Носталгията по соца - носталгия по детството, що ли?

Много хубаво си го казала, радвам се, че имам възможност да прочета умни мисли, на фона на толкова празни думи! 

Без да съм ви чела ще кажа, че за много хора не е само по детството и младостта. Има хора на възраст, които са живели  в трите времена..дядо ми например. В царско време са били най-богатитие в селото, пра пра дядо ми имал мелница, хан, в същото време са правили неща за общността - построил мост на Осъма, чешма на входа на селото, голяма... Дядо ми си спомня и разказва много неща... По време на комунизма ги обявяват за колаци, прадядо ми е бил в Белене, смъртта му в последствие е нелепа - по един баир заледен се опитва да се връща с колело, ходил да събира бутилки за стотинки и нещо се случва инцидент, умира. Дядо и баба живеят в абсолютна бедност през комунизма в началото, прогонени от къщата си в центъра от роднини-комунисти, едва са имали време да си съберат багажа, това се случва преди точно 50 години, когато се родила леля ми, мама още не била родена. Живели са заради това в циганския квартал... Кръстили са се тайно с поповете по къщите и т.н. В последствие баб и дядо се превръщат в граждани, от 60тте години започват да живеят добре, уредено, спокойно, постоянно пътуват, постоянно по почивки. Толкова много съм пътувала с камиона с дядо, с баба по ученически лагери. Според мен за тях годините на прехода са най-трудните, гадните и разочароващите. Предполагам са гласували последователно за всички сини правителства, за царя, сега май клонят към Атака, смятайте, хора, прежевиели какво ли не.
Спомнят си социализма с носталгия, нищо, че заради първоначалните години на комунизма губят всичко, включително и контактите си  с брата, сестри, роднини...
Аз някакси съм свикнала да живея за момента и да приемам всякакви промени нормално, едва ли бих изпитала носталгия по нещо, но може така да мисля сега, защото съм още млада. не знам.

Липсва ми от онова време, че имаше повече ред. Хората  бяха по-човечни. Нямаше я тази открита злоба, завист, мании за величие, или тоталното игнориране. Сега с тази"свобода" дойде свободията, безотговорността към никой и нищо. Липсва ми спокойствието от онова време.
Не искам времето да се връща, но би било хубаво, ако не отричаме всичко от онова време, а да бъде в наша полза

В повечето държави хората живеят така без да е соц.

Изпитвам носталгия по това, че мънички неща ме правеха щастлива. Дали сега сме презадоволени, или аз съм остаряла? Вероятно и двете.
Когато слушам новините обаче, си мечтая да чуя "Преизпълнихме плана" или "Открихме завод"... каквото и да е, различно от новини за катастрофи, инфлация, природни бедствия. Дори и да е лъжа.