Несподелената ви любов

  • 8 688
  • 108
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 751
Стана ми мило и после болезнено,като прочетох всичко до тук.Има копнежи по детски и болки от непоправимо пропуснати моменти.
За съжаление май ще съм от вторите.Той чежденец,а аз си исках в България!Онази голяяяяма любов!ТЪПО,ТЪПОООО!А го обичах,много и още го обичам,той мен също.5 години по-късно и без да се виждаме.Да живее нета  bouquet
Понякога се чудя много ли сбърках?Но си имом друг мъж вече и дете.И не бих го напуснала,просто много ме търпи Mr. Green

# 46
  • Мнения: 413
Може да ми се посмеете малко, но ще бъда откровена, на 5-6 години бях влюбена в американския герои ВИНЕТУ, мила майко, дългите му коси, скъсаните гъсти, коня, и перото на главата................... не ми говори, имах десетки картички и плакати на него, по онова време, беше малко трудно да си фен на някои, тъй като инфото за него се събираше трудно.Та, една сутрин брат ми ми каза че чел в вестника, че ВИНЕТУ паднал от коня и умрял.................просто ме излага, за да ми гледа сеира. newsm45  3 дена не ядох, и 1 седмица не ходих на градина, само рев, рев, рев, и защо точно той......... и как така ше падне от коня..... еми аз, какво ste правя аз без него..........И така за да излезна от "кризата" наште ми разрешиха да го гледам всяка вечер , без значение дали на сутринта сам на градина или не........... малко се отклоних от темата, но много държах да разкажа.   bouquet

# 47
  • Мнения: 677
Може да ми се посмеете малко, но ще бъда откровена, на 5-6 години бях влюбена в американския герои ВИНЕТУ, мила майко, дългите му коси, скъсаните гъсти, коня, и перото на главата................... не ми говори, имах десетки картички и плакати на него, по онова време, беше малко трудно да си фен на някои, тъй като инфото за него се събираше трудно.Та, една сутрин брат ми ми каза че чел в вестника, че ВИНЕТУ паднал от коня и умрял.................просто ме излага, за да ми гледа сеира. newsm45  3 дена не ядох, и 1 седмица не ходих на градина, само рев, рев, рев, и защо точно той......... и как така ше падне от коня..... еми аз, какво ste правя аз без него..........И така за да излезна от "кризата" наште ми разрешиха да го гледам всяка вечер , без значение дали на сутринта сам на градина или не........... малко се отклоних от темата, но много държах да разкажа.   bouquet


Цитирам поста, с цел историческата му стойност! Хареса ми!

# 48
  • Мнения: 3 423
Касиди, страхотна тема!

Касиди и vodka_s_led един и същи човек ли са?
И откога е допустима двойна регистрация?

# 49
  • Мнения: 6 039
Може да ми се посмеете малко, но ще бъда откровена, на 5-6 години бях влюбена в американския герои ВИНЕТУ, мила майко, дългите му коси, скъсаните гъсти, коня, и перото на главата................... не ми говори, имах десетки картички и плакати на него, по онова време, беше малко трудно да си фен на някои, тъй като инфото за него се събираше трудно.Та, една сутрин брат ми ми каза че чел в вестника, че ВИНЕТУ паднал от коня и умрял.................просто ме излага, за да ми гледа сеира. newsm45  3 дена не ядох, и 1 седмица не ходих на градина, само рев, рев, рев, и защо точно той......... и как така ше падне от коня..... еми аз, какво ste правя аз без него..........И така за да излезна от "кризата" наште ми разрешиха да го гледам всяка вечер , без значение дали на сутринта сам на градина или не........... малко се отклоних от темата, но много държах да разкажа.   bouquet


Цитирам поста, с цел историческата му стойност! Хареса ми!

оооооооооо, сега се сетих, аз има такава драма с героя Томи Джордаш /така ли беше/ от филма Богат-беден. била съм 3 или 4, даваха го късно, но ми даваха да го гледам, само защото бях влюбена в него и когато го убиха- ревввв, мъка, скъсах майка ми от въпроси. Монка да потвърди.
Майка ми до ден днешен ми го припомня. Спомням си от филма, как Томи говореше по телефона и казваше
- Аз съм във Вашингтон.
/тогава си мислех, че има Вашингтон и Нашингтон/ #Crazy

# 50
  • Мнения: 677
Охохохоохо, пускам тема за приказните герои!

# 51
  • UK
  • Мнения: 3 959
Аз бях влюбена в някой си Бриско Каунти или просто не му помня името като хората, но така звучеше.

# 52
  • Мнения: 6 039
Охохохоохо, пускам тема за приказните герои!
ПОДИГРАВАЧ, изобщо не знаеш какво сме преживели в тази крехка бебешка възраст. а майка ми милата ...аз наистина не можех да спя от рев, много ми беше мъчно и след това брат му - Руди, направо го мразех, че го замести
пууууууууу още ме хваща яд, като си спомня

# 53
  • Мнения: 13 512
Охохохоохо, пускам тема за приказните герои!
ПОДИГРАВАЧ, изобщо не знаеш какво сме преживели в тази крехка бебешка възраст. а майка ми милата ...аз наистина не можех да спя от рев, много ми беше мъчно и след това брат му - Руди, направо го мразех, че го замести
пууууууууу още ме хваща яд, като си спомня
ти наистина помниш и кръщенето си на 2 години! Shocked #Crazy

# 54
  • Мнения: 413
А да ви разкаgали като бях влюбена и в АЛФ, шегичка, просто нещо ми се оправи настроението от темата ли, от спомените за ВИНЕТУ ли???

# 55
  • Мнения: 3 835
Нещо ми е много трудно да се сетя за такава.

Сещам се единствено за Джони Деп и Ville Valo, а и David Coverdale разбира се.

# 56
  • Мнения: 9 050
Олеее, вие щом чак до детската градина се върнахте, тогава и аз имам неосъществена любов. Бях влюбена в Пламен от 12-тия етаж, защото от терасата им се вижда Африка. А на майка ми съм казвала, че ще се омъжа за Пламен, защото той ще стане моряк, а пък в днешно ( тогавашно ) време " Пари, пари, ама и рубли трябват...." ooooh! Лапешка работа. Баща ми пътуваше и все мъкнеше едни рубли и аз явно съм решила, че рублите са основен фактор за добро битуване. Обаче Пламен се премести в нов апартамент, от който не се виждаше Африка. Освен това реши, че ще става космонавт. Разочарование голямо се оказа.

# 57
  • София
  • Мнения: 1 825
О, наистина много се страда в детска възраст. Влюбих се в 5 клас в един от 7-ми, но той изобщо не ме забелязваше. Аз бях висока и кльощавка до 9-ти клас и някак непривлекателна за по-големите момчета - нямах добре обзаведен заден двор, нито балкони. 3 години чаках да ме забележи, но не се случи. Унизително, но една "доброжелателка" беше решила да сподели пред него за моите чувства, след което дори не ме поздравяваше. Влюби се в моя съученичка и сега са щастливо женени /надявам се/ и живеят в чужбина. Виждал ме е няколко пъти след това. Разбира се, от грозното патенце стана лебед, колкото и нескромно да звучи, и той най-безсрамно си пробва късмета с sms на служебния ми телефон /незнайно как го е изкопал/, в който обясняваше как не можел да ме забрави. Как да ме забрави, като дори не ме е запомнил... Наврях го в кучи гъз.
Втората ми несподелена любов бе любов от пръв поглед. Бях на 23 и го видях на един семинар във Велинград. Оказа се, че е от Царево, а аз след броени дни планирах да отида на гости там. Отидох за 5 дни, върнах се след 25. Излизахме всеки божи ден като приятели, но така и не почувствах някаква топлина от негова страна. Връщайки се у дома сърцето ми се късаше от болка. Костваше ми много усилия да го забравя, през което време промених почти напълно външния си вид. 5 месеца след това се видяхме на една конференция, където пък започна неговата несподелена любов към мен. Мисля, че продължи няколко години. И така се разминахме. Останахме си приятели до началото на неговия брак, след което прекъсна контакта с мен. Значи, не сме били приятели ... Сега не мога да си представя, че съм могла да бъда така привлечена от някого, когото дори не познавам.

# 58
  • Мнения: 1 216
Веднъж в живота си човек трябва да изпита и това. Като да облечеш огнена риза. Възпитава, калява и облагородява добрите, а лошите стават още по-лоши. Не е за всеки, разбира се.

Голяма несподелена любов аз не съм имала. Просто не пасва на моя характер и никак не са ми присъщи постоянство и дълбоко страдание.  Grinning

Аз бях обект на голяма несподелена любов. Няколко години. Сърцето си не можеш да насилиш... при все, че беше страхотно момче, страхотен човек. За него си спомням само с добри чувства и му желая щастие в мислите си.

# 59
  • Мнения: 2 161
А ето какво мисли Стефан Цанев за първата любов:


Малка сутрешна изповед
на едно шеснайсетгодишно
момиче


Не беше страшно.Нито беше вкусно.
Целувка първа...Това ли беше то?
Откраднато захапване на устни
с човек,
изчезващ като спомен за актьор.
След век го срещаш:
о,плешив,намръщен,
шкембе,лъщи по устните му мазнина...
Здравей!-му казваш.Той не ти отвръща.
Не чу?
Не помни ли?
Или не ме позна.
И отминава той,той-твоят първи мъж!
На тебе от обида ти се плаче.
Но сълзите ти
като милосърден дъжд
измиват истината от клепачите.
И става той отново чист и хубав,
отново и завинаги
един и същ...
И всеки път,когато пак се влюбваш-
целуваш устните
на оня първи мъж.

Общи условия

Активация на акаунт