7 години брак

Еха!

Кризи в една връзка винаги и по всяко време може да има. Не си самовнушавайте истинност на разни суеверия.
Albertine , сигурна съм че ще отмине 

Ние имахме криза на седмата година ама и бебе тогава имахме ,така че незнам коя точно е била причината за моите нерви и въобще за скандалите и конфликтите.Но съм го чувала и аз това.Те даже бяха няколко такива критични периоди.с такт и търпимост ще се оправите и си повтаряйте както в една друга тема се каза:И това ще мине ! 

Виж лентичката отдолу.  

Честно да си кажа вместо да ми е весело ми е едно много тъжно днес. Имам абсолютно същите терзания като теб. Третата година я преживяхме много трудно. Бяхме на крачка от развода. Седмата как ще я преживеем не знам. Не може с лека ръка да отхвърлиш толкова години брак.А си имаме и детенце. От няколко месеца ми се струва, че го караме ей така на самотек. Известно време се стараех, опитвах се да разнообразявам по някакъв начин нещата. Ама честно казано ми писна за всичко да го потбутвам. Говорим си често за тези неща. Казвам  му примерно имам нужда от това и това. Чуствам се така и така. Бях му споделила примерно, че ми тежи това, че никъде не ходим само ние двамата. Било скучно само двамата. В крайна сметка след малко сърдене и обяснения от моя страна, че така дълго няма да изкараме се съгласи два-три пъти месечно да ходим някъде само ние. Още чакам.
 Довечера, ако ме изненада с нещо, утре ще се похваля. Но не вярвам Дано поне букет цветя се сети да ми вземе.      На ресторант едва ли ще ме заведе. А аз вкъщи няма да приготвя нищо.   Преди два месеца имахме годишнина от венчавката. Купих пържоли, хубаво вино, свещи,  приготвих си хубаво бельо за вечерта.   Точно пуснах скарата, звъни една приятелка. - идвам към вас, нали знаете имам да ви черпя ще ви водя на китайски ресторант.   Идва при мене мъжлето и ми казва, айде жена обличай се ще излизаме.   Толкова ме хвана яд. Викам не може ли друг ден да ни черпи. не не може идвала вече към нас. Много кофти вечер беше. Пържолите, виното, свещите вкъщи, а аз седя в някакъв тъп китайски. Поне цвете да бях получила.  

 Съжалявам поплаках си малко, просто няма на кой.

При нас критична беше петата и седмата,барабар с осмата година
Съвсем до скоро си бяхме на ръба,просто много се дразнихме,едвам се дишахме,не знам...беше много трудно и още не вярвам,че всичко е преминало.Засега обаче нещата се обърнаха коренно.
И да ти кажа,просто много разговори му е майката

Оффф,Алессия,все едно себе си чета за това че все ти потбутваш връзката.И при нас е така.В смисъл че все аз съм тази,която глези,прегръща,обръща внимание.Той е свикнал само да получава,без да дава.Обяснява го просто"Такъв ми е характера".Много е студен,не,по точно отвлечен,незаинтересован.Не само с мен ,а по принцип.Не знам,може и да е от зодията,повечето мъже раци са така.Както и да е,искам да кажа че ако не съм аз да поддържам топлината в заимоотношенията,той няма да го направи.И ты като на мен откровено казано ми писна да се нагърбвам с инициативата,а в същото време да оставам духовно неудволетворена от липсата на внимание в един момент просто спрях да го правя.От яд.Мислех си че ще се усети,ма на него дори не му прави впечатление.От там идва цялата моя агресия срещу него.В началото ми липсваше близоста между нас,сега ме дразни това отдалечаване и непукизъм.Ето,едно от нещата които адски ме дразнят е че когато си бяхме с бебето в БГ ми се обаждаше всеки ден да ме пита как е Теодор.С часове на телефона и никога не му минаваше през ум да попита аз какво правя или как съм.Сега е същото.Звъни всеки ден на обед да се информира как е сина ни,но никога не става въпрос за мен.Когато се оплача че съм изморена и че съм луднала с бебето през деня той коментира"е,какво толкова си направила аз също работя цял ден",което буквално ме изважда от нерви.Не съм ревнива от детето,обаче оставам с впечатление че за него съм не съпругата му,а само майката на сина му,която се грижи за него.Нещо като детегледачка.Мислех си че когато започна да се държа и аз хладно нещата ще се променят,че ще му липсва старото ми поведение.Стана още по-зле,той привикна на своите уединения,направо ги прегърна горещо.Прибира се,душче,вечеря,опъване на дивана пред спортния канал,кеффффф абсолютен.Нула комуникация с мен.А като каже нещо маловажно и незначително,непоносимоста ми толкова много е набъбнала че започвам да се карам с него.
Сори че ви занимавам с простотиите си,но ако не си го кажа тук просто ще експлоадирАМ от яд.

Какво означава се обърнаха коренно,какво стана?TИ как постъпи?

Ами как постъпих
Започнах да излизам повече с приятели,обърнах гръб,изморих се,спрях да му се връзвам,беше ми все едно вече Бяхме спряли да си говорим,вече мислех само за себе си и децата,на няколко пъти му отказах секс и това го довърши .
И като че ли той това го усети,просто ме потърси за първи път -ТОЙ да говорим.Говорихме много и този път не му спестих нищо.И за първи път бях оценена,моите приоритети вече имаха значение и за него,нещо което до този момент му убягваше.Сега смея да твърдя,че съм спокойна и щастлива.И всичко става с много разговори,нас това ни спаси

Уф, защо при нас разговорите имат само временен ефект?!...

Ох, недей така.  Не си внушавай !
И ние влязохме в 7-мата "критична" година, но отношенията ни не са се променили !

  Ние сме заедно от 3г. и половина, но се караме понякога като истински врагове. Той е много избухлив и импулсивен, а аз съм много чувствителна , а в момента и хормоните ми от бременността са ужасни. Та по въпроса за 3, 5, 7 година - това няма никакво значение. Няма значение дали се карате, а колко бързо се сдобрявате и дали в караниците си не се нагрубявате. Според мен това е период, който ще отмине. Просто се въоръжи с търпение и не мисли за раздяла.

Именно! Вече даже не ми се и провеждат такива разговори. А проблема е и там, че временния ефект все повече се скъсява, като време.

Рени и при нас имаха временен ефект,когато бяхме в криза
Просто в един момент за себе си реших ,че всичко е приключило,спрях да се надявам и да разчитам на него.И може би това го уплаши-моето безразличие,не знам...,но след един от многото разговори,той наистина се промени много.