Стара Загора 37 - Кифла с мармЕлад и голяма боза...

Стефи, дръж здраво...!
Да не изтървеш тая бяла мечка с надпис LuckyLady... Ще станем тука на кълбета...
Не знам колко е Lucky, особено като гледам как Стефи ще й види сметката със швейцарското ножче...
Обаче пък е сигурно, че е Lady... Щом наистина така демонстративно се е намърдал отгоре й...

Бе каква Лейди, не го ли виждате, че е изпил 2 чаши вино? Ей сега ще заспи на мечата кожа... стандартно

Злати, непременно ще пиша. Мисля да отида утре сутрин, така че до 10 ще имам резултат.

Това от тазвечершната буря ли е?
Много добро попадение!

Fade to black

Или harness the lightning (тоя Тери Пратчет ми проми мозъка или там каквото е останало от него след двете кърмения )
Хубава снимка, браво!

Хапке,Стефи е.Поне гащите са неговите.

А снимката със светкавицата наистина е страхотна.

Дидо,не можах да те изловя в нарушение значи.За няколко си там пикселчета.

Да ви се оплача-спектакълът,на който исках да отида снощи ,е пропаднал.Следващият е чак на 04.10,а аз вече няма да съм тук.

И тук вали,а и асансьорът в блока,в който сме на квартира,се развали и сега много трудно извеждам бебко на разходка.Направо се притеснявам как ще му понесе няколко дни затворен.

Поздрави на всички.

Драги ми Смехурко,
За сега имам съпружеско разрешение за повторно нападение над вашите земи на дати 4, 5, 6 и 7-ми октомврий. Вербувам го и той да се присъедини, но ако поддаде ще е към 5-ти, защото тогава ще кацне от Брюксел. (да е живот и здраве и да не ни минава котка път ) Освен това целият ден 6-ти ще е зает с приготовления на хинапово сладко с дружката Поли, но пък вечерите са ми свободни
Челядта е вече приета в яслата и ще гласим нападени към 15-ти другия месец.
Другата новина е, че съвсем сериозно проведохме разговор с Иван за преместване в Стара Загора и той е с колебливо мнение (което значи, че везните ще успеят да помръднат към моето становище). Та следващия път трябва сериозно да разузная цените на имотите и праговете на зпалатите... Та така.
Сърдечно ви целувам и прегръщам и много, много ви обичам
Ваш приятел вечен - ПАТИЛАНЕЦ печен

Малееее,Асе,колко съм пропуснала!!!Наистина ли има възможност да ни станеш съгражданка?Това ще е страхотно.Още не мога да асимилирам информацията.Опулих огромни очи като прочетох поста ти.А за сладкото от хинап,може да се присъединя и аз.Щото май тази Поли,за която говориш,и аз я познавам.А и Радост искам да видя.

Асе, не знаеш колко ме зарадва с тия новини!
Само се решете да идвате насам - ще проучим всичко! Ама искам да знам как ще го убедиш вместо в чужбина да се мести в Стара Загора тоя човек 

Чакаме те с нетърпение в началото на октомври, да знаеш.

Ами всъщност аз го убеждавам да отидем до странството, за да види, че няма да му хареса и да се приберем в БГ, но при вас Всъщност разговорът се въртеше основно около това как се отглеждат деца на спокойствие и какви са вариантите да ги отгледаме в чужбинско, без аз да получа постоянни нервни кризи и те да развият комплекс за малоценност, че са чужденци. Говорихме около 3 часа и той заяви, че няма против да си купим някакъв имот в Стара Загора. Може дори да се пробваме да поживеем известно време така - той да поработва в София и да се прибира в петък при мен и децата (евентуално в множествено число). Малко ще е трудно, но пък спокойствието на града и отмосферата си заслужават да потърпи човек известно време. Освен всичко ние имаме сериозен вариант за семеен бизнес около Шипка, а пътят до там е всичко на всичко 20-30 минути.
Изобщо поставих му много въпроси, върху които да разсъждава, но му обясних, че не можем да продължаваме много дълго да живеем така, както в момента. Най-лошото е, че на мен София никак не ми харесва и не лисля, че бих оставила 15 годишната си дъщеря да скита сама и да излиза вечер по заведения в този град (а ще ми се наложи някой ден). Друг аспект на проблема е, че ние дефакто нямаме нищо, освен неговата работа и просто трябва той да пречупи устремното си желание за кариера и да реши дали обича повече работата си, или нас. Това в общи линии, а като се видим на живо ще ви предам каква тирада всъщност му дръпнах относно "притесненията" му, че не отидем ли в чужбина можем да забравим за каквито и да е излизания зад граница Всъщност го накарах да се замисли за собствената си личност, като не ме пренебрегва, а се постави малко и на мое място.
А съвсем честно казано първата му реакция беше, че го натискам основно заради компанията и фактът, че съм си прекарала страхотно. Обясних, че на 27 години едно приятно преживяване не може да ме накара да заобичам град и има много места, на които съм срещала супер хора и съм изкарвала добре, но никъде не съм пожелавала да остана завинаги. Спокойствието, което ме преизпълваша и сякаш струеше от мен не съм го усещала никъде. Просто това беше избор на сърцето ми и разума едновременно

Сега нали разбираш защо не останахме в София, като завършихме... Нищо, че си критикувам града, тук си е моето място.

А освен аргумента за 15 годишната ти дъщеря, обикаляща заведенията, ще ти дам още аргументи в дилемата София vs Стара Загора:
- тук няма опасност да те хапят кучетата, като се прибираш вечер.
- тук всеки познава всеки и ако децата ти скиторят на неподходящи места, със сигурност ще ти стане ясно. Както ти става ясно коя къде се боядисва, фризира, епилира, коя си е правило липосукция или ботокс... ама то туй е полезно да се знае 
- разстоянията са по-малки. За да се придвижиш из града, ти трябват минути. За да идеш до София  или до Бургас - 2 часа. В София 2 часа понякога е ежедневното ти пътуване до работа и обратно.

Има и още, както има много и в обратния смисъл. Но всеки и подрежда сам неговите аргументи и си им прави сметката от коя страна ще натежи.

Асинка! Много особена дилема, да знаеш.
Аз напуснах Заарата и отидох на село, ама чужбинско.
Тоз град ще има винаги място в сърцето ми.
Не знам, обаче дали не бъркаш, като не избереш най-напред да видиш какво е навън и тогава да се върнеш обратно. Стара Загора няма да избяга.
Но пред варианта София верзус Заарата, бих избрала веднага родния си град.
Не искам да те обърквам допълнително, но ако имате възможност, докато сте млади, вижте как е навън. Сега границите са далеч по-лесни за минаване, разстоянията са малки, благодарение на самолетите.
Иначе погледа на Хапката ми харесва