Eто ме и мен.
Моят разказ е за едно неуспяло вагинално раждане след секцио, но поне добрата новина е, че причината да се стигне до операция нямаше много общо с начина, по който съм родила миналия път.
Просто бебето в постериор позиция - с лицето напред и изпъната нагоре глава, беше много високо и това му положение не се промени за 24 часа опити за нормално раждане (като не броим нощта преди това, която също си беше с постоянни контракции, не много силни но достатъчни да ме държат будна) Бебчето се оказа и голямо - 3800, тъй като беше преносено 10 дни.
Поради всички тези фактори, раждането протичаше супер бавно и успях да получа едва 1 см разкритие през първите 16 часа и едва 3 см за около 24 часа общо, когато и ме оперираха.
Имаше и някакви малки шансове след още някое денонощие бебето да се роди нормално може би, но вероятността да се стигне до секцио така или иначе си беше голяма. А изтощението, липсата на сън и храна също си казаха думата и бебка се появи на бял свят със спешно секцио. Не беше приятно след всичките опити и подготовка, но пък си имам едно чудесно бебе, за което се грижа без да ми е нужна чужда помощ, от няколко часа след операцията.
Ако беше застанало както трябва, сигурна съм че щеше да си излезе нормално. Дори ако това ми беше първо раждане, следващият път непременно бих опитала отново за нормално.
Пожелавам успех и стискам палци на всички ви!
Да не забравя - опитът ми за VBAC беше в Майчин дом Варна и съм изключително благодарна че ми предоставиха супер условия - без да ме връзват постоянно на монитор, без никаква стимулация като системи, пукане на води, груби проверки за разкритие и т.н. и без да ми досаждат излишно. Слушах музика, седях върху топка, пробвах разни техники за да накарам бебето да се завърти и т.н., идваха да ми слушат тоновете отвреме-навреме, но определено ми оставиха лично пространство.
Моят разказ е за едно неуспяло вагинално раждане след секцио, но поне добрата новина е, че причината да се стигне до операция нямаше много общо с начина, по който съм родила миналия път.
Просто бебето в постериор позиция - с лицето напред и изпъната нагоре глава, беше много високо и това му положение не се промени за 24 часа опити за нормално раждане (като не броим нощта преди това, която също си беше с постоянни контракции, не много силни но достатъчни да ме държат будна) Бебчето се оказа и голямо - 3800, тъй като беше преносено 10 дни.
Поради всички тези фактори, раждането протичаше супер бавно и успях да получа едва 1 см разкритие през първите 16 часа и едва 3 см за около 24 часа общо, когато и ме оперираха.
Имаше и някакви малки шансове след още някое денонощие бебето да се роди нормално може би, но вероятността да се стигне до секцио така или иначе си беше голяма. А изтощението, липсата на сън и храна също си казаха думата и бебка се появи на бял свят със спешно секцио. Не беше приятно след всичките опити и подготовка, но пък си имам едно чудесно бебе, за което се грижа без да ми е нужна чужда помощ, от няколко часа след операцията.
Ако беше застанало както трябва, сигурна съм че щеше да си излезе нормално. Дори ако това ми беше първо раждане, следващият път непременно бих опитала отново за нормално.
Пожелавам успех и стискам палци на всички ви!
Да не забравя - опитът ми за VBAC беше в Майчин дом Варна и съм изключително благодарна че ми предоставиха супер условия - без да ме връзват постоянно на монитор, без никаква стимулация като системи, пукане на води, груби проверки за разкритие и т.н. и без да ми досаждат излишно. Слушах музика, седях върху топка, пробвах разни техники за да накарам бебето да се завърти и т.н., идваха да ми слушат тоновете отвреме-навреме, но определено ми оставиха лично пространство.
! 
