Мами, успявате ли да се справите с домакинството?

Като бяха бебета, справях се доста добре - и имах време да сготвя, да изчистя... Всичко си беше супер, но тогава те не щукаха напред-назад и не правеха бели. Откакто ги сложих в проходилките всичко се обърка - тъкмо изчистя и те минават след мен с някоя поразия, направо ме хважат бесните , но какво да ги направя. Като проходиха ги оставях сами в тяхната стая да си играят, докато сготвя и пооправя в другите стаи.
Но в последно време е ужас - вече си отварят вратите и, за да успея да си свърша къщната работа ги заключвам за 30 мин в стаята им. Като ги пусна и все едно не съм разтребвала (а татито ни като се прибере и пита какво сме правили цял ден, че всичко е с краката нагоре).
Незнам аз ли съм станала по-мързелива или нямам сили да ходя по тях през цялата време и да прибирам .
От една седмица е друго нещо -преди обяд са на ясла - без проблем чистя навсякъде, готвя и си почивам.

И аз се справям, поне за сега. Първият месец ми беше много трудно, но после свикнах и сега не се оплаквам. Но малкият става все по-капризен, пълзи, а като проходи, незнам как ще я караме зимата вкъщи

  още не съм родила, ходя на работа, но мисля че се справям, но и с помощта на таткото

не работя, така че нямам извинение да не се справям. Време имам за всичко. Повечето домакински работи ги вършим заедно с малкия, т.е. той се мотае из краката ми и вярва, че си играем. Програмата за деня обиновено е измислена от предния ден - няма нищо по-лесно да пуснеш пералня сутринта и докато се върти, да закусите с детето, да подготвиш продукти за обяда или дори да сложиш една супа, да измиеш съдовете/аз нямам и миялна машина/, да оправиш леглата, да почистиш поне една стая.....това са автоматизирали се вече дейности, няма какво да се мислят. Пода минавам всеки ден, готвенето също е всеки ден. Всичко е въпрос на организация. сега, когато сутрин е хладно за разходки, докато стане 10-10.30, половината къщна работа е отхвърлена. Когато беше жега, излизахме рано към 8 и се прибирахме към 10.30, когато започвах да готвя.
поне при мен е така - имам предварителна нагласа какво ще правя, и тогава не ми тежи, и всичко се получава бързо. когато отлагам да свърша нещо, обикновено не свършвам нищо.

Сутрин ставам преди него и задължително измивам с препарат коридорите и кунята.През деня се занимавам сами с детето и неговите нужди, а когато си дойде таткото ги оставям да се радват един на друг и правя нещо за хапване.
След като заспи малкия се пуска пералня, простира, мият се чиниите от вечерята и всичко останало....и когато погледна часовника, вече е станало 2:00.

Да, но не живеем сами, имам помощта на родителите ми.

Успявам.
Всичко е въпрос на организация и режим.
Сина ми има режим от раждането си и това много ме облекчава.
Обичам да ми е чисто и подредено, дрехите изгладени. Готвя мин. 1 път на ден.
Чистя през ден, готвя всеки ден, гладя всеки ден, пазарувам с детето, излизаме на дълги разходки.
Имам време да легна следобед поне за 30 мин.
Никой не ми помага, сами сме с детето, таткото е на работа, нямам бавачка и помощница.

e, аз бях писала за това в двата ми поста, но може би не си ги свързала.

значи ние работим за себе си, и мъжът ми в момента движи нещата с работата на 80 - 90 %, но аз съм му страшно полезна за някои специфични помощни дейности, така че гледам максимално да помагам, но вече все по-малко. Та идеята ми беше, че ако аз имам общо 10-20 ежедневни отговорности - дете, домакинство, 2ра бременност, работа от вкъщи, и т.н., той милия има поне 100 отговорности всеки ден, които го изтощават максимално. Работи и през нощта много пъти. Така че няма как да стане той да чисти и мие и т.н., че тогава кой ще ни изкарва хляба. Иначе писах вече, че той участва активно в пазаруването, мъкне и т.н., карам го той да вдига и носи детенце, ако се налага, ако съм много изморена му давам малкия за 20-30 мин. и си почивам, играе си с него. 
И не на последно място доста по-успешно от мен го озаптява и го респектира, ако се е разлигавил супер много
И на ресторант ни води някой път

Аз все още му помагам за работата колкото мога. Затова и домакинството малко куца. А и щото много повече се изморявам при втората бременност от предната.

Но благодаря на всички за споделеното, определено има полезни идеи, които мога да приложа! Истината е в организацията. Лошото е само, че следобедния сън/почивка нещо не я давам, щото още от 4 месец ме болят тазовите кости, предния път беше от 6 месец. А и с тези ставания по 3-4 пъти всяка нощ до тоалетна, и веднъж за малкия, обикновено съм недоспала. Така че върша всичко, вкл. и работенето, докато той се е заиграл, докато той е буден (което си е екшън вече - той щъка навсякъде) или евентуално за един час вечер като заспи по-рано и аз не съм гроги. Добре, че скоро намерих ключ за повечето врати (под наем сме), така че сега поне не излиза по 20 пъти от стаята, в която съм аз 

Гледам, че като разлика на децата сме в едно положение. Само, че моят син ходи на ясла - на половин ден. Преди да забременея вече бях тръгнала на работа и той на ясла съответно и тъй като много добре го гледат, има приятели, а и на мен да не ми е трудно, решихме да е на половин ден на яслата. В момента ми е много трудно с домакинството, най-вече заради тежкия и голям корем; всяко навеждане е съпроводено с болки и пъшкане. Мисля, че като родя ще вляза в крачка (дано бебо е кротък както беше батко му).

Най-трудно ми е миенето на пода (много ме измаря, сигурно защото трябва да съм права и кръстът ми не издържа) и събирането на колите на малкия от пода. Взехме си съдомиялна наскоро и много ми улеснява живота таз' машинка. Хубавото е, че малкия вече много неща разбира, напр. зареждам съдомиялната, той слага таблетката и я включва  (дори ми се кара, ако аз я включа). Като мия пода знае, че трябва да седи на дивана докато изсъхне (но му е трудно, та гледам докато спи да свърша таз' работа). Готвенето не ми тежи, щото мисля само за едната вечеря (само събота и неделя повечко естествено), а и зяпам ТВ и гледам докато готвя все да съм седнала. Следобед докато малкия спи и аз поспивам. Като излязох в майчинство успях и да изчистя по-основно, само едни прозорци ми останаха, но съм ги оставила на майка ми като дойде като родя.

Определено като ходех на работа ми беше по-трудно да смогвам с домакинството; още повече пък и като бременна като ходех - тогава гледах да е сготвено само, бях тотално изморена.

Мисля, че много ми помага и това, че мъжът ми не е капризен. Вчера ми беше зле и не успях да сготвя и милото яде каквото имаше в хладилника.

Мисля,че успявам
Е,не винаги всичко е идеално,както бих искала,но все пак
Когато Кали беше бебе използвах времето,докато спи сутрин и следобедите.Аз не съм от поспаливите и следобед не мога да спя,така че тогава основно се занимавах с домакинската работа.
Сега вече е по-лесно-тя се заиграва и мога да свърша нещо.Но пък работя...и единственото ми свободно време през седмицата е вечер.
За помощ от таткото,какво да ти кажа много-много не съм разчитала на него.

Не само че не се справям, но направо затъвам понякога. Винаги се налага да жертвам едно, за да направя друго - пример: не прибирам прането по гардеробите, защото готвя, или: не чистя, защото трябва да прибера дрехите, или: не готвя и не чистя, защото играя с децата, или: не играя с децата, защото трябва да чистя, или: не пускам пералня, защото и аз съм човек и искам да си оскубя веждите.

Не ми е проблем и мисля, че поне за сега се справям. Аз готвя много рядко, предимно поръчвам по телефона или купувам нещо готово. Критерият "татко" е доволен. Аз не ходя на работа и бебчето е на почти 4 месеца.

Не се оплаквам. Щом имам време да вися и във форума, значи се оправям 

Ставаме към 9 (тати вече е на работа). Слагам дребния на кукуто да ака, през това време му забъркавам закуската. Обличам го, храня го и излизаме.. Щото диването ако остане повече от час буден вкъщи и почва да руши 
Прибираме се към 11-12 - стоплям му манджата (имам си винаги готвено за него, не ползвам кухня). Оставям го малко да побеснее, а през това време си приготвям продуктите за готвене - а напоследък той много обича да "готви" с мен - оставям го да ми подава моркови, картофи.. всякакъв заразават, включително и тенджери и черпаци. Има пълна свобода до вичко безопасно в кухнята  Бута си човека една табуретка до мен и .. си готвим 
После го приспивам (до към 13 часа вече е заспал). Спи максимум 2 часа.
През това време слагам нашата манджа и/или неговата - понякога готя всеки ден, понякога през ден. През ден удрям една метла, за да не го събудя с по-усърдно чивтене  Което се пада или на таткото като не е на работа (а с това време ние сме навън), или на мен (а те са навън).
Когато пускам пералнята - Тони е пръв помощник - само да му кажа - занеси това в пералнята, отива, отваря си и почва да тъпче дрехи вътре - даже се е научил да ги взима от шкафчетата за мръсно пране. После той ми натиска копчетата - 3 бр., дори помни в каква последователност са. Стои 5 минути и се радва как бръмчи пералнята 
Простираме и събираме дрехите заедно - подава ми щипките.. дрехи понякога.. Макар че в повечето случаи всичко е в щипки, но щовекът е щастлив.
Не гладя - само ако има нужда, и го правя вечер като се върне тати
След обед като стане правим заедно следобедната закуска. Поиграваме или вършим нещо вкъщи заедно, храня го и излизаме (към 16 часа). Прибираме се към 18-19.. тати вече си е вкъщи. Следва 1-2 часа игра с него, после къпане (поне 1/2 час) - пак с него. И към 21-22 се приспиваме (около 1/2 час)..

Така ни минава един ден с дребния Голям ми е помощник, не знам как щях да се оправям без него 

Леле, като чета отговорите на повечето от вас, направо се чувствам ....... супер спокойна?! Незнам как да се изразя. Живеем двамата със съпруга ми и се справяма чудесно, та дори и доста си отпочиваме
Синът ми е на 7.5 месеца и още не ходи. Мина и периода в който трябваше посоянно да се разнасяме и забавляваме. През повечето време си играе сам в кошарата или в проходилката, или сме на спалнята двамата. Та той докато играе имам предостатъчно време за миене на чинии, пране, простиране, и да му приготвя на него пюретата. Гладя задължително всичките му дрешки, че и нашите, докато спи. И на компа стоя доста (когато не сме навън). Иначе с пазаруване и готвене на манджи не се занимавам. Това си е задължение на таткото. Хубаво е, че той работи за себе си и често има свободно време и през деня. Използвам когато е къщи да поизчистя по - основно и да отделя малко време за себе си. След 18ч. грижата ни е само бебка - да играем, да се къпем и да хапваме. Но това за мен си е почивка. Като проходи.... , ще е съвсем различно.

Засега се справям
Всеки ден готвя,чистя и излизам да пазаря
Основно почистване веднъж седмично,през другото време само прибирам и гладя.