Публикувана: 15 септ. 2007, 23:38 ч.
Последно мнение: 3 окт. 2007, 21:50 ч.

Един въпрос и от мен

6 200
100
1

# 60 24 септ. 2007, 09:33 ч.

Мнения: 2 863

Цитат на: trayana в нд, 23 сеп 2007, 23:59

Цитат на: Jaly в нд, 23 сеп 2007, 11:27

...после всеки си е в къщи с неговите си навици и нещата, които обича да прави. Искам като ми е тъпо, да си седя завита с одеалце, а не да внимавам кой какво ще яде, има ли изгладени ризи и прочие несвободи Mr. Green

обаче...нали затова е другият, дето като ти е тъпо...ще ти направи чай и няма да пита за огладени ризи, ами сам ще си ги оглади, че и цялото пране дори...

Такива едни мисли ме споходиха днес като видях една много възрастна двойка в парка да се държат не за ръка, ами лекичко за кутретата... Wink

Ами за съжаление все повече се убеждавам, че няма такъв филм.... миражи са тва.. просто единият трябва да е зверски готов на компромиси и тогава може да са заедно след 30 или 50 години, или аз поне не познавам семейство( на възраст), в което да не са така нещата. Обикновено жената се сляга до степен постелка, по която негова свтлост мъжът ходи... Сестра ми има 30 годишен брак, ако видиш острани ще си кажеш, че искаш да си като тях, даже се обичат по някакъв техен си начин.... но компромисите от нейна страна са прекалено много...

# 61 24 септ. 2007, 11:44 ч.

Мнения: 193

Цитат на: Sissi_82 в нд, 23 сеп 2007, 16:46

В момента съм на мнение, че не искам друг да ме пипне. Не знам колко време ще продължи това. (То не че сега може де) Да не говорим за връзка. На 25 години имам чувството, че с тази част от живота ми се е приключило.

И за бях на толкова.
Хората ми викаха: Животът е пред теб!
А аз се чувствах така: Животът ми свършииииииииииииии
Но се оказа, че не е вярно!
(За никого не е)!!!

Цитат на: Jaly в нд, 23 сеп 2007, 11:27

Та затова, предпочитам една- две вечери в седимцата, но в които наистина ни е приятно да сме заедно, прекарваме си страхотно, но после всеки си е в къщи с неговите си навици и нещата, които обича да прави. Искам като ми е тъпо, да си седя завита с одеалце, а не да внимавам кой какво ще яде, има ли изгладени ризи и прочие несвободи Mr. Green

Това и на мен ми се струва идеален вариант, само че е доста уморителен!!!
Търчиш на работа, после се връщаш вкъщи да си нагледаш челядта и домакинската работа, и после отиваш "на среща". Което е приятно, много по - приятно от семейния живот, само да не си на другия ден отново на работа.

# 62 24 септ. 2007, 13:48 ч.

Мнения: 911

Цитат на: Jaly в пн, 24 сеп 2007, 09:33

...е, мен затова ми е толкова криво, щото не знаех, че тоя филм го дават мнооого рядко и никой не ми е обещавал, че мен точно ще вземат за една от главните роли...и все се надявах на следващия кастинг...
а още повече ме обърка това, че го гледах у дома (филма - с моите родители) и много дълго вярвах, че и на мен ще се случи, пък...то няма как всички да сме в номинациите за оскарите Wink

# 63 24 септ. 2007, 20:23 ч.

Мнения: 651

Ми не ми се е случило още...беше на път да ми се случи седмица след раздялата, ама не ми беше до това....не се чувствах никак комфортно въобще да контактувам с мъж по начин различен от служебен контакт. Може и да сгреших, ама по-вероятно да не съм. Като не ми идва отвътре сега кво-да се насилвам ли....Сигурно и това време ще дойде, пък тогава човек няма да има насреща....абе няма угодия... Sick

Едно е сигурно-да повярваш в някого вече става адски трудно, когато го има и детенце, мислиш за двама, не само за себе си....
Веселба!

# 64 24 септ. 2007, 21:39 ч.

Мнения: 2 863

Цитат на: Alito в пн, 24 сеп 2007, 11:44

Цитат на: Sissi_82 в нд, 23 сеп 2007, 16:46

Цитат на: Jaly в нд, 23 сеп 2007, 11:27

хе хе... ама в нашия случай аз отивам в комплект с малкото дете, щото любимия й е баща...та и вълкът сит и агнето цяло hahaha

... хм, за сега де Praynig

# 65 24 септ. 2007, 22:04 ч.

Мнения: 1 327

Цитат на: dannytg в пн, 24 сеп 2007, 00:14

..........................

И аз за това си мисля - защо не ми се случи и на мен, като остарея да се водим с бабката за кутретата и...

Ега ти... и аз си офф-нах собствената тема, ама карай...

що бе? да не би да си на 90 години та да нямаш време да го осъществиш??

и какво значение има колко време след края на брака ви бившата ти си е намерила някой?
гледай от нея и се учи..

# 66 25 септ. 2007, 00:48 ч.

Мнения: 623

Цитат на: еlito в пн, 24 сеп 2007, 22:04

Цитат на: dannytg в пн, 24 сеп 2007, 00:14

Да бе... на почти 35 съм... и да почвам от нула... не ме кефи

Какво значение има? - Има значение, след колко време детето ми, ще има някой около себе си, който да е с него всяка вечер, а не само петък и събота... Дали разбираш, какво се опитвам да кажа?
Дали някоя от вас в този форум, разбра за какво задавам този въпрос...

Да се уча от нея? Не мога да падна толкова ниско...

# 67 25 септ. 2007, 01:20 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: dannytg в вт, 25 сеп 2007, 00:48

Да бе... на почти 35 съм... и да почвам от нула... не ме кефи

................Дали някоя от вас в този форум, разбра за какво задавам този въпрос...

Да се уча от нея? Не мога да падна толкова ниско...

Мъж на 35 си е направо младеж - а ти се тюхкаш като 50 годишна жена ooooh!

Идея нямам защо ни питаше. Предположих, че е от любопитство...

Не драматизирай нещата - кое е ниско падане? Това, че животът й не е свършил с края на вашата връзка. А ако ти си останеш сам поради нежеланието си да 'почваш от нулата' или поради желанието си да покажеш колко си... /идея нямам какво - примерно непорочен Mr. Green

/ какво ще спечелиш? Мислиш ли, че някой ще те потупа по рамото за това колко свестен си бил? Мислиш ли, че детето ти ще ти благодари, че си се жертвал в негово име? Мислиш ли, че щ
ще си щастлив? Naughty

Имаш си един живот и го живей ЩАСТЛИВО. Ако ти е писнало от жени - ОК, ако искаш почивка - ОК... но да свършиш живота си на 35 - това изобщо не го разбирам.

М/у другото в моето семейство пълно с разведени имаме човек решил, че край повече нищо след развода... ми не е щастлив ще знаеш. Crossing Arms

# 68 25 септ. 2007, 07:51 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: Isa в вт, 25 сеп 2007, 01:20

...

М/у другото в моето семейство пълно с разведени имаме човек решил, че край повече нищо след развода... ми не е щастлив ще знаеш. Crossing Arms

иса, има хора-еднолюби. няма отклю4ване, след като им се срине емоционалния свят.
ма отговора беше в друга посока, аменно докога ще е татко на детето си, в слу4ай, 4е майката има постоянен партньор, който е с детето всяка ве4ер, и дали няма да го измести.
вси4ко до егото ни опира и 4уството за притежание.

някои майки ще кажат - от теб зависи - ти си бащата, ако имаш желание и си виждаш детето - ок, да, ама аз не съм много съгласна - ежедневието засмуква и те формира според камъ4ета от които си обграден, останалите - или им се радваш или заобикаляш, но те всекидневно в мислите ти не са.

# 69 25 септ. 2007, 09:39 ч.

Мнения: 9 990

Съгласна с Милк.
Съдби и характери-много обаче, всичко е според зависи.На теория знаем много неща, но опре ли до нас-не винаги съумяваме да действаме според тези си знания.
Аз съм жена прехвърлила малко 30-те, с две деца,Ти си мъж.Съдейки по това какво представлява моят т.нар. мъж знам, че си в разцвета на силите си и се водиш даже "млад"А мен ме водят вече малко по-иначе.
И друго-реално, на този етап аз не мога да си позволя навлизането на друг мъж в живота ми до толкова, че да се внедрява при нас той.Не , че има и желаещи да гледат две чужди деца де...Та-да речем, че аз не съм готова да причинявам това объркване на децата ми, и дали ще съм някога също е спорно, но ако се случи-то ще е в една възраст на децата, която е след около 10 години някъде...Та смятай на колко ще съм, колко ще съм свикнала на самотата, а е спорно и дали око ще хващам Mr. Green

Друго е прошарен мъж, друго е жена с лъснали побелели корени Laughing

# 70 25 септ. 2007, 09:44 ч.

Мнения: 2 327

От известно вреем следя темата, но до сега така и не разбрах замисъла.
Ако искаше да попиташ кога детето ще си има друг баща е спорен върпоса. Това че някой живее с него постоянно далеч не го прави баща. Грижите те правят родител, независимо колко често виждаш детето.

За себе си не знам дали съм намерила заместник на таткото.

# 71 25 септ. 2007, 09:45 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: пенелопа в вт, 25 сеп 2007, 09:39

Друго е прошарен мъж, друго е жена с лъснали побелели корени Laughing

Абсолютно съгласна и с теб и с Милк! Mr. Green

Бил на 35...ха-ха-ха...престарял...
Тамън си си. Да знаеш! Wink

# 72 25 септ. 2007, 10:44 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: milk в вт, 25 сеп 2007, 07:51

иса, има хора-еднолюби. няма отклю4ване, след като им се срине емоционалния свят.

ма отговора беше в друга посока, аменно докога ще е татко на детето си, в слу4ай, 4е майката има постоянен партньор, който е с детето всяка ве4ер, и дали няма да го измести.
вси4ко до егото ни опира и 4уството за притежание.

Имам си го такъв 'еднолюб' в къщата... Ма според мен е по-скоро да направим напук на света. ooooh!

Няма да споря де - може и да има. Но да живееш живота си в огорчение ми се вижда много глупава идея.

За другото - егоизмът е страшно нещо. Мисля, че след развод/раздяла/ това е с което най-вече трябва да се борим по отношение на децата си. Безспорно е, че ако не живееш с детето си - се отдалечавате един от друг. Това е факт, който нищо не био могло да промени.

# 73 25 септ. 2007, 12:02 ч.

Мнения: 193

Цитат на: dannytg в вт, 25 сеп 2007, 00:48

Дали някоя от вас в този форум, разбра за какво задавам този въпрос...

Разбираме, макар че не е същото, признавам!
Лично на мен ми е било ужасно да се разделям с детето си в дните за свиждане, защото некъв си е решил да ме напусне.
Ама си мислех, че сигурно и на него му е гадно, какво сега, да остане с мен завинаги без да ме обича, само заради детето?!?!?!
Затова аз лично гледах да прекарват колкото се може повече време заедно... докато разбрах, че всъщност не това е, което бившия ми иска.
А после много съм се чудила (и продължавам да се чудя), как така си ляга вечер спокойно с мисълта, че друг мъж отглежда дъщеря му (предвид факта, че той една стотинка за нея не е дал, освен някой друг дрешляк, дето й купува от време на време; не че парите са единствената грижа; ма и не е попитал как е, нуждае ли се от нещо, готино ли й е...).

Мисълта ми е, че това трябва да е отвратително чувство, имам познат, който затова и не се развежда, въпреки че не се понася с жена си - знае, че детето ще остане при нея, а той заради детето е готов на всичко... дори на това да търпи майка му, за да могат да са заедно.
Брей, някаква полза да има, че съм жена!!!!

Обаче животът е гаден, нещата не стават така, както трябва или искаме, и, колкото и да те разбираме, едно си остава факт: трябва да продължиш напред!!!!
По това си приличаме - всички ни боли или ни е боляло...

Цитат на: Isa в вт, 25 сеп 2007, 10:44

Но да живееш живота си в огорчение ми се вижда много глупава идея.