Същата история- за всички наоколо съм една от най-силните и организирани жени, но видя ли кувьоз и започвам да се треса. А сега около рожденния ден на дъщеря ми изживях всичко отново и отново (вече трета година нищо май не съм забравила) 
- Публикувана: 19 септ. 2007, 14:57 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2008, 07:39 ч.
Ще се решите ли на още едно дете?
Здравейте,момичета! 
Този въпрос ме тормози денонощно,вече 4 та година!След кошмара който изживях с Малкия 32 г.с и 45см,след видимо перфектна безпроблемнна бременност,последва шока и ужаса от това което преживяхме,/мисля,че никога няма да съм същият човек/,сега слава богу всичко е наред,имам едно здраво и мнооого палаво зверче
Но и аз така наближи ли рожденият му ден спомена изниква/кувиоза...той... 
/буцата застава и сълзите сами тръгват,даже сега като пиша едвам се сдържам.Та никой изобщо не можа да ми даде смислен отговор на въпроса,защо аджаба се случи така,след като всичко ми беше О.К? Но аз също много бих искала да имам второ,дерзая се и хем ми се иска,хем не ми стиска...както се казва!Абе не знам,ама шубето е голям страх са казали хората....Пред дилема съм и аз момичета...голяма! 
Този въпрос ме тормози денонощно,вече 4 та година!След кошмара който изживях с Малкия 32 г.с и 45см,след видимо перфектна безпроблемнна бременност,последва шока и ужаса от това което преживяхме,/мисля,че никога няма да съм същият човек/,сега слава богу всичко е наред,имам едно здраво и мнооого палаво зверче
Но и аз така наближи ли рожденият му ден спомена изниква/кувиоза...той... /буцата застава и сълзите сами тръгват,даже сега като пиша едвам се сдържам.Та никой изобщо не можа да ми даде смислен отговор на въпроса,защо аджаба се случи така,след като всичко ми беше О.К? Но аз също много бих искала да имам второ,дерзая се и хем ми се иска,хем не ми стиска...както се казва!Абе не знам,ама шубето е голям страх са казали хората....Пред дилема съм и аз момичета...голяма! 
eddy6, madness и аз съм като вас. Тази година ходих за първия рожден ден на малката до неонатологията да оставя почерпка за персонала. Само като влязох в АГ-то и се разтреперих. Качих се до 4-ия етаж и очите ми се напълниха със сълзи...Акушерката ме покани да вляза, но побързах да откажа .Не мога да претръпна още...
Моята първа бременост също беше кошмарна - разказвала съм ви / 1600 гр - 44 см - 1м в кувьоз/ и се бях зарекла категорично, че никога повече няма да преживея този кошмар, НО....... Искам да ви кажа мили мами, че с времето всичко се забравя. Няма да ви лъжа, че през втората си бременост през цялото време си умирах от страх всичко да не се повтори, защото вече веднъж бях минала по този път. Не можах да се зарадвам, че отново ще ставам мама и да изживея пълноценно бремеността си. Непрекъснато си внушавах, че има някакъв проблем и ще родя по-рано.
Аз също бях с много тежка преекламсия, но гинеколога ми каза, че не е задължително при втора бременост да я имам и наистина не се прояви. Имаше такива теми във форума - доста жени има, които са развили това заболяване при първата бременост, а при втората не.
Кураж мили мами -вашите борбени недоносени дечица се нуждаят от другарчета в живота.
Аз пък да си кажа честно много искам да имам дъщеря, но не знам да ли ще се решя на трето дете. Страхувам се от това, че след 35 год се увеличава риска от увреждания, но това вече е друга тема.
Бях със тежка преекламсия това е и причината за ранното раждане. Лекарите са убедени, че ако отново забременея нещата ще се развият във същата посока, че и по зле. Затова ме е страх и не мога да се реша, а съм на 32 ...
Аз също бях с много тежка преекламсия, но гинеколога ми каза, че не е задължително при втора бременост да я имам и наистина не се прояви. Имаше такива теми във форума - доста жени има, които са развили това заболяване при първата бременост, а при втората не.
Кураж мили мами -вашите борбени недоносени дечица се нуждаят от другарчета в живота.
Аз пък да си кажа честно много искам да имам дъщеря, но не знам да ли ще се решя на трето дете. Страхувам се от това, че след 35 год се увеличава риска от увреждания, но това вече е друга тема.
Мечтая си за още едно детенце, въпреки проблемната си бременност. Ще трябва обаче Вики да порасне поне с още годинка-две, защото пак ще трябва да лежа през цялото време и трябва младежа да е "самостоятелен" - да не се налага да го нося.
Както съм писала в другите темички, още в началото си знаех, че съм "рискова" и въпреки лекарствата за спиране на контракциите и за предотвратяване на преждевременно раждане, а и лежането, мъника се роди доста по-рано. При следваща бременност нещата няма да са много по-различни - пак ще съм на хапчета и на легло, но се надявам да "устискам" по-дълго.
barfly, стискам палци
Както съм писала в другите темички, още в началото си знаех, че съм "рискова" и въпреки лекарствата за спиране на контракциите и за предотвратяване на преждевременно раждане, а и лежането, мъника се роди доста по-рано. При следваща бременност нещата няма да са много по-различни - пак ще съм на хапчета и на легло, но се надявам да "устискам" по-дълго.
barfly, стискам палци
Здравейте и от мен мили мами. През 1998 родих първото си момченце в 35 г.с.(2300 гр. 47 см.). Не беше лесно, но се справихме. Сега той е 3-ти клас и е чудесно здраво, умно и весело дете. Освен това е най-високото дете в класа. През 2002 г. се роди и братчето му само 7 дни преди термина -3500 гр. 52 см. Втората ми бременност премина без никакви усложнения, дори нямах и гадене. Родих го 40 мин. след постъпване в болницата почти без болка. Кураж майчета, не се замисляйте за второ детенце.
Аз се престраших, Родих баткото в 35-ма 2050 г, 43 см.
Но аз вече не съм добре, само черни мисли са ми в главата.
Добре, че е детето, та се разсейвам с нея.
Не знам какъв ще е финала. Много ме е страх.
Въпреки, че лекарката казва, че всяка бременност е индивидуална, а и съм със серклаж и уж лежа повечко... но знам ли
Дано изкарам до 9-ти месец
Но аз вече не съм добре, само черни мисли са ми в главата.
Добре, че е детето, та се разсейвам с нея.
Не знам какъв ще е финала. Много ме е страх.
Въпреки, че лекарката казва, че всяка бременност е индивидуална, а и съм със серклаж и уж лежа повечко... но знам ли
Дано изкарам до 9-ти месец
Да се включа отново тук.
След внезапното преждевременно раждане в 31 г.с. първия път, втория път родих 1 ден преди термин.
Първата ми бременност беше абсолютно безпроблемна, за разлика от втората, при която имах доста контракции.
Много се страхувах да не се случи отново, но слава богу всичко завърши благополучно след като взех необходимите мерки.
Ива, спокойно. Ще изкараш до девети месец. Стискам ти палци
След внезапното преждевременно раждане в 31 г.с. първия път, втория път родих 1 ден преди термин.
Първата ми бременност беше абсолютно безпроблемна, за разлика от втората, при която имах доста контракции.
Много се страхувах да не се случи отново, но слава богу всичко завърши благополучно след като взех необходимите мерки.
Ива, спокойно. Ще изкараш до девети месец. Стискам ти палци
Рядко влизам тук, не съм писала, но попаднах на темата и се развълнувах. Аз съм недоносено дете /вече магарица в 4-тото десетилетие от живота си/. Майка ми никога не се е оплаквала от тежката си бременност с мен /подозирам, че е имала прееклампсия/ и болежките си, след мене роди още две момичета, имам сестри близначки. Пожелавам ви да гледате позитивно и да направите децата си каки и батковци. 
Родих Криси в 34 седмица, 1480 гр. и 42см.През голямо изпитание преминахме, но слава Богу сега всичко е наред.Толкова си бях напатила и такъв ужас бях изживяла, че само мисълта за втора бременност ме караше да изтръпна.Когато забременях с Али такъв ужас ме обхвана и толкова ме беше страх да не се повтори всичко че даже не можах да се зарадвам на бременността си.Криси я изписаха от болницата на месец и половина и аз като Вики и мама висях всеки Божи ден в дванайсет на обяд пред неонатологията и се надявах на добри новини.Това беше най-тежкия и най-кошмарния период в животами.
За щастие този път всичко мина безпроблемно.Никакви системи за задържане и никакво лежане в болницата с изключение на 7 дни в началото на бременността - бях се обезводнила и ме вкараха за да ми вливат течности.Износих си Али почти до края- термина ми беше на 03.08.07, а аз родих на 25.07.07. с планово секцио.Доктора ми каза, че ако сме чакали най-вероятно съм щяла да пренося.
Така че горе главата.Не си мислете че като сте имали проблемна бременност първия път и втория ще бъде така.
Успех на всички, които са загърбили трудностите и лошите спомени и са решили да си имат второ детенце.Няма по-голямо щастие от това да видя как Криси се радва на Али, милва я и я цунка по бузките и крачетата и На всички разправя че това е нейното Али.Даже се е прекръстила - преди казВаше че се казва ...тина ...бажева, а сега гордо казва ...тина ...бажева-КАКА
За щастие този път всичко мина безпроблемно.Никакви системи за задържане и никакво лежане в болницата с изключение на 7 дни в началото на бременността - бях се обезводнила и ме вкараха за да ми вливат течности.Износих си Али почти до края- термина ми беше на 03.08.07, а аз родих на 25.07.07. с планово секцио.Доктора ми каза, че ако сме чакали най-вероятно съм щяла да пренося.
Така че горе главата.Не си мислете че като сте имали проблемна бременност първия път и втория ще бъде така.
Успех на всички, които са загърбили трудностите и лошите спомени и са решили да си имат второ детенце.Няма по-голямо щастие от това да видя как Криси се радва на Али, милва я и я цунка по бузките и крачетата и На всички разправя че това е нейното Али.Даже се е прекръстила - преди казВаше че се казва ...тина ...бажева, а сега гордо казва ...тина ...бажева-КАКА
