Петя, сигурна ли си че не обърка темата 
- Публикувана: 20 септ. 2007, 12:01 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2007, 11:20 ч.
Профи тема за Разговори и разправии :)
Абе,сигурна съм!Писах,писах поздрави на Дамаянти ...Ама нещо става с форума.(когато използвам емотикони)Публикувах и веднага ме метна обратно във фотошопската.Та ще се върна да си напиша отново приказката.Ааамаха
Не знам откъде да започна.
Темата ми идва тъкмо навреме и е в синхрон с моментното ми душевно състояние.Малена, благодаря!
От малка мечтаех да стана продавачка или учителка.По времето, когато за продавачките се изискваше образование.
Е ,станах и двете.Завърших средно със специалност продавач-консултант и висше -педагогика.
Работих като продавачка преди да ме приемат да следвам.Не ми трябваше много време, за да разбера ,че понякога не е хубаво да следваш детските си мечти.Или ,че е по-добре да ги оставиш да са си само мечти.
Завърших висшето си образование през време, в което, за да си намериш работа по моята специалност трябваха корави връзки.
Замествала съм известно време в няколко детски градини.Но ненавременното получаване на заплатата и неадекватното заплащане на труда ме накараха да преосмисля желанието си за работа в тази сфера.Имаше все пак нещо, което безкрайно ми харесваше и все още ми харесва в тази професия.Творческия момент-когато се налага да измислиш костюмите за някой празник, да направиш поканите, да украсиш занималнята... все неща, които те оставят да си развихриш фантазията и да я осъществиш.Сам, с ръцете си.
Не ме удовлетворяваше цикличното започване и спиране на работа.Зарязах учителстването и започнах работа като сервитьорка.После в склад за парфюми, в парфюмерия, в дистрибуторска фирма, барманка... И нищо не ме караше да се чувствам себе си през цялото време.Наложи се да се запозная и с аутокада; и смея да твърдя ,че се разбираме.В момента подпомагам семейния бюджет като чертая проекти за поливни системи.
Мечтая си, и аз като Дамаянти ,за магазинче за ръчно изработени сувенири.Сега съм на крачка от осъществяването на мечтата си.И съм много много изплашена!Но, Бога ми, искам да го направя!
Ако се окаже, че не ме бива ще се сгромолясам с гръм и трясък.
Но изработването на разни нещица ще ми остане хоби, каквото е било през всичкото това време.
В главата ми се лутат мисли, че не съм права да се опитам превръщам хобито си в работа.Объркана съм и не знам коя съм.
Темата ми идва тъкмо навреме и е в синхрон с моментното ми душевно състояние.Малена, благодаря!
От малка мечтаех да стана продавачка или учителка.По времето, когато за продавачките се изискваше образование.
Е ,станах и двете.Завърших средно със специалност продавач-консултант и висше -педагогика.
Работих като продавачка преди да ме приемат да следвам.Не ми трябваше много време, за да разбера ,че понякога не е хубаво да следваш детските си мечти.Или ,че е по-добре да ги оставиш да са си само мечти.
Завърших висшето си образование през време, в което, за да си намериш работа по моята специалност трябваха корави връзки.
Замествала съм известно време в няколко детски градини.Но ненавременното получаване на заплатата и неадекватното заплащане на труда ме накараха да преосмисля желанието си за работа в тази сфера.Имаше все пак нещо, което безкрайно ми харесваше и все още ми харесва в тази професия.Творческия момент-когато се налага да измислиш костюмите за някой празник, да направиш поканите, да украсиш занималнята... все неща, които те оставят да си развихриш фантазията и да я осъществиш.Сам, с ръцете си.
Не ме удовлетворяваше цикличното започване и спиране на работа.Зарязах учителстването и започнах работа като сервитьорка.После в склад за парфюми, в парфюмерия, в дистрибуторска фирма, барманка... И нищо не ме караше да се чувствам себе си през цялото време.Наложи се да се запозная и с аутокада; и смея да твърдя ,че се разбираме.В момента подпомагам семейния бюджет като чертая проекти за поливни системи.
Мечтая си, и аз като Дамаянти ,за магазинче за ръчно изработени сувенири.Сега съм на крачка от осъществяването на мечтата си.И съм много много изплашена!Но, Бога ми, искам да го направя!
Ако се окаже, че не ме бива ще се сгромолясам с гръм и трясък.
Но изработването на разни нещица ще ми остане хоби, каквото е било през всичкото това време.
В главата ми се лутат мисли, че не съм права да се опитам превръщам хобито си в работа.Объркана съм и не знам коя съм.
Така в крайна сметка се оказах с диплома, в която пише -Икономист, а всъщност съм социолог 
За разлика от болшинството тук - аз мечтая да роботя като счетоводител. Не съм творческа натура. Колкото и да ми се ще..... от малка си падм по модата и много съм рисувала, но нямам талант. Та така 
За разлика от болшинството тук - аз мечтая да роботя като счетоводител. Не съм творческа натура. Колкото и да ми се ще..... от малка си падм по модата и много съм рисувала, но нямам талант. Та така Щом счетоводството те влече, запиши такава магистратура!
Еми -права си за скорпионите,аз съм скорпион.
Аз като малка винаги съм смятала,че ще стана лекар/майка ми ,леля ми,вуйчо ми и 3 ма от първите ми братовчеди-които са с 20 г по големи от мен -са лекари/Обичам тази професия и много съжалявам,че не се реших да я уча,
Тогава много ме влечеше и рисуването,човъркането в дърводелската работилница на дядо ми/по цял ден можеше да стоя и да си майсторя нещо там/Така реших да уча дърворезба.Майка ми и баща ми никога не са ми се месили/а аз сега го правя с децата си
/.
След 4 години в техникума ,толкова се бях запалила по дърворезбата,че мислех да влизам в задругата на майсторите и да си работя кротко,а междувременно да запиша някакво висше.Да ама не.Трябваха ми доста парични средства за да си купя длета,а нашите нямаха/88ма година,частен бизнеш нямаше
/
Кандидатствах си за инженер и започнах да си уча мирно и кротко,докато не се записах в трупата по пантомима в университета,където срещнах принца на живота си ,с който бързичко си направихме едно малко мимче.Учех си играех си в театъра и хоп откри се нова специалност "промишлен дизайн".
Да казах си -ето това е което искам да уча.Много ми се чудиха тогава-как ще зарежа трите години ,които съм учила и ще кандидатствам отново/ами ако не ме приемат-всичко отива по дяволите/Това ,че беше нова специалност/първия випуск в България/и ,че бяха само 18 човека и имаше 3 изпита и се учеше всичко и много не ме уплаши.За щастие приеха ме.
Попаднах на чудесен колектив и на чудесни преподаватели.
В 5 курс с една колежка започнахме да правим играчки/междувременно родих Йоана/Плюшени и дървени
Направихме си дори малък цех с няколко работнички ,които шиеха плюшените.Но инфлацията ни удари през 97-98г,навлязоха китайските стоки и всичко се съсипа/това беше най прекрасната работа ,която съм работила/След това,започнах да проектирам мебели .С мой съученици си направихме мебелна фирма.3 години се мъчихме да наложим на Русенския пазар,нещо по различно-трудно се получаваше.Тогава се търсеше нещо евтинко и традиционно.Софийския ни колега още работи/Ателие Ботев/ 
С друг мой приятел решихме да навлезем в рекламния бизнес.
Многооо благодатна почва ,ако имаш големи клиенти.След 3 години колегата ми емигрира в Нова Зеландия и аз реших,че е време за нещо ново.Козметичен салон 
Груба грешка/аз и козметика са две понятия несъвместими/Всички тези снобарски разговори с различни наконтени девойки ужасно ме изнервяха/на мен ми дай чук и отверка.
Забременях с Тони и реших да приключа и реших,да приключа ЗАВИНАГИ с козметичните салони/поне се научих на някой неща/И ето вече 3 години се занимавам освен с Тони и с проектирането на мебели уникати и реставрация на старинни такива.Тук там -с някое проектче интериорно и тн...Сега мисля да си направя и ателиенце за джунджурийки и подаръчета уникати.
Всичката тази история нямаше да е същата ако не бяха родителите ми/които ми дадоха пълна свобода/и съпруга ми -благодарение на когото мога да си позволявам да опитвам различни неща.
Дано не съм ви отегчила много
Благодаря на Маленна за темата.Междудругото-всичките ми добри приятели и всичките ми колеги са водолеи
Аз като малка винаги съм смятала,че ще стана лекар/майка ми ,леля ми,вуйчо ми и 3 ма от първите ми братовчеди-които са с 20 г по големи от мен -са лекари/Обичам тази професия и много съжалявам,че не се реших да я уча,
Тогава много ме влечеше и рисуването,човъркането в дърводелската работилница на дядо ми/по цял ден можеше да стоя и да си майсторя нещо там/Така реших да уча дърворезба.Майка ми и баща ми никога не са ми се месили/а аз сега го правя с децата си
/.След 4 години в техникума ,толкова се бях запалила по дърворезбата,че мислех да влизам в задругата на майсторите и да си работя кротко,а междувременно да запиша някакво висше.Да ама не.Трябваха ми доста парични средства за да си купя длета,а нашите нямаха/88ма година,частен бизнеш нямаше
/Кандидатствах си за инженер и започнах да си уча мирно и кротко,докато не се записах в трупата по пантомима в университета,където срещнах принца на живота си ,с който бързичко си направихме едно малко мимче.Учех си играех си в театъра и хоп откри се нова специалност "промишлен дизайн".
Да казах си -ето това е което искам да уча.Много ми се чудиха тогава-как ще зарежа трите години ,които съм учила и ще кандидатствам отново/ами ако не ме приемат
-всичко отива по дяволите/Това ,че беше нова специалност/първия випуск в България/и ,че бяха само 18 човека и имаше 3 изпита и се учеше всичко и много не ме уплаши.За щастие приеха ме.Попаднах на чудесен колектив и на чудесни преподаватели.
В 5 курс с една колежка започнахме да правим играчки/междувременно родих Йоана/Плюшени и дървени
Направихме си дори малък цех с няколко работнички ,които шиеха плюшените.Но инфлацията ни удари през 97-98г,навлязоха китайските стоки и всичко се съсипа
/това беше най прекрасната работа ,която съм работила/След това,започнах да проектирам мебели .С мой съученици си направихме мебелна фирма.3 години се мъчихме да наложим на Русенския пазар,нещо по различно-трудно се получаваше.Тогава се търсеше нещо евтинко и традиционно.Софийския ни колега още работи/Ателие Ботев/ С друг мой приятел решихме да навлезем в рекламния бизнес.
Многооо благодатна почва ,ако имаш големи клиенти.След 3 години колегата ми емигрира в Нова Зеландия и аз реших,че е време за нещо ново.Козметичен салон
Груба грешка/аз и козметика са две понятия несъвместими/Всички тези снобарски разговори с различни наконтени девойки ужасно ме изнервяха/на мен ми дай чук и отверка.Забременях с Тони и реших да приключа и реших,да приключа ЗАВИНАГИ с козметичните салони/поне се научих на някой неща/И ето вече 3 години се занимавам освен с Тони и с проектирането на мебели уникати и реставрация на старинни такива.Тук там -с някое проектче интериорно и тн...Сега мисля да си направя и ателиенце за джунджурийки и подаръчета уникати.
Всичката тази история нямаше да е същата ако не бяха родителите ми/които ми дадоха пълна свобода/и съпруга ми -благодарение на когото мога да си позволявам да опитвам различни неща.
Дано не съм ви отегчила много
Благодаря на Маленна за темата.Междудругото-всичките ми добри приятели и всичките ми колеги са водолеи
Темата стана страхотна!
Дамаянти, мисля че си взела правилното решение!
На мен като малка ми вървеше музиката, на шега тръгнах на пиано, стигнах до музикалното училище, ама понеже бях още малка, а беше в друг град нашите ме отказаха.Междувременно решавах задачи по математика дори през ваканциите, беше ми като хоби, много си я обичам(х) математиката, въобще всякакви логически задачки.Затова влязох в мат.гимназия без проблем, нашите даже в последния момент разбраха че ще кандидатствам, но тук вече не ме спряха
И когато станах 10 кл. трябваше да решавам какво искам да стана, тогава реших, че всъщност да си архитект е супер, обичах да гледам такива списания и т.н.Е да , ама най-зле се представих на цветната рисунка и не ме приеха архитектура.Та трябваше да избирам дали да стана програмист в Софийския или инженер във ВИАС.И отново нашите не ми се намесиха, не знам защо така, винаги и за всичко ми се месят, само за избора на специалност-не.Та сега съм инженер, професията си я обичам , но ....
не съм сигурна че съм открила точното място за мен, преди работех с клиенти, сега пък с подизпълнители, но.....все нещо ми липсва.А за зодията- стрелец- бързо се паля , но и бързо ми омръзва...
Дамаянти, мисля че си взела правилното решение!
На мен като малка ми вървеше музиката, на шега тръгнах на пиано, стигнах до музикалното училище, ама понеже бях още малка, а беше в друг град нашите ме отказаха.Междувременно решавах задачи по математика дори през ваканциите, беше ми като хоби, много си я обичам(х) математиката, въобще всякакви логически задачки.Затова влязох в мат.гимназия без проблем, нашите даже в последния момент разбраха че ще кандидатствам, но тук вече не ме спряха
И когато станах 10 кл. трябваше да решавам какво искам да стана, тогава реших, че всъщност да си архитект е супер, обичах да гледам такива списания и т.н.Е да , ама най-зле се представих на цветната рисунка и не ме приеха архитектура.Та трябваше да избирам дали да стана програмист в Софийския или инженер във ВИАС.И отново нашите не ми се намесиха, не знам защо така, винаги и за всичко ми се месят, само за избора на специалност-не.Та сега съм инженер, професията си я обичам , но ....не съм сигурна че съм открила точното място за мен, преди работех с клиенти, сега пък с подизпълнители, но.....все нещо ми липсва.А за зодията- стрелец- бързо се паля , но и бързо ми омръзва...
Лулу, благодаря! 
Някой ден ще повярвам и аз в себе си
Ета, не ми се учи повече... сега дори не съм защитила дипломната си работа за магистър, защото не ми признаха един взет изпит и ми тръснаха 3 години наказание. Та чак като изтекат ще имам право да се явя пак на въпросния изпит и да се дипломирам. Добрата новина е, че скоро ще ми изтече наказанието А и мисля, че и с това образование ще ми вземат в някоя счетоводна фирма, бързо схващам, ще се науча.
Но има и друго, и мен като Лулу и Дамаянти ме влече уеб дизайна. Но не съм сигурна, че искам да го работя, просто да се науча. И сега си чета и се уча лека полека....
Фотографията също ми е хоби. В момента чета и се образовам и там
Езиците и те са ми слабост..... имам предложение да кандидатствам във фирмата, където работи приятелката ми. И наистина, като дойде момента да избирам, не знам с кое ще се захвана.
Като нищо ще се окажа бременна и ще кисна вкъщи още 2 години
Някой ден ще повярвам и аз в себе си Ета, не ми се учи повече... сега дори не съм защитила дипломната си работа за магистър, защото не ми признаха един взет изпит и ми тръснаха 3 години наказание. Та чак като изтекат ще имам право да се явя пак на въпросния изпит и да се дипломирам. Добрата новина е, че скоро ще ми изтече наказанието
А и мисля, че и с това образование ще ми вземат в някоя счетоводна фирма, бързо схващам, ще се науча.Но има и друго, и мен като Лулу и Дамаянти ме влече уеб дизайна. Но не съм сигурна, че искам да го работя, просто да се науча. И сега си чета и се уча лека полека....
Фотографията също ми е хоби. В момента чета и се образовам и там
Езиците и те са ми слабост..... имам предложение да кандидатствам във фирмата, където работи приятелката ми. И наистина, като дойде момента да избирам, не знам с кое ще се захвана.
Като нищо ще се окажа бременна и ще кисна вкъщи още 2 години
eeeee, Eklere, ще те черпя! Еклери ядеш ли?
по- добре една боза, че тук няма
майтапа на страна, но наистина дейността която ще вършеш ,звучи много подходяща за близнашката натура
/и аз съм близнаци между другото/
по- късно ще пиша и за моето професионално ориентиране
лек ден
Темата страшно ми харесва, много интересни неща научавам за вас...явно всеки в един или друг период от живота си е бил в дилема относно професионалната си квалификация и реализация...
Много е важно, но и много трудно в днешно време да си намериш работа по СЪРЦЕ , която да е и финансово подплатена
Но не и невъзможно....
А инак съм овен и като си наумя нещо го постигам!
И ...благодаря ви за хубавите думи
Кош, от 1 клас, до преди да дойда да живея в София пеех в хор.Имах и аз мечта, а и талант (имам неприлично голям диапазон на гласа) да уча в музикално учлище в Плевен, но нашите не ме пуснаха... "толкова малка , толкова далече от нас.." - та такива ми ти работи
Много е важно, но и много трудно в днешно време да си намериш работа по СЪРЦЕ , която да е и финансово подплатена
Но не и невъзможно....
А инак съм овен и като си наумя нещо го постигам!
И ...благодаря ви за хубавите думи
Кош, от 1 клас, до преди да дойда да живея в София пеех в хор.Имах и аз мечта, а и талант (имам неприлично голям диапазон на гласа
) да уча в музикално учлище в Плевен, но нашите не ме пуснаха... "толкова малка , толкова далече от нас.." - та такива ми ти работи
Дамаянти, къде видя Кош в темата та й отговаряш Връщах се назад да търся ама не видях
Връщах се назад да търся ама не видях 
Това си ти била , с тези аватари наистина се обърках 
Извинявай Ели