Понякога умирам от ужас при мисълта, че няма да мога да осигуря детство, така прекрасно и безгрижно като моето 
- Публикувана: 19 септ. 2007, 21:08 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2007, 15:17 ч.
Приказният свят на нашите деца!
Ето пускам една и аз - много нехигиенично, грозно и ....ама пък тя колко е доволна 
Точно за това става дума, как се радват на неща, които не винаги за нас са приемливи или допустими, как се впечатляват от всичко и са толкова искрени и болезнено откровени понякога
Понякога умирам от ужас при мисълта, че няма да мога да осигуря детство, така прекрасно и безгрижно като моето
За съжаление си много права, но не е нужно да умираш. Просто го приеми.
Времената , игрите, интересите са коренно различни. След години и нашите деца сигурно ще се чувстват като нас сега... 
Помня всичко и се надявам да има прекрасно детство ! Като моето 
Но да не е див като мен 
Но да не е див като мен Мдааааа, той ще е кротък като Руменчо
Талибанката много прилича на моята балерина.
Пети, какво бе, много добре й седи на Стела зеуеното ти кАстУмче.
Много често се чудя, наистина ли имаше толкова много сняг през зимите тогава, или просто съм била малка и затова преспите бяха по-високи от мен.
Вейдър помня и как цяло лято бяхме на село, и ловяхме риба на реката. Брат ми с въдица, а аз с неква пръчка. Един път само ми даде мизерника му, обаче хванах златна рибка.
Пети, какво бе, много добре й седи на Стела зеуеното ти кАстУмче.
Много често се чудя, наистина ли имаше толкова много сняг през зимите тогава, или просто съм била малка и затова преспите бяха по-високи от мен.
Вейдър помня и как цяло лято бяхме на село, и ловяхме риба на реката. Брат ми с въдица, а аз с неква пръчка. Един път само ми даде мизерника му, обаче хванах златна рибка.
Много често се чудя, наистина ли имаше толкова много сняг през зимите тогава, или просто съм била малка и затова преспите бяха по-високи от мен.
Вейдър помня и как цяло лято бяхме на село, и ловяхме риба на реката. Брат ми с въдица, а аз с неква пръчка. Един път само ми даде мизерника му, обаче хванах златна рибка.
Тва ми е пижамата
И да, наистина имаше огромни преспи, липсват ми, как да обясня на детето защо няма сняг и няма да я возя с шейната до детската?
Аз имам чувството че то тяхното сега не е детство прекалено са умни и узряли за всичко дивидита ,емпета ,плейри , скейборди абе аз до 12-13 си играех с кукли а те сега са толкова разбити ина тази възраст незнам .Иначе за темата помня даже коледата всичките стаи бяха пръснати с бонбони по пода това си бяха количества наще ми казваха че са от джуджетата.Помня как хвърлях буркани с компоти от 9 тия етаж .Помня колко многоооо играчки имах наще бачкаха в ДЕТСКА РОДОСТ 
.Помня колко многоооо играчки имах наще бачкаха в ДЕТСКА РОДОСТ
Докато бях бременна говорехме с мъжа ми за нашето детство. Задълбах в разни спомени, лудории и мили моменти и той ме посъветва да си направя дневник. В момента въпросната тетрадка е изписана до 60та страница. Намерих много стари снимки, обелка от Родопче, картинка от дъвка Турбо, етикет на Гранофурин и пр., смятам тази зима да поразпитам баба ми, за някоя и друга забравена магария 
. Надявам се тези спомени да ми бъдат от полза, ако дъщеря ми реши инцидентно да боядиса пудела на съседите в пънкарски цветове или да зареди входната врата с пълна с вода кофичка от кисело мляко. Всяко детство е уникално, неповторимо и прекрасно.
. Надявам се тези спомени да ми бъдат от полза, ако дъщеря ми реши инцидентно да боядиса пудела на съседите в пънкарски цветове или да зареди входната врата с пълна с вода кофичка от кисело мляко. Всяко детство е уникално, неповторимо и прекрасно.
Щастлива съм, че тази година, с този ни престой на село , успяха да се приближат малко до това, което беше когато аз бях дете. За първи път ги видях да търчат с филията в ръка по цял ден из прашните селски улички. За първи път обикаляха сам сами с приятелче из горите. За първи път се къпаха в чешмата - ония големите дето си перат чергите бабите . За първи път не пожелаха ни компютър ни детско ни нищо. Играха с тревичките, правиха дворец на мравките , беряха цветя, ябълки и круши от дървета , които само позабърсваха в дрешката, ръбаха , а сока се стичаше по брадите им и те... греят, греят Няколко пъти се прибираха от игра с ожулени колене и един пръст чернилка по себе си, мокри, уморени и щастливи. И бях щастлива, че ги виждам такива. И ...о, боже, не се разболяха нито веднъж въпреки ледената вода от чешмите, въпреки неизмитият с водичка плод, въпреки прахоляка...
Бих искала всички деца да изживеят поне едно такова лято
. За първи път не пожелаха ни компютър ни детско ни нищо. Играха с тревичките, правиха дворец на мравките , беряха цветя, ябълки и круши от дървета , които само позабърсваха в дрешката, ръбаха , а сока се стичаше по брадите им и те... греят, греят Няколко пъти се прибираха от игра с ожулени колене и един пръст чернилка по себе си, мокри, уморени и щастливи. И бях щастлива, че ги виждам такива. И ...о, боже, не се разболяха нито веднъж въпреки ледената вода от чешмите, въпреки неизмитият с водичка плод, въпреки прахоляка...Бих искала всички деца да изживеят поне едно такова лято
А защо искате децата ви да имат като вашето детство? Това, че на вас ви се струва страхотно, не означава, че на тях би им харесало. Вероятно и вие не бихте искали детство като на вашите родители 
Много са си добре децата, няма какво да ги жалите. След 30 години ще говорят за детството си със същата носталгия, с която и вие сега.
Много са си добре децата, няма какво да ги жалите. След 30 години ще говорят за детството си със същата носталгия, с която и вие сега.
аз помня как на сирни заговезни си обличх кожуха на обратно и майка ми ме търпеше да ходя на 4 крака до баба ми и дядо ми , че да съм като мешка и да ги изплаша....и дядо ми подскачаше - Ох мечка.....
аз аз се заливах от смях и щастие, като си помисля само -такова търпение от къде да го намеря , 5 автобусни спирки пеша , само защото детето сега е мечка.......
аз аз се заливах от смях и щастие, като си помисля само -такова търпение от къде да го намеря , 5 автобусни спирки пеша , само защото детето сега е мечка.......