата, защо не и социални работници, опитни доброволци, хора помагащи с личния си опит – родители на деца с увреждания от различен характер и степен, осиновители и осиновени, контакти с медии готови да отразяват по правилен и безпристрастен начин ситуацията, самите деца с историите и съдбите си, сигурно забравям някой…
Нужно е набелязването на един всеобхватен план на действие и съдействието на дейни и решени хора и организации.

# 31
  • Мнения: 1 843

Но знаем ли ние какъв е проблема? Бихте ли се наели да го формулирате?

И сам знаеш, че проблемът не е един. Именно затова е нужен екип от хора. Трябва ни текст, обхващащ пълноценно и от всички страни проблематиките. Можем да започнем със създаването на база на текста, но по-нататък ще трябва съвместно разглеждане, допълване, корекция.
Текст, с който да се изправим реално и физически в подкрепа и защита на децата ни.

# 32
  • Мнения: 3 715
Аз съм насреща за идеи, не съм много по писанията, но все с нещо ще мога да се включа.

# 33
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Ние какво можем да направим, можем ли да се обърнем към телевизията да посети Масларова да и напомни за обещанието което е дала в пресата?

# 34
  • Мнения: 3 715
Абе оставете я Масларова, тя е най-малкият проблем. Идеята е, че трябва масирана кампания за големите проблеми, всички знаят колко зле са децата в институциите и въздишат, всички биха си осиновили дете, щото много им е жал, обаче осиновяването не е решение.
Важното е обществото да се раздвижи, да му се обясни, да се разшуми, да се стресне. Това мисля, че е важното. Щото политиците са такива, каквито ние си ги изберем и направим. Те са част от това общество, те не се пръкват ей така от нищото. Не са нещо кой колко различно от болшинството от обществото.

# 35
  • София
  • Мнения: 9 517
Да си призная аз съм настроена много скептично по въпроса. Като гледам ситуацията в страната, се съмнявам, че някой ще ни обърне внимание, но стига да има нещо, с което да мога да помогна, давайте работа насам, още повече че следващите 2 седмици съм доста свободна.

# 36
  • Мнения: 677
Имам голям грях и към мами и деца Embarassed,защото преди ваканцията лятото обещах да говоря с една майка на детенце от групата на Цеци.Ще гледам утре да се свържа с жената и да и поискам някакви насоки.
Ще се отчета като свърша дейността

# 37
  • Мнения: 380
Мислих, мислих и не можах да формулирам проблема. А без това даже и не мога да помисля решения.

Но се чудех защо трябва да откриване топлата вода? Не е ли по добре да потърсим как е решен проблема в други по - развити страни?

Аз съм малко кът с времето, но ще се постарая да потърся. Но имаме и доста майки живеещи в тях. Ако имат желание да се включат.

# 38
  • На небето
  • Мнения: 5 530
И аз съм скептично настроена. Наскоро нали имаше протести на майките заради детските площадки, майчинските, детските и улиците които са непроходими за колички. Кмета на Варна публично се подигра на групичката майки като им каза "какво искате да ви хвана за ръчичка и да ви преведа през улицата ли?" А да не говорим за протеста пред парламента заради детските и майчинските, стана голяма излагация, отидоха има няма 10 майки иначе бяха извикали пресата и телевизията, за какво... да се изложат. Всички мърморим и недоволстваме, а като дойде ред за действие си стоим в къщи и си траем.
Вярно, че положението на децата по домовете не е розово, но домовете за инвалиди е много, много по зле. Не знам дали сте ходили, но там хората нямат на какво да спят и умират от студ зимата, събрахме пари за да им купим поне чаршафи на хорицата. Да не говорим, че ги третират като животни. Хорицата са изоставени от обществото и от роднините си. В това число включвам и домовете за деца с увреждания. Преди 1-2 години ако си спомняте, зимата колко деца от 1 дом в някакво село умряха, защото нямали пари за парно, държавата не отпускала.
А дома във Варна, който е до община Приморско, не е толкова зле поне битово. Събрахме пари само една тоалетна и баня да им оправим и малко покривки да им купим за масите на дечицата.  Директорката каза, че храна, играчки и дрехи имат достатъчно.
Аз има в предвид, че условията не са крайно нетърпими, а има нужда от промяна на системата за осиновяване и отглеждане на децата като цяло. Ако системата е по облекчена няма да има толкова деца по домовете и на държавата ще и олекне поне материално и много хора ще са щастливи гледайки си дечицата в къщи. Като цяло програмата за приемни семейства не е лоша, само дето не е много популярна и малко хора знаят за съществуването и (аз самата разбрах вчера за нея). Трябва да се приеме закона, който Масларова е мислила да предложи, (но е въздух под налягане, снощи по телевизията въпросната персона пак се изхвърля нещо, че щяла да се погрижи да вдигнат детските за 1 дете на 30лв., а майчинските на 600лв. Дрън-дрън…. не и вярвам на тая). Трябва да се приеме закон, децата които са с неизвестни родители да бъдат автоматично предлагани за осиновяване, децата които не са потърсени 1г. от родителите си също и т.н. Програмата за „приемни семейства” да придобие популярност, ако трябва да се направи реклама по телевизията. И като цяло осиновяването да е по лесно, не съм запозната със всички проблеми там, но вие сте минали по този път и знаете по добре от какво има нужда. Според мен на това трябва да се наблегне.

# 39
  • Мнения: 3 715
Ами то никой не говори за протести. Ясно е, че те не вършат работа. Говорим за цялостна стратегия.

# 40
Ми да се обадя пак, като живееща в т. нар. напреднала страна. то хубаво да гледаме опит, но важното е как се отнасяме с децата си изобщо. Позволявам си да кажа, че твърде много хора в България смятат децата едва ли не за собственост на държавата. На Запад този процес около изчезването на сиропиталищата се е развил през 60-те и 70-те години, оттогава насам малкото останали домове се смятат за ПОСЛЕДНА мярка, за деца, които не са в състояние да живеят в семейство. Забележете, не са в състояние, а не не са искани. Пълното осиновяване се практикува също много ограничено, по ред причини, най-вече защото повечето хора са съгласни, че контактът с биологичните родители трябва да се поддържа, ако е възможно. Приемните семейства са масовата форма, децата се настаняват при приемни родители максимално бързо, дори и ако след това отидаt в друго семейство (от кризисно в дългосрочно). Предимството е, че все пак са си в домашна среда, получават индивидуални грижи и т.н. И пак не е идеална системата, но в живота няма нищо идеално.
Важното е, че се помага на първо място на СЕМЕЙСТВОТО, а не на детето, откъснато от родителите си. У нас май много лесно оставяме родителите да се отърват от отговорността за децата си, пък после да търсим как да помагаме на държавата, която едва ли не ги насърчава да оставят деца на нейните грижи.
И още нещо, ние сме склонни всичко да решаваме на централно ниво. манталитета на хората се променя на място, всяко малко усилие за популяризиране на програмата за приемни семейства например в един град, около един дом, може да има ефект.
Аз например много си мисля дали е възможно да се организира програма, чрез която българи, живеещи в чужбина, да вземат деца от домовете за лятна ваканция например. Да видят свят, да ги поглезим малко. Не мисля, че е жестоко, ако се направи както трябва.
Ох, много се разбъбрих, но ме боли за тази тема.

# 41
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Единственото от което се страхуват хората с власт (от които зависят промените), то това са медиите и ние трябва да търсим тяхната подкрепа. Примерно ако някоя от ефирните телевизии се съгласи безплатно да пусне реклама за програмата „приемни семейства”, а ние само да съберем средства за самата направа на рекламата примерно!? 

# 42
  • София
  • Мнения: 9 517
Програма Приемно семейство и хубава като пожелание, но според мен ще се осъществи далеч напред във времето. Така че съгласна съм, че трябва да се работи и в тази насока, но по-важното според мен е да се ускори работата на съветите по осиновяване - знам, че осиновители в България много, а деца - малко. Част от децата са без отказ и без родители - мисля, че трябва да се работи в тази насока - промяна на семейния кодекс и премахване на необходимостта от водене на две дела, за да се впише такова дете в регистъра, както и премахване на необходимостта от призоваване на биологичните родители на делото. Другото е платените отпуски за осиновителите - по мое мнение поне 6 месеца, независимо от възрастта на детето. Смятам също, че едно отделяне на социални работници само за проучване на кандидат-осиновители, ще направи процеса по проучване по-ползотворен за осиновителите.
Но всичко това си го знаем, може би все пак да стартираме с един списък от цели - като начало, защото на мен нищо не ми идва на ъкъла като стратегия, и така, полека-лека може да ни се избистрят нещата в главите.
За съжаление не виждам какво можем да направим за децата с увреждания - при тях не знам, дали може да се приложи приемната грижа, по-скоро може би трябва да говорим за домове с много по-добро и качествено медицинско обслужване, както и по-добри условия за живот, т.е. финансиране му е майката.
Също така мисля и за родителите, които дават децата по домовете, но не ги взимат примерно в срок от 1 година, независимо че ги посещават.

Лобизъм може да се търси от агенциите за международни осиновявания - все пак те разчитат на осиновяванията като приходи и са заинтересовани процесът да се улесни, лошото е че са заинтересовани от международните осиновявания.

# 43
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Програма Приемно семейство и хубава като пожелание, но според мен ще се осъществи далеч напред във времето.

Напротив програмата вече работи има 19 семейства във Варна, които са взели деца, 1 от което е решило да осинови едно от децата което вече е навършило 18г. и още живее при тях.
Иначе подкрепям всичко друго което си писала. И все пак трябва да се търси и медийна подкрепа. Напоследък някой човек ако има нужда от помощ не се обръща към съда и държавата, а към телевизиите. Rolling Eyes

# 44
  • София
  • Мнения: 9 517
Медийна подкрепа несъмнено, но не на начален етап, понеже какво става в България - явява се Пешо по телевизията, говори се за него 1 седмица, в най-добрия случай един месец, след това идва Иван и всички забравят Пешо. Отчитайки, че проблемите на децата няма да се решат за един месец, може би дори за година и повече, мисля, че трябва стартегически да е позиционирана помощта от медиите, когато е необходимо лобиране, например ако се стигне до промяна в Семейния кодекс,  тогава да се призоват медиите.
Но според мен промяна в Семейния кодекс е мечта...

Общи условия

Активация на акаунт