7 години брак

Albertine, на твое място бих опитала същата тактика Успех

Ай!Дано!

Мъжът ти е българин, нали?

за втората 4аст от поста ти се хваЩам.
4удесно реШение, ако ти идва от вътреШна потребност, а не от правене напук на него, или от самодоказване. няма смисъл от това неЩо, първо : той няма да разбере/оцени, второ : ти няма да се по4увстваШ по_добре, заЩото Ще продължиШ да 4акаШ някаква ответна реакция, трето:... заЩото това ве4е няма да бъде връзка.
китайския символ е ок, стига да се намери границата (средата, за която си дудна отна4ало ) и там да се закотвиШ.

освен това изборът не е само да си тръгнеШ, или да останеШ, ами и как да останеШ. в описаният горе вариант, доколкото съм разбрала неЩо за теб, няма да си Щастлива, и нито дори доволна.

(мисля 4е си много афектирана, ама голяма 4аст от неЩата си ги знаеШ и нямаШ нужда от съвети, а от едно/две/три питиета в женска компания със съответното оплЮване на мъжките половинки  )

Кризата с навлизането на детето в семейството изживяват повечето бащи. Никак не е лесно да изпаднеш от 2-3 място на 155 място след хавлията на детето.

Цялото загубено време, енергия, страст и желание, която се отклонява от мъжа към детето е огромен шок.

На мен ми трябваха около 6 месеца и доста скандали за да го смеля.

Доколкото разбирам, не ви е за първи път така, че не би трябвало да сте изненадани.

Съзнателният ти избор (него и неговата красива държава) свързан с много жертви от твоя страна, двете деца и липсата на каквато и да е опора от друго място ( все пак предполагаме, че има от  него:) предопределя избора ти. Ще си го носиш на гръб докато имаш кръст.

Права си няма идеални хора. Всеки си има кусури. Знаеш ли каква е разликата? Желанието за промяна.

Аз деля хората на желаещи да се променят (развиват) и нежелаещи.

Наблюденията ми са, че нежелаещите имат доста по гладък и безпиков живот, с малки сътресения, по - скоро спокоен.

Желаещите да се променят почти винаги започват промените от околните (желаят да променят пове4е тях от себе си), но скоро преминават върху себе си.

Никой (или почти никой) не смята, че мъжа ти е чудовище. Както вече се изразиха той е просто Мъж.

Ама е важно да решиш за теб какво е важно. Тази непримиримост показва, че си от вторите. Променяш се. Развиваш се. Мъдрееш, растеш и хубавееш:) Но по пътя често си самичка. Ако преди години по този път сте били толкова близо, че да можете да вървите хванати за ръце, сега, най - вероятно даже и да спреш на едно място, може и никога да не се доближи достатъчно, че да му хванеш ръката. И може да ти се наложи даже да се връщаш назад.

Има още един израз ( La vita e bella e una solo) живота е хубав и само един...

Как ще си го изживееш зависи само от теб.  

Италиянец е.
Уф...както е видно и от подписа ти, мъжете са парсета, факт.
Не че мога да се оплача от моя, поне не с нещо съществено де, ама той не е мерило за останалите.
В интерес на истината нямам идея как може да се постигне каквото и да е подобрение в твоя случай. Явно до сега си пробвала всичко, което може да хрумне на една жена. Плюс това си адски търпелива, респект. Аз не съм този тип, бих дуднала и мрънкала през цялото време.
Това за 7те годни според мен е някаква ориентировъчна цифра. При всяка двойка има такива моемнти, който каже, че никога дългата му връзка/брак не са минавали през изпитания, ще излъже. Кога точно се появяват, надали може да се прочете в календара. При нас имаше 1-2 по-напрегнати периода, но на ръба никога не сме били, поне за сега /3 години брак и 5,5 години връзка/. Може би тайната се крие точно в баланса, аз съм избухлива невротичка, той спокойна Везна. Ако ще има някаква връзка, то аз съм рак, ама какво от това.
Не ти помогнах, защото нямам идея как. Наистина.
Не знам защо мъжа трябва да изпитва сътресение от появата на детето. За жената сътресението е далеч по-голямо. Първо - бременее, дебелее и 8месеца /изключвам първия/ не е това което е. След това ражда, пак е дебела, обаче вече има едно същество, което си иска своето, плюс всичко останало. Като ти се стовари и следродилната депресия, или поне тъга, коня сериозно се запътва към реката. Та мисълта ми е, че на мъжа му се променя живота, да, но първо това става осезаемо чак след раждането на детето и второ не 24 часа от денонощието, защото поне периода, в който е на работа не търпи някаква качествена промяна. Най-много количествена. 

Самата поява на бебето е доста "стресиращ" факт(така да се каже) в живота на една семейна двойка.Не поради факта от самите грижи по него,а поради самото осъзнаване на мъжа,че е станал баща и на жената,че е станала майка.
А това за седемте години,има нещо вярно - чела съм на много места за това и за различни случаи.При нас също се получи така - в момента изживяваме седмата си година откакто сме заедно,а две години от тях сме женени - проблемите взеха да отшумяват чак сега,когато наближи края на годината.
Значи при нас се получи едновременната комбинация от 2та и седмата година,да очакваме тринадесетата...   

Албертин, ако аз изпадна в подобни състояния и мисли, бих постъпила така:
(а пък ти си прецени до колко е приложимо за теб)
Детето на ясла, а аз на работа. 50% работен ден би било идеално, но и на 100% бих започнала веднага. Да стоя вкъщи и да се занимавам само с бебе, парцали и перални хем е дразнещо, хем пак ми остава прекалено много свободно време, за да анализирам до дупка всяка простотия, която е казала/направила половинката и да се самонавивам. Според мен ние жените често сме склонни да правим прекалено много анализи и лека полека да превърнем мухата в слон. Ангажирването на мозъчето и с нещо друго съвсем не е излишно.

А по отношение на това в коя посока да насочиш борбата, пак ти отговарям според себе си:
Аз лично не считам, че да съм майка е най_великото ми призвание в този живот. Бих пратила детето си на ясла, ако грижите ми по него се окажат прекалено изморителни за мен и ми докарват неприятни емоции. Нищо, че не ходя на работа. Да сме майки е важно, но да сме двойка е също много важно, дори още по_важно от майчинството. Тук ще цитирам по памет една друга съфорумка, която казваше, че дори и да успеем да скалъпим семейния живот в името на детето и на неговото отглеждане, един ден това дете ще е отгледано, голямо, ще поеме по пътя си и тогава... какво ще стане с двойката, която би трябвало да живее заедно старините си? Грижите за детето са един важен и дълъг етап от живота на двойката, но двойката е в основата и тя трябва да се отглежда дори с повече грижа.

Малии,тук се наводни от талианки!
Пиколина ,не мога изобщо да се съглася и с теб и с всички останали ,които си мислят че жената стоейки си в къщи мисли само за глупости.Изобщо не е вярно това че ако ходиш на работа спираш да се интересуваш от това как се държи половинката с теб и просто си мислиш за други проблеми.Когато нещата в едно семейство не стоят особено добре и да ходиш и да не ходиш на работа пак се тормозиш че отношенията ви не са добри,както на теб би ти се искало.Извинявай,не го казвам лично,знаеш че те харесвам много като човек,но аз лично намирам малко за обидно това че някои може да си помисли че единствено защото не ходя на работа си създавам сапунени ситуации в къщи.
Пускането на детето на ясла би ми помогнало доста,но не вярвам от това мъжа ми да спре да чете онлайн вестници и да си гледа тв-то все едно че аз изобщо не се намирам в къщата.Оф,вече ми писна да повтарям все същите неща.

Бракът на братовчедка ми приключи, когато започна седмата година, но въобще недей да си мислиш такива неща.

Мисли позитивно. Все пак във всеки брак си има някакви моментни кризи. Важното е да не допуснеш  кризата да стане твърде дълбока и сериозна.

Бъди позитивна, по-усмихната и по-добра и всичко ще се успокои

Albertine
чаак сега видях темата и искам да ти разкажа какво се случи снощи:

гледаме един ЪЪъъъъъм..филм да речем не е драма, ама не и комедия... просто релаксираме  както всяка вечер пред тв-то след като сме сложили малкия да спи ... та да си дойда на думата :момиче и момче- живеят заедно- но започват една караница( не е съществено защо). момичета като си отвори устата да приказва едни истини( наистина)... момчето трудно взема думата... започнаха разговора следобяд и го продължиха.. до..01 часа... 02 час и тн( знаете как става) .. в 4.23 ги дават седнали на леглото момчичето продължава по същество, а момчето ( айде мъжа да речем) подпрял главата в поза мисля... момичета го поглежда през сълзи ... и наддава един писък:
" как можеш да заспиш в момента в който връзката ни е в опасност и аз говоря и се боря да я запазим"

при което ние с мъжа ми се поглеждаме и започваме да се кискаме на глас ...( знае се защо нали)

филма продължава...
 момчето , след истерията на момичето и предлага брак и се прегръщат щастливо....

а момичето не знае,ч е понякога мъжете казват каквото искаа да чуе само и само, за да има тишина, спокойствие и усмихната жена... колко малко му трябва на мъжа( особено последните две неща)

 та това са нещаТа от живоТа


много  Albertine

обаче защо си мисля, че като живеете в една къща.. както и да искаш да сте divorziati a casa.. теб ще те дразнят повечето неща.. не заради нещо друго, а понеже си  Жена( а освен това и Майка ),а той е просто мъж....

Абе втора,пета ,седма,десета......какво значение има,когато не върви

Така е.
Ние като скараме и на него като му писне да спорим започва да се съгласява с всичко, което казвам и накрая ми казва това, което се надявам да чуя
Колко й трябва на една жена да й замажат очите...

Искам с най голямо удоволствие да ви съобщя че усвоената система вече започна да дава плодове.Вчера на няколко пъти ме заговаря,аз обаче се правя на чукната зяпам си ТВ-то както прави той и му отговарям вяло.След ентото му обръщение към мен излезе обидено от стаята с думите"защо се държиш така все едно ме няма?"
Ха-ха-ха-ха !

искам да те успокоя, 4е моят от 18 години е все неразбрал заЩо се държа така все едно го няма