Ами то затова са и проблемите-защото има вече деца,а те няма как да се разделят по равно.Да сме били гаджета, да сме скъсали и толкова...брак се сключва с мисъл, деца се правят отговорно, за да не се налага после да има такава подялба.Пък чие его ще е потъпкано-няма смисъл да се рови-еднакво е.И на жена и на мъжа.Но каквото и да си говорим-рядкост са мъжете, абдикиращи от семейство, но продължаващи да търсят пътеката и да я утъпкват към децата.По-често забравят просто и се впускат свободни и необременени в нови начинания.Тези, които пък адекватно поддържат децата си-те са и с адекватно поведение и към майката на тези деца и рядко има драматични обрати при тях.
- Публикувана: 15 септ. 2007, 23:38 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2007, 21:50 ч.
Един въпрос и от мен
....................................Тези, които пък адекватно поддържат децата си-те са и с адекватно поведение и към майката на тези деца и рядко има драматични обрати при тях.
....................................Тези, които пък адекватно поддържат децата си-те са и с адекватно поведение и към майката на тези деца и рядко има драматични обрати при тях.
Извинявай, но кое точно те изкефи, че не разбрах?
....................................Тези, които пък адекватно поддържат децата си-те са и с адекватно поведение и към майката на тези деца и рядко има драматични обрати при тях.
Извинявай, но кое точно те изкефи, че не разбрах?
Извинявам се, че изпреварвам отговора от elito.
Danny,
тука сме предимно и най-вече майки-единачки (с изключение на Пантерчо, ама той вече ни е свикнал и лесно ни разбира афоризмите
) и си имаме малко по-особен начин на изразяване - пречупен през нашата гледна точка. Да ти го кажа с други думи това, което пенелопа има предвид, пък elito му се кефи: тия, дето стават за семейство от вашия пол, си гледат булките и децата и обикновено...пишат във форума на семейните
Крааайно рядко се среща такъв недоизтребен екземпляр от изчезващ вид, дето страда, че детенцето му остава с калпавата му майка. Адекватните мъже се държат адекватно и с децата си, и с майките им, били те настоящи или бивши съпруги. ... Адекватните мъже се държат адекватно и с децата си, и с майките им, били те настоящи или бивши съпруги.
Какво означава, адекватно държание, към майката....
За детето знам!
в твоя случай...макар че картинката не ми е съвсем пълна, а и не ми е работа да давам акъл, ама като питаш:
разделили сте се - разделили - край с драматизациите! държиш се като мъж и не правиш никакви постановки. Намираш начин да не се поддаваш на провокациите й (защото разбирам, че е от тоз модел каки твоята); правиш всичко възможно да можеш да си с детето си максимално много време, ама т.нар. качествено време - в което да му обръщаш внимание, а не да четеш футболни вестници! НИКОГА пред детето не нагрубяваш майката, каквото и да ти е сторила. НИКОГА не си изяснявате отношенията в негово присъствие, колкото и да е малко! НИКОГА не говориш пред детето с презрение/пренебрежение към майка му, ако и да го заслужава. и пр.
Спираш да мислиш, че това е краят на света!
(имам приятел, чиято първа съпруга е същинска вещица; синът от първия му брак беше там някъде - на около две годинки -, когато този човек се залюби с моя приятелка и в новото си семейство има втори син. Тези две деца се обичат повече, отколкото ако ги беше раждала една майка! И това е благодарение на неговите усилия - да изтърпи дивотиите на бившата си. Но това не го лиши нито от мъжкото му достойнство, нито от обичта на първото му дете. И сега е горд баща на две братчета!)Имай търпение и се опитай да мислиш трезво, а не да се терзаеш заради вече бившата.
Толкова от мен
в твоя случай...макар че картинката не ми е съвсем пълна, а и не ми е работа да давам акъл, ама като питаш:
разделили сте се - разделили - край с драматизациите! държиш се като мъж и не правиш никакви постановки. Намираш начин да не се поддаваш на провокациите й (защото разбирам, че е от тоз модел каки твоята); правиш всичко възможно да можеш да си с детето си максимално много време, ама т.нар. качествено време - в което да му обръщаш внимание, а не да четеш футболни вестници! НИКОГА пред детето не нагрубяваш майката, каквото и да ти е сторила. НИКОГА не си изяснявате отношенията в негово присъствие, колкото и да е малко! НИКОГА не говориш пред детето с презрение/пренебрежение към майка му, ако и да го заслужава. и пр.
Спираш да мислиш, че това е краят на света!
(имам приятел, чиято първа съпруга е същинска вещица; синът от първия му брак беше там някъде - на около две годинки -, когато този човек се залюби с моя приятелка и в новото си семейство има втори син. Тези две деца се обичат повече, отколкото ако ги беше раждала една майка! И това е благодарение на неговите усилия - да изтърпи дивотиите на бившата си. Но това не го лиши нито от мъжкото му достойнство, нито от обичта на първото му дете. И сега е горд баща на две братчета!)Имай търпение и се опитай да мислиш трезво, а не да се терзаеш заради вече бившата.
Толкова от мен
Не мисля, че това е края на света - наистина!
За провокациите - опитвам се
Иначе, дай боже и братче
(навит съм и на сестриче )
хубав пример на траяна.
а що се отнася до егото и притежанието - те не са толкова лоши мотиви.
тук само да се отбележи его и егоизъм не са едно и също.
"его - Личността (Азът), с която се идентифицира субектът, различна от Себе (или цялостната личност)"
"за Суперего са важни Постижението на Идеала, Достижението на позиция в обществото и Чистата съвест..."
или, моята ли4на представа за мене си, не ми позволява да съм повърхностна, безотговорна и крайно егоисти4на (тоест егоизма в граници е полезен, извън моите граници на допустимост, оба4е не го приемам - нито за себе си нито за околните), защото ще ме отдале4и от ли4ния ми идеал и 4иста съвест.
а 4уството ми за притежание, се определя според ли4ната скала колко емоционалност от себе си мога да дам.
или когато съм я вложила някъде - колкото пове4е съм вложила толкова по-силно 4уство за притежание.
а що се отнася до егото и притежанието - те не са толкова лоши мотиви.
тук само да се отбележи его и егоизъм не са едно и също.
"его - Личността (Азът), с която се идентифицира субектът, различна от Себе (или цялостната личност)"
"за Суперего са важни Постижението на Идеала, Достижението на позиция в обществото и Чистата съвест..."
или, моята ли4на представа за мене си, не ми позволява да съм повърхностна, безотговорна и крайно егоисти4на (тоест егоизма в граници е полезен, извън моите граници на допустимост, оба4е не го приемам - нито за себе си нито за околните), защото ще ме отдале4и от ли4ния ми идеал и 4иста съвест.
а 4уството ми за притежание, се определя според ли4ната скала колко емоционалност от себе си мога да дам.
или когато съм я вложила някъде - колкото пове4е съм вложила толкова по-силно 4уство за притежание.
... Адекватните мъже се държат адекватно и с децата си, и с майките им, били те настоящи или бивши съпруги.
Какво означава, адекватно държание, към майката....
За детето знам!
Един бегъл пример само-да не я преследва за пари, да не я гони от рождените дни на детето Им...да не изброявам примери от темите ни тук-бол...
"его - Личността (Азът), с която се идентифицира субектът, различна от Себе (или цялостната личност)"
"за Суперего са важни Постижението на Идеала, Достижението на позиция в обществото и Чистата съвест..."
Благодаря за пояснението
Но ми се струва, че си пропуснала да кажеш нещо и за Ид-ът, все пак това е нещото съществуващо още от самото раждане, "Его"-то и "Суперего"-то се развиват в последствие
или, моята ли4на представа за мене си, не ми позволява да съм повърхностна, безотговорна и крайно егоисти4на (тоест егоизма в граници е полезен, извън моите граници на допустимост, оба4е не го приемам - нито за себе си нито за околните), защото ще ме отдале4и от ли4ния ми идеал и 4иста съвест.
Егоизмът в граници...Границите са нещо твърде относително, защото твойте граници на допустимост, би могло да бъде нещо далеч извън нечии други граници на допустимост - и ето тук, вече има заложен конфликт
а 4уството ми за притежание, се определя според ли4ната скала колко емоционалност от себе си мога да дам.
или когато съм я вложила някъде - колкото пове4е съм вложила толкова по-силно 4уство за притежание.
Вложената емоционалност, едва ли има нещо общо с чувството за притежание, защото притежаваш много нещо, в които не си вложила никаква емоция.
От друга страна, не съм съгласен с употребата на термина "Притежание", по отношение на човешко същество. Или ти смяташ, че би могла да притежаваш някого (било то и твое дете)?
... "Его"-то и "Суперего"-то се развиват в последствие
Егоизмът в граници...Границите са нещо твърде относително, защото твойте граници на допустимост, би могло да бъде нещо далеч извън нечии други граници на допустимост - и ето тук, вече има заложен конфликт
Вложената емоционалност, едва ли има нещо общо с чувството за притежание, защото притежаваш много нещо, в които не си вложила никаква емоция.
От друга страна, не съм съгласен с употребата на термина "Притежание", по отношение на човешко същество. Или ти смяташ, че би могла да притежаваш някого (било то и твое дете)?
Егоизмът в граници...Границите са нещо твърде относително, защото твойте граници на допустимост, би могло да бъде нещо далеч извън нечии други граници на допустимост - и ето тук, вече има заложен конфликт
Вложената емоционалност, едва ли има нещо общо с чувството за притежание, защото притежаваш много нещо, в които не си вложила никаква емоция.
От друга страна, не съм съгласен с употребата на термина "Притежание", по отношение на човешко същество. Или ти смяташ, че би могла да притежаваш някого (било то и твое дете)?
1во подробности.
2ро всеки един определя граници и параметри на общуването в на4ална фаза на познанство. или поне умният, с цел да избегне последващи кофузни, конфликтни и пр. ситуации. зрелият 4овек е наясно със своите, незрелия се приспособява или на този етап повтаря - това води до конфликт. разлика в зрелостта да имаш отношения или не.
3то
книгата ми
компютъра ми
музиката ми
детето ми
майка ми
брат ми
баща ми
баба ми
дядо ми
якето ми
кубинките ми
цветята ми
приятелите ми
и тн.
"ми" не е слу4айна 4астица.
нямам време сега да извадя теорията - но я имам. и е действаща.
*пп. нямам време, щото детето ми, ей сега, ще се събуди.
2ро всеки един определя граници и параметри на общуването в на4ална фаза на познанство. или поне умният, с цел да избегне последващи кофузни, конфликтни и пр. ситуации.
Мисля, че говорехме, за друг вид граници, които не можеш да определиш, защото те са залагани в теб години на ред и са част от твоето Его. Можеш вероятно леко да ги огънеш, в някаква посока, но не и да ги промениш.
3то
книгата ми
компютъра ми
музиката ми
.
.
.
якето ми
кубинките ми
цветята ми
и тн.
"ми" не е слу4айна 4астица.
Права си, тези НЕЩА ги притежаваш, но останалите - не! Колкото и да ти се иска или да си мислиш, че е така.
Предлагам ти да прекратим, спора тук, защото в опитите си, да се правим на интелигентни (не че не сме
), разводнихме много темата
Милк Знае нещата ЗА СЕБЕ СИ
всеки трябва да знае за себе си. добре е. за него си.
когато питаш - рискуваш отговора да не хареса
който незнае и пита - да се вслушва
инак защо съществува питане?
Междувпрочем е трудно да чуеш истината
п.п.когато аз бях на твоето, знаех, но питах, отричах, крих се и се залъгвах. но сега знам, че съм била права - още тогава съм знаела за себе си. . а си позволих да бъда повлияна от доброжелатели
вярвай си малко повече. ти самият знаеш кое как и защо - а то е толкова просто всъщност.
всеки трябва да знае за себе си. добре е. за него си.
когато питаш - рискуваш отговора да не хареса
който незнае и пита - да се вслушва
инак защо съществува питане?
Междувпрочем е трудно да чуеш истината
п.п.когато аз бях на твоето, знаех, но питах, отричах, крих се и се залъгвах. но сега знам, че съм била права - още тогава съм знаела за себе си. . а си позволих да бъда повлияна от доброжелатели
вярвай си малко повече. ти самият знаеш кое как и защо - а то е толкова просто всъщност.
Говорите за различни неща - чувство за притежание и реално притежание.
То е ясно че нищо не ни принадлежи истински, дори и вещите. В крайна сметка какво означава да притежаваш?
Но пък на всички ни е познато чувството, че нещо си е наше. И това всъщност ни обвързва.
Както обясняваха в малкия принц за дресировката и кой кого дресира всъщност.
То е ясно че нищо не ни принадлежи истински, дори и вещите. В крайна сметка какво означава да притежаваш?
Но пък на всички ни е познато чувството, че нещо си е наше. И това всъщност ни обвързва.
Както обясняваха в малкия принц за дресировката и кой кого дресира всъщност.
Говорите за различни неща - чувство за притежание и реално притежание.
То е ясно че нищо не ни принадлежи истински, дори и вещите. В крайна сметка какво означава да притежаваш?
Но пък на всички ни е познато чувството, че нещо си е наше. И това всъщност ни обвързва.
Както обясняваха в малкия принц за дресировката и кой кого дресира всъщност.
То е ясно че нищо не ни принадлежи истински, дори и вещите. В крайна сметка какво означава да притежаваш?
Но пък на всички ни е познато чувството, че нещо си е наше. И това всъщност ни обвързва.
Както обясняваха в малкия принц за дресировката и кой кого дресира всъщност.
Съгласен съм със Stun
