Разликата между това да обичаш и да понасяш кърменето

  • 10 281
  • 59
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 488
Много хубава статия наистина! Докато я четях, се почувствах точно така, сякаш кърмя в момента - щастлива, спокойна и удовлетворена.. Grinning
Pure bliss!

# 16
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
Хубава статия... И мен ме развълнува...  Blush  Wink
Кърменето и при мен е с тенденция да премине от понасяне към нещо по-приятно, макар че е още твърде рано да се каже със сигурност...  Laughing
Jade, съжалявам че ще наруша иделичната атмосфера на темата, ама не мога пак да не кажа, че абсолютно съм в недоумение от кърменето на такова голямо дете, а пък като се има предвид, че си почнала да го кърмиш пак след година, направо нямам думи...  Shocked Но както и да е... Не се заяждам, просто си изяснявам позициите за кърменено.  Wink

# 17
  • Мнения: 4 244
Магия на квадрат!!!
При мен с второто дете беше много интересно - каката поиска пак да суче. Жалко че нямаше кой да запечата тези моменти на снимка. Най истинските за една майка - двете деца сгушени в скута и и сучат от нея най хубавата напитка.
Беше много любопитно и за мен, тъй като разликата им е 3 години.
И досега като идват да ги гушна застават и двамат точно по начина по който се гушваха тогава докато ги кърмех и двамата едновременно

# 18
  • София
  • Мнения: 18 679
newsm10 това е истината!

# 19
  • Мнения: 202
Напълно съм съгласна, че кърменето е магия. Всеки ден в продължение на  9 месеца чувствам тази магия!

# 20
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Цитат на: Зъхи
Jade, съжалявам че ще наруша иделичната атмосфера на темата, ама не мога пак да не кажа, че абсолютно съм в недоумение от кърменето на такова голямо дете, а пък като се има предвид, че си почнала да го кърмиш пак след година, направо нямам думи...  Shocked Но както и да е... Не се заяждам, просто си изяснявам позициите за кърменено.  Wink

Чудесно ти разбрах позицията, имаш право на свое си мнение Sign Exclamation
Питам обаче ти как би постъпила ако твоят батко (нищо че разликата между децата ти е малко по-голяма от на моите) реши, че иска да опита и вземе че му хареса, а?

Нямам никакви предразсъдъци относно възрастта на детето и кърменето, щом то изявява желание - да заповяда, все пак съм майка и на двамата, а имам и две гърди - по една за всеки Wink

# 21
  • Мнения: 431
Много хубава статия! А аз за тази магия разбрах едва сега, с втората ми дъщеричка. Каката  също я кърмех, не ми е било неприятно като усещане, ама си беше чисто ''понасяне''. Embarassed
Та сега открих колко хубаво може да е кърменето. Абе, по-добре късно, отколкото никога Grinning

# 22
  • Мнения: 2 784
При мен в началото беше понасяне,а като ми се разраниха гърдите и като направих мастита даже взех да си мисля,момичета,че тука сте някакви болни мазохистки за да се прехласвате по нещо толкова болезнено Embarassed
Да,ама после нещата се оправиха и сега ми е такъв кеф-просто това са само нашите часове,нещо,което само аз мога да и дам.А и как предано ме гледа в очите преди да ги затвори от удоволствие...Оппа,млякото ми потече чак! Grinning
Преди си мислех-ще я покърмя 2-3 месеца и и стига толкова...Сега се надявам,ако мога да я науча да не ме хапе като и поникнат зъбките,да я покърмя поне до годинката Thinking
Много ми е мъчно,че от момичетата с които бяхме в болницата само аз и още едно майче останахме да кърмим-останалите ги отбиха,било поради неправилни лекарски съвети,било поради мързел и отвращение.

# 23
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Цитат на: Tsvety
При мен в началото беше понасяне,а като ми се разраниха гърдите и като направих мастита даже взех да си мисля,момичета,че тука сте някакви болни мазохистки за да се прехласвате по нещо толкова болезнено Embarassed


Май от опита на почти всички ни ще се окаже,че с изключение на първото кърмене,което обикновено е много вдъхновяващо,първият месец трябва on default да бъде изключен от магическите времена Laughing Но веднъж като минат болките и раните,като се увери човек,че лакомото вързопче наддава нормално,прави бузки и става човек,който изразява удоволствие от цялата тази работа - и в един момент се улавяш,че не мислиш да го отбиваш преди университета,и то само ако ще учи в друг град (държава) Laughing

# 24
  • Мнения: 4 414
Благодаря за статията! Много приятно ми започна денят Heart Eyes
аз съм от майките-късметлийки:)  разминах се със всички проблеми с кърменето. ако не беше този форум, може би щях да си мисля, че кърменето е най-лесното, безпроблемно и приятно нещо на света.

# 25
  • Мнения: 830
Hedra , благодаря за статията и превода  .
Радвам се че този път няма "засегнати " , "обидени " и прочие персони  Laughing

Аз не бих го изключила първия месец-  може и късмет да си е било , но съм нямала никакви проблеми , съмнения и терзания от първия час още , беше само и само удоволствие . Малки , незначителни рагади са ми били единствения дискомфорт .
Съжалявам че се наложи да отбия малката на половин година ... Със сигурност бих продължила повече с тази "магия " .

# 26
  • Мнения: 6 243
Благодаря на преводача!
Статията е много приятна, както е написала Агнешка - едно чудесно начало на деня! И сякаш е писана за мен Grinning

# 27
  • Мнения: 3 161
Аз също не бих изключила първия месец; само първите дни в болницата бяха кофти и после докато намеря книги и да си изясня нещата, но винаги ми е харесвало. В началото като я взимах нощем да я накърмя и се разтрепервах от вълнение, много беше хубаво. Сега вече съм свикнала и не бих говорила за магия, по-скоро е като дишането, правиш го, без да се замисляш, просто е естествено.
Но статията не казва много по въпроса защо за някои майки кърменето остава задължение и никога не се превръща в удоволствие. Може би тези, които познават и двете усещания, могат да обяснят?

# 28
  • Мнения: 4 915
Чудесна статия, благодаря!
 Heart Eyes

# 29
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Доколкото имам спомен с баткото,не съм се прехласвала по кърменето,макар че тогава наистина никакъв проблем нямах с неговото сукане - още от началото си сучеше шампионски и изобщо нямах болки.Но не знаех в каква поза да го кърмя,седях на неудобен стол без подпори за ръцете и към 20-тата минута вече всичко ми изтръпваше и нямах търпение да го оставя.Нощем буденето ме убиваше (аз съм си поспалана и тогава никакъв тренинг нямах),защото за кърмене легнала изобщо не бях чувала (а и с беба мина доста време,докато успея да намеря що-годе удобна поза да се кърмим легнали),разстояние от стриктни 3ч между храненията пак ми изглеждаше все едно яде постоянно и нямам свободна минута.Затова колкото и да се радвах на бебето и да исках да го кърмя (но не на всяка цена - откровено се съмнявах,че ще мога изобщо,защото аз и брат ми не сме кърмени),минаването на шише (защото бях решила,че вечер реве,понеже не му стига кърмата - макар че първия месец беше наддал 1300гр! само на кърма) ми се видя направо облекчение,макар че ми беше тъжно донякъде.
Та моят извод за мен си - причината да не открия някакво удоволствие,а и да спрем бързо-бързо,беше в неправилни представи за това какво е нормалното поведение на малко кърмаче и отчайваща липса на инфо как да си улесня кърменето и да имам увереност,че се справям.Книга за кърменето излезе месеци след това...

Общи условия

Активация на акаунт