Имам, да първата ми голяма тръпка - края на 4 клас. Бяхме съученици, той кандидатства и го приеха в МГ от пети клас, но пък беше в един клас там с най-добрата ми приятелка, и в противоположната смяна, що часове съм изкарала при дружката в МГто заради него. 
Ама патка, така и не му казах, че го харесвам, след пети клас бяхме на лагер заедно, пак случайно, след шести пак на лагер на море, и така тъкмо го забравя и съдбата ми го сложи пред очите, сънувах го всяка нощ, то не беше блян, чудо!
В един момент около 8 клас пътищата ни тотално се разминаха, аз се увлякох по друг и т.н., но ми е много мил спомен, нямам думи. Доколкото имам информация в момента живее в чужбина, дори не съм сигурна ако го видя, дали ще го позная, но пък е неразделна част от спомените ми!
Ама патка, така и не му казах, че го харесвам, след пети клас бяхме на лагер заедно, пак случайно, след шести пак на лагер на море, и така тъкмо го забравя и съдбата ми го сложи пред очите, сънувах го всяка нощ, то не беше блян, чудо!В един момент около 8 клас пътищата ни тотално се разминаха, аз се увлякох по друг и т.н., но ми е много мил спомен, нямам думи. Доколкото имам информация в момента живее в чужбина, дори не съм сигурна ако го видя, дали ще го позная, но пък е неразделна част от спомените ми!
Май няма такава при мен или вече не си спомням 
Може би истината е, че не бяха така споделени както на мен ми се искаше. Няма да ги забравя и двамата. 
Малееее,колко съм стара вече-изобщо не помня кой какво ми е споделил,че и любов да е. 
А мацката го поглежда изпод клепки и промърморва:"Ми, дааа..."И отмята дълги черни коси.А той си гаврътва питието.Не се и чуваше добре, та не можах да стана свидетел на още реплики.